петък, 24 март 2017 г.

НЕКОЛКО ДЕНА РАЗХОДКА В СЛИВЕН


Къща-музей на Добри Чинтулов - Сливен
... В Сливен местото е все каменисто и като ся разхожда некой из града, не вижда друго освен криви улици и каменни зидови и тук-таме по некоя дървена порта и из всека улица да тече бистра вода. която сливненци оставят да върви напусто, без да умеят да ся възползуват некак от нея. Без да ся гледа на това множество камание, в Сливен нема нито една каменна къща, освен черковити. Друго всичко е все от дъски и си стои все тъй, както си е било направено преди тридесят и пет години. Той има една чаршия и една главна пияца, наречена аба пазар. Последната е една широка улица, през сред която тече бистра вода и от двете й страни има по неколко ханища, пълни с боклук, и прозирците на стаити им са залепени зиме с хартии вместо с джамове, дето живеят различни майстори и най-паче абаджии...

Къща музей „Сливенски бит” – гр.Сливен
От всичкити ханища най за похвала е на сарафското дружество ханът, едно ново здание, чистичко извътре и мирише малко нечто на европаизъм, и в абаджийски хан големото кахвене, дето ся събират всичкити първа ръка търговци... Сарафското съдружество е основано преди десетина години и дава пари с лихва на търговци, без да зима и то,* което ако сваляше неколко хиляди жълтици от Виена, дето лихвата е твърде малка сравнително със сливенската, можяше повише да ся ползува, да развие по-много търговията и да улесни направата на пловдивско-бургаский железен път, на който Сливен ще бъде пета станция.

Костюми от Сливенско (местен вариант на женската сукманена и мъжката чернодрешна носия). Нач. на 20 в.
Главното ръкоделие в Сливен са аби, ямурлуци наречени, власати ямболчета или губери и прехубави чървени сахтияни. Последните работят само турцити, които не знаят да изпращат стоката у Виена и оттам да свалят жълтици. Тук женитй са робини на абити, те друго не знаят освен да предат и тъкат аби, дор и къщните работи нередко са познати там. В една и съща стая те влачат вълна, предат, тъкат и готвят, та много пъти чловек намира в хлеба и манджата влакна вълна...

В цело Турско, ако и да излазят аби само от едно место, обаче сливненци малко знаят да ся ползуват от тех, че един от друг ся надварят кой да си даде стоката по-ефтино, чтото тъй достигва да ся продава един ямурлук и на сермия. В Сливен има неколко дарака на вода да влачат вълна, черната от която тий простират на слънце да пожълтее...

Сливенци не познават въртеното, което преде непрестанно, както и други тям полезни за занаята им нечта, та при въвожданието на машините в Турско, което нема да закъснее. Сливен ще пострадае най-много, че една машина с дестина гроша масраф ще изприда на ден колкото могат сто и петдесят най- добри предачки да изпредат с ръка в Сливен.

Обредна моминска носия на лазарка – с. Бяла, Сливенско, края на 19в.
... Сливненки имат среден раст, околчяст образ и твърде черни очи, ал те бегат както дивите кози от чловека; тех може да види некой само в празник по къщните порти и то от неколко разкрача раздалеч, дето обикновено излазят всякоя, ал като приблизи чловек, те побегват и ся скриват...

Българска сватба

Ний бидохме честити да ся намерим и на булото (тъй наричат тоя обичай) на една сватба, после обед в неделя, по което время всякой непоканен може отийди, за да бъде, тъй да го речем, свидетел за отбулванието на невестата, която тогас излазя на двора и свекърва й поима с две клечки от главата и булото и го мета върху клоновети на некоя плодовита овошка. После това изваждат булката само женити, та обиколат махалата и като ся завърнат, поставят на двора една празна и вдигната софра: тогас булката зима ибрик и пред софрата полива на всичкити домашни, които са в нея къща. Като начне най-напред от свекървата и всякой като, си омие ръцети, тя го дари с бела кърпа. Сетне свекървата повожда булката пред всичкити сватбари да им цалува ръка, които я дарят по некое грошле, и подир това младоженикът и невестата ся хващат на хорото. Булката беше облечена с копринен фистан, който струваше около седемстотин и пятдесят гроша и като закачиха да играят хоро на двора, времято беше дъждовно, та булката ся принуди да си завтикне на пояса малко фистаня, та й ся видеха шярений малаков, копринената риза и провеснатити й чървени гащи...                                                                                                               
Българска сватба / снимка: Васко Врачовски 

Изобщо, кога ся жени некой по нас, задължен е да купи един скъп фистан на невестата си, с който тя требува да ся венчее... По сватбите мъжиети като ся съберат, надпиват ся с вино и после обикновено ся сбиват, чясто и ножът играе. По времето, когато бехми в Сливен, двама души на една сватба бидоха невинни жертви от подобно пиянство: тии като ся скараха, промушнаха ся един с друг с ножове и след неколко часа издъхнаха и двамата, та между веселбата не закъсне да дойде и жалността...
Източник: "ИЗ БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕЧАТ" Богоров 19 февруари 1866

Няма коментари:

Публикуване на коментар