Българската народна бродерия е една от най-богатите в света. Тя е необикновено разнообразна! Шевиците от различните райони удивително се различават стилово една от друга. Правилата им са изключително много. Невъзможно е да не се влюбите. За съжаление, за българските шевици, както за руските, украинските…и т.н. да ги разберете в дълбочина от интернет е практически невъзможно. Прекалено е нищожно отразяването на едно такова велико явление.
И какви са източниците на знанието?
Случайни прашинки в добра библиотека. Ако нямате възможност да идете лично до България, където, както ме информира моя нов приятел с шевицата практически сега не се занимават - знак за глобалния варваризъм, враждебен към традиционната култура. Всичко е същото като у нас, в Русия. Така че ще ви разкажа за онези трохи на знанието, до които се добрах.
Списание „Hand Arbeit“ (1985, № 1)
Тъй като в старите времена на съветската стагнация тематиката за ръкоделието беше за мен отдушник, аз събирах информация за везбата - всичко, до което можех да се "докопам". Веднъж в моите ръце попадна списание от ГДР (разбира се на немски език, казва се "Hand Arbeit" (1985, № 1). Това беше преди цели 23 години! Разглеждах списанието известно време и го поставих на съхранение в шкафа си. Нищо особено не привлече вниманието ми. И тъй като от време на време обичам да прелиствам стари списания за ръкоделие, един ден след много години (някъде след 20!), преоткрих тази скромна публикация - и бях буквално поразена! Как е възможно да не съм видяла ТОВА??? Гледам и не вярвам на очите си!!! Много са странни законите на човешкото възприятие. Можете да гледате нещо и да не го виждате !!!
Материалът беше поместен на две страници А4 една до друга. Текст имаше съвсем малко. Затова пък имаше отлични снимки.
Ето първата от тях:
|
Кликнете върху изображението, за да уголемите. |
Тук виждаме интереснa вещ – може би покривка или нещо друго, но важното е, че това е сглобка от фрагменти, запазени от стари български ризи (дали има фрагменти от други елементи освен ризи - не мога да кажа).
На втората страница са някои от тези фрагменти дадени поотделно – в по-голям размер.
За съжаление е трудно да се разбере каква везбарска техника е била използвана за изработването на тази ярка и своеобразна феерия.
|
Кликнете върху изображението, за да уголемите. |
Слабо различимо, но все пак се вижда, че това е някакъв вид гладко „тъкана“ техника - видими са вертикално насочени, паралелни конци (или линии, образувани не просто от свободно лежаща нишка, а от някакъв вид бод?)
Същото важи и за следващия фрагмент. Изглежда, че това е един и същ похват на везба (един стил). Но слабо видимите вертикални линии вече не представляват нишки, а вертикални ромбчета, образувани от редовете на някакви, вероятно наклонени, бодове:
|
Кликнете върху изображението, за да уголемите. |
Между другото, леко наклонените щрихи е възможно да показват, че не е наклонен бод, а дебел усукан конец.
Ех, да можех да го пипна с ръка - да го въртя в ръцете си, да го разгледам под лупа и от двете страни!!!
А ето и парче в друга стилистика:
|
Кликнете върху изображението, за да уголемите. |
Тук вече има категорична прилика с чувашката бродерия:
- първо: изобразителните мотиви, тяхното настроение, "геометричността" на формите (подразбира се, че тези изобразени фигури се състоят от сегменти от прави линии, хоризонтални, вертикални и под 45 градуса)
- второ: преобладаващите цветове са кафяв (авторката мисли състареното червено за кафяв цвят - бел. пр.) , черна контурна линия, редки импрегнации на жълто и зелено, нюанси на естествени багрила - същото като в чувашката бродерия
- На трето място: тези везбарски техники и тяхната комбинация, а именно контур, сегменти с права линия (в хоризонтално и вертикално направление) и движения (в наклонени посоки) се бродира с шев "Рисуван" и пълнеж, най-вероятно (практически съм уверена въпреки, че не виждам на живо фрагмента и не мога да кажа на 100%), че това е кос бод (диагонален), който също е по-характерен за бродерията на чувашите.
И още един кадър - върху него има малки парченца от ризи, на които се виждат различни техники:
|
Кликнете върху изображението, за да уголемите. |
Оригиналната публикация е написана на руски език и публикувана на
01 September 2008 / 07:25 pm във форум за традиционен текстил (
tradtextil.livejournal.com). Можете да прочетете публикацията на руски и да видите изображенията в мащаб
ТУК .
Авторката е видяла фрагментите, публикувани в източно-германско списание „Hand Arbeit“ , през 1985г. в брой № 1.
В един от показаните фрагменти може да бъде видян архаичен мотив на "раждащата червена Богиня майка" Подобна аналогия неотдавна ви показахме от находка на Маргарита Георгиева.
Публикацията можете да прочетете
ТУК.
|
Червената Богиня / Схеми: Славян Стоянов. Визуално ляво: Мотив от Софийска шевица от пола на женска риза. Фрагментът е притежание на Маргарита Георгиева. / Визуално дясно: Фрагмент от мотива, вероятно също от Софийски регион, публикуван през 1985г. в източно-германското списание "Hand Arbeit" |
На следващите две схеми можете да видите реконструкция на целия мотив:
Червената раждаща Богиня майка / Схеми: Славян Стоянов.
Схемата в голям размер можете да видите
ТУК.
Основните бодове, използвани за шевицата, са полегат бод с водене на конец и контурен бод.
Подготовка на публикацията: Славян Стоянов и Дима Тодорова
Превод от руски: Славян Стоянов и Здрава Цветкова.