петък, 16 декември 2016 г.

Взаимовръзката между татуировки и шевици на Балканите от дълбока древност - III


РАННО СРЕДНОВЕКОВИЕ-ЧАСТ III

Както вече споменахме в първа част през 787 г. тогавашният папа Адриан I обявява татуса за “езически ритуал” и строго го забранява. Суровата забрана спира татуирането като практика в Европа чак до XVIII век. Ако се интересувате обективно да разберете защо това е сторено и има ли това достатъчно солидна библейска основа, прочетете първа част. 

Разграничаването на епохи е направено от Кристоф Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Характеризира се с феодалния обществен строй и огромното значение на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот в европейските държави. 

Християнството навлиза на Балканите в най-ранната си фаза. В новозаветните писания това е отразено в "Деяния на апостолите" и посланията на апостол Павел към "Римляните" и "Филипяните". 

В публикацията си "Филипи или Филипопол" д-р Асен Чилингиров излага тезата, че описаният Филипи в "Деяния на апостолите" всъщност е Филипопол (Пловдив). С тезата можете да се запознаете по-подробно в горепосочения линк в самото заглавие на публикацията му. Така или иначе християнството навлиза по българските земи още през първи век. Тук започват да се оформят големи християнски общини. Сред първите приели новото учение на Балканите са гърци, траки, илири и скити. С обичая на траките да се татуират вече се запознахме в част II за които Херодот пише, че това е белег на знатност. Страбон, Плиний и др., опис­ват в своите трудове обичаите за татуиране на Бал­каните и в съседните територии. Сред потомците на илирите и до ден днешен е запазена тази практика, която дори в християнски контекст е продължила да съществува и да се практикува.


Портрет на Ибн Фадлан


Един изключителен източник за волжките българи е пътеписът на Ибн-Фадлан. Арабски пътешественик и писател, живял през първата половина на Х в. На 21 юни 921 г. е пратен от халифа на Багдад като посланик във Волжска България. Някой от нещата, които правят особено впечатление е, че той описва народи, които нарича тюрки по пътя си към Волжка България, но в момента, в който влиза на територията на българите, той спира с това определение и започва да използва друго - сакалиби. Ибн-Фадлан често нарича царя на българите и цар на сакалибите като синонимна форма. С тази дума в арабските източници се нарича съвкупността от европеидни народи, населяваща Източна Европа. Това са най-вече скити, траки, и илири. Някой съвременни автори под това название разбират появилото се през средновековието название славяни или славянски народи. Терминът сакалиби всъщност е съставна дума от САК и АЛИБ (САК-АЛЫП), което може да се разбира като велики или божествени саки-скити. Анаграмна вариация на СА е АС. Това е едно от много старите названия за българите (АСКАЛИ), древните АСИ, които са основата на скандинавската митология.  Ибн-Фадлан описва, че характерна черта за тях е татуирането. Освен геометрични фигури те ползвали и зверилни персонажи като дра­кон, лъв, русалки, различни митични и реални животни. Русите също са описани по подобен начин от  Ибн-Фадлан. Ето какво пише той: 

"и от крайчеца на ноктите до шията на всеки русин има нарисувани изображения на хора и предмети и на други подобни."

Според Теофилакт Охридски, архиепископ на "Цяла България" българите до кръщението си "не знаели името на Христос, но бидейки в скитското заблуждение", служели на месеца, на слънцето и на други звезди."

През 1948 година руски археолог открива замразено тяло (т.е мумия) на скитски вожд. Тялото на вожда било изпъстрено с разнообразие от татуировки. Изображения на елен и овен - на дясната ръка, два грифона на гърдите и риба на десния крак.


Реконструкция на татуировки на скитска принцеса

Мумия на скитски войн

Мумия на скитски войн


Българите по произход биват свързани с траки, илири, скити, сармати, готи, кимери, арии, "славяни". Всички те, без изключение, са ползвали татуирането като показател на знатност. Характерно било за благородници, войни и жреческото съсловие.

При някои стари "славянски" племена съществувал обичаят да се сложи на тялото на момичето татуировка под формата на специални предпазващи орнаменти. Този ритуал се провеждал от една от най-старите жени в племето. Вместо игли се използвали за татуиране заострени предмети.

Стара графика от Хърватия. Възрастна жена татуира момиче

Илюстрация Николай Фомин


Орнаменти с предпазващ характер и функция били вшивани и в носиите при всички тези родствени народи.


Скитски царе. Рисунка на художника П.Корниенко по релеф на чаша от Гайманова могила

Един характерен графичен символ който се използвал, както за защита на плода на бременната жена, така и за наричане за плодородие на утробата е ромба. Той е много типичен за добруджанската женска носия, но се среща и в почти всички региони на България.

1. Илюстрация на ритуала по татуиране, Николай Фомин. 2. Идолна пластика от култура  Кукутени Трупилиан.
3. Фрагмент от добруджанска престилка.
Символиката на ромбовете е свързана с женското начало и плодовитостта. Снимка Ваня Ставрева. Цялата публикация можете да прочетете тук

Ето какво пише в публикацията си "Ромбове в шевицата - белег, че момата може да ражда" Ваня Ставрева:  "Прототипи на шевиците, които се използват и до днес в народните носии, са открити върху култови и битови предмети в селище от късната бронзова епоха край видинските села Балей и Антимово.

И още: "Според етнографа Маргарита Николова шевиците имат още по-древно начало, като най-архаичните орнаменти се отнасят към епохата на енеолита (IV - III хил.пр.Хр.). Тя дълги години проучва символиката на народните носии и намира такива древни препратки в престилката от българската женска носия, както и в характерната за Видинско женска риза бърчанка, наречена така заради гъстия набор на пазвата. Особено интересно е изследването  за функцията и символичното значение на червената престилка с ромбовидни фигури, която се запасва отпред върху тялото. Тя маркира детеродната част на женското тяло и затова е един от най-важните знаци на женския костюм. Основният орнамент - ромбът, е от старинните символи в изобразителното изкуство на човечеството и е символ на земното и женското плодородие и на Богинята майка. Още през неолита и енеолита ромбовидни орнаменти се срещат върху долната част на тялото отпред и встрани на глинени фигурки от тези епохи. “Тъй като дрехата представлява еквивалент на човешкото тяло, то престилката с изобразената върху нея ромбична фигура е еквивалент на тази част от женското тяло, която покрива - половия орган и утробата”, пояснява Николова. Затова престилката с ромбовидни орнаменти, носена от полово зрелите девойки и невестите, е знак, че те вече могат да раждат деца и да участват в биологичното възпроизводство на рода."

Средновековното облекло на българското благородническо съсловие е силно повлияно от Византия но въпреки това, тези графични символи остават да присъстват.

Реконструкция на средновековно облекло по стенописи

В книгата на Калина Атанасова "Възстановки на средновековното българско облекло (XIII – XIV в.)" е представен пълноцветен албум, посветен на цивилния костюм през Второто Българско Царство (без военно и свещеническо облекло). В нея са включени общо 174 авторски илюстрации, графични възстановки, снимки на материални възстановки, фотографии и репродукции на артефакти. Описани са дрехите на мъже, жени и деца; царе, боляри и обикновени хора. Анализирани са всички запазени до момента портрети на средновековни български благородници, както и находки от 17 средновековни некропола от различни краища на страната. Книгата е съобразена с предшестващите изследвания на средновековния български костюм, но се явява най-всеобхватното задълбочено изследване по тази тема, извършено до днес. Насочена е към всички, които се интересуват от историята и възстановяването на облеклото и същевременно е строго научен труд, който ще бъде в услуга на различни специалисти и студенти – археолози, изкуствоведи, културолози, историци.

Източник на цитата и цялата публикация тук.
Относно илирите и връзката им с българите средновековния иеромонах Спиридон дава интересни сведения в своята книга "История во кратце о Болгарском народе Славенском". 



"За Илирик, първия български крал на Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи."

По нататък иеромонах Спиридон говори, че по името на правнука на Илирик, който се казвал Болг, илирите са се наименували българи.

"и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари. "

До каква степен тези сведения са достоверни е трудно да се съди, тъй като са писани от човек, който представя историческите сведения през християнския си светоглед. Той дори не се опитва да пише за това безпристрастно. Всичко извън християнския контекст, е представено в демонизирани краски. В интерес на истината, за пред християнското население на Балканите образът на Дявола няма никакво ритуално или верско отношение. За тях злите сили са различни и не се идентифициран с един основен персонаж. През призмата на късните християнски интерпретации на стария свят всичко попада под общ знаменател - и доброто, и злото, защото то е "езическо". В случая нас ни касае основно факта, че илирите също са идентифицирани с българите. 

И до ден днешен сред потомците на илирите се е запазила древната традиция на татуирането. Тя е преминала през цялото средновековие и е продължила да съществува като част от християнската представа и светоглед.


Хърватски тату-модели от античността, през средновековието до наши дни.
Традицията по-възрастна жена да въвежда девойките в тази практика се е съхранила без изменение.
Реконструкция на обичая по време на фолклорен фестивал в Хърватско
Мъжете също споделят тази традиция, като вече тази практика е изградила собствена стилистика, съхранила в себе си древните практики заедно с християнската символика, възприета от богомилството, а после и от католицизма.


Мъже и жени хървати от миналия век с типични за илирите татуировки

Нека сега да видим една стара легенда за началото на хърватите:

"Първият владетел на Бяла Хърватия. Той се е казвал Коробатос (Chorobatos). В легендата се разказва, че на смъртния си одър той събрал петте си сина и им завещал да не се разделят, защото по отделно ще са слаби, а заедно – несломими. За целта той им дал да счупят по една пръчка. Всеки от тях успял, но когато им дал да счупят цял наръч с пръчки, никой не успял." Според историците това е същата легенда като тази за Кубрат и неговите синове. В историческите хроники Кубрат е познат още и като Кобратос, Kоубратос и Кубер. Хърватските историци предполагат, че Коробатос е просто друго наименование за древния български владетел. За основател на средновековната хърватска държава се смята един от синовете на Коробато – Батбаян, който напуснал Бяла Хърватия и създал царство в съвременните земи на държавата. Според новата теория на хърватските академици основателят на хърватската държава е синът на Кубрат Баян, който се окичил със славянската титла бан. Историците смятат, че след края на Велика България, намирала се в южните степи на Русия, българите се разпръснали. Последен в старите си земи останал Баян. След време и той се преместил с народа си и се заселил при аварите."

Цялата публикация тук.


Възрастна жена от Хърватия
Някои елементи на средновековни хърватски татуировки 

  1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
  2. "История во кратце о Болгарском народе Славенскомиеромонах Спиридон
  3. "Възстановки на средновековното българско облекло (XIII – XIV в.)" Калина Атанасова
  4. "Ромбове в шевицата - белег, че момата може да ражда" Ваня Ставрева
  5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
  6. "Филипи или Филипопол" д-р Асен Чилингиров
  7. "Средновековния болярски костюм - прототип на габровската женска носия" Мая Джамбазова
  8. "Пътешествие до Волжска България. (Л.-М. Бораджиева, превод от арабски Г. Наумов, ИК "Аргес", София, 1992)" Ибн Фадлан
Използвани изображения:

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателя на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.  

1 коментар:

  1. Баба ми имаше татуировка. Точно на местото на третото око. Винаги съм се чудела защо, а и тя нямаше обеснение. Сега разбрах

    ОтговорИзтриване