 |
| Илюстрация: Славян Стоянов |
През ранната пролет на 1994 г. по време на ловен излет близо до с.Оходен, Врачанско, скулпторът Цено Ценов попада на интересни керамични фрагменти. Неговото хоби е историята и затова веднага разпознава, че керамиката е праисторическа. Като известен врачански общественик и родолюбец, той събира артефактите и ги показва на археолога Георги Ганецовски, който работи като главен уредник в Регионален исторически музей - Враца.
Археологът заедно с откривателя правят обстоен оглед
на терена, откъдето са находките, и установяват, че скулпторът е попаднал на
селище от ранния неолит. През 2002 г. стартират проучванията, благодарение на
финансовата подкрепа на Българското археологическо сдружение. В началото разкопките
имат спасителен характер заради застрашените от разрушаване участъци на
раннонеолитното селище поради земеделските дейности.
През 2004 г. земите вече не се обработват и
започват редовни разкопки, за които е сформиран екип с ръководител Георги Ганецовски, а
научен консултант е проф. Хенриета Тодорова. В екипа вземат участие още мнозина
специалисти. В университетската лаборатория в град Кьолн, Германия, проф. Бернард Венингер
извършва първите за района радиовъглеродни анализи за определяне на абсолютни
дати на изследвания обект. Така световната научната общност получава нови факти
относно възникването на земеделската култура в Северозападна България в
началото на VI хил. пр.Хр.
Ще започнем нашия разказ за невероятните открития
от с.Оходен с една находка от нефрит - изображение на раждащата богиня.
 |
| Нефритена фигура на Богинята Майка в родилна поза (жабка) на 8000 години от Оходен / Илюстрация: Славян Стоянов |
Нефритът има две форми: мека - нефрит, и твърда - жадеит. Името
на този силикатен кристал идва от гръцки „не-фрос“, което означава бъбрек. В
античността вярвали, че вода, в която е бил потопен нефрит, подобрява функцията
на бъбреците.
Този полускъпоценен камък е бил на особена почит в Китай.
Най-ранните находки от нефрит там са от неолита или отпреди 7000 години.
Стара китайска поговорка гласи: „Златото е ценно, нефритът
е безценен.“ Вярвало се, че амулет, направен от
Оказва се, че още от дълбока древност и в земите на България нефритът също е използван за направата на предмети със
сакрална функция, символизиращи властта на владетели и жреци. В началото когато при
разкопки на български археологически обекти започнали да се появяват подобни
находки, учените мислели, че те са вносни. Резултатите от лабораторните
анализи (включително и такива, правени в Минно-геоложкия институт - МГИ) доказали ясно, че обработката на нефрит в земите на България е започнала през
VII хил. пр.Хр. Доцент Руслан Костов от МГИ смята, че в южната част на България има поне
три находища на нефрит, разработвани още през каменната епоха. Свастиката от
праисторическото селище, открито в центъра на Кърджали преди 40 години, е
датирана от ранния неолит — VI хил. пр.Хр.
Оказва се, че възрастта на най-ранните артефакти от нефрит
в земите ни се датират на повече от 8000 години или от времето на най-ранния неолит. Това е с цяло хилядолетие
по-рано от първите нефритени изделия в Китай. До този момент от периода на неолита именно
в България са открити най-много предмети от нефрит.
Подобни амулети са открити в раннонеолитните селища при с.
Овчарово, Търговищко, при с. Ковачево, Благоевградско, селищна могила
Казанлък, Азмашка селищна могила - Стара Загора, неолитно селище при с.
Ябълково, Хасковско, Слатина и др.
В гроб № 3 от Варненския некропол II сред даровете в
погребението е открита и игла за коса от нефрит.
В радомирското село Гълъбник е открит дори фрагмент на жезъл от нефрит с дължина 36,4 см. заедно с нефритени мъниста и такива от мида денталиум. След като възстановяват наниза от мъниста, огърлицата се оказва изключително дълга - невероятните 18,8 м. Нефритените амулети са един от върховете на праисторическото изкуство. Резултатите от проучванията им дадоха важни отговори, но и създадоха много нови въпроси. Под микроскоп се вижда начинът, по който например е полирана
 |
| Свастика (слънчев символ от нефрит от неолитно неолитно селище в центъра на Кърджали на 8000 год. / Илюстрация: Славян Стоянов |
Проблемът е, че според археологическата наука този тип техника е открита 3000 г. по-късно. Голяма загадка е как с технологиите и инструментите, за които знаем, че са използвали хората през каменната епоха, са могли да постигнат подобно съвършенство в обработката на един от най-твърдите минерали? Или трябва да допуснем невероятното, че тези хора са владееш съвършени техники за обработка на камъка, които ние днес сме изгубили.
 |
| Нефритен амулет, Казанлък, среден неолит |
РАЖДАЩАТА БОГИНЯ
Един забележителен амулет на Богинята майка в родилна поза е открит в местността Валога до с.Оходен. Поради позата и зеления цвят на нефрита, подобен тип амулети са известни като „жаби“. Вероятно амулетът от Оходен е бил носен от жена, за да я защитава по време на бременност и при раждането. Със сигурност жената е имала висок статус сред населението от селището. Както стана вече ясно, изделията от този минерал са изключително скъпи за онова време и са носени от хора с благороден произход, владетели и жреци.
Мнозина изследователи считат, че причината Богинята да бъде изобразявана в тази стилизирана, „жабешка“ форма, е, за да се подчертае нейният надчовешки, божествен характер. Но тази поза всъщност най-добре показва в стилизиран вид човешко раждане.
 |
| Схематично представяне на стилизирането на раждащата Богиня от Оходен. Илюстрация: Славян Стоянов |
В древността се е знаело, че най-благоприятната поза за раждане е клек. И отново изображения от Анатолия са най-близо по стилистика към това, което се открива и по българските земи.
 |
| Праисторически антропоморфни изображения от Месопотамия, Анатолия и Тесалия |
 |
| Изображения на Богинята-жаба от неолита и халколита. 1. с. Юнаците, халколит, 2 и З Германия, начало на V хил. пр.Хр. / 6. Бохемия, начало На Vхил. пр.Хр., (3-6 Gitnbuias 2006, р. 255) |
Чрез развитие на абстрактното мислене неолитните хора са превърнали раждащата богиня в знак-символ, който е пазел носителя му от злини.
 |
| 1. Елбетица с раждащата Богиня и свастики от село Брезе 2. От с. Сливница и с. Мировяне Из книгата на Юлия Боева "Богинята и рогатите глави" |
В своето изследване относно тип шевица от Софийска област „Богинята и рогатите глави“ Юлия Боева добре представя връзката на българската носия със свещените фигури-знаци на неолитно-халколитното земеделско общество и заключава следното: „А това означава, че българите са едни от преките потомци и наследници на неолитната култура по нашите земи.“
 |
| 1. с. Юнаците, халколит 2. Фрагмент от свиленица, Софийско |
Публикацията е фрагмент от 8-ма глава в "Голяма книга - Древните цивилизации по българските земи" на Славян Стоянов, на издателство "ПАН". Книгата съществува и във версия за деца с цветни илюстрации.
Книгите могат да бъдат закупени във всички по-големи книжарници на страната и от онлайн платформите, например ТУК
 |
| Арт изпълнение: Акварел и шевичен мотив на раждащата Богиня Майка Автор: Славян Стоянов |
И накрая но не и на последно място, ви представям приза на "Фестивал на шевицата" Белослав, изработен от скулптора Галин Господинов. В него е пресъздаден мотив от шевица на ръкав на женска риза от Тетово (раждащата богиня) ХIX век. "
"ФЕСТИВАЛ НА ШЕВИЦАТА" БЕЛОСЛАВ тази година ще се проведе на 8 и 9 септември.
Информация за всички наши кампании можете да следите на следните страници в социалната мрежа:
www.facebook.com/Istoriyavshevici
www.facebook.com/VMBulgaria
www.facebook.com/festivalnashevicata
Няма коментари:
Публикуване на коментар