След пирамидите - нищо ново под слънцето или как петлите спасиха хората от чума

 

Етнологът д-р Росен Гацин: След пирамидите - нищо ново под слънцето или как петлите спасиха хората от чума

 

Росен Гацин е завършил Катедрата по Етнология и културна антропология в Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен доктор.

Още в самото начало е необходимо да отлебежа, че болестите остават трайна диря в народната памет на всчки народи. За да се справят със заплахата, да я преборят, нашите предци са измисляли образ на болеста. Придавали са й човешки или животински качества. Видимия враг винаги е по-лесен за побеждаване.

Отношението на човек към болестите е вълнувало учените винаги. Това е отношение към непознатото зло, към невидимия враг, или просто страх.

Изследвах разпространението на Чумата по нашите земи. Основните места, където се провеждаха теренните проучвания бяха в Родопите и Врачанско. Тогава ми направи впечатление, че селищата, където имах данни, че е върлува тази болест са пръснати на махали. Много махали(с. Дрангово в Родопите над 25 махали).

Отговорите, които получих от столетници в Родопите и Врачанско бяха едни и същи и ме поразиха със своята еднаквост. По време на разпространението на заразата, което е ставало с много голяма бързина, семействата трябвало да бъдат на разстояние „един петел” или казано с думи на местните жители „Да не чуваш петела на съседите си”.

Ще дам два конкретни примера на селища, където е имало чума, а след това и холера. Представата за тези две болести вече се размива и често не се прави разлика за конкретния случай. Под общ знаменател се поставя заразата, като смъртен враг.

Село Камено поле, Врачанско е променяло местоположението си няколко пъти, точно по време на „чумавите времена”. Недоумявах защо хората напускат жилищата си, изостават църквата, имоти, градини, мелниците, пасищата и се изселват буквално за една нощ.

Там има стара църква „Св. Георги”, за която се смята че е построена по времето на Цар Иван Асен II. Днес всички я наричат „Пустата черкова”.  Тя се намира извън село Камено поле. В миналото около нея е имало жилища, които, както споменах са изоставени от собствениците.

Легендите гласят, че „хората са бягали от чумата”. Така се променя местоположението на селото няколко пъти. В местности около днешното населено място има следи от жилища, а наименования като „Селището”, „Долно Камено поле”, „Горно Камено поле”,  подсказват за митичните премествания на населението.

Источник: Тук

Другият пример, който искам да дам е село Дрангово, в Родопите. По време на експедиция ми направи впечатление, че около селото има над 25 махали, всяка от които има собствено име и старейшина.

Най-подробна информация получих от старец, роден през 1913, а записан през 1916г. (Бекир Ахмедов Сапунджиев), основател на махала „Колът” или „Колска”. По негови думи, а и по спомени на други местни жители, село Дрангово се е пръснало на толкова много махали по време на чумна епидемия.

Всяко семейство се е отдалечавало в планината и основавало там свое отделно домакинство, на „един петел” разстояние от другата махала. Логиката била, че трябва да си на такова разстояние от други хора, че да не чуваш техния петел.