„Българските шевици – произход и значение”. Част I - продължение

VI Пролетни дискусии на тема „Културно-историческо наследство. Памет за рода и произхода”

 Българските шевици – произход и предназначение

Славян Стоянов, Дима Тодорова 

I Част - продължение

ПРЕДПАЗЕН ХАРАКТЕР

    В първа част „Предпазен характер“ при везбата,  обърнахме по-конкретно внимание на везбения орнамент зиг-заг. Върху тази сакрална специфика на везбата и народната носия, може да се говори още много, но тъй като следващата точка от предназначението на везбата е „целебен характер“ е нужно да се поясни още в началото, че тя по естествен и логичен път произтича от предходната характеристика - предпазния характер. Преди ясно да заговорим за целебния характер ще направим известно продължение на първата характеристика, като ще засегнем и някой от другите, но погледнато през трудовете на някой от най-видните ни етнографи, писали по темата за българската везба.

Схема на капанска кръстата пазва. Оригинал от снимка на Цанка Велева от Русе: Whitepigeonbg тук

Капанката Николинка Ангелова със своя съпруг. Фотографията и можете да видите и прочетете публикацията във "Вестник Форум" 

    С решението ни да представим тази особена страна на везбената практика ние предизвикахме както огромен интерес на интересуващите се от нея, така и неодобрението на тези от хората, неспособни да осмислят и възприемат „по-особените моменти“ в предназначението на това народно творчество, предавало се като умение и познание най-вече сред представителите на женския пол от най-дълбока древност. Държа да отбележа, че това не е търсен ефект, но не е и неочакван. Още първите два дни след като пуснахме първа част, публикацията беше прочетена от над 10 000 души, като всеки ден числото прогресивно растеше. Разбираемо и очаквано бе между огромната аудитория, до която публикацията е достигнала да има и хора, които ще изразят своето раздразнение. Такива реакции не закъсняха и споделеното от нас беше изтълкувано като спекулация. Прочетете първа част тук.

    В подготвянето на една подобна публикация се полага от наша страна нужното старание и прилежност тя да бъде съпътствана както от богат илюстративен материал, така и от описание на всяка шевица и съответната ползвана литература, в която интересуващият се може да провери достоверността на споделеното и да прецени трезво дали изложението е единствено концепция на автора на настоящия труд или има и научна обосновка.

    В това продължение ще дадем възможност на читателя, който няма търпение и нерви да прави подобни проверки, да надникне в трудовете на някои от най-изявените ни автори-етнографи, оставили ни ценен библиотечен материал от своите теренни проучвания и научни разработки.

    Нека ви покажем какво казват те за характера и предназначението на везбата и спекулативно ли е твърдението, че тя е повече от декорация.

 „…в Самоковско добива голямо разпространение старинната поговорка: „Айде, айде, не разтурай го, моме! Грешка-мрешка оро игра, недовршка дома седи!“ Това снизходително отношение към допуснатите грешки при везането произхожда от старинния обичай нарочно да се пропуска бод, или дори цял орнамент да остане недовършен, изобщо везмото трябвало да има дефект. Вярвало се е, че тъкмо в сгрешеното се насочват лошите погледи, там се погубвала силата им и лицето не урочасвало.“

„Българска  везбена орнаментика“ от Иван Коев. Издание на Българска академия на науките. 1951г.

    В посочения цитат от книгата на Иван Коев, достатъчно категорично е изразен предпазния характер на везбата и че тази практика е базирана на стародавно ВЯРВАНЕ, че по този начин не само носителят на подобна дреха бива предпазен от уроки, чието следствие е поболяване, линеене и дори смърт, а тази специфична практика има и офанзивно действие, погубващо силата на насочената злонамереност, която виждаме изразена най-вече енергийно посредством определението „лоши погледи“.

Фотография от книгата на Иван Коев „Българска везбена орнаментика“ Издание на Българска академия на науките. 1951г. Женска риза с единствено контурно извезани завършващи елементи в края на ръкава (предпазно предназначение против уроки – „лоши погледи“). Село Гиген Никополско. 

     Посочената риза не е само визуален пример на тази практика, но Иван Коев е съхранил и самото обяснение на везбарката.

„Известната някога везачка баба Тодора Ант. Мокова, от село Гиген, Никополско, е запазила невестинската си риза с нарочно оставените в контури краища на ръкавите везбени мотиви“

Риза от Тетово, ХIX век. Изложба на “Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца” посветена на 110-годишнината от основаването на Националния етнографски музей. Разгледайте албум тук. Фотография: www.facebook.com/Istoryavshevici

    Коев също така засяга и този исторически момент, когато е било практика в древността да се татуират определени символи върху тялото и я определя, като  предходен етап на везбената традиция. Той всъщност ги приравнява като идентични сакрални практики, касаещи конкретно предназначение, имащо повече духовен характер, отколкото декоративен.

    Трябва да се упомене и един съществен факт относно татуировъчната практика. В нашето съвремие на нея също се гледа до голяма степен като един вид по-особен социален израз с декоративен характер.

    Но в древността, когато социума е споделял съвсем различно осъзнаване на видимия и невидимия свят, тази практика никога не е имала декоративен характер. Като декорация са я разбирали единствено народите, които не са я практикували или по-скоро са спрели да я практикуват отдавна и са забравили знанието на предците си. Такъв пример са елините, които не разбирали защо старите европейски народи като траки, илири, скити, келти практикуват татуиране. За по-голямата част от тях било неразбираемо „шарене“. Все пак имаме и някои антични автори, които са осъзнавали, че тази практика има особено предназначение и дори може да бъде израз на жреческа посветеност и по-висок благороднически социален статус.

    Ето какво пише Херодот за траките по този въпрос: 

" Да бъдеш нашарен се счита за благородно, който няма тези белези не е благороден".

Но дори и той не е знаел каква е същността на това „шарене“.

    Нека сега погледнем и какво пише видния етнограф Иван Коев относно това.

„Още в първобитно-общинния строй, почти едновременно с възникването на една от най старите техники – преденето и тъкането – добива и широко разпространение и украсата на дрехите с везма: символичните образи от татуираната кожа у всички раси преминават и в дрехите. Народното везбено изкуство, подобно на словесното, борави с нагледни образи-орнаменти, свързани непосредствено с материалната дейност у народа, с неговата битова култура, която въплътена в символи, приема материален, зрително-осезаем вид чрез везбените образи.“

    Повече от недвусмислено авторът посочва произхода на везбата и засяга друга нейна характеристика: „комуникационния характер - хроника“, като своеобразна писменост, боравеща със символна образност. 

Илюстрация от книгата на Иван Коев „Българска везбена орнаментика“ Издание на Българска академия на науките. 1951г.

    Поради същата взаимовръзка татуировки-везба това древно знание, запазило се сред предците ни като първи изобретатели на везбата се считат траките. Именно заради това в латинския са останали и съответните понятия, произлезли от името на тракийското племе фриги (phrygi - бриги). Не е особено трудно да съзрете в понятието „веза“ и името на тракийското племе визи (бизи).

Извадка от книгата на Иван Коев „Българска везбена орнаментика“ Издание на Българска академия на науките. 1951г.

“Символи - орнаменти. Ние днес сме отвикнали и трудно можем да отгадаваме символите и на най-простия човек из народа през средновековието. Днешният век е на книгопечатането и на една обща образованост, проникнала във всички обществени слоеве, при което една ръководна мисъл на нашия трезвен и чужд на всякакви мистерии светоглед би могла да бъде предложена всекиму леко и в логически ясна обосновка чрез печата, но людете на средновековието и особено от християнския Изток са живеели в един мистичен свят, насочен към отвъдното, чиито тайни могли да бъдат предадени чрез един подходящ символ, близък до всекидневието, дори и на най-обикновения неграмотен човек и в такъв случай да му окажат несравнимо внушително въздействие.

Щом като ние сме в състояние да схванем един символ, една формула, едно сравнение от средновековието и да проследим неговия развой, ние също бихме могли с помощта на орнаментните извори да изтълкуваме скритата мисъл зад един или друг символичен знак, да ПОЗНАЕМ и да разкрием действуващите духовни сили на едно движение или на една духовна проява. Наистина, такива символи, които в началото са изпълнени със смисъл, избледняват, стават предмет на всекидневието и на навика, докато престанат най-сетне да бъдат носители на известни идеи и да бъдат целесъобразни. Но хвърлим ли поглед върху тяхната история, можем да установим за колко далечни понятия у древния човек те ни загатват.”

Ето до какви изводи достига Коев, изследвайки везбената символна орнаментика:

1. Ние днес сме изгубили това познание, което дори средновековният неук човек с лекота е разбирал.
2. Култивирането на ума на съвременното общество го е довело до „слепота“ относно невидимия свят на мистериите.
3. В старо време тайните на невидимия свят (отвъдния) били представени чрез символни изображения.
4. Проследявайки историческите орнаментни извори, днес отново можем да разберем скритата мисъл на символния език.
5. Това може да ни направи да ПОЗНАЕМ (разкрием) действащите духовни сили на едно движение или на една духовна проява, които спецификата на съвремието ни е ПОКРИЛО в ума ни.
6. Понятията, изразени във везбената традиция ни отвеждат през средновековието в далечната праисторическа древност.

    Уважаеми читатели, единствено на повърхността на днешните ни представи стои впечатлението, че везбената традиция не е нищо повече освен декоративна интерпретация на бита на българина. Всеки изследовател, захванал се безпристрастно да изследва произхода и предназначението на везбата, достига до същите разкрития, които прави и Иван Коев. Запознавайки се с неговите трудове, несъмнено ще разберете че той работи във времето на социализма, който е опитвал твърдо да държи умовете на хората далеч от всякакви духовни практики и понятия, съхранили се в бита ни. Но дори този строй не е в състояние да задържи  Коев от естествените и логични съждения, които той ни предава в трудовете си след дългогодишни теренни и историко-етнографски проучвания на везбената традиция на българката.

   За онези от вас, които не са готови да признаят пред себе си, че са умове-продукт на един различен „съвременен“ и контролиран светоглед, дори най-обширната и подробна фактология, която бихме могли да ви изложим, ще остане заключена.

    Старата евангелска максима „Познайте истината и тя ще ви направи свободни“ остава единствения път за евентуалното утрешно просветление.

    Прави впечатление и фактът, че Иван Коев прозира взаимовръзката на античните народи на траки и скити, като ги включва в субстрата на българския етногенезис през призмата на наложилото се по-късно обобщаващо название за „славянски народи“.

„Изтъкнахме вече, че славяните възникват в доскитско и скитско време, когато различните скитски племена и народности по пътя на дълго и разнообразно общение едни с други, създавали нови народностни единици, една от които се явява и славянството. Безспорно и славяните, като преки наследници на скитите, да са наследили и тракийско-скитския животински орнамент в изкуството, което могло да се утвърди през праславянския период, който е траял почти две хилядолетия.“

    Изключително интересен момент от изследването на автора е анализът му относно спецификата на везбените орнаменти върху пазвите на българите от Разградско (капанци), сравнявайки ги с аналогичната везбена традиция, съхранила се при чувашите. Не е тайна, че и до ден днешен чувашите се считат като представители на волго-камските български етнообразувания. 

„Тия странични орнаменти - розетки, имали название „ ордыш - тамга“  („ребрен знак“: ордыш - ребро, тамга - знак). Когато изследвачката разпитала жените за назначението на тези везма, те й пояснили, че „ордыш - тамга“ се везели на женските ризи, за да защитят кърмата на майката. На мъжките ризи такива везма нямало, тъй като за мъжете не е нужно предпазване на тази част на тялото. По-задълбоченото разпитване дало указание, че по-точно самото название „ордыш-тамга“ се отнасяло не към цялото везмо, а към кръгчето, разположено в центъра на извезаната розетка, което трябвало да съвпада със зърното на гърдата на жената. Тъкмо поради това страничните розетки на тия ризи са в основата на пазвения разрез*, а не по средата, както ги намираме днес при пазвите на женските ризи у „капанците“ в Разградско, които те наричат „петлета“, а според орнамента носят различни имена: „булките“, „петълте“ (подкови), „щипалките“ (железните щипки за опъване платното в стана), и др. Най-често срещаният мотив у нас в Разградско е „булките“...“

1.     Чувашка везба върху пазва. Фотография Надежда Михайловна

2.     Капанска везба въру пазва. Източник: Тук

    Така наречената ордыш-тамга (ребрена-руна) е писмен знак с магическо предпазно предназначение, който се е везал за да опази кърмата на майката и да подсили нейното благотворно действие към младенеца. Практика, която се е пренесла от татуировките със същата функция и предназначение, извършвана около зърната на женските гърди. В началото този тип везба е имала доста по-изчистена форма в руническия й вариант, която във времето започва да се криптира посредством допълнителни елементи, придавайки й завършения вид като украса, каквато я виждаме и до днес. Важно е да се подчертае, че тук отново е използвана основната структура на комплексния знак IYI, който във везбената традиция винаги срещаме като интерпретация на пазителите - жреците на живота (двете хасти) и централната фигура, като дървото на живота или богинята майка.

„Очевидно е, че при чувашката и при българската кръстовидна пазва везбените орнаменти съдържат обредно-магически елементи. Първобитните магически знаци, нанасяни на тялото при татуирането, имащи за цел да предпазят способността на жената-майка да кърми детето, по-късно били пренесени върху дрехите, в случая, върху ризата на майката. С това обаче не може да се обясни обстоятелството, че тъкмо затова кръстовидната пазва има най-много варианти всред старото българско население в Разградско и всред чувашите в СССР.“

  Нека сега погледнем какво казват по въпроса и руските колеги на Иван Коев. И.Г.Петров от Челябинския държавен университет в изследването си „К вопросу об интерпретации на грудных вышивок на чувашских женских рубахах“:

Бродирани „розети“ кĕскĕ в чувашкото женско облекло / (К вопросу об интерпретации на грудных вышивок на чувашских женских рубахах) И. Г. Петров

„Г. А. Никитин и Т. А. Крюкова считали, че умножаването на тези розети върху женските дрехи може да се разчете стремежа да се усили плодовитостта на жената.“

И още:

„П.В Денисов смята, че основната цел и предназначение на „кеске“  (друго название за ребрена руна, прераснала в розета) е  да се защитят зърната на женските гърди. Той подчертава, че женските ризи с „кеске“ изразяват не само междуполовите различия, но още са и в ролята на защитен талисман. Относно защитното предназначение свидетелства и достатъчно прозрачно, друго название, което се отдава да зарегистрира през 1930 г. Г. А. Никитиним по време на изследователска експедиция. Например, в един от районите на Чувашия ученият успява да запише термина - "чěчě карти", което в превод от чувашки означава "ограда на гърдата" “

    Възможно ли е да има и капка съмнение, че шевиците не съдържат единствено декоративен смисъл? Въпросът е риторичен.

    В труда си И. Петров упоменава и марийското название на същия елемент в Урало Поволжието „чызе орол“, което в превод означава „гръден страж“. Чызе – женски гърди, зърна. Орол – кръгова защита, страж, от където и ореол.

 „Розетите „кеске“ имат активна функция за увеличаване на женския фертилитет (плодородие). И накрая този тип везба е знак за специален социален статус на омъжените жени, майки.“

Апликации на рунически защити върху чувашки женски дрехи  / (К вопросу об интерпретации на грудных вышивок на чувашских женских рубахах) И. Г. Петров

Клилкнете върху изображението за да увеличите

   Виждате на илюстрацията преминаване от базовите символи за защита към руническия символ и превръщането му в своеобразна розета или елбетица. Пълно завъртане на руната образува кръговата защита. На последния ред: руната, проектирана очетворено посредством завъртане за да изгради кръгова защита. На първата снимка: чувашка шевица. На втората снимка на последния ред: руна от камък с руни, понастоящем изложен във Варненския археологически музей. Третата снимка е шевица от пазвата на капанска женска риза, която беше посочена по нагоре.

Клилкнете върху изображението за да увеличите

Описание към илюстрацията

I ред

1. Основна структура на изграждане на защитния кръг посредством руническо писмо. 

2. Така наречената руна „фертилна защита“ от:

а) Фрагмент от престилка от село Добриново (Края на XIX - началото на XX в.), Етнографски музей "Димитър Полянов" - Карнобат

б) Фрагмент от ръкав от женска риза, XIX век, Софийско “Д-р Евдокия Петева-Филова

в) Фрагмент от "вадена" престилка от село Лозенец, община Стралджа, област Ямбол. Семеен архив: Пенка Иванова.

3. Ритуал за предпазни фертилни татуировъчни техники от периода на култура Кукутени Трупилиан. Илюстрация: Николай Фомин.

4. Идолна пластика от култура Кукутени Трупилиан. (източник)

II ред

Таблица на аналози от скандинавското руническото писмо и българската везбена традиция.

Съществува и във реверсивни вариации.

Руната, известна като Отал (Одал) – наследство. Счита се, че има очистваща сила и премахва стари зловредни влияния и спомага за осъществяване на новото. Носи справедливост.

Аналогиите, представени от българска везба, са от:

1. Фрагмент от миндерлък, Плевенско. Лична колекция на Дима Тодорова и Славян Стоянов.

2.  Фрагмент от ямболска носия. Фотография: Тома Белев

Следва руната Ингви (Ингуз) - Фрея

Руна на любовта, плодовитостта и енергията. Укрепва връзките и носи хармония. Тази руна стимулира продължаване на традициите и пътеките на предците. 

Аналогиите от българската везба са:

1. Фрагмент от ръкави на женска риза, Рупчоско, западни родопи. Втората половина на XIX век. НЕМ БАН.

2. Фрагмент от престилка от село Лозенец, община Стралджа, област Ямбол. Семеен архив: Пенка Иванова.

Следват два варианта на изграждане на фертилна руническа защита в кръстата пазва: двупосочна и четирипосочна.

Край на описанието.

    Този тип защита се среща изключително много и по българските престилки. Самата престилка като дреха няма обяснение от чисто практичен характер за своето възникване. Тя не е създадена за бране на сливи, събиране на съчки или като своеобразна хавлия, в която да се трият ръцете. Причината за нейното възникване е от обредно сакрален характер. Престилката е допълнителна магична защита на женската утроба, подсигурявайки нейната функция за възпроизводство. Ето защо върху нея са се съхранили изключително много рунически фертилни защити.

Клилкнете върху изображението за да увеличите.
1. Добруджанска престилка. Фотография: Bulgarian Sun Art
2. Престилка от село Лозенец, община Стралджа, област Ямбол.

    В някой региони на България е разпространена двупрестилчената носия. Носи се една престилка отпред и една отзад. По-важното в конкретния случай е че едно от названията, с които е известна престилката е „завеска“ или покривало. Същинската концепция на покровите, покривалата, завесите е защитна, скриваща вътрешното пространство. Завеса буквално означава преграда, граница, предел. Завеси се слагат на определени места в дома. На вратата - за да пази от замърсяване, насекоми и да спира видимостта, докато вратата е отворена. Също така и на прозорците. Вътрешното (защитено) пространство както на дома, така и на човека са своего рода храм, свещена обител, където служат свещенослужителите и могат да бъдат допуснати само официално поканени гости, лично от домакините. Всеки неканен по подразбиране се възприема като натрапник, за когото е предназначена и защитата на покрова. Завесите са покривалото пред олтарното пространство на храмовите съоръжения или така наречения „светая светих“, където се съдържа „кивота на завета“ и всички реликви и книги съдържащи познание, което не е свободно достъпно за всеки. Това е пространството където обитава божеството. Мястото, където свещенослужителите се срещат с него. Майчината утроба е храмът (свещено пространство), където се случва чудото на живота. За ритуала на зачатието (половия акт) се допуска само избраникът. За него защитата на това свещено пространство бива вдигната. Ето защо върху престилката, съчетано с нейната основна функция и предназначение, са изобразявани защити срещу недоброжелателно проникване. Най-характерни за престилките са зиг-загобразните защити, които могат да се срещнат в огромно разнообразие: от най-изчистената им форма, през усложнени фигурални композиции на флорални, зооморфни и антропоморфни елементи, следващи основната концепция на зиг-зага в смисъла на ограда, бордюр, защита. От антропоморфната зиг-заг защита най-характерни са мотивите, наречени „хорца“. Често мотивите се изграждат като редици една над друга, илюстрирайки редове защита, препречвайки пътя към вътрешното пространство.

    Фертилната руническа защита виждаме представена с насочено двупосочно действие и насочена в четирите посоки.  Защита от злонамерена външна интервенция и като благословия за плодородие на вътрешното пространство и детеродните органи. Тия защити трябва да подържат вътрешната чистота, здравина и цялост за момента, когато ще се случи чудото на живота. При този тип защита също има разнообразие от елементи във всички разглеждани характеристики, но най-конкретните са тези, които са с „раждащата богиня“ и руническите, които преминават във флорални розети.

    Често цялостната картина, която е илюстрирана върху престилката съставлява древната представа за градината (О-ГРАДЕНОТО, защитено място) на живота (едем). Там, където в средата е дървото на познанието и живота и двамата пазители - IYI. Тази древна представа до известна степен засегнахме в първа част. (С първа част можете да се запознаете тук)

Клилкнете върху изображението за да увеличите.

Описание към илюстрацията

1. Престилка от Плевенско, „раждащата богиня“ (фертилен символ) подреден в защитни редици около централното пространство на Дървото на Живота и двамата пазители, представени чрез зооморфни форми на петлета. Личен архив на Славян Стоянов и Дима Тодорова.

2. Капанска престилка. Отново имаме защитна преграда, представена и посредством зиг-загообразната защита, която в конкретния случай изобразява и храмови покрови (покрив-защита) над фертилни символи на „раждащата богиня“ и Дървото на Живота, в която композиция са представени отново в централното визуално пространство Дървото на Живота и двамата пазители - IYI.  

Фотография: Здравка Димитрова.

3. Престилка с „куклички“ (хорце) от Плевенско. Края на XIX в. „Българската двупрестилчена носия / Мария Велева“ Редуват се редове от рунически, флорални и антропоморфни (хорце) защити, като в един от редовете отново е представена „раждащата богиня“ и двамата пазители.

4. Фрагменти от престилка от лазарска премяна, село Чернево, Варненско. Началото на XX в. Раждащата богиня и пазители. Варненски етнографски музей. Фотография: Славян Стоянов

    В книгата си „Богинята и рогатите глави“ Юлия Боева анализира везбени орнаменти по риза от Софийско с два изключително стари типа изображения: Неолитната Богиня-майка като Раждаща Богиня и глави на рогати животни – бикове или крави.

Ръкавът и детайли от него – Богинята и рогата глава (ИЕФЕМ инв. № 473516) Фотография: Юлия Боева

    По мое мнение трудовете на д-р изк. Юлия Боева са рядка ценност, тъй като е от единиците наши автори етнографи, който толкова детайлно разглежда и анализира везбените орнаменти. Ето какво споделя тя по отношение на същата фертилна защита, която разглеждаме и тук.

„Ако имаме предвид основният неолитен смисъл на ромба – утроба / земя / поле като възможност за раждане, превръщането му в звезда, „светеща” във всички възможни посоки, може да бъде изтълкувано като своеобразна възхвала, юбилация. А неговата скрита двойност може да се свърже с идеята за двойната Богиня, с нейната животворност както тук, така и в „отвъдното”. В Ръкавите на свекървата тази животворна звезда е поставена в центъра на елбетицата с рогатите глави, а също и над рогата на букраниите. Така се подчертава, че рогатите глави са посредникът, който осъществява фертилността на Богинята, при това в двете посоки – от центъра навън и навътре към него.“

Фотографиите са от книгата  „Богинята и рогатите глави“ на Юлия Боева

 Тя също засяга руническите символи

 и

„Фигуратав Ръкавите на свекървата служи за разграничение между елбетиците с женските фигури и с рогатите глави. Тя е един от най-старите и класически неолитни варианти на елбетиците (макар и тук извъртяна, поставена като квадрат). Става дума елбетицата с форма на ромб, т. е. възможност за раждане, от който излизат ъгли или триъгълници, т. е. активно, действително раждане. Най-общият смисъл на тези елбетици е – раждане в четирите посоки на света.“ 

Клилкнете върху изображението за да увеличите.

1.  Везбени елементи от риза на свекърва от Софийско

2. Мотив от Ракитово, Западни Родопи, ранен неолит (Николов 1986, с. 8); 

3. Мотив от Бохемия,Чехия, неолит, VІ–V хил. пр. н. е. (Gimbutas 1996, p. 90); 

4.  Богинята-птица, Малта, средата на ІІІ хил. пр. н. е. (Gimbutas 2006, p. 9)

5. Скица на старозаветен олтар.

Клилкнете върху изображението за да увеличите.
Някой от значенията, които илюстрират пиктограмите (руни)
Илюстрация: Славян Стоянов

Клилкнете върху изображението за да увеличите. Илюстрация: Славян Стоянов

Описание към илюстрацията

    Първите три елбетици са примери за опростени вариации с бичи глави (защита). В средата са две шевици. Първата от горе от Чувашия и втората под нея от Добруджанска престилка от България. Следващите две илюстрации показват двете вариации на руната разиграна в две и четири посоки.

    Тази защита в стилизиран смисъл вероятно представлява рога. Нещо добре известно от дълбока древност и част от храмовата символика. В природата това е позната картина на кръгова защита. Когато рогатите животни бъдат нападнати от хищници, те заемат именно поза „кръгова защита“. Те обръщат гърбовете си едни към други и насочват рогата си на вън. В кръга, който образуват, те поставят малките си. 

Клилкнете върху изображението за да увеличите. Снимка 1, снимка 2, снимка 3, снимка 4, снимка 5 " FORTRESS , THE " CARL BRENDERS

    Дори още в най-ранните храмове тази стилистика се е запазила при изграждането на олтарите, където се принасят даровете на божествата.

Клилкнете върху изображението за да увеличите.
1. Два съда от Кукутени, ІV хил. пр. н. е. (Гимбутас 2006, с. 270);
2. Съд от селищна могила Халаф, Сирия;
3. Две купи от селищна могила Арапчихе, Ирак (Müller-Karpe 1968, Tafeln 64 – 22, 69 – 18, 19)

Клилкнете върху изображението за да увеличите.

1. Чатал хююк 7500-5700 г. пр. Хр. (източник)

2. Жертвен олтар под формата на два бика. Леванта, първата половина на 1-вото хилядолетие пр. Хр. (оригинал)

3. Кръгъл гръцки олтар с издълбано квадратно жертвено пространство, показващ волски глави с плодове и царевица. Музей и галерия в Лийдс. (източник)

4. Римски жертвен олтар. (източник)

Клилкнете върху изображението за да увеличите.
1. Рисунка на олтар от Соломоновия храм. (източник)
2. Композитни рога на храм. Среден минойски период IB-II (около 1900-1700 г. пр. Хр.) (източник)
Археологически музей в Агиос Николаос
3. Атински кръгъл олтар (източник)
4. Скица на „медното море“ от Соломоновия храм (източник)

    

Схема на капанска кръстата пазва. Оригинал: Whitepigeonbg тук

    В новозаветното писание в трета и шеста глава на първо послание на апостол Павел към Коринтяните е изразена една представа за самата човешка структура като своеобразен храм. Там човек е наречен „Божий храм“ и „Храм на Святия Дух“. Но тази идея за човека като храм е много по-древна от новозаветното писание. Тя е праисторическа и се съдържа в религиозните схващания на всички религии. И говорейки за женската утроба като мястото, където се случва чудото на живота, престилката кореспондира със завесата пред „светая светих“. Особен момент е самият ритуал на зачеване или посяване на семето на живота в утробата. Когато мъжът (любимият) е допуснат до вътрешното пространство, за него престилката се вдига, дрехите се свалят. Цялостната защита е свалена. В това свещенодействие голотата е израз на разкриване, което довежда до познание. Навсякъде в библейските писания, където срещаме понятието за познание, се има предвид интимна близост. От тази близост се ражда нов живот. 

„И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.“ Битие 4:1

Клилкнете върху изображението за да увеличите. 

 Описание към илюстрацията

1. Иконостас – висока преграда, отделяща олтара от средната част на храма. Обикновено украсен с няколко реда икони. Най-големите икони се наричат царски и са подредени по определен начин, изграждайки защитна редица пред олтарното пространство. Често над иконостаса е представено кръстно разпятие (Дървото на Живота) и пазителите. (източник)

2. Олтарно пространство в синагога. На завесата са илюстрирани плочите на завета и светилници (пазители - носители на светлината). Зад завесата стоят свещените писания. В юдаизма на капището съответства „светая светих”, в източното православие – олтарът, а при католицизма - презвитерият. (източник)

3. Първата фотография е съвременен дизайн на завеса илюстриращ дверите на египетски храм. На самите двери виждате отново същата концепция с пазителите и централната фигура. (източник) Втората фотография под първата илюстрира завесите пред ковчега на завета и „светая светих“ в храма на Соломон. На завесите и на самия ковчег са представени отново пазителите в образа на херувими. (източник) В книгата си „Траките, които създадоха християнството“ Петър Георгиев представя познатият ни тракийски Херос като прототип на понятието херувим и добре се обосновава защо. Ето цитат от това изследване.

 „В най-общия случай под днешното херувим в древността се е разбирало „защитници”, „покровители”, „божества защитници” на Дървото на Живо-та. Тук е разбираема и близка аналогията между cherub, kərūv, karabu,kuribu, пазещи Дървото на Живота, и змията, пазеща Дървото на Живота от релефите на Тракийския конник. Но змията ли е Херосът? Близостта на имената, преклонението като пред божество и отношението на змията към Дървото на Живота са красноречиви доказателства за това. В тракийската иконография змията има особена, значима роля; крилатите персонажи – грифони – крилати божества – са източна традиция – Египет, Асирия,Персия, средна Азия. Определението на Херос като „защитник”, „покровител” „херувим” съответства и на общоприетото тълкуване на произхода на думата –произход от и.е. корен „ser” – „да бди над, да защити”, кореспондиращо с латинското „servare” – „да спаси, да опази, да защити”, санскрит sarvah, авест. haurva, староперс. haruva – покровител, защитник . Л. А. Гиндин също определя Херос като защитник, покровител, позовавайки се на Фиск, Бествил и Покорни. От същия корен се извежда и името на планината Harā Bərəzaitī в средна Азия – защитник, пазител.“

Хероси (конници) около дървото на живота. Тракийска оброчна плочка.
Снимка от книгата на Петър Георгиев „Траките, които създадоха християнството“ 

4. Предолтарно пространство в индийски храм в Катманду. На завесите са изрисувани две свастики, илюстриращи защита и пазители. На самия олтар също е разиграна композицията централна фигура и пазители.

    Нека обърнем малко по-специално внимание на Богинята на любовта Фрея в скандинавската митология, която има тясна връзка с руната Ингви (Ингуз) 

„Скандинавската митология“ е преразказ на две от съкровищата на световната култура „Стара Еда“ и „Млада Еда“. Корените на по-старото произведение се крият в дълбока древност. Колкото и странно да звучи за незапознатите, скандинавската митология е тясно свързана с днешните Български земи и с древната българска история. Ето какво твърди самият Снори Стурлосон в „Пролог“ към „Млада Еда“:

„Близо до средата на земята бил построен град с велика слава. Наричали го тогава Троя, а сега е в страната на Турките. Този град, много-по голям от другите, бил построен с типичните за онова време пищност и вещина.  Градът имал един върховен владетел и дванадесет области. Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята. Един от тези управители в Троя наричали Мунон или Мнемон. Той бил женен за дъщерята на върховния владетел Приам, която наричали Троан. Троан и Мнемон имали син с име Трор, който ние наричаме Тор. Тор се възпитавал в Тракия у херцога с име Аорикус. Когато станал на десет зими, той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса. На дванадесет години бил в пълната си сила - без усилие повдигал от земята десет мечи кожи. Тогава той убил своя възпитател Аорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“

    Според самата скандинавска митология техните божества идват от земите на Балканите и Троя (Мала Азия). Сведението, което Снори Стурлосон цитира, посочва върховния владетел на 12 области, едно от което е в Тракия, именно царят на Троя. Това сведение засвидетелства траки и трояни като един и същи народ. Нещо изключително важно ще поставя като акцент, за да го запомните. Благородниците на тези народи стават пантеон на скандинавската митология. Тези хора са наречени като по-особени:

„Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята.“

    В „Илияда“ на Омир родствената линия на трояни и траки като един народ е също засвидетелствана.

   Волжко-българската летопис директно без заобикалки нарича трояните, траките и скитите БЪЛГАРИ. Нещо повече, тази летопис говори, че най-силното племе от българите било на асите (азите) и в определен етап от време всички българи се наричали с това име. Тяхното име носи континента Азия, а за всички запознати със скандинавската митология е добре известно, че техния пантеон са народът на Асите. От този народ идва и руническото им писмо, което във волжко-българската летопис се нарича „САМРА“ (Самар или Шумер) - епитет на Сабазий (Дионис), който дал тази писменост на народа си.

   И така, в скандинавската митология има земни (Вани-раса Ванир) и небесни (Ази-раса Аезир) божества. Ваните са земни богове, символизиращи богатството, плодородието и плодовитостта. Те са свързани със земята и морето. Най-главните вани са Аегир, Ниорд, Фрейр и Фрея. Най-известните от азите са Один, Тор, Фриг, Тир, Хеймдал. 

   В случая ние ще обърнем повече внимание на Фрейр и Фрея, които са брат и сестра, а руната (ингиз), която конкретно разглеждаме, е често свързвана с техните персоналности. Фрейр е бог на плодородието и на него е подвластна слънчевата светлина. Бил изключително красив и добър. Покровителствал мира на земята. Той е един от дванадесетте главни богове в скандинавсия пантеон. Сестра му Фрея е богиня на любовта, нямаща равна по красота сред богове и хора.

    В имената на тези земни божества на плодородието се съдържа и произхода на термина фертилност, което означава плодовитост, плодородие. Това можете да видите и в понятието ферма. Съоръжение, включващо земи и специализирани сгради, предназначени за селскостопанска дейност - производство на храни или технически култури и отглеждане на животни. Място, където приоритет е плодородието, за което се полагат специални грижи.

   Интересен е моментът, че именно при тракийското племе фриги, богинята Фрея кореспондира с Кибела. 

Клилкнете върху изображението за да увеличите.
Фотография 1 / Фотография 2

    Да се върнем отново на това, което са изразили като становище етнографите.

„Създадени в конкретна обществена среда, при конкретни исторически условия, българските везби имат не само художествена стойност. Всяка от тях е със дълбоко символично съдържание, тя е своеобразно отражение на живота, художествено претворено усещане, носител на ценна информация.“

„Българска народна везба“ 1975г. Пенко Пунтев

„Все по-трудно и все по-малко хора са могли да разчитат извезаната с игла и конец история. Загубването на ключа към смисъла на везбените орнаменти води до „объркване“ на везачките. “

“Освен Дървото на Живота и родовите знаци, има и редица елементи, които с повече или по-малко основание могат да се отнесат към най-старата история на народа ни. Едни от тях са свързани с магиката на езическата религия или подчертават полови и възрастови особености. Други отразяват представата на старите българи за природата и действуващите в нея сили.”

“Изследванията на везбения орнамент, който се среща върху кръстовидната пазва на женските ризи от Разградско например, водят до извода за магическото му предназначение - да предпази гърдите на майката като източник на живот за малкото дете.”

„Български народни везбени орнаменти“ 1977г. Пенко Пунтев

    Павлина Митрева в своето монографично изследване „Самоковска везба“ от 1982г. засяга комуникационния характер в българската везба като средство за предаване на послания и в същото време хроника. 

„Съпоставянето на геометричните орнаменти с гравираната украса върху керамични култови женски фигурки, датиращи от 16 век пр. н. е., показва значителна близост. Сходство има и със знаци, врязани върху различни предмети от 7-10 век, намерени на територията на България, някой от които са аналогични с руни от орхоно-енисейската азбука. Паралели на тези самоковски геометрични знаци могат да се намерят и в чувашката народна шевица (ил. 59). Приблизително 38 знака съответстват на букви от древната руническа писменост, чиито следи, според Трофимов, са се съхранили в народната памет до края на 19 век. “

Таблица от книгата на Павлина Митрева

    Митрева не просто засяга тази материя, но дори навлиза в конкретика.

„При изследването на разнообразните форми на самоковския везбен орнамент ни направи впечатление привързаността на народните везачки към определен кръг мотиви от антропоморфен, зоо-морфен и геометричен характер, които нямат непосредствена връзка с наблюдаваната от тях действителност. Неизбежно възникват въпросите: щом като народните майсторки живеят в най-близък контакт с природата и я отразяват в творчеството си, защо в техните шевици няма изображения само на растения и животни, които са им добре познати или полезни? Защо те предпочитат да изобразяват пауни, петли, коне, орли, халата, фантастични птици и пр.? Как да си обясним, че в самоковските шевици продължават да съществуват орнаменти, създадени преди стотици години и в други културни кръгове? И защо, впрочем, е нужно да украсяват облеклата, с които се трудят, с които ги погребват? Нима не могат да ги използуват и без везбена украса? Очевидно има някакви причини. За древните народи и исторически ранните култури орнаментите, както и цветовете и числата, са били пълни със съдържание, символи и знаци - важна съставна част от религиозния култ към добрите и злите сили. „Усещайки себе си като част от вселената и представяйки си света населен, освен с реални същества още с духове на доброто и злото, човекът открай време е възпроизвеждал около себе си сякаш модела па опознатия от него свят, в своя всекидневен обикновен микрокосмос - целия макрокосмос, съзнателно с магически цели приобщавайки се към вселената“. Затова древните орнаменти имат преди всичко заклинателно-магическа функция, която не изключва познавателната и естетическата им функция. Но с течение на времето, в различни стадии от развитието на човешкото общество се променят религиозните възгледи. Старите връзки между култ и религия се забравят, постепенно се натрупват научни познания, които видоизменят представата на човека за света. Това влияе върху съдържанието на орнамента и то се променя многократно. Така, преди да станат естетически самостоятелни, орнаментите минават през стадиите на символа и знака.

Да се изследва от теоретична гледна точка съдържанието на самоковската везба представлява значителна трудност. Въпросът за художественото съдържание на народното приложно изкуство стана актуален едва през последните няколко години. Въпреки съществуващите противоречия, някои от изследванията дават вече сериозни резултати. Съветските учени, в следствие на продължителни, задълбочени анализи и дискусии, са единодушни по въпроса за несъмненото съхранение на семантични образи в руското народно изкуство…“

И още

„Напълно допустимо е самоковските везбени орнаменти в своя първоначален етап па развитие да са били богато наситени символи със заклинателно-магическа функция. Основание за това дават обясненията на местни възрастни информаторки, сравнителните изследвания на семаитиката в руската народна шевица и руското народно творчество, както п орнаменталното творчество на някои други народи. В художествената форма на самоковските везбени орнаменти се установява, че някои от тях имат древен произход и са широко известни в орнаментиката на различни народи - квадратът, ромбът, кръгът, кръстът, спиралата, свастиката, женската фигура с цветя в ръцете, дървото на живота, някои птици, конете, елените и др. Същественото в съдържанието на тези символи се определя от крупните изменения, настъпили след прехода от присвояващия лов към произвеждащия земеделски труд и скотовъдството. Идеята за плодородие става основна и вече непрекъснато съпровожда орнаменталното творчество на човека чак до наши дни. Тя изпълва изобразителните орнаменти. Дори „безпредметните“ геометрични фигури през този период придобиват символично значение. В самоковския район земеделието е оскъдно, но е било силно развито скотовъдството като основен поминък на населението. За да си осигури дъжд, плодородие, здраве, лично и семейно щастие, селянинът е извършвал през зимата, пролетта и лятото различни обреди. Изследванията на изтъкнати наши етнографи неопровержимо доказват, че и до най-ново време народните ни обичаи имат в основата си символно-магически характер. При тях, подобно на обредните предмети и песни, важна роля играе и облеклото. То изпълнява своята функция предимно чрез везбените орнаменти, които са съобразени с предназначението на обредите и се влияят от тях (например сватбените ризи). Хората са вярвали в магическата сила на орнаментите. Така можем да си обясним защо в самоковската шевица са се съхранили древни образи, които се повтарят почти неизменно до наши дни. Въпреки че проучването на един или друг орнамент в неговата еволюция и символика е деликатно и трудно, ние си го позволяваме относно някои основни мотиви. Нямаме претенции за изчерпателност, а по-скоро за осъзнато намерение данните да бъдат полезна предпоставка за бъдещо изкуствоведско проучване.“

    Ще приключа тази част от продължението на темата за първата характеристика от предназначението на везбата „предпазен характер“. Надявам се да проявите разбиране, че не започнах с „Целебния характер“ и съм убеден, че включеното допълнение ще ви направи още по-уверени в произхода и предназначението на самата везба. Благодаря ви за отношението, с което подхождате към труда ми и не спирайте да давате своя принос за съхраняване на българската везбена традиция.

I Част

I Част-продължение

ОЧАКВАЙТЕ

II Част

ЛЕЧЕБЕН ХАРАКТЕР

Препоръчана литература:

      

Кликнете върху изображенията за да разберете повече.

      

Кликнете върху изображенията за да разберете повече.

       

Кликнете върху изображенията за да разберете повече.

Използвана литература:

1. "Богинята и рогатите глави"  Юлия Боева, София 2015г.  
2. "Българска везбена орнаментика" Иван Коев, 1951г.   
3. "К вопросу об интерпретации на грудных вышивок на чувашских женских рубахах" И.Г.Петров / Вестник Челябинского государственного университета. 2009. № 28 (166). История. Вып. 34. С. 47–52. 
4. "Българската двупрестилчена носия" Мария Велева - 1963г. БАН.
5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
6. "Траките, които създадоха християнството" Петър Георгиев, 2016
7. "Скандинавска митология" Юлия Светланова - адаптация 1993г.
8. "Български народни шевици" Ст. Л. Костов, , Първа част - 1929г.
9. "Илияда" Омир, Александър Милев, Блага Димитрова, 1969
10. "Българска народна везба" Пенко Пунтев, 1975г.
11. "Самоковска везба" Павлина Митрева, 1982г

Използвани изображения:

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателя на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.