понеделник, 17 октомври 2022 г.

ПОЯС, ОПАС, КОЛАН

Кликни за да уголемиш изображението

Като човек, който е убеден християнин, често ми се случва да разговарям с хора, които са обременени от (подчертавам!) погрешни внушения, превърнати в християнска догматика. Ако разберете, че те наистина са погрешни, ще възникне въпросът „Кой и кога е въвел тези внушения и с каква цел?“. Тъй като се занимавам с изучаване на семантиката в символите и мотивите, които се използват в българското традиционно облекло, аз трябва да подхождам обективно, въпреки че тази материя е безспорно свързана и се корени в предхристиянската епоха. Нека бъда по-конкретен за какво говоря.

Змията като символ присъства изключително много в семантиката както на везбените мотиви, така и в приложението на самото традиционно облекло. Погрешните внушения, за които говорих в християнството, налагат усещането, че да пазиш традициите си и опознаваш вярванията на предците е в конфликт с това, което представлява християнският богоугоден живот. Това е много дълга тема и не е цел на тази публикация, но ще кажа следното: изучавал съм библейското писание усилено повече от 15 години и не съм спирал да се позовавам на него, да продължавам да го изследвам вече над 22 години. Хората, които се занимават субективно с изучаването му, смятат символа на змията като изцяло негативен за епохата на християнството. Това е напълно невярно и издава само непознаване на свещеното писание. Там е представена същата древна семантика на този символ, който касае и везбените мотиви, и старите вярвания на народа ни. Засягам тези въпроси и ги разглеждам по-детайлно в книгите си 

„СЪРМАН - Въпроси и отговори относно символа свастика и присъствието му в българската везбена традиция“ и 

„ЕЛБЕТИЦА - Реконструкция на семантиката в мотива на база световни митове и народни традиции“.

Защо направих такъв увод към тази публикация? Ето защо: 

Семантиката на пояса в традиционното ни облекло е изключително свързано със символизма на змията. Един от най-често срещаните мотиви, които се изобразяват в него, е S-образният символ. Той е изключително силен апотропей, но съдържа в себе си именно змийска информация. За да ви въведа по-задълбочено в тази материя, ще трябва да ви запозная с позитивните характеристики на змията, защото именно с тях е обвързана и семантиката. 

Мъдрост, Плодородие, Обновление, Възкресение, Нов живот, Изцеление, Познание, Защита от зли сили.

Змията е особено същество. Тя съдържа в себе си андрогенност. Носи като символ и мъжки, и женски характеристики.

Като символ на плодородието тя е един от фалистичните примери.

Източните учители споделят, че най-голям късмет за всеки е да види когато змии играят своята сексуална игра. Издигнати и виещи се една в друга. Те споделят, че оплодителната енергия, която се генерира в този процес, може да бъде уловена и предадена върху предмет. Например ако кърпа бъде хвърлена върху тях или дори размахана, така че да ги докосне, тя става форма на Лакшми (Съпругата на Вишну) и следователно на най-голямата прокреативна енергия. Затова те съхраняват такова парче плат с огромно внимание като най-мощен талисман за осигуряване на късмет (най-вече на многобройно и здраво потомство), както и за отблъскване на всички зли влияния.

Ще се изненадате, но има огромно количество древни сведения, които говорят, че тези знания са занесени на изток именно от нашите земи. За повече информация прочетете следната моя публикация (http://istoryavshevici.blogspot.com/2022/09/blog-post.html).

В подкрепа на информацията в тази статията са и самите практики и вярвания в нашия фолклор.

Например: „За особено силно предпазно средство се приема така наречения „колан от смок“. Змийска кожа обвита в плат. С него родилката е до раждането и го запазва за следващите си бременности. (АЕИМ 103-III: 19). Подобен колан се използва в Ловешко за зачеване на бездетна жена - „Тя носи девет месеца змийска риза - змийска кожа в стар мъжки пояс (Михайлова 1999: 206). Със същата цел жените оставят своите пояси да бъдат полазени от змия или ги хвърлят върху тях, когато ги видят събрани на кълбо. В Смолянско такава змия-колан се слага и при първото повиване на новороденото.

И още:

Съществува представата за нея като същество с космически функции, което „държи земята", универсален класификатор, свързващ трите елемента смърт, плодородие, живот. В този смисъл не изненадва гатанката, описваща пояса като змия - „Около бука, шарена змия (БНПП 1983: 352) или определението за колана „и то се завива като змия“ (АЕИМ 848-11: 74) или „колан като змеева опашка“ (АЕИМ 562-II: 69).

Из: „Знаците на Българското традиционно облекло / Радослава Ганева“

Поясът като част от традиционното ни облекло е от изключителна важност. Той е абсолютно задължителен и рядко се сваля. В средновековното ни християнство е било известно изискването да не се дава причастие на неопасани християни. Тоест, опасът е носил значението на целомъдрие. Той е знак на морална чистота. На истина и праведност. Библейски пример за това е пророческото старозаветно слово за месията:

 „Правдата ще бъде пояс на кръста му, И верността пояс на хълбоците му.“  Исая 11:5

Д. Маринов обръща внимание, че при направата на колана жените своеобразно изобразяват дъгата като символ на плодородието. 

„По образец на небесната зуна момите и невестите са направили и украсили своите опаси, които носят същото име – зуна, зунка, зуница“ (1994:51)

Дъгата в много култури също се свързва със змия. Поясът, който държи света, известен ни още като „Уроборос“ – змията, захапала своята опашка. Дъгата в християнската апологетика е израз на завета между Бог и хората, но тя е и самият пояс на Бога. Именно тази представа се е съхранила и в народа ни. „Пояс на Господа“ (РКС 55:115). 

В етнографската наука на пояса се гледа като на ключ за разбиране значението на традиционното облекло отвъд неговата практична функция.

Изключително разнообразни са неговите значения и приложения. В традиционната ни общност е свързан на първо място с половото привличане.

Отново в „Знаците на Българското традиционно облекло“ Радослава Ганева споделя вярвания и практики в различни региони сред българите.

В Северозападна България опасът е атрибут, който се използва в периода на половото съзряване от девойките като средство, чрез което да се надникне в невидимото. Момата застава на дръвника и хвърля шепа жито, като влачи пояса си подобно на брана и наричайки „който е мой – да дойде на сън да го оре“, след което слага опаса на възглавницата, очаквайки съновидение за избрания свише момък. В този ритуал се вижда идентифицирането на процеса при оране и сеитба, който е пълна аналогия на интимния контакт при зачеване. Ралото и семената се явяват прерогатив на мъжката потенция, а разораната земя е израз на женската страна в акта на оплождането.

В Северна Добруджа казват Коланът падне ли ти, някой те желае“. Подобна идея е регистрирана и при бесарабските българи. По време на даруването на годеницата, свекървата нарича „кулан за теб синь – есен, моя син за теб, луд - бесен“ (Митев – Червенков 1996:30). В Пловдивско момците режат тънките пражки с пискюл, с които момите се държат на хорото. Слагат ги на своите пояси в израз на предпочитанията си. (Цанева 1994 а: 151). В Гюешево булката гледа през свит на колело колан към идващите сватбари „да я обича момчето и всички роднини“.

Като цяло поясът олицетворява както човешката сила, така и самия живот. Според начина на носене може да се изрази настоящето, миналото и бъдещето. Това е защото като модел на линията на живота той притежава начало, среда и край и се оформя около човека като спирала, равнозначна на развитието на житието.

Изключително познание се съдържа в разбирането за предназначението на пояса. Когато някой е неук, невежа, непросветен, незрял е в състояние на разпасаност. Когато той бива обучен, стане вещ, съзрее и се просвети е като опасан. Затова наученият, вещият, зрящият, прозрелият може да ПОЯСнява, тоест да укрепва, съответно защитава като с пояс.

В нашия бит и култура поставянето на пояс е възможно с достигането на определена възраст и при мъжете, и при жените. Чрез това се обозначава половото съзряване. Идване в състояние, където човек навлиза в нов цикъл със съответното знание как да се възпроизвежда. Поясът символизира и контрол на половата енергия само по предназначение, а не в разюзданост, което е синоним на разпасаност.

„Ша са опаши всеки кога отрасти, да са замомей и заергеней. Затуй за някое казват – още ни са опасва пък зело да върти очи“ (Михайлова 1985: 153)

Семантиката на опаса в сексуален контекст (свързан с плодородието и символизма на змията) се вижда и в следното пояснение - „с колан от маниста върху шаек с чопрази и втори колан от маниста, валчест – завива се като змия. С пискюли от ляво на кръста, а от дясно – кърпа. Тъй наредена ще оди, докато и се наредят деца (АЕИМ 846-II: 84, 85)

 

За символизма на змията и присъствието му в българската везбена култура може да научите в книгите „СЪРМАН“ и „ЕЛБЕТИЦА“.

Книгите могат да се поръчат от страниците:

1. https://www.facebook.com/KnigaSarman

2. https://www.facebook.com/TeraPrintVarna