Пеласги и Фриги - помощна публикация

Раковски е един от старите възрожденски историци, който е бил готов на всичко и с всеки да влиза в спор за да докаже, че пеласги и българи е едно и също название.

"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..."

"Това племе или голям род, познато в елинската стара повестност под общото и обширно народно име пеласги, не е друго освен българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката на езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.”

Г.С.Раковски

Раковски дава много точен пример как се видоизменя етнонимът ни във старата елинска повестност.

Ето нещо от Страбон: „Пелазгите били наричани от атическия народ „Пеларги”“ (Strab.V.2.7).

В книгата си „Залезът на стара Европа“ Йордан Табов, разглежда именно този въпрос като показва извадка от справочник по палеография, с графемата на името Пеласг.

 

Ето какво пише Табов:

„Но когато се срещне "р" вместо "с", експертите не се колебаят и не се съмняват, че трябва да се помисли за нещо друго: ръкописните латински "r" и ß понякога са неразличими едно от друго (виж глава шеста); важи за гръцките "r" и " s " също. Така, например, когато Тукидид пише "...дори Пеларгикус трябваше да бъде установен в подножието на Акропола ..." (FUK стр. 73) коментаторите на текста директно свързват атинския квартал Пеларгия с пеласгите: „Къде точно се е намирала местността (и крепостта) Пеларгикус, каква връзка е имала с древната „пеласгийска стена“, която заобикаляше Акропола, не е известно... Останките от „пеласгийската“ стена * 1 се намират точно на Акропол на юг от Пропилеите. (FUK com. p. 458)“

И още:

„Помислете за примера с графемата на фиг. 18-1. Той е доста прост и човек лесно може да открие, че може да се чете и като "ПЕЛАРГ", и като "ПЕЛГАР". Но поради факта, че гръцкият език няма буква за звука "Б", понякога се обозначава с буквата "П". Следователно графемата може да се чете и "БЕЛГАР". Остава да се добави, че в гръцкия няма звук, който на български се означава с "Ъ" и който участва в името "БЪЛГАР(ин)"; възможно е да е предадено с буквата "Е".

Така оправдахме друго

хипотеза: Графемата, която в Древна Елада е използвана за изписване на думата "пелгар" = български (в), по-късно е погрешно разчетена като "пеларг", "пеласг" и т.н.

Можете също така да конструирате приблизителна гръцка графема. На фиг. 18-2 долу вдясно е "лигатура" (непрекъснато изписване на букви), съставена от "алфа" и "ро", което трябва да се чете "АР", но поради факта, че "ро" е подобно на "сигма" “, може да се чете „АС“. Сега нека вземем предвид неяснотата на траекторията на четене: оставяйки горната "гама" в края, получаваме "пеласгус" и "пеларгус".

Тази хипотеза просто гласи, че старото местно население на Балканския полуостров, което гърците заварват при заселването си, се състои от българи.

Има достатъчно аргументи в подкрепа на това, но тук ще се ограничим до най-интересните.

Разбира се, първото нещо, което трябва да направите, е да започнете“

И Раковски и Табов посочват, че поради липсата на буква „Б“ в гръцкия се ползва „П“ или когато видите да се изписва МП трябва да се чете като Б.

Табов посочва и още нещо важно. В науката не е ново твърдението, че автохтонното предгръцко население на балканите е било славяноезично.   

„Морозов, а след това Постников и Фоменко предположиха, че преди пристигането на гърците на Балканите местното население е било от славянски ^*1 произход. ( ^*1 Терминът "славяни" трябва да се приема с достатъчна предпазливост, като означаващ определена културна и езикова общност.)“

Това са руски математици, които твърдят, че има глобално фалшифициране на световната история.

Някой изследователи смятат, че името на Пеласгите не е било видоизменено от гръцката езикова среда и привеждат като довод, че то е регистрирано и от египтяни като “peleset”, а от евреи и сирийци като „peleshtim“ и “palashtu”, а тези народи ползват звука Б и имат графични символи за предаването на този етноним.

От бронзовата епоха нататък името на Ханаан е изместено от това на Палестина, заради заселването там на пеласги.

Само, че имасведения, че самите пеласги са ползвали „П“ и „Б“ като взаимнозаменяеми. По мое мнение това е започнало след като двата езика на данайци и пеласги започват да си оказват влияние в двуезична среда в която съществуват.

В книгата си „The book of God – The Apocalypse of Adam-Oannes“ на Едуард Вон Кенили, издадена през 1867 г. Известен ирландски историк и адвокат пише следното:

„ пеласгите, които са използвали Б и П безразборно Πέλο, Аз съм : също Belinus. Несъмнено следователно е влязло във формирането на името Аполон; А-Бол, Бали и Палистан, и Балистан;, име за Тибет, Градът на Бога, идват от този корен: също Bull “Бикът”, символът на Слънцето.“

За Аполон и родът Дуло говоря подробно в книгата си „Сърман“. Една от причините за тези манипулации е именно представата или да го наречем знанието за народа на слънцето. За това, че Аполон е познат под името Болг говоря отново във същата книга но продължавам тази тема и в книгата си „Елбетица“, и двете книги могат да бъдат поръчани от ТУК. Незнам дали защото е ирландец но Едуард Кенили е уловил точно тази нишка и я споделя в труда си, преди да е редуциран. Фир Болг е народ в ирландската митология, който пристига там от земите на Тракия.

Балистан е наричан не само Тибет, но и Пакистан. Там и до днес съществува територия с това име. Едуард Кенили не е единствения, който счита името на Палестина като еднозначно с Балистан го свързва с името на пеласгите.

Тук има един пиперлив момент. Когато за първи път попаднах преди години на тази книга, тя съществуваше във версия с 853 страници. По неясни за мен причини, книгата в тази си версия е премахната в изданията към които достъпа е свободен тя е със 672 страници. Цели 181 страници са премахнати.

Ето какво е останало от кеша на 755 страница

„Палистан може да означава или Древната земя от tadalos; или Балистан, страната на Бал, Слънцето и така на Бог; стан означава ... Евреите отбелязват произхода си с името ; за Палестина или Палистан е земята Бали.“

Там където е многоточието в цитата „стан означава…“, кеша не го визуализира но допълнението е „земя“, „страна“, „държава“.

Сякаш някакви сили хилядолетия наред насочват мисълта на човечеството в определена траектория и правят друга да звучи абсурдна и нежелана.

Ще кажете, че българите и българското минало е твърде незначително за да се занимава някой с неговото хронично заличаване и заплитане. И колкото и налудничаво да звучи това, фактите говорят друго. Може би ще бъда упрекнат във уклон да илюстрирам народа ни като особен и специален, но не става въпрос само за нашият народ. Става въпрос за цялата човешка история. Основите на съвременната ни цивилизация са изградени върху това минало. Официално научната общност счита, че гръцката цивилизация е тази на която дължим всичко. Сега си помислете ако беше свободно достъпно и общоприето, това че съвременната ни европейска цивилизация дължи съществуването си на предгръцка, предпотопна култура и всички славяноезични народи са нейни преки наследници. От така наречената славянска езикова група, българският език е най-стария. Да сте чували някъде това да се тиражира официално?

Целият ни свят би бил различен. Всички народи, които ползват азбука на друг народ, знаят на кого дължат това, а това означава духовно и просветно влияние. Например. Латинската азбука носи името на латините, арменската на арменците, коптската на коптите и т.н. Сега задайте си въпроса как би изглеждал света ако азбуката която ние ползваме се наричаше българица. Тя дори не се нарича и славянска азбука. Нарича се кирилица и се подразбира, че е славянска. Очевидно някой има проблем точно с това. 

Налудничаво ли е още? 

Била кръстена на Кирил брата на Методи. Кирил е мъртъв от 15 години, когато бива създадена по поръчка на български владетел първо в столицата на България в Преславската и после доразвита в Охридската школа. За нейна основа са ползвани друга стара писмена система ползвана от народа ни, която посветените ни духовници са познавали. Това, че се счита гръцката за нейн прототип е поредната умишлена манипулация. Защото самите стари автори твърдят, че гръцката азбука е дадена на гърците от траки. Тоест, "гръцката" азбука не е гръцка. Толкова ли е трудна да се назове ясно?      

Друго антично название в което се съдържа етнонима на българите, е това на бригите, които след разселването си от балканите в Мала Азия се наричат Фриги.

Според предания на аркадяните , описани у Павзаний , Пеласг бил първият човек , който обитавал земята им е автохтонен в Аркадия. Пеласгийският език е наричан от гърците фарварски, същия като на бригите. Тоест фриги и пеласги имат един и същи език и в корена си са един и същи народ.

" Хекатей Милетски казва, че Пелопонес преди елините е бил населен от варвари. Но може да се каже, че в древни времена цяла Елада е била поселище на варвари, ако човек разсъди от самите традиции: Пелопс довел хора от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него…“

“Pelops​ 388 brought over peoples​ 389 from Phrygia to the Peloponnesus…” (Strab.VII.7.1).

Аркадия всъщност е част от Пелопонес.

Ако балканите са били населявани преди възникването на старата елинска култура от варвари, как е възможно те да са варвари в контекста който се влага в понятието „варвари“?

Широко разпространено е схващането, че варвари означава чужд народ от по-слабо развити цивилизационно племена. Диви, необуздани.

За първи път термина „варвари“ бива използван от Омир за описване на карите, като ги нарича „варварофони“ в смисъл на „варвароезични“. Тоест под термина „варвари“ се е имало предвид конкретен език различен от гръцкия. И ако очертаем, кои племена за гърците са говорили варварския език, те и до ден днешен населяват територията на „славянското езиково семейство“, което в дълбока древност е наричано от гърците езика бърбър или езика на варварите.

Хрумването на някой съвременни изследователи, че първоначално този термин възниква за това, че гърците не разбирали езика на автохтонното население се оказва, че никак не е без основание.

На нашия език празното бърборене може да се предаде и с междуметието бър-бър, което по-точно пояснява произхода на варварски (т.е. бърборещ неразбираемо), но очевидно първоначално под това се е разбирало и точно конкретен език.

Етемологично в гръцкия βαρβαρος, което е звукоподр. произход, срв. бърборя.

С времето термина придобива и по-широко понятие. Но не и в ранните времена на старите автори. 

Точно в името на бригите или фригите се съдържа и етнонима ни и това, което вече посочих в какъв смисъл е използван вече дискутирания термин βαρβαρος.

Това с източници и подробности съм разгледал в книгата си "Сърман", която може да поръчате от страницата и в социалната мрежа ето ТУК: https://www.facebook.com/KnigaSarman

Розата като символ на народността ни

 

В настоящата публикация ще засегна темата за розите и присъствието им във везбената ни традиция. Поради тази причина съм задължен да я погледна в исторически план, защото тя като цвете е един от най-древните символи на нашите земи. 

Официалната историческа теза е, че тя е внесена от Дамаск, Сирия, едва в края на 17 век. Става въпрос за Роза Дамасцена. Розата не е прецедент като тема, в която съвременната ни наука се произнася с нихилистичен привкус. Защо се прави това е дълга и сложна тема. Нека разгледаме откога всъщност имаме сведения розата да се явява символ на земите ни. Отглеждала ли се е в култивиран вид, както и дали се е извличало масло, което автоматично би означавало, че маслодайна роза е имало далеч преди времето, за което се твърди, че е пристигнала от Сирия?

Може би най-ранното писмено сведение за розата, свързано с народа, обитавал Балканите, е от плочките с линеар Б, открити в Пилос и датирани 1450 г. пр. Хр. Тоест преди близо 3500 години.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

В една от плочките се описва масло с аромат на роза.

Текстът на плочката b. FR1204 с ароматно масло, гласи:

„Към Trischeros масло с аромат на роза.“

От плочката се разбира, че маслото е било ползвано за култови цели, но не става ясно за кой бог. От Микенския пантеон са известни Зевс, Хермес, Дионис, Хера, Артемида, Атина.

Това е периода на Микенската цивилизация.  Данайците са онези, които Омир ползва като название за това, което днес ние познаваме като гърци. Те пристигат през бронзовата епоха в Аргос от северна Африка и сключват съюз с владетеля на пеласгите - местното балканско население. Данайците говорят различен език от този на пеласгите. Установеният съюз е двуезичен. Херодот и Платон свидетелстват, че гръцкия език е новороден и е бил говорен паралелно със стария пеласгийски.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

За етнонима на пеласгите и на фригите ви предлагам да прочетете тази допълнителна публикация, която ще разшири разбирането ви за темата, разглеждана в тази публикация. ПРОЧЕТИ ТУК

Първите писмени произведения на гръцки език са от VII век пр. Хр. - 800 години след плочките с Линеар Б от Пилос. Тоест, първото споменаване на масло с аромат на роза от писмен източник открит на Балканите не е на гръцки език, а на езика на местното балканско население.

Маслото с аромат на роза от Пилос е било ползвано по същия начин, така както това е описано в друго древно сведение от Омир (VIII век пр. Хр.).

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

В Илиада Омир описва нещо много интересно. Богинята на любовта Афродита пазела мъртвото тяло на троянския принц Хектор.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

„…но кучетата не доближиха тялото на Хектор заради дъщерята на Зевс - Афродита, която ги държа далеч от себе си денем и нощем, като го помазваше с амброзиално масло от рози, за да не се разкъса плътта му.“ 

"Илиада" и "Одисея" на Омир са датирани в периода от IX – VI век пр. Хр. Но те описват вече отдавнашни събития, превърнали се в легендарни. Науката няма категорично мнение за датировката на Троянската война и затова я простират в периода XIV – XII век пр. Хр. - тоест преди 3400 години. Ако приемем тази датировка, то масло с рози за култови цели и балсамиране вече се е ползвало отдавна на Балканите.

В това сведение е спомената Богинята на Любовта като негова ползвателка, но розата освен с Афродита е свързана и с други божества. Едно от тях е Дионис и преди да ви разкажа защо точно с тях, ще покажа доказателства и сведения, които говорят, че отглеждането на маслодайна роза по българските земи е било много древна традиция и то толкова значима, че се превръща в символ на Одриските царе. В Македония тя също е растяла в дълбока древност и е отглеждана в място, наречено на бригийския цар Мидас,. 

Ето какво пише Херодот:

„Така братята дойдоха в друга част на Македония и се заселиха на място, наречено на градините на Мидас, сина на Гордий, където розите растат сами по себе си. Всяка с шесдесет цвята и превъзхожда по аромат всички видове. В тази градина според македонската история, Силен е бил отведен в плен. Над него се издига планината наречена Бермиус, която никой не може да изкачи в зимния студ.“ (Херодот, VIII, 138)

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

Тук има един интересен момент, защото историята разказва за периода, в който тракийското племе фриги все още са на Балканите и обитават района около Македония. В този период те са известни с името бриги. Плененият Силен е спътникът на Бог Дионис. Планината Бермиус в антични времена се е считала като предела, границата, отвъд която са земите на Рая - колкото и странно да ви звучи, това са нашите земи. Късното българско име на тази планина е Каракамен и е на 100 километра от съвременната ни граница. Тоест, още по времето на тракийския владетел Мидас, обитаващ земите на днешна гръцка Македония (Преди Троянската война), розата е била символ на траките, а градините с рози на Мидас са били вече легендарни. Така и тук идва обратната тяга. За Мидас се знае, че има наслагване на две различни исторически личности. Този в Македония и доста по късно фригиеца Мидас в Мала Азия, където неговото царство достига неимоверен икономически разцвет, той завладява господстващите там хети. Разбира се, розата от легендарните градини на Балканите се оказва и там. Те са негов символ. И ето ви я връзката със Сирия: 

Мидас е известен сред съседните асирийски племена като Мита, царят-войн. Херодот още пише, че според египтяните фригите са най-древният народ на Земята. Както искате го разбирайте.

Тази традиция в отглеждането на рози продължава при тракийските владетели. Едно от категоричните свидетелства каква е била нейната значимост се вижда от монетите на одриския владетел Аматок, който поставя розата като символ (заедно с лабриса и гроздето) върху своите монети 359-356 г. пр Хр. Трудно е да се каже колко години след Мидас е това, защото бригите мигрират в Мала Азия през първото хилядолетие пр. Хр. Но взимайки предвид всичко изложено до момента, става въпрос за хилядолетна традиция в отглеждането на рози по нашите земи като част от царските градини на траките.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

След всичко вече изложено ще ви покажа защо розите присъстват във фолклорните ни носии. Те не са просто само един красив декоративен сюжет. Те са нещо повече - и да, те се съотнасят с Дионис, макар той да не е единственото божество, с което са обвързани.

Има редица митове за розата. Един от тях е че тя е родена заедно с Богинята на Любовта - Афродита. Друг мит също е свързан с нея - тя е кръстила цветето в името на своя син Ерос. Всичко това подсказва предназначението ѝ като мотив във везбената култура.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

Друг мит разказва за Хлорис (Флора), богиня на цветята и пролетта, която срещнала в гората бездиханна и безжизнена нимфа. Натъжена от това решила да вдъхне нов живот на нимфата, като трансформира материята на неживото тяло на нимфата в цвете. В това творческо дело се включили множество богове. Съпругът ѝ Зефир, пазител на западния вятър, помогнал да бъдат раздухани облаците така, че Аполон да позволи на слънцето да хвърли топлите си лъчи. Афродита добавила творческия елемент на красотата към новороденото цвете. Дионис - нектар и опияняващ аромат. Трите грации дарили допълнително на цвета даровете чар, радост и блясък. Всички се съгласили, че това е най-зрелищното цвете, наистина „Кралицата на цветята“. Афродита нарекла цветето Роза, като го посветила на сина си Ерос, а той е причината за бодлите на розите (защитна функция).

Да приемаш, че маслодайната роза пристига на Балканите едва през 17 век от новата ера, си е не просто нихилизъм, а липса на каквото и да е себедостойнство и себеуважение като народ и култура.

Мотивът на розата във везбата се счита като късно проявление. Доколко това е вярно няма да коментирам, но едно е сигурно - фигурите, които се вшиват чрез нея, следват стария пласт на простите геометрични мотиви. 

Поли на женска риза - Ловешко

Може да я срещнете като S-образни скролове, среща се и като "сърман" - свастикообразен флоролизиран мотив. Среща се и като елемент от "елбетица". Наличието на бодли в това цвете (като защитен аспект) подсказва нейното апотропейно предназначение във везбата. Като царица на цветята и наличието на многото цветни листенца в един цвят пък олицетворяват плодородието, съответно сексуалния аспект и любовта в плодовитото семейство. Разцъфналият розов цвят говори за фертилността на жената. Това е едно от обичайните цветя, с която се закичват и моми, и ергени.

Книгите "Сърман" и "Елбетица" може да поръчате от страницата им в социалната мрежа - ето ТУК: https://www.facebook.com/KnigaSarman