В народния календар на българите, 15 юни
е наречен Видов ден. Различни са вярванията, свързани с този празник. Разглеждайки
хронологично във времето виждаме, че той се свързва с трима светии: Св.
Вартоломей, Св. Елисей и Св. Вида. Вярва се, че двамата първи светии са братя
на Св. Вида. Днешния ден е посветен именно на нея.
Основните функции, с които е натоварен този
ден, е предпазването от природни стихии, особено градушка. В миналото падането
на градушка е била равностойно на глад. Св. Вартоломей, според преданията
завъртал облаците и предотвратявал така природните стихии. Този светец се
нарича още „Градушкар“.
От друга страна,
схващането е че Видов ден е средата на годината. В миналото се е отбелязвал на
28 юни, т.е. в края на шестия месец от годината. Това е ден за провидение. Не
толкова за равносметка, какъвто е празникът Димитровден, когато е краят на
стопанската година.
Ако приемем, че в началото на май,
когато празнуваме Гергьовден и когато започва активната земеделска и животновъдска
работа, полагаме основите на един бъдещ резултат от труда, то вече към края на
юни трябва да се види „на къде отиват нещата“. Есенните култури отдавна е
трябвало да покажат резултат. Пролетните пък, тепърва очакваме. Иде жътва,
най-хубавото време за българина. Ще има ли добра реколта, ще има ли богати и
пълни хамбари, има ли достатъчно родени агнета, ярета, от които се очаква пък
поколение.
В този смисъл, Видов ден отваря напълно
вратите към лятото, когато селянинът приема нивата като дом. Дори да замръкне
там, или да остане да пази стоката в полето или в Балкана, Видов ден е минал.
Видяло се е. Няма ги зимните студове, няма слани, реките не са толкова студени.
Автор: Д-р Росен Гацин
