понеделник, 15 юни 2020 г.

Видов ден - средата на годината


В народния календар на българите, 15 юни е наречен Видов ден. Различни са вярванията, свързани с този празник. Разглеждайки хронологично във времето виждаме, че той се свързва с трима светии: Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Вида. Вярва се, че двамата първи светии са братя на Св. Вида. Днешния ден е посветен именно на нея.

 Основните функции, с които е натоварен този ден, е предпазването от природни стихии, особено градушка. В миналото падането на градушка е била равностойно на глад. Св. Вартоломей, според преданията завъртал облаците и предотвратявал така природните стихии. Този светец се нарича още „Градушкар“.

От друга страна, схващането е че Видов ден е средата на годината. В миналото се е отбелязвал на 28 юни, т.е. в края на шестия месец от годината. Това е ден за провидение. Не толкова за равносметка, какъвто е празникът Димитровден, когато е краят на стопанската година.


Ако приемем, че в началото на май, когато празнуваме Гергьовден и когато започва активната земеделска и животновъдска работа, полагаме основите на един бъдещ резултат от труда, то вече към края на юни трябва да се види „на къде отиват нещата“. Есенните култури отдавна е трябвало да покажат резултат. Пролетните пък, тепърва очакваме. Иде жътва, най-хубавото време за българина.   Ще има ли добра реколта, ще има ли богати и пълни хамбари, има ли достатъчно родени агнета, ярета, от които се очаква пък поколение.

В този смисъл, Видов ден отваря напълно вратите към лятото, когато селянинът приема нивата като дом. Дори да замръкне там, или да остане да пази стоката в полето или в Балкана, Видов ден е минал. Видяло се е. Няма ги зимните студове, няма слани, реките не са толкова студени. 

Автор: Д-р Росен Гацин

неделя, 19 април 2020 г.

Великденските яйца или древната вяра във възкресението.


"Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето."
Еклесиаст 1:9


Рисунки от албума на Ари Калъчев, 1946г. Национален етнографски музей - София
В най-великия и светъл празник за християнския свят - Възкресение Христово, ще ви представим древността на една ритуална практика и древна традиция, устояла на превратностите на времето и успешно адаптирала се в обредните практики и вярвания на християнството.

Преди това ще започнем с нещо изключително любопитно като предисловие, чиято връзка ще ви стане напълно понятна в самото изложение.

Белият ангел (сръб. Бели анђео) е фреска, изрисувана от неизвестен автор през 13 век (в периода около 1230 – до 1240 г.) на южната стена на манастирската църква „Възнесение Христово“ в Милешево. Фреската е разкрита през 20 век, когато при реставрационни мероприятия е премахнат горния слой стенопис от 16 век и пред реставраторите и света се разкрива уникален шедьовър на изобразителното изкуство от времето на Палеологовия ренесанс. Ангелът, облечен в бял хитон, седи на камък и със своята ръка показва на жените-мироносци пустата гробница на възкръсналия Христос. Белият ангел е централен образ на художествената композиция Възкресение Христово (белият ангел седи на Христовия гроб, показвайки мястото на неговото възкресение), избран за т.нар. (на сръбски) Задужбина на зетя на Иван Асен II – рашкия крал Стефан Владислав /женен за дъщерята на българския цар, Белослава Асенина.

„Възнесение Христово“ в Милешево.

Същият този образ на Белия ангел е изпратен през 1963 г. като символ на мира и като цивилизационно послание в първото сателитно излъчване на телевизионен сигнал от Европа за Америка, осъществено след края на Карибската криза. Чрез него Стария свят желае да припомни на Новия старата римска мъдрост:

"Всичко ново е добре забравено старо"

Предполагам виждате връзката между библейския пасаж от книгата Еклесиаст и цитираната фраза. Те се базират на една и съща основна истина.

И най-накрая (но не и по важност) е факта, че образът на Белия ангел е изпратен и в космоса като послание към неизвестни извънземни цивилизации с космическите кораби „Вояджър“, заедно с песента на Валя Балканска „Излел е Дельо хайдутин“.

Двете жени, изобразени на фреската, са наречени "мироноски". Това са двете Марии. Едната от тях е Мария Магдалина. 

Призори на третия ден Мария Магдалина и „другата Мария“ отиват при гробницата, в която е било положено безжизненото Му тяло (Матея 28:1; вж. също Марка 16:1; Лука 24:10).

Образът на Мария Магдалина е ключов за настоящата публикация. Тя е първата, на която Исус се явява възкръснал. Тя е една от жените, които е участвала в погребалното ритуално подготвяне и помазването с благовонно миро на мъртвото тяло на Христос. Именно тя е първата, която вижда и празния гроб на възкръсналия Исус и съобщава на учениците.

По времето на земния живот на Исус в Рим управлява император Тиберий Юлий Цезар Август в продължение на 23 години. Църковното предание на ранните християни гласи, че именно Мария Магдалина разказва чудото на възкресението пред император Тиберий.



 Когато била приета от него тя поздравила императора с думите „Христос възкръсна”. Той се засмял и отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите толкова, колкото яйцето в ръката ти е червено”. Още преди да завърши думите си яйцето, която тя носела като дар, се обагрило в ръцете й с червен цвят.  По тази причина Мария Магдалена често е изобразявана на иконите да държи в дясната си ръка червено яйце.

В друга версия на същото предание се допълва следното: 

"Мария Магдалина му разказала (на Тиберий) ,че яйцето е символ на възкресението на Иисус Христос и надеждата за бъдещо възкресение на мъртвите. А червеният цвят на яйцето напомня за кръвта на Иисус Христос, която е жертвата за спасението на цялото човечество."

В следващите две изображения ще имате възможност да направите визуален анализ на иконографията им.

1. Изображение на Дионис от Беотия. 2. Икона на Света Мария Магдалина

Може би ще си кажете, че това е просто съвпадение на очевидната изобразителна идентичност. Но ако си спомните пасажа от книгата на Еклесиаст и римската мъдрост, ще започнете да разбирате за какво става въпрос. 

В българската етнография подробно е описана и зарегистрирана ритуалната практика, свързана с пасхалната седмица и пролетното равноденствие.

А ето какво е съхранено в християнството относно пасхалните яйца и Мария Магдалина:

"Така този обичай постепенно се разпространил навсякъде и станал всеобщ за християните по целия свят. За потвърждение, че този обичай води началото си от поднасянето на червено яйце от света равноапостолна Мария Магдалина на Тиберий, служи освен еднаквостта на преданието по всички християнски църкви и това, че в древен ръкописен устав на пергамент, който се пази в библиотеката на манастира на света Анастасия близо до Солун, след молитвите за деня на светата Пасха е записано следното: “Чете се и молитва за благословение на яйцата и сиренето, и игуменът, целувайки братята, им раздава яйца и казва: “Христос воскресе!”… Така ние приехме от светите отци, които са съхранили този обичай още от апостолско време, защото света равноапостолна Мария Магдалина първа дала на вярващите пример за това радостно дароприношение”…. При него яйцето служи за символ на Христовото Възкресение и възкресението на мъртвите, и на нашето възраждане в бъдещия живот, за което имаме залог в Христовото Възкресение. Както от яйцето се ражда птиче и започва да живее самостоятелен живот след освобождаването от черупката, и му се открива просторният кръг на живота – така и ние, при второто пришествие на Христа на земята, отхвърлили от себе си заедно със земното тяло всичко тленно на земята, със силата на Христовото Възкресение ще възкръснем и ще се възродим за друг, висш, вечен, безсмъртен живот. А червеният цвят на пасхалното яйце ни напомня за това, че изкуплението на човечеството и бъдещият ни нов живот са придобити чрез проливането на кръста на пречистата кръв на Спасителя Христа. Така червеното яйце служи да ни напомня един от най-важните догмати на нашата Божествена вяра."

Нека да видим обаче и какво ни казва това изображение на Дионис от древна Беотия. Като за начало е нужно да се знае, че това изображение не е прецедент. То се открива винаги при погребални ритуали.

В описанието към "The Triple Dionysia (Ta Triploa Dionysia) A Dionysian Spring Equinox Ritual
for small group" (Това са описания на Дионисиевите ритуални практики при пролетното равноденствие изпълнявани от малки групи) като бележка се казва следното:

"Изглежда вероятно принципният вакхичен фестивал първоначално да се е провеждал по времето на реколта - condita post frumenta. Но от най-ранния известен период в Атика, цялата тройна Дионисия се празнува през зимата и пролетта." 


Пролетната му част се нарича "Фестивал на червените яйца" и там се дават описания как да се изпълнява. "Ритуалът може да се проведе по всяко време в месеца, следващ пролетното равноденствие („Фестивал на червените яйца“). Фазата на луната не е особено значима. Най-добре е да изпълните ритуала на разсъмване, но при всички случаи през деня."

Всички изображения на Дионис от беотийските гробници държат по едно яйце в ръцете си като знак за възвръщане към живота. Тоест, Дионис е възприеман като инициатор на възкресенската сила и завръщането от смърт към нов възкресенски живот.

В ритуалите по време на идващата пролет (сиреч възкръсващата се, възраждаща се природа от хватката на смъртта-зимата) се разяснява смисълът и символиката на яйцето, което само по себе си изглежда като нежив, мъртъв предмет, но който все пак е роден от живо същество и от него ще се роди нов живот на точното време. Ясно се подчертава, че е древен символ на обновяващия се живот, който се обобщава в думите възраждане, възкресение, ново раждане. 

"Observe this Egg, unblemished, white and round, a thing that doesn't seem to be alive, and yet engendered by a living thing, and bringing forth new life in its own time, an ancient sign of Self-renewing Life."

В смисъла на ритуала се съдържа концепция за появяването на небето и земята, видимия и невидим свят и изгряването, възсияването на майстора, твореца, създателя на всичко видимо и невидимо, което е и което ще бъде. Това е новороденият Бог, който се нарича любов. Тази изначална тайна е била изявена от тракиеца Орфей.

"And from the Egg shone forth a Newborn God called Love, the Craftsman who created all that is or was or evermore shall be. This mystic truth was known by Orpheus, "For I have seen the Egg before the Hen, and know the Acorn comes before the Oak."" 


В описанията на ритуала се дават не само подробни пояснения за неговата символика, но и как точно да се прави. Яйцето е древен мистичен символ на новия живот и за това присъства като задължителен елемент в ритуалите, чрез които се почитат починалите предци. Тези яйца са и дар за Дионис, защото означават ново раждане, възкресение, прераждане и завръщане от смъртта. Към края на ритуала яйцата се споделят в групата, чукат се едно в друго и се белят в чиния. Разчупването на черупката символизира разбиването на оковите (хватката на смъртта), разбиване на портите на царството на мрака.

"Behold the Egg, an ancient mystic symbol of New Life, an offering for the Dead. We offer Eggs by ancient custom to Lord Dionysos, for they mean rebirth."

След обредната трапеза с яйца и обредни хлябове идва времето на химн, в който се пее за преобраза на царството небесно и новото раждане, за преобраза на виното и как то се заравя за да ферментира, превръщайки се в нещо благородно, в елексир, съдържащ огнения дух на Бог.

Ето няколко фрагмента от химна:

"Подобно на гроздето, откъснато от лозата и смачкано в еднородна маса, и слагате под земята в глинени съдове, като тези в които държат пепелта на мъртвите (глинени урни), като кървавочервено грозде, което ферментира във виното, превръщайки се в нещо благородно, в еликсир с огнения вроден Божи Дух..."

"И когато наближи времето за Неговото прераждане, хората Го извикаха и ние така наричаме Него всяка година, сега когато прероденото вино изплува преобразено от земния си гроб."

Химнът преминава в хоро, което се играе в кръг, като по време на танцуването периодично има възгласи, с които се призовава Дионис да възкръсне, да се възроди. Ако първата част на ритуала се води на закрито, то  за финалната се излиза на открито, където се изпълнява свещеното хороиграние. Възклицанията са "Сине на Семела даряващ благополучие", "Вакх" за да "Възкръсне от мъртвите".

Ритуалът отново преминава в закритото пространство и започва обреда за самото Богоявление на възкръсналия Бог. Ако ритуалът от самото начало се е извършвал навън, така продължава и до финала.

В тази част всички участващи казват "Ето, Бог е дошъл". Поднася се бокал с вино и всички повтарят. "Ето хляб и вино, защото това са подаръци и благословиите на Майката на Бог и Бога, две вещества, трансформирани до благородно състояние, превърнати от свещената Сила на Живота. Ето яйцето, което е Червено, оттенъкът на кръвта, жизнената сила на живота и силата на природата. Нека благословенията на Дионис благословят това яйце, и чрез тази сила произлизаща от благословията, те да дойдат при нас!"

Поднася се обредния хляб към олтара, олицетворяваш слънцето. Върху хляба има слънчеви символи. Всички пристъпват напред. На олтара се поставя хлябът на Деметра и виното на Дионис. Всички други неща - семена за сеене или каквото и да е друго, което има нужда от благословение, се оставя също на олтара. Отново започват да се пеят химни и да се играе хоро около олтара.

В химна се пее следното:

"Дионис, слава на Теб, властелинът на изобилието и на умножаването! Дай ни възможност отново да се радваме в този сезон, и берекет да бъде от тук нататък, за много години напред." 

1. На всеки се подава от виното да вкуси и се казва: "Нека никога да не жадувате!".

2. Разчупва се обредния хляб на всеки по парче и се казва: "Нека винаги имате достатъчно и нещо за споделяне!"

1. Обреден хляб с бели и червени яйца разположени кръстообразно в слънчева украса. Изработка и фотография: Светлана Костова.
2. Този пример за обреден хляб отново е с кръстообразна композиция и изобразява свастика, чиито рамена се завихрят около червени яйца. 
Какви яйца се ползват за ритуалната украса е подробно описано в напътствията за "Фестивала на червените яйца" в тройната Дионисия. А ето какво споделя Светлана Костова относно хляба, който е изработила за Великден.

"Измежду многото видове Великденски обредни хлябове, месени някога от българите, най-разпространеният е с кръстовидна композиция от 5 яйца - 1 в средата и 4 около него. Яйцата могат да бъдат само червени или червени и бели. Често тази композиция включва и концентрични кръгове от тесто, нашарени или назъбени като лъчи, които карат хляба да грее като слънце. Това допълнително подсказва и подчертава значението на древния символ на кръста, вписан в кръг. Хлябът на снимката е от с. Чупрене, Белоградчишко. Нарича се "Великденски кравай". Описан е още в края на 19 век (1884 г.) от Димитър Маринов. Този хляб се разчупва на трапезата и от бялото яйце се комкат всички домашни, а червените яйца се скътват за лек през годината. Този хляб е интересен и с това, че ако в къщата има млада булка, се месят още два такива. Единият се носи в кръстника с кокошка и още десетина червени яйца и бъклица вино. Другият се носи в дома на родителите на булката. Омесила и заснела: Светлана Костова"

(Обредните хлябове се украсявали със слънчеви символи. Кръглия обреден хляб подобно на символите също символизирал слънчевия диск. Понякога в украсата му се слагали и бели и червени яйца)

3. Червеното яйце се докосва три пъти до челото на човека като благословия и се казва:
а. Здраве и Живот!
б. Червено и бяло
в. Бъди благословен!

Кадри от обичая "Боядисване на яйца"- ДФГ "Цветница"с. Медовина и ПК "Антола"с.Паламарца / Източник: Тук

Ако има достатъчно червени яйца за всички, тогава те трябва да се дават на благословените от тях лица, които могат да се чукат помежду си с яйца заедно и да кажат: „Нашият Господ възкръсна!“ и да се отговори "Наистина е възкръснал!" След това може да се ядат яйцата или да се хвърлят черупките в градината за плодородие.

След като всички се благословят по този начин, произнасят благодарствени слова и признателност към божествената грижа. Обяснява се, че както Дионис е възкръснал от мъртвите, така той е освободил от връзките на смъртта и своята майка, която е отвел във височините на Рая. По същия начин Той ще освободи и нас от връзките на смъртта и ще ни отведе във височините на Рая.

Обредния кръг се отваря. Даровете са посветени на Боговете. Всички: Свещените храни (месо, яйца, хляб) трябва да се консумират в свещените райони или да се изхвърлят там или да се посвещават на боговете по някакъв друг начин.

На финала всички казват: "Обредът приключи"


Бих могъл да продължа с публикацията, за да ви приведа доволно свидетелства, че тези практики продължават в християнството.

Може би мнозина ще се шокират, а в други изложеното ще донесе объркване. Може би малцина ще знаят какво са прочели и ще разберат същината. Аз съм християнин и за мен този празник е свещен! Но като българин трябва да кажа, че всички вие трябва да се гордеете, защото тези практики, които нашите предци са извършвали от най-дълбока древност, не просто са устояли на времето, но и са останали като вечно свидетелство кои сте! На кой народ принадлежите! Че вярата на предците ви се е разпростряла по лицето на цялата земя. Тя се е трансформирала в различни културни среди.

Исус разговаряше с юдеите и каза следното:

"Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.Йоан 8: 56-58

Без значение дали сте православни, католици, протестанти или не споделяте тази вяра, знайте, че:

Еклесиаст 1:9 "Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето."

1 Коринтяни 11:26 "Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той."

Римляни 6:9 "знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него."

2 Коринтяни 5:15 "и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал."

1 Солунци 4:14 "Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него."

Честит празник българи! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!!!

Библиография:
1. Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
2. Жития на светиите, м. юли. Светител Димитрий Ростовски.
3. Света равноапостолна мироносица Мария Магдалина
4. The Triple Dionysia (Ta Triploa Dionysia) A Dionysian Spring Equinox Ritual for small group
5. ATHENS; ITS RISE AND FALL. With views of the literature, philosophy, and social life of the athenians people. By Edward Lytton Bukwer
6. Библия, Превод от 1940 г.

събота, 28 март 2020 г.

Загадката на Дунавската цивилизация



С книгата „Загадката на дунавската цивилизация“ д-р Харалд Харман представя на по-широк кръг читатели на достъпен език най-старата европейска култура. Той разкрива колко напредничави в технологиите, в търговията и в изкуството са били древноевропейците, живели в нашия регион. През последните години археолозите намират все повече доказателства за това, че между VI и IV хилядолетие пр.Хр. на Балканите е съществувала високоразвита култура, която е познавала писмеността още преди Месопотамия. С тази книга Харалд Харман за първи път изчерпателно ни въвежда в една досега непозната, в много отношения още загадъчна древноевропейска култура. Той описва търговските пътища и селищата, изкуството и занаятите, митологията и писмеността на дунавската цивилизация, проследява произхода ѝ в района на Черно море и показва какво влияние е оказала върху културата на Гръцката античност и Близкия изток. Още от първата страница на книгата научаваме, че през V и началото на IV хилядолетие преди Христа древните европейци са имали градове със значителна концентрация на население, многоетажни храмове, сакрална писменост, просторни къщи с четири или пет помещения, професионални грънчари, тъкачи, медничари, златари и други занаятчии, които са произвеждали широк асортимент от стоки на високо ниво. Д-р Харман описва живота на древните европейци: стопанство, занаяти и изкуство, семейство и родове, религия и митология, броене и измерване, изобретяване на писмото. Стига и до упадъка на дунавската цивилизация около 4500 г. преди Христа и нейното наследство.

Искам да ви покажа част от книгата, касаеща древната технология на тъкачеството:


Терминология на тъкачеството
През всички епохи на Гръцката античност Атина била почитана като покровителка на тъкачеството. Според мита тя научила земните жени да предат и тъкат. Асоциирането на Атина с тъкачното изкуство вероятно е древно наследство от бронзовата епоха, както изобщо самата фигура и култът към тази богиня сочат отвъд архаичния и микенския гръцки период към много по-стари традиции (Наагшапп 1996: 168 и сл.). Така става вероятно предположението, че представите за тъкачеството като божествен дар възхождат назад към времето, когато тази технология се е разпростра­нила сред ранните земеделци в Европа.
Към предгръцки произход на тъкачеството при гърците насочват също данните на езика. Терминологията на преде­нето и тъкането в старогръцки език е богата на специални думи и синоними. Богатството от варианти на старогръц­кия речников състав в тази област се обяснява отчасти с то­ва, че многобройни заемки от древноевропейския (= пред- индоевропейски) език са адаптирани от гръцкия и са интегрирани в състава на индоевропейските наследени думи (Barber 1991:278,280).
Могат да се различат два основни феномена на езиковите контакти:
-     Думи с различен произход обозначават отделни понятия, т.е. специални тъкачни принадлежности и дейности. За някои понятия в контекста на текстилното производ­ство в старогръцки език няма наследени думи. Напри­мер думите за „прешлен за вретено“ (старогр. spondylos) и „тежести за стан“ (старогр. laiai) са от древноевропейски произход.
-     Думи с различен произход обозначават едни и същи понятия като синоними двойки, например старогр. atraktos (от индоевропейски) и elakate (от древноевропей­ски) „макара“ histopodes (от индоевропейски) и keleontes (от древноевропейски) „вертикални стълбове“.
Тъкмо този запас от предгръцко-гръцки синоними, кои­то са били избирани от античните автори за различни кон­тексти, е придал на старогръцкия език особена стилистич­на вариантна широта.
Текстил и облекло на древноевропейците
Текстил от древноевропейско време не е запазен[*]. Все пак са намерени отпечатъци от тъкани платове в глинеста почва, а в някои от тези отпечатъци могат да се различат; детайли на тъкачната техника. От такива останки могат до известна степен да бъдат реконструирани и части от облек­лата, които са носили древноевропейците.



[*] Вече има находки на текстил от това време на Балканите - от Ру­мъния (Южен Банат) и България (бел. пр.).

44. Представяне на облекло върху скулптури
(no Gimbutas 1991:279,280)

Изобразителното изкуство на Древна Европа предлага повече данни за вида на облеклото и за особеностите на различни принадлежности като колани, шарфове или презрамки. Орнаментите на някои статуетки показват, че жените носят на места дълги драпирани поли, а горните части на облеклото също обгръщат в гънки тялото (фиг. 44).
Дали определени форми на древноевропейското облекло са се запазили през вековете до гръцката епоха? Най-мал­кото ранните гърци са възприели от езика на древноевропейците някои специални думи за материали, текстилни произведения и части на облеклото в своя речников състав:
karpasos „фин лен“, beudos „скъпа женска одежда“, chlaina „горна дреха, наметка“, eanos „дълга женска одежда“, ochthoibos „ивица на ръба на хитон“, sisyra „наметка от козя кожа“, tebenna „аристократична парадна одежда“, morochthos/moroxos „глина за избелване на дрехи“, motos „разнищено ленено платно“ и др.
Старогръцката дума psiathos „тръстикова рогозка“, която също е заемка от древноевропейския език, показва, че е имало плетени изделия.

Когато авторът говори за древноевропейци, той има предвид балканското предгръцко население.
Също така д-р Харалд Харман счита, че в стария гръцки език има запазени много думи от пеласгите (старото балканско автохтонно население). Добре е да се спомене, че Харман е един от световно известните езиковеди. Говорейки за езика на старото балканско население, той казва няколко важни неща. 

Езикът на старите балканци се съдържа най-много в езика на "славяноезичните" народи и в частност на балканите. Смята българския за най-стария между тези езици.

Именно този древно балкански език, от когото се съдържат изключително много остатъци в старогръцкия, той счита за основната причина гръцкия да се оформи такъв, какъвто е и до днес.

Накрая ще използвам случая да ви насоча и към една моя книга, която беше издадена от издателство "Пан" и засяга същата тематика.


Книгата може да се поръча от почти всяка онлайн книжарница. Кликнете върху изображението и ще ви се отвори една такава книжарница, където може да видите и цена.

И накрая препоръчвам това кратко видео:


понеделник, 27 януари 2020 г.

Цветове по добруджански


Тази публикация е посветена на това, как добруджанците са наричали цветовете. Подобно наименуване се ползва и сред други етнографски групи но в случая ще обърнем по-специфично внимание на Добруджа.

Добруджанците са намерили едно особено решение как да наричат цветовете - те ползват принципа на аналогията. Съответният цвят получава името си на сравнителна база "Този цвят е като...". Така цветовете получават имената си. Тази особеност показва по един интригуващ начин езиковото ни богатство. 

Редица хора се включиха в изготвянето на тази публикация. Те помагаха със знания, споделени спомени, сведения и илюстративен материал. Идеята беше инициирана от Александър Ястров, Радка Стефанова, Марина Стоянова. Включиха се мнозина. Благодаря на всеки, който откликна от сърце!

И така, нека започнем:

1. Гивезено, Гевезено (бордо, вишнево)



От тур. güvez ‘виолетов, лилав’ или вероятно с индоевропейски произход (БЕР 1: 307, 221; Фасмер 2: 380; Младенов 1941: 95)

2. Куршумлиено (оловно сиво)



Куршум (от тур. – олово)

3. Пепеляво (сиво)




4. Бозаво (сиво или сиво с кафеникав нюанс)

5. 
Гълибово (сиво със зелен отенък)

6. Джандармено, Джангариено (синьозелено - морско синьо)




7. Жабунчено, Прозалиено (светло зелено)




8. Смрадляково, Смралникаво (оранжево)




9. Портакалено (тиквено оранжево)




10. Казълчибучено (между червено и лилаво)




11. Винено (тъмно червено)




12. Бакърено (медно червено)




13. Кавяно (студено кафяво)




14. Мощарено, Нощарево (между жълто и бежово, като горчица от румънски "muștar" )




15. Ябълчено (светло розово)




16. Пембено, Пембяно (розаво)



17. Божуряно (божурено червено) Черненски диалект

18. Зехтилияно (маслено зелено - зелено с кафяв отенък) Черненски диалект


19. Креняно (кремаво синьо - лилаво) Черненски диалект


20. Орешаво (бежово) Черненски диалект



21. Синилчано (наситено синьо) Черненски диалект





22. Фрезаво (между жълто и розово) Черненски диалект




23. Аляно (червено) а Халяно е на Черненски диалект




24. Блято (избеляло) Черненски диалект





25. Медяно (...)
26. Шикеряно (...)


27. Лимонияно (лимонено жълто)





28. Люлюкаво (Светло лилаво)


29. Гьонгериено (Циклама)




30. Мораво (виолетова лила)




31. Тютюнано ( между жълто и кафяво със зелен отенък)




32. Прозалиено ( жълто със зелен отенък)



Изображенията са използвани единствено с илюстративен характер без комерсиална цел. Част от фотографиите са на Александър Ястров, Славян Стоянов, Виктор Попов, Цанка Велева, Калина Михайлова и Валентина Михайлова. Малка част от използваните фотографии са със неизвестен автор за мен. Ако авторите забележат своя фотография, нека ми пишат през формата за контакти или като коментар под публикацията за да бъдат упоменати. Благодаря на всички, които се включиха с информация за тази статия! Надявам се да е полезна. Където липсват снимки към наименования на цветове включително и други имена, ще бъдат добавяни в процес.

За тази публикация наименованията на цветовете са най-вече от селата Нова Черна, Шуменци (община Тутракан) Главан, Проф. Иширково, Калипетрово (община Силистра), Стожер (община Добрич) Белгун, Челопечене, Могилище (община Каварна), Чернооково (община Генерал-Тошево),  и Лозенец (община Крушари).

Пепеляво, лимониево, пуртакалено, гълибово, ябълчево, винену, бакърено са думи от село Главан.
Нощарево, казълчибучено са от село Проф. Иширково.
Гьонгериено, кавяно и прозалиено са от село Калипетрово.

В останалата част от селата и градовете на Добруджа названията се повтарят но се срещат и за един и същи цвят различни имена. По-голямата част са български но има и заемки от турски и румънски, което се обяснява, както с историята на българите в Добруджа, така и с историята на цялото българско землище.