неделя, 19 ноември 2017 г.

Елбетица

С настоящата публикация ще ви запознаем с книгата на доц. Анна Аврамова "Старото ново - новото старо"

Книгата е учебно помагало по дисциплините: Моден проект - стари уникални техники - аксесоари.

НХА
Факултет за приложни изкуства
катедра "Мода"

Издание на: Национална Художествена Академия
София 2014



За съжаление по информация от библиотеката на Академията, книгата е с изчерпан тираж. За желаещите да я притежават, можете да потърсите директен контакт с авторката ако евентоално в нея са останали още книги.

В тази публикация ще ви дадем възможност да надникнете в книгата, която определено си струва. Да направим нещо като позакъсняла реклама, но знае ли човек - при достатъчен интерес е възможно да предизвикаме преиздаване.

ЕЛБЕТИЦА




фигурата елбетица се появява в Близкия изток, Анатолия и на Балканите през неолита. Тя участва в знаковите системи на следващите епохи и достига до наши дни в българската традиционна култура като килимен и везбен мотив, фигурата носи различни названия и коренът й е загадъчен. Смисълът й може да се определи като елем-бехт - първи-осем, т. е. осемте посоки в едно, или роджета, а също с още много други названия, за които учените търсят изяснение. Орнаментът се среща масово в българското везмо и му е толкова присъщ, че се вписва в него механично от векове. Образува се в съчетанието на кръст и знака Y - ипсилон. Елбетица съществува в два основни варианта: като равномерен кръст (+) с „рогати" или триъгълни завършеци, който се появява по времето на неолита, и като двоен кръст, съставен от наслояването на прав и наклонен кръст, чието начало може да бъде търсено през бронзовата епоха. Използването на елбетица от българите е от далечни времена, когато са обитавали земите на Изток. Тя е техен основен символ и по време на Волжка България.

Интересно е, че елбетицата се намира в средата на съвременния герб на Татарстан, а друга негова форма има в знамената на Чувашия, Мордава и други земи, които в миналото влизат в териториите на Волжка България. Най-показателно в тази връзка е, че двойният кръст в руската бродерия се нарича български кръст.

Осемте посоки на света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток югозапад и югоизток) се съединяват в един общ стабилен център. По този начин се подчертава неизменността 8 кръговрата на природата - зима/ север, лято/юг, пролет/изток, есен/ запад. Това е живата, самопроизвеждаща се природа, която твори и дава живот.

Елбетицата е символ и на Богинята-майка. Везбеният елемент се среща върху женските ризи, защото мотивът съдържа символи, засягащи жената-майка. Според някои специалисти „ро-джета" произлиза от думата род, раждане на малки деца и е с изобразена майчината фертилна утроба в центъра. Богинята-майка е вписана в осемлист-ната соларна звезда. В някои варианти на орнамента сезоните се изобразяват с четири човешки схематизирани глави, които твърде много напомнят на кукерски маски. С времето значението на думата е било забравено, но тя се е запазила под формата елбетица, и то неслучайно, в един толкова разпространен в народното творчество символ.



Двойният кръст (елбетицата) се е из-везвал най-често върху свещенически дрехи, поставял се е на ордени, които са били само за привилегировани владетели (владетелските пръстени са украсявани обикновено с кръст, огнени лилии, мозаечна икона, надпис „Ех oriente lux" - „От изток е светлината"). Коренът на символа е засвидетелстван в първобългарската традиция, където се среща титлата багатур. Тогава знакът се е използвал като олицетворение на българската мощ.




Няма коментари:

Публикуване на коментар