вторник, 10 юли 2018 г.

Видинска пазва

Риза от видинско. Фотография: Славян Стоянов / Модел: Тонка Зехирева
Фотография: Славян Стоянов / Модел: Тонка Зехирева

Кликнете върху изображението за да уголемите: Схема: Славян Стоянов
Ползвайте със здраве и любов!

понеделник, 18 юни 2018 г.

ВАЖНО ЗА "ВСЕНАРОДНО ВЕСЕЛИЕ"

Фотография: Славян Стоянов

Важни неща, които трябва да знаете относно "Всенародно веселие" с носия в местност "Авренска поляна" Белослав. 

1. Начало 10:30 ч. 23-24 юни, 2018 г. (събота-неделя).

2. Формата на събитието е ПИКНИК, веселие и танци! За това си носете одеяла или черги, където да седнете. При възможност си вземете чадъри или някакъв тип сенници. Около сцената няма сянка. Може да си носите собствена храна. Може да ползвате обезопасени скари. На място ще има и кетъринг- скара по стари хайдушки рецепти.

3. Тези, които ще остават през вечерта - вземете си допълнителни одеала. На поляната има обособено пространство за палатков лагер.   

4. На поляната ще бъде напръскано срещу комари и кърлежи, но въпреки това препоръчваме да си носите и собствени мазила и пръскала. Природа е, не очаквайте чудеса като липсата на комари, например. Такива със сигурност ще има!

5. Подробна програма на събитието може да видите ТУК

6. Записванията за конкурса за автентична носия ще се случват на щанда на организаторите веднага след 10,30 ч. до 14,00, когато ще започне конкурсът.

7. Участниците в програмата  - добре е да сте на поляната преди 10,30 ч. на 23 юни, събота.

8. Как да стигнете до поляната може да видите в следното видео:  От центъра ще има указателни табели до поляната.

9. Информация за транспорта от Варна до Белослав може да видите ТУК. Забележка: Частната автогара вече не съществува. Първа спирка на автобуса се явява тази пред самата централна автогара в посока центъра.

10. Избрали сме един по-свободен формат за провеждане на мероприятието. Единственото задължително условие за присъстващите ще бъде облеклото. Изискванията към него са следните:
 - автентична носия;
 - ансамблова / сценична носия;
- част или елемент от носия.

Носии може да наемете от "Магазин Хорце". Ето къде може да се свържете с тях: www.facebook.com/MagazinAtelieZaTancovoOblekloHorce

11. Занаятчии и търговци – добре е да сте на поляната на 23-ти поне от 9:30ч., за да разположите щандовете си в обособената търговска алея. Носете си маси, сенници, чадъри или шатри. Няма нужда от записване за участие на търговци. Ако предлагате тематични артикули към българския бит и фолклор - сте добре дошли! 
Тъй като самото събитие беше заложено под друга форма, задължителна такса за търговците няма да има. Все пак ще им дадем възможност да подкрепят организаторите финансово, които освен това събитие организират и Втори „Фестивал на шевицата“ на 8-9 септември тази година. Организаторите ще имат щанд, на който ще се предлагат рекламни материали за „Фестивала на шевицата“. 
За онези търговци, които имат доброто желание да ни подкрепят: отново на щанда на организаторите ще има кутия, в която може да оставите 10% от дневната си печалба или сума, която ви е на сърце. Всъщност, това касае всички участници в събитието. Никой няма да ви задължи да го сторите, това ще е единствено акт на вашата доброволна подкрепа и на благодарност за предоставеното ви пространство, аудитория и положените усилия от наша страна.


Събитието се случва със съдействието на ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ.

петък, 8 юни 2018 г.

Програма


Програма на "Всенародно веселие с носия в местност "Авренска поляна" край град Белослав, обл. Варна " / 23 и 24 юни 2018 г.

23 - юни

Програма

10, 30 ч. Откриване на „ Всенародно веселие – с носия на Авренската поляна“
Приветствени думи и организаторски съобщения относно събитийното пространство.

Представяне на изложба със стари фотографии от миналото на село Гебедже (Крушево), днешен Белослав.

Участници:

1. Народно Читалище „Христо Ботев 1926“ - с. Тръстиково ( представяне с народни песни и танци. )
2. Народно Читалище „Христо Смирненски 1926“ – с. Здравец ( мъжка и женска групи за фолклорно пеене. )
3. Народно Читалище „Зора 1912“ – с. Чернево  ( Изпълнение на Ритуала – „Еньова Буля“.)
4. Народно Читалище "Съзнание 1926" - Белослав ( Самодейни групи. )
5. Група за автентичен фолклор "Здравец" с р-тел Василка Стойкова , гр. Поморие
6. Родопският певец Хамид Имамски с гайдарите Атанас Младенов и Йордан Топалов - старинни родопски песни.
7. Народно Читалище „Възраждане 1920“ - с.Червенци общ. Вълчи дол обл. Варна ЖПГ„Наниз“ изпълнява песните:  ( Бре овчарю и Отишла е Ганка )
   Смесен танцов състав изпълнява : ( Пандилаш, Тропарка, Кашикавасъ )
8. Моряците.


Моряците / Фестивал на шевицата / Фотография: Станимир Георгиев

12, 00 ч. Обедна почивка на фона на фолклорна музика

14, 00 ч. Конкурс за автентична носия / Записване на щанда на организаторите / - Относно читалищата, които ще присъстват като групи:  нека носиите, които искате да представите, да са различни.
Пример: / Булка, Младоженец, Женска, Мъжка и т.н. / Всеки сам ще презентира своята (или своите) носии.

Жури:
Радослав Радков – Колекционер и организатор на събитието
Диана Тодорова – Етнографски музей Варна
Илиян Костадинов – Етнология – Софийски университет


15, 30 ч.  Подготовка за тръгване към поляната до побитите камъни за бране на полски цветя и плетене на венци от момите.
Водач на групата: Тонка Зехирева.
Групата ще бъде съпътствана единствено от фотографи!

Тонка Зехирева / Фотография: Славян Стоянов

15, 35 ч.  Танци и веселие с музикална програма – Оркестър Белослав 
В същия участък от време – подготовка на нестинарския огън

20, 00 ч. Рестроспективен филм „Фестивал на шевицата“ Белослав 2017г.

"Фестивал на шевицата" Белослав 2017 / Фотография: Добромир Димитров

21, 00 ч. Нестинарски ритуал: Изпълнение Костадин Михайлов - Странджа

Фотография: Славян Стоянов

 
За желаещите да разнообразят: в района на събитието има търговска алея. Битова тематика.

Атракции:

1.     Стрелбище с лък
2.     Еньова люлка с фотографско приложение



24 – юни

Изгрев / Източник: ТУК

05, 30 ч. сутринта: Посрещане на Слънцето; Ритуално измиване в росата; Бране на билки.


Вижте карта на местността и прочетете повече за събитието ТУК 

Всички изображения са използвани с илюстративна цел и притежават съответно описание на авторство и източник.

Събитието се случва със съдействието на ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ.

понеделник, 4 юни 2018 г.

Тронски поли


Тронски сукман от личната колекция на Радослав Радков






Схема на тронските поли. Ползвани са кръстат и полегат бод

Кликнете върху изображението за да уголемите

Ползвайте със здраве и любов!

сряда, 30 май 2018 г.

Изложба от миналото на Белослав



  В навечерието на Еньовден 2018 г. по време на Всенародно веселие с носия в местност "Авренска поляна" край град Белослав на 23-24 юни ще бъде показана и фотографска изложба със стари фотографии от Белослав – Гебедже.

Решихме да предоставим възможност на всички, които разполагат със стари семейни снимки от миналото на Гебедже (Белослав) да участват със свои снимки от личните архиви. Изключително ценни са снимки от гебеджанци с носии, като например следните:

Фамилни снимки на Радослав Радков
Снимки, на които са заснети старите къщи или моменти от бита на гебеджанци:

Фамилната къща на Радослав Радков

Белославското езеро

Изпращайте вашите снимки за да ги разгледаме или директно на страницата ни в социалната мрежа www.facebook.com/Istoriyavshevici или на следната електронна поща: festnashevicata@gmail.com

Снимките които бъдат избрани е добре да са с добра резолюция. Читалище „Съзнание 1926“ предлага да ги сканира, за да ги подготвим за изложбата. Ще очакваме с нетърпение вашите предложения. 

Повече за събитието можете да прочетете ТУК 

За да се добавите към онлайн събитието последвайте следният линк: ТУК

вторник, 29 май 2018 г.

Нефритена Мистерия


Илюстрация: Славян Стоянов

  През ранната пролет на 1994 г. по време на ловен из­лет близо до с.Оходен, Врачанско, скулпторът Цено Ценов попада на интересни керамични фрагменти. Неговото хоби е историята и затова веднага разпознава, че керамиката е праисторическа. Като известен врачански общественик и родолюбец, той събира артефактите и ги показва на архео­лога Георги Ганецовски, който работи като главен уредник в Регионален исторически музей - Враца.
Археологът заедно с откривателя правят обстоен оглед на терена, откъдето са находките, и установяват, че скулпторът е попаднал на селище от ранния неолит. През 2002 г. стар­тират проучванията, благодарение на финансовата подкрепа на Българското археологическо сдружение. В началото раз­копките имат спасителен характер заради застрашените от разрушаване участъци на раннонеолитното селище поради земеделските дейности.
През 2004 г. земите вече не се обработват и започват редовни разкопки, за които е сформиран екип с ръководител Георги Ганецовски, а научен консултант е проф. Хенриета Тодорова. В екипа вземат участие още мнозина специали­сти. В университетската лаборатория в град Кьолн, Герма­ния, проф. Бернард Венингер извършва първите за района радиовъглеродни анализи за определяне на абсолютни дати на изследвания обект. Така световната научната общност получава нови факти относно възникването на земеделска­та култура в Северозападна България в началото на VI хил. пр.Хр.
Ще започнем нашия разказ за невероятните открития от с.Оходен с една находка от нефрит - изображение на раж­дащата богиня.


Нефритена фигура на Богинята Майка в родилна поза (жабка) на 8000 години от Оходен / Илюстрация: Славян Стоянов
Нефритът има две форми: мека - нефрит, и твърда - жа­деит. Името на този силикатен кристал идва от гръцки „не-фрос“, което означава бъбрек. В античността вярвали, че вода, в която е бил потопен нефрит, подобрява функцията на бъбреците.
Този полускъпоценен камък е бил на особена почит в Китай. Най-ранните находки от нефрит там са от неолита или отпреди 7000 години.

Стара китайска поговорка гласи: „Златото е ценно, не­фритът е безценен.“ Вярвало се, че амулет, направен от нефрит, има голяма сила на въздействие, независимо дали е за здраве, любов или благоденствие. Нефритът е бил свещен камък и при много древни култури в Мезоамерика. Украшения от този мистериозен минерал са носени от владетели, жреци и благородници.
Оказва се, че още от дълбока древност и в земите на България нефритът също е използван за направата на предмети със сакрална функция, символизиращи властта на владетели и жреци. В началото когато при разкопки на български археологически обекти започнали да се появяват подобни находки, учените мислели, че те са вносни. Резултатите от лабора­торните анализи (включително и такива, правени в Минно-геоложкия институт - МГИ) доказали ясно, че обработката на нефрит в земите на България е започнала през VII хил. пр.Хр. Доцент Руслан Костов от МГИ смята, че в южната част на България има поне три находища на нефрит, разра­ботвани още през каменната епоха. Свастиката от праисто­рическото селище, открито в центъра на Кърджали преди 40 години, е датирана от ранния неолит — VI хил. пр.Хр.
Оказва се, че възрастта на най-ранните артефакти от не­фрит в земите ни се датират на повече от 8000 години или от времето на най-ранния неолит. Това е с цяло хилядо­летие по-рано от първите нефритени изделия в Китай. До този момент от периода на неолита именно в България са открити най-много предмети от нефрит.
Подобни амулети са открити в раннонеолитните селища при с. Овчарово, Търговищко, при с. Ковачево, Благоев­градско, селищна могила Казанлък, Азмашка селищна мо­гила - Стара Загора, неолитно селище при с. Ябълково, Хасковско, Слатина и др.
В гроб № 3 от Варненския некропол II сред даровете в погребението е открита и игла за коса от нефрит.
В радомирското село Гълъбник е открит дори фрагмент на жезъл от нефрит с дължина 36,4 см. заедно с нефритени мъниста и такива от мида денталиум. След като възстановяват наниза от мъниста, огърлицата се оказва изключително дълга - невероятните 18,8 м. Нефритените амулети са един от върховете на праисторическото изкуство. Резултатите от проучванията им дадоха важни отговори, но и създадоха много нови въпроси. Под микроскоп се вижда начинът, по който например е полирана свастиката от Кърджали. През тази отдалечена епоха това би трябвало да е извършено на ръка, откъдето следва, че микро-драскотините от полирането ще са най-малко в две посоки. Странното е, че в случая те са в една посока. Това довежда до нова смела хипотеза, че за полирането е използвано механично съоръжение - най-вероятно такова с абразивно колело.
Свастика (слънчев символ от нефрит от неолитно неолитно селище в центъра на Кърджали на 8000 год. / Илюстрация: Славян Стоянов

   Проблемът е, че според археологическата наука този тип техника е открита 3000 г. по-късно. Голяма загадка е
как с технологиите и инструментите, за които знаем, че са използвали хората през каменната епоха, са могли да постигнат подобно съвършенство в обработката на един от най-твърдите минерали? Или трябва да допуснем невероятното, че тези хора са владееш съвършени техники за обработка на камъка, които ние днес сме изгубили.

Нефритен амулет, Казанлък, среден неолит

РАЖДАЩАТА БОГИНЯ 

  Един забележителен амулет на Богинята майка в родилна поза е открит в местността Валога до с.Оходен. Поради позата и зеления цвят на нефрита, подобен тип амулети са известни като „жаби“. Вероятно амулетът от Оходен е бил носен от жена, за да я защитава по време на бременност и при раждането. Със сигурност жената е имала висок статус сред населението от селището. Както стана вече ясно, изделията от този минерал са изключително скъпи за онова време и са носени от хора с благороден произход, владетели и жреци. 


  Мнозина изследователи считат, че причината Богинята да бъде изобразявана в тази стилизирана, „жабешка“ форма, е, за да се подчертае нейният надчовешки, божествен характер. Но тази поза всъщност най-добре показва в стилизиран вид човешко раждане. 



Схематично представяне на стилизирането на раждащата Богиня от Оходен.
Илюстрация: Славян Стоянов

В древността се е знаело, че най-благоприятната поза за раждане е клек. И отново изображения от Анатолия са най-близо по стилистика към това, което се открива и по българските земи. 



Праисторически антропоморфни изображения от Месопотамия, Анатолия и Тесалия


Изображения на Богинята-жаба от неолита и халколита. 1. с. Юнаците, халколит, 2 и З Германия, начало на V хил. пр.Хр. / 6. Бохемия, начало На Vхил. пр.Хр., (3-6 Gitnbuias 2006, р. 255)

  Чрез развитие на абстрактното мислене неолитните хора са превърнали раждащата богиня в знак-символ, който е пазел носителя му от злини.


1. Елбетица с раждащата Богиня и свастики от село Брезе  2. От с. Сливница и с. Мировяне
Из книгата на Юлия Боева "Богинята и рогатите глави"
Тази дълбоко сакрална символика е преминала през хилядолетията и се е запечатала и до днес в шевиците на народните ни носии.

В своето изследване относно тип шевица от Софийска област „Богинята и рогатите глави“ Юлия Боева добре представя връзката на българската носия със свещените фигури-знаци на неолитно-халколитното земеделско общество и заключава следното: „А това означава, че българите са едни от преките потомци и наследници на неолитната култура по нашите земи.“



1. с. Юнаците, халколит 2. Фрагмент от свиленица, Софийско

Публикацията е фрагмент от 8-ма глава в "Голяма книга - Древните цивилизации по българските земи" на Славян Стоянов, на издателство "ПАН". Книгата съществува и във версия за деца с цветни илюстрации.


Книгите могат да бъдат закупени във всички по-големи книжарници на страната и от онлайн платформите, например ТУК








Арт изпълнение: Акварел и шевичен мотив на раждащата Богиня Майка
Автор: Славян Стоянов
 

И накрая но не и на последно място, ви представям приза на "Фестивал на шевицата" Белослав, изработен от скулптора Галин Господинов. В него е пресъздаден мотив от шевица на ръкав на женска риза от Тетово (раждащата богиня) ХIX век. "


"ФЕСТИВАЛ НА ШЕВИЦАТА" БЕЛОСЛАВ тази година ще се проведе на 8 и 9 септември.


Информация за всички наши кампании можете да следите на следните страници в социалната мрежа:

www.facebook.com/Istoriyavshevici 


www.facebook.com/VMBulgaria 

www.facebook.com/festivalnashevicata 

понеделник, 28 май 2018 г.

Шевици от Добруджанското Челопечене


Представям ви шевици за женска риза от моето родно село Челопечене, Каварненска община - Добруджа. 

Използваните бодове са кръстат и контурен. Цветовете от DMC са следните.



DMC 349 Coral - DK е използван и за обшив при пазвата.


Фотография: Славян Стоянов. Пазва от село Челопечене, Каварненска община - Добруджа

Разработил съм схемата за кръстат бод, какъвто е бил прототипа. На фотографията пълнежа на мотивите е изпълнен на машина. Всичко останало е ръчно.


Схема: Славян Стоянов. Пазва от село Челопечене, Каварненска община - Добруджа / Кликнете върху изображението за да увеличите. Схемата на пазвата в още по голям мащаб можете да свалите от ТУК

Мотивите за ръкавите и полите се съдържат и в схемата в мащаб, която съм предоставил по горе за свободно сваляне.


Ползвайте със здраве и любов!