събота, 27 април 2019 г.

Слънчовата невеста или произход на българското име Марина.




В повечето случаи свободно достъпната информация за произхода на името Марина ще ви отведе до източници, в които ще прочетете, че името е с латински произход и означава  „Морска“ и до тук приключват нещата. За съжаление както често се случва тази информация е частична и води до погрешни заключения. Така едно старо българско име, което е регистрирано дори в тракийските времена, бива посочено като латинско. Да, то има своето място в латинския език, но името съществува на Балканите далеч преди да бъде регистрирано в латинския.

И до днес при нас все още се срещат имената Марин, Марина, Маринко, Маринка, Маро, Мара, които са сродни на тракийските имена Марис, Марус, Марисия. Марон е легендарен цар на тракийското племе кикони, обитаващи територията между реките Места и Марица. За него говори Омир в Одисея IX, 196-211.

Марон посреща гостоприемно Одисей и другарите му в двореца си в града Исмар, дарява ги със скъпоценни съдове и 12 амфори с несмесено вино. С това вино Одисей упоява циклопа Полифем и успява да спаси другарите си от смърт в следващия епизод от приключенията им. Марон е наречен "жрец на Аполон-слънцето", но дарът му "божествено вино" насочва към връзка и с култ към Дионис. Според Диодор, Дионис поръчва именно на Марон да пази посаденото от него в тази страна и го прави основател на града Марония. Всъщност посоченият град Марония е същият Ис-Мар, за който говори Омир, а Марония е по-късното му име. Марон е типичен митичен пример за тракийски цар-жрец. Описанието на Омир показва, че царският дворец при траките в края на II хил. пр. Хр. е изпълнявал и функциите на светилище. Марон е исторически засвидетелствано лично име, което се среща на таблички с Линеар Б от двореца в Кносос на остров Крит и от двореца при Пилос, Пелопонес. (Извор: Порожанов, Калин, „Тракийската цивилизация в началата на двата контитента и по крайбрежията на три морета“, 2017, с. 56 Той всъщност се позовава на Soesbergen, P. van. Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979, 26–39.)

Стефан Йорданов в „Аполоновият жрец Марон. Бележки върху потестарно-политическата система на Омирова Тракия“ анализира една владетелска титла при етруските а именно maru, доказвайки балкано-анатолийския произход на етруските.

Йорданов посочва П. Кречмер, който дава значението на названието на града Исмар=Маронея (у по-късните автори) , като „резиденция на (носителя на държавността) Марон“, а лексемата марон, с която длъжността е назована, се превежда като „предводител“.

На остров Лемнос тази титла е засвидетелствана под формата марас. Там са открити надписи, в които се упоменават две лица, които са били maras само по една година. Лемноските надписи са твърде близки до етруския език.
Страбон обаче свидетелства, че Исмар и Маронея са съседни градове. Страбон (64 г.пр.н.е.- 21 г.от н.е.)  Ксантея, Маронея и Исмарос, са градове на киконите. Исмарос обаче, казва той, днес го наричат Исмара; близо е до Маронея. И тук наблизо също така е езерото Исмарида (Strab. VІІ, 43). Очевидно и Страбон свързва Исмарос/Исмара с траките кикони като твърди, че както и Ксантея, така и Маронея е киконски град.

Титлата марон при етруските дава и допълнителна интересна информация. Очевидно тя е обозначавала освен предводителска-владетелска функция и като жреческа, което напълно кореспондира с описанието на царя-жрец Марон. Очевидно при траките и палеобалканското население владетелят изпълнява и жреческа функция.

За Ис-Марос Калин Порожанов пише следното:
„Очевидно, в представите на древните автори - гръцки и латински - Исмарос/Исмара се свързва с тракийска царска институция, която изповядва орфическа вяра, видяна и определена чрез Аполон и практикуваща бакхически ритуали; и е близо до полиса Маронея, който впрочем, също се брои и за град на траките кикони. При това ясно е, че Исмарос не е град в елинския смисъл на думата. Според извлечените от античните виждания негови характеристики това е по-скоро тракийско царско култово-обредно място, което като такова може да се определи и като резиденция на тракийски владетели.“

Става ясно, че името Мар-он категорично е свързано със култа към слънцето и в този смисъл със слънчевите царски династии.
В редица индоевропейски езици срещаме корена мар, като словообразуваща за предводителски или военни титли. Такава титла е английската маршал, чиято най-стара форма е marah-scalh.

Арматолите (на гръцки: Αρματολοί / Армат – анаграмна форма Марат и Марта) в османските източници марталуси, мартолоси, са въоръжени православни в османска Тесалия и Македония на държавна служба в Османската империя.

В митологичния и фолклорен смисъл коренът мар е свързан със светлинната огнена триада - слънце, луна звезди. Водният контекст е също ярко изразен и обвързан със слънцето. Жива вода, лековита вода, водата на живота, родилни води. За лековита вода се счита сутрешната роса, която първа е огряна от слънчевите лъчи. Вярва се, че това са пръските от вода, които слънцето е оставило, когато е мило лицето си сутрин. Тогава се извършва и ритуалното умиване в росната трева или в извори и аязми по време на ладуването – Великден, Гергьовден, Еньовден.  

По този въпрос говори и професор Александър Фол в труда си „Земя между морета Висия“. Ето точно какво казва той:

„Главната светица в Странджа е Марина. Тя е господарка на змиите и на животните и е наричана повсеместно "висия", Славянизираното "висия" е съхранило по необикновено, дори бих казал поразително убедителен начин тракийското субстратно име, което се среща в лични легендарни имена, като споменатия основател на Бизантион-Константинопол Бузас (Вузас) Бизас (Визас), както и в топонимите. Извън посочения, запазен в старогръцското Бизантион, тук спадат и днешните Виза, Визица, Урдовиза и подобни, а така също и античното тракийско Визоне (дн. Каварна). Този топо-антропоним принадлежи към кръга на тракийските царско-жречески имена, каквито са гетите, бесите, одрисите, той, ще рече, обозначава онзи пръв род, който властвува и поддържа субектите на централния обред за една вярваща общност: гетите са жреците на Залмоксис, чието божеско име вероятно се съдържа в наименованието на Странджа или на крайбрежната й част Салмидесос, бесите са жреците на Дионис, одрисите - на Аполон и т.н. Явно е, че визи-те в тракийската древност ще бъдат жреците на великата богиня-майка, християнизирана в света Марина. Ако името на светицата може да се изведе от тракийски език, какъвто вариант съществува, то ще означава "вода, голяма вода", каквато е вероятната етимология на името на реката "МАрис", славянизирано в Марица. При славянизацията, прочее; името на великата тракийска богиня-майка е било възприето като "вода", понеже водата е първичен космогоничен елемент, оплождаща сила, идентификация на всераждащата и всесъздаваща богиня-земя.
Марина обитава пещера и държи там всички животни, според местното поверие, които надзирава и заключва. Водата която тече в пещерата, е тъкмо спермата, която се влива в утробата на великата майка-земя, но и благодатната течност очищението, благодарение на което богинята майка може и сама да забременее, за да роди първия си син (слънцето или космоса). Веднъж годишно, какъвто е например случаят с обреда в пещерата и край нея, посветена на света Марина при с. Сливарово до Малко Търново, ергени и моми участвуват заедно в нощното тайнство на зачатието в пещерата-утроба. Този обичай на предбрачно общуване е чисто тракийски. Там, в пещерата хтоничното(земното) начало се слива със слънчевото (соларното).
Това е запазено и в песните: МАрина е заченала след като майка и помолва Слънцето да и даде чудотворна билка. Условието на слънцето е, ако се роди момиче да бъде негово. В по-усложнения вариант заченалата девствена Марина е сестра на Слънцето или на свети Илия. В това си качество Марина е и първата жрица на божеството, жрица маг. Върху иконите е изобразявана със змии (хтоничен атрибут) във вдигнатите си ръце, с брадва готова да убие змея или змията, а и със змия в престилката си. Марина за това е и лечителка по многобройните си параклиси.“

Песните, за които говори Фол, са разгледани в книгата на Анчо Калоянов „Български Митове“, който от своя страна посочва сведение, зафиксирано от видния етнограф Димитър Маринов.

„Димитър Маринов в „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ привежда една еньовденска песен от Айтоско, в която се възпява Домна царица; сравнена с лястовица, върви подир хубави Еньо и кара бели и червени облаци. Пак там има и друга песен за Домна царица, която пита Ясното слънце дали знае биле за рожба, и му обрича сдобитата по такъв чуден начин дъщеря Марина. Може би в този случай се указва на другото име на Старата божа майка — Великата богиня или Господарката на живота, известна и като Кибела в Мала Азия.“

„Домна царица“ е вероятно трансформирано от „Ямба Дула“, която е великата царица, Богинята майка на Аполон – Слънцето и Артемида – Луната, позната ни от античните извори като Лето, а от българските народностни обичаи „ладуване“ като Лада. Именно под това име тя е известна и в Малоазийските култове.


На това изображение са показани като сравнение една от апликациите от тракийското съкровище от Летница и изображение на света Марина, която в католицизма е под името Маргарита. Илюстрация в манускрипт от около 1440 г.
Ето какво пише в книгата си „Системата на тракийския орфизъм“ Николай Владимиров Дерменджиев относно показаната апликация.

„На апликация №1 е изобразена жена с дълга коса, тежък хитон и (означени) гърди – като малки, релефно изпъкнали халки (без вътрешни кръгчета, т.е. без ”зърна” в центровете на кръгчетата). Това очевидно е “матрона”, която “вече е раждала” (тя няма “зърна” на гърдите си, понеже те са „изпити” от откърмените от нея деца). Без съмнение тази нереида символизира Великата богиня-майка - Земята, разбирана и като владетелка на примордиалните води, в които плува нейния спътник – хипокамп (“воден кон”). Статичността на тази богиня (на “земята”) е подчертана от единствения огромен крак, на който е стъпила (като “оловен войник”). Ив. Венедиков предполага, че майсторът-торевт е използвал готова матрица при изработката на нереидата и затова, опитвайки се да представи жената седнала върху тялото на змея-хипокамп, той е наклонил наляво фигурата (Венедиков 1996, 12). Змеят-хипокамп е изобразен с конска глава и голяма триъгълна (“козя”?) брада. Тялото на “змея” е оформено като сноп от три успоредни двойки от изпъкнали криви линии, едната винаги гладка, а другата с “коси насечки”. Този “троен сноп” се извива в осморка, така че, освен «спирала», оформя и подобие на «седло» за богинята. От главата и горните части на тялото на хипокампа излизат «триъгълни пламъци». Това не са «перки на водно животно», а огнени снопове («слънчеви лъчи»; срвн. същите лъчи на слънцето, поставено в «ладия» от Голямата Разложка плоча). Те доказват огнено-соларната същност на този митичен герой.“

И още: 

„От този „брак” в № 2 се раждат две деца (и един кон – в №3). Първото дете е „войнстваща девствена богиня” от типа: Коре, Артемида, Атина, Бендида, която е заместена от героя-мист в изображението на апликация № 2. Тази богиня, на войната, подпомага героя като му дава кон, „вълшебна юзда” (с която да го укроти), оръжия и наставления.
Второто дете е самият герой (мистът - Слънцето), който се е въплътил, на апликация № 2, едновременно, в две различни „обвивки”“

От всичко посочено до сега става ясно, че св. Марина е образът на християнизираната Артемида, сестра на Аполон от майка им Лето – Домна Царица. В славяноезичните народи тази троица е позната като богиня Лада и децата и Лена (Луна) и Полен (Аполон).

В българските народни митове, песни и легенди Луната често е сестра на Слънцето, но също така се среща и като негова невеста или партньорка.

Във волжко-българската летопис и по-конкретно в „Сказание за Чулман (Посейдон)“ името на алпа, който отговаря за правилното функциониране на слънцето и който се отъждествява с него е „Мар“. Той се явява и предводител на всички други алпи (засвидетелствано като значението за титлата марон), а един от неговите епитети е „Абалан (великолепен, превъзходен)“. Абалан е нищо повече от вариация на Аполон. Негова съпруга е Умай (Луната), която поради войнствения свободолюбив нрав баща й я наричал още Артемис (Господарката мечка).  

В този ред на мисли вече стана ясно, че Аполон и Артемида са тъждествени на Лена и Полен, а Мар и Марина са само още една от вариациите за Слънце и Луна, запазили се и до днес в песни, митове, легенди, топоними, антропоними и т.н.
Името Марина е толкова с латински произход, колкото Балканския полуостров е идентичен с Апенинския.
То е свързано с водата в контекста на майчинството и живота. Много от местата, на които се почита, съществува и свещен извор – аязмо.

Иваничка Георгиева в книгата си „Българска народна митология“ също описва тази древна духовна трансмисия, съхранила се в нашите обичаи формирали и християнския ни мироглед.

„Освен за своята сестра – месечината, слънцето искало да се жени и за девойка от земята. За да я вдигне, то спуска люлки на земята на Великден или на Гергьовден. Люлката на слънцето се вижда сутрин и вечер, когато пуска краищата й във вид на лъчи. До средата на XX в. е запазен обичаят на Гергьовден и на Великден, особено неженените, да се люлеят за здраве. Лъчите на слънцето в народните представи се асоциират с люлка. Люлеенето на люлка вързана на дърво най-вероятно символизира движението на слънцето и също може да се смята за вид слънчева магика. Прикрепването на обичая към Гергьовден и Великден е свързано с настъпването на лятото, с периода на горещото слънце. В чест на слънцето само на Еньовден се пее народната песен, как Домна царица се помолила на слънцето за билка за рожба. За да го склони, тя му обещала, че ако роди момче, нейно ще е, ако бъде момиче – негово ще бъде. Родило се момиче Маринка, която пораснала много хубава, но майка й я криела, за да не я види слънцето. Една неделя, когато майката отишла на църква, въпреки заръките й Маринка излязла за вода. Слънцето я видяло, пуснало своите люлки и я вдигнало.“  

Още изображения на св. Марина и дракона може да видите на следният линк: ТУК 

Публикацията и библиографията са в етап на редакция. 

Материала подготви: Славян Стоянов

понеделник, 25 февруари 2019 г.

Женска риза от село Аспарухово (Ченге)



В тази публикация ще ви представя пазва на женска риза от село Аспарухово (Ченге) .Ризата е на баба Маргя - 1912г.

На тази фотография са баба Маргя и нейният любим.
Кликнете върху изображението за да уголемите / Автор на схемата: Славян Стоянов

Баба Маргя е родена през 1912 година. Ризата е направена 1928г. Ще ви представя фотографии и от останалата част на везаните пространства по ризата. Една от отличителните характеристики на ризите от Ченге е, че те се синкосват. Материята се пере след като се извезе само със студена вода, за да не се изгуби синьото и за да не пуснат цветовете от везбата.








В следващото видео можете да изгледате забраждането от село Аспарухово (Ченге)





Тонка Зехирева в цялата прелест на носията.

Публикацията подготви за вас Славян Стоянов.

Ползвайте схемата със здраве, любов и уважение към завещаното от предците ни!!! 

сряда, 20 февруари 2019 г.

История на кръстатия бод


 

Темата за кръстатия бод, колкото и странно да е това, буди горещи спорове и люти словесни битки. Разбира се, това не касае специалистите в областта, а по-скоро почитателите или практикуващите гобленарство и везба. Спори се основно за това дали кръстатия бод е един от най-старите. Любителите на по-сложни техники упрекват онези, които го използват често. Можете да чуете в споровете им фрази като "Това е бод за каренца", с което най-вече се неглижира изборът му и се порицават с принизителен патос ползвателите му.  За да погледнем трезво на темата обаче ще е нужно да оставим пристрастия и емоции и да се отнесем сериозно към въпроса.

В мирозданието съществува една неизменна закономерност. Простите неща предхождат сложните. Те са по-старите. Нужно ли е да ви убеждава някой, че не е възможно да тичате преди да проходите? Или да напишете роман преди да владеете четмо и писмо? Нужно ли е да ви убеждава някой, че е била изобретена колесницата преди да бъде изобретено колелото? Помислете и дали звучи убедително твърдението, че многоетажният блок предшества едноетажната къща?

Точно в тази абсурдна ситуация се намират спорещите относно кръстатия бод.
Най-старите бодове са и най-простите. Прав бод, хоризонтален, наклонен бод, към който спада и зиг-зага и разбира се кръстатия бод. Всъщност, това са и най-простите първобитни символи.

I - / \  WW  X  + 

Простите символи са и най-стари, а кръстът е именно такъв. Всякакви други твърдения са несериозни. Това с пълна сила важи и за първите типове бод. Те напълно отговарят и рисуват най-ранните символи. По-сложните съдържат в себе си простите, тъй като те са съставни. Това важи със същата сила и за бодовете. По-сложните съдържат в себе си по-простите, което само по себе си показва, кой кого предхожда. Когато виждате съставното число 12 не е особено трудно да стигнете до заключението, че графичните символи 1 и 2, от които се състои числото го предхождат в периодизацията. Това заключение се нарича логична дедукция. Странно е когато субективни пристрастия са способни да объркат хората дотолкова, че те да не виждат тази закономерност.

Фактологията относно кръстатия бод е добре известна не само сред световните имена - специалисти в областта, но и сред българските такива.

Наскоро по друга тема една дама, желаеща да разбере и учи повече по темата за шевицата, бе задала въпрос как може да отсява стойностната информация по въпроса от плявата, която е в изобилие.

Има един сравнително лесен начин за отсяване. Ако в това, което четете липсват източници, липсва обосновка, доказателствен текстов и илюстративен материал, липсва библиография е несериозно и не заслужава вашето внимание. Тоест, ако вътре ви се обяснява материята, но не се казва от къде и как се е стигнало до такива заключения е показател, че написаното не може да бъде проверено. Също така публикации, които говорят като последна инстанция, са сигнал че ще бъдете подведени.

Напълно наясно съм, че това което ще ви посоча няма да промени мисленето на вашите опоненти, ако те не са искрено търсещи и желаещи да разберат как стоят нещата. Този материал може да послужи като добра основа и модел, по който да проверявате сами всичко, което откривате по тази или друга тема.

Нека преминем към същественото.

Този труд на Клара Н. Леополд е част от историческите архиви на  Университета в Небраска - Линкълн. Представлява учебен материал от 1957г. със заглавието "Кръстосан бод за днешния дом". Можете да го изтеглите от ТУК
Клара Леополд пише следното: Кръстатият бод е потвърден (счита се за) като най-старата форма на декорация (бродерия) с игла...

И още: Кръстатият бод не само предшества всички останали типове бод, но остава и единственият декоративен шев, докато тъкането става толкова фино, че пролуките между нишките вече са незабележими.

Кликнете върху изображението за да увеличите

В този учебник и исторически документ България също е упомената като пример за практикуването на този най-стар похват в историята на бродерията и конкретно на кръстатия бод. Дори се твърди, че в историческите сведения той често се среща споменаван според комбинациите от цветове като Руски, Румънски или Български.

Един от най-уважаваните етнографи в исторически план по отношение на везбената традиция в българската наука несъмнено е Иван Коев. Ето какво казва той по въпроса:

Кликнете върху изображението за да увеличите
Българският учен недвусмислено ползвайки способите на доказателствения материал посочва кръстатия бод като най-стария. Коев посочва друг свой труд "Облекло и жилища на старото българско население в Разградско", където също говори по темата. Той цитира и Антон Вацлавик, чешки изследовател.


Словашки везбени старинни орнаменти от 1700 г.


В своята книга "Българска везбена орнаментика" Иван Коев е записал и регистрирал едни от най-старите названия на кръстатия бод в различните региони на България.
При капанците в Разградско и кавадарите (ваяците) във Варненско и Поморийско (Еркеч и Голица) този бод се нарича "кумънски", а самото кръстче наричат "кумъниц".

В раздел VI. НАЧИН НА ВЕЗАНЕ ИЛИ ТЪКАНЕ:
485. "Галеното йорме" - (от името на "йормен", кръстат бод) той описва названието на бода от село Сапарево, Станкедимитровско.
486. "Юрменки" - (от името на "юрмен", кръстат бод ) той описва промяната на гласна на името от село Пирин, Санданско.
499. „Кумънчефтъ“ (везано кръстче в Североизточна България се нарича „куманче“, от там и кръстовидния бод се нарича „кумански“), везмо от „месал“ в съртските села, Провадийско (инв. № 15064).
501. „Йор мечките“ (от „йормен“, кръст бод) , везмо от пола на риза, с. Рельово, Самоковско.
502. „Йормички“ - везмо от пола на риза, с. Долни Пасарел, Самоковско.
503. „Юрмяно“ - везмо от пола на сукман, с. Миладиново, Ямболско.
509. „Подвеската йорме“ - везмо върху ръкав на ж. риза, с. Крайници, Станкедимитровско.
524. „Чистото йорме“ - везмо върху ръкав на ж. риза, с. Сапарево, Станкедимитровско.

Описание на таблиците: „йорме, юрменки“ (от името на „йор-мен“, кръст бод) 69; „йормечки“, „йормички“, „юрмяно“ 70 ; табл. XXXVIII б.

Ето още нещо от Коев:

"Освен това геометричните орнаменти тук са наложени от самото устройство на тъканта (преплетени надлъжни и напречни нишки), както и от най-старинния бод с кръстчета, които по естество оформят геометрични форми. Мотивите в стилната орнаментика, от гдето са проникнали множество геометрични орнаменти и във везмата, са възникнали и по пътя на пряко стилизиране характерните черти у животните и растенията."

Друг уважаван български автор в етнографията ни засягал въпроса е Ст. Л. Костов в труда си “Български народни шевици” от 1928г. Заедно с него ще ви покажа и цитати от някои от добре известните имена в световната литература по темата: Gillow, John, and Bryan Sentance:
“World Textiles, Bulfinch Press/Little, Brown”.

Кликнете върху изображението за да увеличите


В публикация на Jo Verso "Threads of History", която можете да видите ТУК , той  дава полезна библиография по темата, която ще посоча и тук, както и цитат от неговия труд.

Кликнете върху изображението за да увеличите
Авторът посочва, че за да се проследи историята на кръстатия бод е нужно да се върнем в самото начало на появяването на бродерията като похват. С две думи той посочва кръстатия бод като начало на самата бродерия. Авторът ни дава и едно историческо свидетелство, което му е известно на него като най-стария запазен пример за кръстат бод 200-500 години от новата ера. Открит е в Египетските гробници. Някои автори посочват Китайска бродерия от 850г. като най-ранния запазен пример за кръстат бод. Всъщност има много по-стари примери от Египет. В гробниците на фараоните и тъканите, с които са били погребани - там е регистрирана най-ранната оцеляла до наши дни бродерия. Един такъв пример е от 18-та фараонска династия. "Rosalind Hall "Egyptian Textiles", Shire Egyptology, 2001; Christine Hobson "Exploring The World of the Pharaohs", Thames&Hudson, 2000"

Ето и библиографията, която дава Jo Verso:

Sebba, Anne Samplers: Five Centuries of a Gentle Craft
Weidenfeld and Nicholson (1979)

Colby, Averil Samplers
B.T. Batsford Ltd. (1964)

Don, Sarah Traditional Samplers
David & Charles (1986)

Beck, Thomasina The Embroiderer's Story: Needlework from the Renaissance to the Present Day
David & Charles (1995)

Нека погледнем по-обстойно твърдението, че кръстатия бод произлиза от земите на Китай.
В литературата по темата може да откриете разнообразие от твърдения, които буквално да ви размятат от един край на земното кълбо на съвършено противоположния. В "Needlework Through History: An Encyclopedia" е представена следната хронология, касаеща най-ранния пример при бродерията с кръстат бод от земите на Китай:


"Chinese embroidery reached Korea and Japan by the fifth century.
Embroidery, knotting, and other techniques come to Western Europe with the Moors (Moroccans) in 711 C.E.
Although practiced for centuries, the oldest extant piece of cross-stitch dates from about 85O C.E."

Може да проверите текста ТУК.

Текстът в болд казва следното: "Въпреки, че се практикува от векове, най-старата съществуваща част от кръстатия бод е от около 850г. от новата ера"

Това е което реално съществува като пример от Китай.
По-горе бе показан източник, който посочва пример с кръстат бод от Египет с 600 години по-стар от този в Китай.

Разбира се това, че не са открити по-стари примери ни най-малко не означава, че те не са съществували.

Климатичният пояс са една от причините в Европа рядко да се откриват примери на запазили се тъкани от преди Христа. Такива се откриват в страни със сух климат, където те имат по-голям шанс да оцелеят. 

Относно Китай ви предлагам да изгледате следното интригуващо видео:


Ползваният филмов фрагмент е на NOVA (PBS) - Mysterious Mummies of China (1998), който може да гледате тук: https://youtu.be/sDOr6-lvClI

Препоръчвам ви да го изгледате целия, защото в тези изключително древни некрополи на бели хора в китайската пустиня са открити и едни от най-старите примери на декорирани тъкани. Във филма ще видите един изключително стряскащ факт, който установяват археолозите. По време на теренните проучвания в некрополите на тохарите те откриват интервенции, извършвани при по-ранни разкопки от китайските власти и археолози. Премахнати са черепите на погребаните. Това действие може да се обясни само по един начин. Китайските власти не са желаели при бъдещи разкопки да се открие нещо важно - расовата принадлежност на погребаните. Антропологичните характеристики на черепната структура е най-ясното свидетелство за расата на погребания индивид.

Тохарите е научно название на тези хора. От къде идват те и какъв език са говорили може да видите в следната карта от изследването за "The Evolution of the Indo-European Languages" тук: http://webspace.ship.edu/cgboer/indoeuropean.html

В следващите няколко фотографии ще ви покажа няколко примера от коптски (Египет) текстил с кръстат бод от фонда на Ashmolean Museum, University of Oxford. Сами може да разгледате огромната им колекция, която е с детайлно описание и позволява преглед в мащаб.



Египет -14 ти век (1301 - 1400) Мамелюкски период (1250 - 1517). Представена в доклад от професор Percy Newberry, 1941г. Източник: ТУК


Египет -10-15 ти век . Представена в доклад от професор Percy Newberry, 1941г. Източник: ТУК

За да разглеждате колекция и да видите огромното количество примери просто напишете в търсачката на сайта http://jameelcentre.ashmolean.org/ "Cross stitch" и се насладете.

Следващия пример, който ще ви покажа е от 18 век от земите на Украйна:


Примерът представлява свастикообразни мотиви, а везбената техника е кръстат бод. Фрагментът на бродерията идва от Космач в украинските Карпати - село, известно със своята силна народна традиция. Той е част от група от над 100 предмета, събрани от Петър Кащенко в първите десетилетия на 20-ти век в Западна Украйна. Относно този фрагмент учените допускат вече споменатата от мен датировка, което го прави най-стария съхранен пример на кръстат бод от земите на Украйна. Въпреки, че някои от шевовете са загубени и естествените багрила са избледнели през 200 годишното му съществуване, моделът все още е ясен.  Мотивът „звезди вътре в осмоъгълника“ е много разпространен в украинската бродерия и днес. Това, което го прави необичаен е добавянето на излъчващи диагонални линии, които недвусмислено идентифицират тези "звезди" като символи на слънцето (или "свастики"). Това символично представяне на положителната, животворна сила на слънцето е било обичайно в много форми в цяла Евразия в продължение на хилядолетия, преди Хитлер да го използва и опорочи.

Относно праисторическата древност на кръста като символ говори Юлия Боева в книгата си "Праисторически символи в свилениците от Софийско", 2018г. Тя засяга най-вече произхода на символите, които могат да бъдат изпълнени с разнообразие от бодове в Софийската бродерия, но както вече казахме най-простите бодове са илюстрация и на най-старите символи. Ще цитирам част от въведението на книга, която препоръчвам горещо на интересуващите се от темата.

"Разбира се, не навсякъде и далеч не всичко от неолитната система
е оцеляло в облеклото и шевиците. Повече следи има в страните, в
които капитализмът се е развил по-късно. И където религиозната
власт не е изкоренявала традициите прекалено активно.
В сферата на женските дейности традицията изглежда е била
поддържана особено устойчиво, защото именно в тях, в тъканите
и облеклото, в шевиците и килимените шарки, в наше време можем
да видим най-много праисторически изображения и знаци.
Идеята, че в шевиците има старинни знаци и изображения, се
появява в европейската литература към края на ХІХ век. През 1872 г.
Владимир Стасов публикува книгата си „Руският народен орнамент“.
В нея той изказва наблюдението, че шевиците не се измислят, а се
шият винаги по стари образци (Стасов 1872, с. VIII); че кръстовете
са по-стари от християнството, а двуглавите птици са по-стари от
руския царски символ. Така Стасов поставя началото на едно особе-
но течение в археологията и етнографията: да се търсят корените
на мотивите от традиционните тъкани."

Фрагмент от Плевенска пазва на женска риза от поречиета на река Вит изработена с кръстат, полегат и контурен бод.
Кликнете върху изображението, за да уголемите.

Темата далеч не е изчерпана, но е една добра основа и може да послужи за помощен материал. Надявам се да ви е полезна и да ви обогати.

Материалът подготви за вас: Славян Стоянов

вторник, 19 февруари 2019 г.

Добруджанска носия от село Белгун


В тази публикация ще ви представя женска Добруджанска носия от село Белгун (Дуранлар). Преселници от село Еникьой - северна Добруджа (днешна Румъния)

РИЗА

Кликнете върху изображението за да уголемите / Схемата изработи Славян Стоянов

Използван е кръстат бод в два основни цвята - черен и бежов. Техниката на обшиване по краищата на пазвата не ми е позната, там са използвани три цвята: черен, червен и бял.



По пазвата на северно-добруджанските ризи не винаги има везба, а когато има тя е изключително олекотена и ефирна. Като символи-мотиви, които се използват, и тяхната семантика тя не се различава от другите региони. Често като украса жените слагат наниз от пендари и по няколко гердана.



Ръкавите и полите запазват цялостната концепция за ефирност и лекота откъм везбени мотиви.

РОКЛЯ (сукман)


Добруджанци могат буквално да преосмислят общата съвременна представа за названията на цветовете. Цветът на сукмана (наричат сукмана и рокля) е "жабунчено", сиреч зелено.
Той се облича над ризата и се пристяга с плетен колан, който се нарича "ивица".




 Над "ивицата" се слага двуплата престилка. Там, където се свързват двете парчета, се слага дантела. Много често в тези дантели също присъстват мотивите и символите, които се използват и във везбата. Този тип престилки са много богато нашити и са една от гордостите в носията на добруджанки.



ЗАБРАЖДАНЕ

Често при различните села се среща някой акцент и особеност, която ги различава. В онези отминали времена, жените можели да се познаят от кое село са по забраждането.



В това видео жените от село Белгун ни показват самото забраждане. Първата кърпа, която слагат като основа, наричат "чалма" (от тензух) заради едно специфично навиване, с което фиксират покривалото. Навивката повдига по особено красив начин следващите покривала, оформяйки профила като своеобразна диадема. "Чалмата" също се фиксира с по-тънка кърпа, която наричат "дюлбень". Така подготвена основата дава възможност на самото забраждане да стане изключително устойчиво от изместване и разваляне. В Белгун наричат "чумбер" това, което на места е известно като "ръченик", а на други - "прибода". Това е връхният слой от забраждането. Част от спецификата на самото забраждане с "чумберя" е и оформянето на триъгълна форма на кърпата над челото, която се нарича "чок" 



Самият "чумбер" е изключително красива, доста голяма кърпа с ресни, които наричат "пласки". В някои села считат, че ресните символизират слънчевите лъчи. Цветовете им са най-вече бели, жълти, черни, но има и такива, които са украсени с цветя. Интересно е че при самите ресни, които се прикачват към краищата на кърпата, съществува разнообразие от плетки, които се правят на ръце. Могат да бъдат от една до четири мрежи. Имат си имена като "паяк", "аския" (плетка подобна на украшението за глава), "муска" и редица други. 


 


В по-стари времена под "чумбера" се е виждала красиво изплетена плитка с панделка, която се прикача към косата и се е пазела като реликва. Тя се е предавала от поколение на поколение.



 В самото видео видяхте два начина на захващане- с безопасна игла и по-стария начин "на пъпка", който съм показал и във фотографията. Аз останах в захлас от финалния етап.
Китката се слага отдясно, когато жената е омъжена, съответно отляво е при момите. Друга, по-малка китка или цвете може да се сложи и до бузата.


Публикацията подготви за вас: Славян Стоянов

събота, 2 февруари 2019 г.

Моме Калино




Знаете ли че, красивото женско име Калина: 1. Означава алена, румена като слънцето и се е давало на деца с пожелание да са здрави, силни и в този контекст е смисълът кален - калена 2. При славяноезичните народи е едно от имената на слънцето. 3. Калина (Viburnum) е род двусемеделни растения, включващ около 150-175 вида храсти, по-рядко малки дървета. Според традиционните морфологични класификации е включван в семейство Caprifoliaceae. 4. ... е и един от националните символи на Украйна. 5. В митологичния и фолклорен смисъл е свързано със създаването на вселената и светлинната, огнена триада - слънце, луна звезди. 6. ... е свързано с коледните ритуални практики. 7. ... е неизменен символ присъстващ във везбената традиция. 8. Старата мъжка вариация на името е Калю,Кальо, Калин 9. Женски вариации са Кали, Каля 10. Християнския контекст на името идва от старозаветните писания. Името Халев (горещ, пламтящ, храбър) носят няколко души в Стария Завет. Един от тях е Халев от Юдиното коляно, за когото се разказва в Книга Числа 13:6, 13:31, 14:24 и други. Халев и Иисус Навин са били от дванадесетте съгледвачи на Обетованата земя. Четиридесет години по-късно те са единствените от поколението, израсло в робство в Египет, които поради вярата им са пожалени от Бог и въведени в Обетованата земя. КАЛИ (КАЛИНА) - едно от най-разпространените български женски имена до около XIV-век. Съгласно регистрите на венециански търговци, записващи продадените от турците роби по средиземноморските градове, може да се направи честотен анализ на българските женски имена от Мизия, Тракия и Македония по това време [Съботинов А. България при цар Самуил и неговите наследници (976 - 1018 г.). Том. I. София, 2008 г. с. 215-225]. Цитирани са общо 42 имена на жени или момичета, които са заявили, че са от български род, от които най-често срещаните са Мария (9), Кали (6), Теодора (5) и т.н. Една от жените-робини е заявила, че името й Кали означава Алена на нейния (средновековен български) език. Това е възможно по няколко причини. Българското название "калинка" на насекомото Coccinella е свързано с неговия ярко червен, ален цвят. Калина (червена) се среща и като българско название на дърво с ярко червени плодове. Дървото Калина (Sorbus aucoparia L.) се нарича още и офика, възкруша, брекиня, меко дърво, самодивско дърво. На височина достига до 16 м и има светлосива лъскава кора. Цветовете са бели, а плодът е червен, валчест, на гроздове. Среща се в горите и в градините като декоративно растение. В руски "разкаленный" означава "пламтящ"; българското "калявам" означава да потопя горещо до червено желязо във вода; на гръцки Калиопа означава нещо съвсем друго - "красив глас". Каля се е наричала и една от дъщерите на висшия сановник при Борис I - Сондоке. Женското име Каля, Калина и мъжката му форма Кальо, Калин се срещат и днес в България. Съгласно най-нови изследвания, приема се, че думата калина има твърде възможен древен български произход [Dimitrova, V. K. Zeugnisse der Kunst und Kultur der Protobulgaren aus der heidnischen Periode des Ersten Bulgarischen Reiches (7 bis 9 Jh.) Freie Univerität, Berlin. PhD dissertationen. 2007. S. 375. "Освен като лично име народът ни използва и нарицателното “калина” като обръщение на млада невеста към по-малката сестра на мъжа." (Български имена и традиции) Кали, Каля, Калю (Алена, Червена, Пламтяща) Моят род също е свързан от съдбата с това име. Прадядо ми по майчина линия се казва Кальо, от където фамилията на майка ми е Калева.

понеделник, 10 декември 2018 г.

Добруджанска мъжка риза

Шевицата която ви представям в тази публикация е от мъжки костюм. Памук, вълна. Добрич. Края на XIX век. Фонд НЕМ-БАН


Схемата която ви предоставям покрива пазвата, яката и маншетите на ризата. 


Изложба "Етнографски етюди. На Димитър Маринов - посвещаваме!"

Добруджанска пазва от мъжка риза / Схемата е изработена от Славян Стоянов. Кликнете върху изображението за да го отворите в голям размер. При записване на изображението, то ще се свали в достатъчен голям мащаб за да го използвате и за отпечатване.
Шевиците по маншета но Добруджанска мъжка риза / Схемата е изработена от Славян Стоянов. Кликнете върху изображението за да го отворите в голям размер. При записване на изображението, то ще се свали в достатъчен голям мащаб за да го използвате и за отпечатване.
Ползвайте със здраве и любов!

Схема и фотография: Славян Стоянов за "История в шевици"

сряда, 14 ноември 2018 г.

Добруджански мъжки ризи от Алфатар.



Тази публикация е подарък за една потомка на българи от Алфатар, които живеят в Украйна.

Анастасія Рябикіна сънувала как децата ѝ везат ризи от Алфатар и смята, че това е някакъв повик от коренчето да им направи такива ризи. Благодарение на Виктория Денева съм изготвил схеми на скролове за ризи от Алфатар. По пазвите скроловете вървят аналогично, като е нужно да обърнете посоката на схемата на някой от ризите от ляво към дясно. Маншетите на ръкавите са извезани със същите мотиви. При всички ризи скроловете следват S - образната конструкция.

Риза N1
Мъжка риза от Алфатар / Фотография: Виктория Денева - Източник ТУК
При този модел с четирилистна детелина няма завъртане на скрола за срещуположната страна.


Риза N2


Мъжка риза от Алфатар / Фотография: Виктория Денева - Източник ТУК
И при този модел с четирилистна детелина няма завъртане на скрола за срещуположната страна.





Риза N3


Мъжка риза от Алфатар / Фотография: Виктория Денева - Източник ТУК
При този модел има завъртане на скрола за срещуположната страна.

     

Риза N4


Мъжка риза от Алфатар / Фотография: Виктория Денева - Източник ТУК
Има няколко модела със скролове вариации на четирилистна детелина, при които схемата е с малки промени и основната разлика е в цвета. Този скрол също е със завъртане.

    

Риза N5


Мъжка риза от Алфатар / Фотография: Виктория Денева - Източник ТУК
Вариация на четирилистна детелина, при която схемата е с малки промени и основната разлика е в цвета. Този скрол също е със завъртане.

    

Риза N6


Мъжка риза от Алфатар / Фотография: Виктория Денева - Източник ТУК
Тук скрола е без обръщане. Върви аналогично и от двете страни.


Риза N7


Мъжка риза от Алфатар / Фотография: Виктория Денева - Източник ТУК
Този червен модел е популярен като вариации и в други региони. Тук скрола също е без завъртане.


Използвани цветове за конци:


Схемите са изработени от Славян Стоянов, фотографиите са на Виктория Денева. Ползвайте със здраве и любов!