Етнологът д-р Росен Гацин: След пирамидите - нищо ново
под слънцето или как петлите спасиха хората от чума
Росен Гацин е завършил Катедрата по Етнология и културна антропология в Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен доктор.
Още в самото начало е необходимо да отлебежа, че
болестите остават трайна диря в народната памет на всчки народи. За да се
справят със заплахата, да я преборят, нашите предци са измисляли образ на
болеста. Придавали са й човешки или животински качества. Видимия враг винаги е
по-лесен за побеждаване.
Отношението
на човек към болестите е вълнувало учените винаги. Това е отношение към
непознатото зло, към невидимия враг, или просто страх.
Изследвах
разпространението на Чумата по
нашите земи. Основните места, където се провеждаха теренните проучвания бяха в
Родопите и Врачанско. Тогава ми направи впечатление, че селищата, където имах
данни, че е върлува тази болест са пръснати на махали. Много махали(с. Дрангово в Родопите над 25 махали).
Отговорите,
които получих от столетници в Родопите и Врачанско бяха едни и същи и ме
поразиха със своята еднаквост. По време на разпространението на заразата, което
е ставало с много голяма бързина, семействата трябвало да бъдат на разстояние
„един петел” или казано с думи на местните жители „Да не чуваш петела на
съседите си”.
Ще дам два конкретни примера на селища, където е имало
чума, а след това и холера. Представата за тези две болести вече се размива и
често не се прави разлика за конкретния случай. Под общ знаменател се поставя
заразата, като смъртен враг.
Село Камено поле, Врачанско е променяло местоположението си няколко пъти,
точно по време на „чумавите времена”. Недоумявах защо хората напускат жилищата
си, изостават църквата, имоти, градини, мелниците, пасищата и се изселват
буквално за една нощ.
Там
има стара църква „Св. Георги”, за която се смята че е построена по времето на
Цар Иван Асен II.
Днес всички я наричат „Пустата черкова”.
Тя се намира извън село Камено поле. В миналото около нея е имало
жилища, които, както споменах са изоставени от собствениците.
Легендите
гласят, че „хората са бягали от чумата”. Така се променя местоположението на
селото няколко пъти. В местности около днешното населено място има следи от
жилища, а наименования като „Селището”, „Долно Камено поле”, „Горно Камено поле”, подсказват за митичните премествания на
населението.
Другият
пример, който искам да дам е село
Дрангово, в Родопите. По време на експедиция ми направи впечатление, че
около селото има над 25 махали, всяка от които има собствено име и старейшина.
Най-подробна
информация получих от старец, роден през 1913, а записан през 1916г. (Бекир Ахмедов Сапунджиев), основател на махала „Колът” или „Колска”. По негови
думи, а и по спомени на други местни жители, село Дрангово се е пръснало на
толкова много махали по време на чумна епидемия.
Всяко
семейство се е отдалечавало в планината и основавало там свое отделно домакинство,
на „един петел” разстояние от другата махала. Логиката била, че трябва да си на
такова разстояние от други хора, че да не чуваш техния петел.
