петък, 9 декември 2016 г.

Взаимовръзката между татуировки и шевици на Балканите от дълбока древност - II


ТРАКИЙСКА ЕПОХА- ЧАСТ II

В първа част засегнахме значението и предназначението, сиреч ползата както на татуировките, така и на шевиците. Можем да съдим единствено от идолните пластики, които се откриват от праисторически времена,кое предхожда другото. Татуировките, шевиците или обратното. Но все пак вероятно това са татуировките. Едно със сигурност може да се заяви категорично - те са тясно свързани и с общ произход. 

През 1991г. туристи, на италиано-австрийската граница в алпийския район Йоцтал правят случайно откритие. Те намират естествено мумифициран човек живял преди 5300 години. По името на региона в който е открит, учените го наричат Йоци.

Учените са направили графика на местоположенията на татуировките на Йоци
Изображения на татуировките, получени благодарение на иновативната технология за заснемане
45-годишният мъж е един от най-древните примери в света за нанасянето на черни линии по тялото, като символични знаци или с друго предназначение. Татуировките са разделени в 19 групи, обхващащи цялото му тяло. За разлика от съвременните татуировки, правени с игли, древните са втривали въглен във фини разрези по кожата. Много от черните линии на мъжа са на места, на които вероятно той е изпитвал болка поради заболявания, което насочва учените към тезата, че те са поставени с лечебна цел. Подобен метод на лечение е познат в Азия, използван хиляди години след Йоци.

Как древните са лекували по този начин остава мистерия за съвременната наука. Изследвайки мотивите, които се използват при татуирането и при шевиците и не само там, става напълно ясно, че те дублират предназначението си на различна повърхност. В единия случай те са постоянен маркер-белег нанесен директно върху човешката кожа посредством острие и багрила, а в другия - те се вшиват като везба върху дрехата, своеобразна "втора кожа", която може да се слага и маха според случая. Това по-рядко е върху дрехи за ежедневна употреба, освен ако лицето което ги носи няма жречески или владетелски функции в обществото.

Те най-вече са с ритуално предназначение. Това може да бъде сватбена дреха или дори дреха за някакъв друг вид празнични или ритуални практики. Шествия, процесии, мистерии, свещенодействия. 

Времето, когато траките са вече ясно изразена етнокултурна общност, се регистрира пълна приемственост от праисторическите епохи на всички древни практики, включително и татуирането. Това тайнство е свидетелство на знатност. Ето какво пише Херодот за траките по този въпрос: " Да бъдеш нашарен се счита за благородно, който няма тези белези не е благороден".

Невероятно е как нещо считано за белег на най-елитните и благородни хора, може да бъде покрито и буквално заличено като познание и разбиране в последващи епохи.

Благодарение на египетски фризове, днес имаме възможност да видим как са изглеждали някой представители на така наречените "морски народи"- сиреч хората, които владеят мореплаването. Траките са именно такива.

Пленени представители на морските народи

В египетските сведения народът, наречен мешвеш-мизи, се описва със следните характерни черти: На мъжете част от косата им е избръсната. Вързват я на прическа наречена кика и телата им са покрити с татуировки.

Такива свидетелства са запазени не само при античните автори, но и в античното изкуство. По керамиката обикновено биват изобразявани персонажи от пантеона, благородническата, войнската и жреческата касти.

Има няколко версии за смъртта на Орфей. Според най-популярната той е убит от тракийски менади, жрици от кортежа на Дионис. Според друга легенда смъртта му се приписва като дело на Зевс, който го убива за това, че дава писмеността на хората. На всички сцени с убийството на Орфей по античните съдове са изобразени тракийските менади - вакханки.

Смъртта на Орфей. 470 г. пр. Хр. Музей на изящните изкуства, Бостън
Чернофигурна керамика. Тракийска жрица 480-450 г. пр. Хр.  от музея в Мюнхен


Тракийска жрица - художник Славян Стоянов

Използваните мотиви за татуировки, които могат да бъдат видяни по античните вази, са обикновено от зооморфни (на животни) изображения, слънчеви символи и други геометрични фигури

В сборника "Народна култура на Балканите" том девети, продукт на "Архитектурно-етногравски комплекс "Етър", чийто съставител и редактор е доц.д-р Ангел Гоев, в "Средновековния болярски костюм - прототип на габровската женска носия" Мая Джамбазова пише следното: "Българската везбена орнаментика през Средновековието е силно повлияна от византийските тенденции в шивашкото изкуство. Голяма част от флоралните и тератологичните мотиви са инспирирани от културата в Римската империя (Древен Рим и Византия). Единствените образци, чиято употреба е наслоявана през вековете са геометричните. Те са считани за старинни, произлизащи от изкуството на неолита. Изобразявани са върху телата на антропоморфни фигурки. Врязаните знаци се тълкуват като татуировки и (или) нашивки по дрехите. Тълкуването им дава сведения за различните инфилтрациии в изкуството по нашите земи. При споменатите средновековни артефакти везбата е именно с геометричен характер." 

Целият сборник можете да изтеглите от тук: линк


На тези фрагменти добре се вижда как елементи от татуировките са и върху дрехите на тракийските менади. Между тях се открояват елен, слънчеви символи и зигзагообразни повтарящи се линии.

В книгата си "Българска народна митология" Иваничка Георгиева пише следното: "Изображенията на елен са разпространени на огромна територия на Евразия още в пещерната живопис. Еленът е една от главните теми на зверилния стил на евразийското изкуство .Маскирането като елен е засвидетелствувано още през палеолита в Западна Европа .Еленът е атрибут на Аполон, Артемида и Дионис. Ловна сцена на елени е изобразена върху амфора от Винча, а татуировка на елен—в гръцката вазова живопис, например върху сцената на вахканките, разкъсващи Орфей. ... Често се среща в българското средновековие и европейското изкуство от XI—XIV век  -До началото на XXв. сред българи, сърби и румънци в новогодишните и пролетните карнавали е засвидетелствувано маскирането с маските на елен. Еленът е семантичен еквивалент и на космическото дърво, като разклонените рога се асоциират с небесното пространство, от където вероятно произхожда и вярата в тяхната свръх естествена сила. "

Мотивът с елен (сур-елен) в българската шевица може да бъде срещнат под формата на елбетици. За този елемент говорят Юлия Боева и Тачо Танев

"Идеята, че Слънцето е елен или е носено от елен, е достигнала до наши дни чрез традиционната словесност. В коледарска песен от Софийско се пее: „ Замъчи се Божа майка
        от Игнажден до Коледа, 
        че си роди Боже чедо, 
        Боже чедо– Сур елена, 
        Сур елена– златни рога“

Тук  можем  да  видим,  че раждането  на  християнското  Боже  чедо  съвпада с  астрономическото „раждане”  на „новото  слънце”  на  Коледа–  веднага  след зимното  слънцестоене,  по  време  на  което  Божа  майка  се „мъчи”. Сурият  елен е  зооморфната  хипостаза  на  Слънцето  и  на  Бога-Син,  а  християнската  Бого-родица,  раждаща  слънце-елен,  се  оказва  тъждествена  с  фолкорната  Слънчова майка. Можем  да  направим  връзка  и  с  позлатените (слънчеви)  части  от  изображенията  на  елени  в  тракийската  култура  и  да  се  опитаме  да  осмислим  ролята им – да бъдат знаци за божественост и синовност. Освен  всичко  можем  да  обърнем  внимание  на  прилагателното  сур,  което се  свързва  със  Сурья –  името  на  Слънцето  и  на  Бога- слънце  в санскритската традиция.  Но  и  българското  название  на  празника  на раждащото се Слънце е от  същия  корен –  Сурва,  Сурваки.  В  Граово  той  се  празнува  от  мъже  с  рогати маски и кожени дрехи. А в един от вариантите на думата сурвакар–сурвискар, могат  дори  да  се  видят  корените  сур –  слънце,  вис –  високо,  и  кар –  карам, които  може  би  пряко  обясняват  целта  на  празника: карам  Слънцето  да  се извисява"

Из книгата "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕН" на Юлия Боева


1. Елбетица от шопски ръкав с рогато същество, Сур-елен 2. Елбетица с рогати същества в полупосоките


елбетица с животински образи


В следващата сравнителна илюстрация са представени мотиви от българските шевици, съпоставени с мотиви от татуировки от идолна пластика и тракийки, изобразени върху чернофигурна керамика от елинистичния период. 
1. източник-А / източник-Б    2. източник-А / източник-Б   3. източник-А / източник-Б   4. източник-А / източник-Б 
"В българската везбена и килимарска традиция елбéтицата съществува в два основни варианта – като равнораменен кръст с „рогати“ или триъгълни завършеци, който се появява по времето на неолита, и като двоен кръст , съставен от наслояване на прав и наклонен кръст, чието начало може да бъде търсено през бронзовата епоха."

Из книгата "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕН" на Юлия Боева

Древните елини, които са имали привилегията да станат свидетели на Дионисиевите празници, в които менадите били едни от главните действащи лица, са отнесли със себе си впечатления и ги пресъздали в разкази, от където вероятно произлиза и названието на менадите (от старогръцки: μαινάδες – беснеещи) . Поведението на тракийските жени било коренно различно от това на жените в Елада. Трудно можело да се обясни свободата, с която разполагали тракийките. В очите на един грък те били дръзки, дори войнствени. Изключително красиви, но и опасни. Те танцували по време на процесиите с разпуснати коси и сякаш владеели стихиите. Природата танцувала заедно с тях, животни кръжели около им, сякаш заедно участвали във велико магично хоро.  Феерия от цветове изпъстряла и дрехите и телата им.

Чернофигурна керамика 470 г. пр Хр. тракийски жрици. Амстердамски музей.

Както вече споменахме в предната публикация "ПРАИСТОРИЯ - ЧАСТ I" причината за появяването на татуирането е същата като тази и на везбата. Тя е част от самото раждане на писмеността, закодирана от дълбока древност в татуировки, символиката в декорираната керамика посредством пиктограми, идолна пластика, шевиците по дрехите, изкуството в своето многообразие. Това е средство за комуникация с видимия и невидимия свят. Изразяване на позиция. Нейната полза може да бъде от здравен характер и да има целебни свойства. Може да бъде от защитен  характер. Може да работи в посока плодовитост и прочие и прочие - все ползи за битието на човека. 

Всички споменати аспекти са похвати на образното слово. Това е най-ранната форма на писменост. За науката е добре известно, че човешките възприятия и памет се влияят положително, когато бъдат провокирани чрез картинни образи, цветове и форми. Това което виждаме може да отключва определени реакции и мозъчни импулси към нервната система на целия ни организъм. От дълбока древност е съществувало разбирането, че определени графични символи и изображения могат да играят възпиращ и предпазващ ефект от негативни влияния, идващи от невидимия и видимия свят. Други символи пък могат да показват принадлежност.

Когато говорим за шевици, те се вшиват или втъкават на текстилна повърхност. Думата ТЕКСТИЛ вероятно произлиза от латинската дума "Textura", която се превежда, като нещо вплетено, вшито, кодирано, вписано. Самата дума има и български прочит, да туриш текст, да вложиш, да вкараш. В този смисъл българската дума ТЕКСТ е повече от ясна като обяснение каква е същността на шевиците. Вписване - вшиване, сиреч кодиране на образно слово-думи. За любителите на историята не е безизвестено, че писмеността на инките, с която съхранявали информация, се извършвала посредством възли. Кипу или Кхипу (на кечуа - езикът на инките - «quipu» означава «възел») използван като средство за записване на информация. Обикновено кипуто се състои от цветни нишки от козината на лама или алпака, с разположени върху тях възли. Древна предписмена форма на комуникация.

И при татуирането, и при бродерията начинът на изобразяване става чрез пробождане на тъканта. Това символизира оплождане, което трябва да произведе резултата добре познат ни от духовния закон. "Каквото посееш, това ще пожънеш." 

Едно от най-големите тайнства за древните траки било оплождането на Земята майка от Слънчевия бог. Оплождането като проникване в тъканта, сиреч  в утроба, където семето на живота ще бъде посято чрез "словото" идващо от бащата под формата на генетична информация, ще се зачене и възпроизведе в чудото на живота, взимайки информацията, която му дава тъканта (яйцеклетката в утробата) и ще изяви от невидимия свят във видимия волята на бащата и повелята на майката.  


Богинята майка в праисторията често е представяна с татуировки. Тази изобразителна традиция се е запазила и в елинистичната епоха при траките и илирите на балканите.


Антропоморфен съд от Капитан Андреево 6-ото хилядолетие пр. Хр. Богинята Майка


Наколенник от Могиланската могила

Наколенникът от Могиланската могила е с височина от 46 сантиметра, изработен е от сребро с позлата и е датиран от третата четвърт на ІV век преди Христа. Горната част на наколенника е оформена като женско лице с бадемови очи. Челото на жената е покрито с бръшлянов венец. Косата й е предадена в спираловидни къдрици, а на челото се образува хоризонтална плитка. От ушите й висят обеци във форма на птици. Широките ленти по лицето, според специалистите, бележат татуировка. Представен е образът на Великата богиня.

Очаквайте:   РАННО СРЕДНОВЕКОВИЕ-ЧАСТ III, ХРИСТИЯНСКА ЕПОХА-ЧАСТ IV

В Археологическата експозиция на РИМ Бургас можете да се запознаете с изследване върху татуировките на траките. Комбинации от прави и вълнисти линии, розети и фигури на животни, които покриват ръцете и краката, а понякога също шията и брадичката.
Стикери с лесни за поставяне временни татуси дават възможност да видите как са изглеждали татуировките на древните траки, както и да изберете комбинация за себе си от серия от най-характерните мотиви. 





Използвана литература:

  1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
  2. "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕНЮлия Боева
  3. "Българска народна митология" Иваничка Георгиева C 1993
  4. "ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ" - I ЧАСТ Александра Делова
  5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
  6. "Голяма книга на древните цивилизации по българските земи" Славян Стоянов 2016
  7. "Средновековния болярски костюм - прототип на габровската женска носия" Мая Джамбазова
Използвани изображения:

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателя на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар