Позволете ни в този ден на честитки и пожелания към жените да погледнем какво бихме открили в мрежата за най-често спряганите имена на дами от близкото минало и настояще – Елена Ушева, Росица Чуканова, Пелагия Видинска, Райна Руменова, Елена Тодорова... А тях ги свързва шевицата, разбира се! сп.Домакиня и мода, бр.8, стр.2, 1929
Интересът към националното богатство на ръкоделия, който напоследък така бързо обхваща българката, е напълно оправдан. (...) Не напраздно и чужденците обърнаха внимание към национални мотиви, които заемани и прилагани на запад, будят удивление и възторг.
(...) За да се види, че някои родолюбиви българки отдавна са усвоили това гледище (...) ще изнеса накратко дейността на някои от тях. Най-първата ратница в това поле се явява г-жа Ушева. Нея с право можем да счетем за първата пропагандаторка на тази родна художествена работа.
(...) Почти цял четвърт век пак тя работи върху нашата шевица. И е работила не само с игла, но и с перо. В издаваните от нея някога ,,Домакинско илюстровано списание'', ,,Ръководство по ръкоделие за девическите класни училища'' и сп. ,,Седянка'', тя е турила началото на съществуващите днес дамски списания, които станаха истински спомагала въ всяка къща. Г-жа Ушева е вече побеляла, но още работи. (...)
Г-жа Чуканова е нова за София, тя пристигна тука преди две години от Горна Оряховица, гдето е работила като дългогодишна учителка по ръкоделие и събирала ценното творчество на нашата българка (...)
Г-жа Ракарова, тя най-демонстративно, съ замаха на истински художник ви убеждава, като грациозно сочи: ,,Кажете, г-жо, не намирате ли това чудесно? - Да, и ето от где съм го взела! - Това е чисто Трънски мотив. А това костюмче от черна коприна произвеждаше цяла сензация, когато се явях негде с него в Париж.''. То е малко жакетче с красива пола, всичко изящно избродирано в шопски мотиви с бяла коприна.
,,Това е новият туалет, който приготвям за Мис България - подарък от етрополци.'
Източник: ТУК
Пелагия Видинска:
Съчетаването на модерен европейски силует на дрехата с мотиви от българските шевици е уникално в работата на Пелагия. Това й създава популярност и верни клиенти, сред които и царицата. Пак в списание „Моден журнал“ през 1928 г. се разказва за изложбата-ревю на Пелагия Видинска, организирана в театър „Роял“. На него 20 манекенки представят български и европейски дрехи, разделени в две части. Първата половина на ревюто е с интерпретации на носии, които точно като в Париж си имат имена за всеки модел – „Македония“, „Син Охрид“, „Ловеч“, „Шоп“, „Болярка“ и други. Втората част е с типично парижки модели, при това напълно в духа на времето дрехите са разделени по предназначение – „утринни пенютри“, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети. Цялото модно шоу е издържано в единен стил – със специална сценография и музика, вдъхновени от народното изкуство.
Постепенно бизнесът на Пелагия се разраства и модната й къща заема цяла сграда на ул. „Леге“, която съществува и до днес. Тя прави костюмите за представянето на първата Мис България – Люба Йоцова. В нейната модна къща се обличат съпругите на министрите и банкерите, както и тогавашните звезди Мими Балканска и Леа Иванова. Пелагия Видинска създава и костюмите на ансамбъл „Филип Кутев“.
По времето на социализма модната къща на Пелагия е закрита, а самата тя работи като главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър до смъртта си през 1960 г.
Пелагия Видинска е типична представителка на софийския хайлайф – елегантно облечена, задължително с шапка и ръкавици, винаги с чорапи, с хубав шал. Днес името й е почти напълно забравено, но си струва да го знаем. Пелагия Видинска – жената, която поставила България на европейската модна карта преди 100 години.
Източник: ТУК
Росица Чуканова:
Всичко започва в средата на 19-и век, когато първите американски мисионери протестанти пристигат в България. Един от хората, които попадат под тяхно влияние, е прапра-дядото на Чуки – Боне Гюров от Банско. Като строителен предприемач той участва в построяването на евангелистката черква на ул. „Солунска“. И изпраща дъщеря си Росица (прабабата) в основания от мисионерите Роберт колеж. След като учителства известно време, Росица Чуканова се отдава на артистична кариера, става известна модистка и майсторка на везба и освен че изработва сватбената рокля на царица Йоанна, печели златни медали на световните изложения в Париж и Берлин през 30-те години. Тя записва сина си Боян (брат на дядото) в американското училище в Самоков, който през 1926 г. заминава за САЩ и се дипломира в Cornel University. По време на войната този дядо-чичо изпълнява задачите на кореспондент на Асошейтед прес за Югоизточна Европа, а впоследствие се озовава във Вашингтон (DC) като пресаташе към възстановената ни мисия. От 1944-а до миналата година живее там, работил като журна-лист за „Гласът на Америка“ ирадио „Свободна Европа“ (с последствията за роднините в България и две смъртни присъди за отказа му да се прибере при новото правителство). Бил е дългогодишен председател на Българската лига в Ню Йорк. Малцина знаят, че българската част от украсата на сградата на Обединените нации в Ню Йорк сити е дело на покойния баща на Стоян – художника монументалист Боян Чуканов. Това е част от копието, което той прави на Боянската черква за филма „Боянският майстор“ (ктиторските портрети на Калоян и Десислава от северната стена на притвора). В края на 60-те години участва в колектив от реставратори по възстановителни работи на комплекса „Рилски манастир“.
Източник: ТУК
Елена Ушева:
Старозагорката Елена Ушева диктува българската дамска мода в началото на миналия век
Източник: ТУК
Преди 120 години една старозагорка започва да издава първото българско модно списание. Назовано „Мода и домакинство” (семеен журнал), то разглежда широк спектър от теми, изпълнено е със свежи графични илюстрации и се занимава с въпросите на поведенческата култура. Негов директор и издател е Елена Ушева (1872, Стара Загора – 1941, София).
От страниците на женското списание започва да се диктува добрия тон в българската мода. В него, освен кройки, съвети към домакинята и готварски рецепти, се появяват и творби талантливи български автори от първото десетилетие на миналия век – Иван Вазов, Кирил Христов, Мара Белчева.
Първото българско модно издание се печата в София, в продължение на 9 години (1897 – 1906). То информира читателите не само за модните тенденции, обеми и силуети, цветове и кройки, тъкани и накити, но се стреми да бъде полезно за всеки дом.
Наричат Елена Ушева “първата ратница на нашата нова художествена промишленост”.
Нейната голяма цел е да разкрие красотата и тайните на българската шевица пред своите съвременнички. Тя обикаля по градове и села, издирва стари шевици, тъкани, плетива, носии, по които създава своите образци, а оригиналите им предава в Етнографския музей в София.
Елена Ушева е жената, която първа „вплита” традиционната шевица в модерния тоалет на българката от началото на миналия век.
Водена от родолюбиви пориви, тя организира безплатни курсове за бедни девойки от провинцията, преподава безвъзмездно техника на бродерията, със собствени средства реди изложби в Париж, Брюксел и Прага, показва с гордост в Европа изящните ръкоделия на българката.
Нейна дъщеря е Вела Ушева – талантлива актриса, която получава театралното си образование зад граница, изиграва няколко блестящи роли, а след това загърбва светлините на рампата, за да се превърне във вярна спътница на писателя Ангел Каралийчев.
Ваня Донева
Източник: ТУК
Райна Руменова:
МУЗЕЙНА СБИРКА НА НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ • КОЛЕКЦИЯ БЪЛГАРСКИ ШЕВИЦИ
за вниманието и любовта, с които нашите предшественици се отнасят към музейните предмети в началните етапи от създаването на Академията. Заинтересоваността на ръководството се изразява и в безупречната отчетност и отговорно съхранение на музейната сбирка, намерили място в редица грижливо пазени документи.
Първите постъпили в колекциите творби пряко отразяват методите на преподаване. Проследявайки развитието на цялата сбирка, откриваме, че тук се преплитат художествените тенденции на времето с реформите, провеждани в новосъздаденото училище. По случай десетгодишнината от откриването на ДРУ през 1906 г. Константин Величков казва: „Училището, основано със скромни претенции да подготвя учители по рисуване за всички средни и класни училища, израсна до значението на академия на изящни изкуства . Различните периоди в художественото ни образование съвпадат с промените в наименованието и целите на Художествената академия. Основана като Държавно рисувално училище, през 1909 г. тя е преименувана в Държавно художествено-индустриално училище с цел да се наблегне на обучението, свързано с промишлено-приложната дейност.
Особено важно е, че тези събития протичат в атмосфера на търсене на институционален подход в самото училище. През 1909 г. се създава Законът за Народното просвещение, където най-подробно са описани устройството и управлението на Академията и на музейните сбирки. Обновителните процеси са насочени към нова и модерна организация на културните институции, висок образователен ценз за работещите в тях, нова система и метод на работа на всички функционални нива и не на последно място - обръщане към българското художествено наследство.
 | ||||
Последвалите през 1909 г. реформи в Рисувалното училище бележат важен етап от развитието му. Съществен резултат е въвеждането на нови дисциплини, свързани със създаване на етюди и композиции по българска орнаментика и със стилизиране на украсни мотиви. В специалния отдел „Везба и дантели”, където обучението има продължителност три години, се усвояват различни везбени техники - холбайнова техника, пунто тирато, цветна бродерия, плоска българска бяла бродерия върху бял плат с ленени и памучни конци, разни ажурни работи, плетене на дантели със совалки. Техниките се изучават 30 часа седмично, поради което са били необходими образци на шевици в български стил.
Преподавателка по везба и дантели от 1904 до 1922 г. е Тереза Холекова (Михайлова). От 1923 г. в специалността преподава Райна Руменова - професор по везба и дантела, автор на трудове за шевици от Македония. Райна Руменова завършва в Берлин училище за приложно изкуство и специализира ръкоделие в Женева. Тя изнася лекции и организира курсове и изложби. Успява да възкреси изкуството на везбата и да го включи в модерното за времето облекло в България.
Ползването на академичния музей става по строго регламентиран ред и съобразно със законите, за което говори обява от 1919 г.: „...музеят е на разположение на преподавателите и на учениците от Художественото индустриално училище да учебни цели, когато преподавателите намерят да нужно. Временното внасяне на предмети за учебна цел се позволява само на преподаватели, и то със срок най-много 20 дни. Учениците могат да копират известни мотиви в музея в понеделник и вторник от 2 до 4 часа следобед и за тая цел те се отнасят към завеждащия музея преподавател”.
Първата снимка на Музейната сбирка е отпечатана в Юбилейния годишник на Държавната художествена академия от 1926 г.7 и показва стая, в която се влиза през библиотеката. Тук има картини по стените, скулптурни пластики по етажерките, етнографски носии на манекени, дървена инкрустирана масичка. В коридорите на Академията в северната сграда са подредени гипсови копия на антични скулптури, които и днес заемат същите места.
Първият правилник за библиотеката и музея при Държавната художествена академия е въведен през 1922 г., когато техен уредник е художникът Васил Димов. Дотогава (от 1914 до 1920 г.) грижата за тях е била поверена на Захари Недевски. Правилникът е общ за двете звена и е много подробен, със специални указания по всички основни дейности. След 1926 г. библиотеката и музеят се разделят. Впоследствие музеят се завежда от Васил Димов (1921-1928), който предава по инвентарна книга на Васил Стоилов предметите от № 1 до № 1449. През 1934-1936 г. завеждащи музея са преподавателите Николай Райнов и Симеон Велков. В следващите десетилетия служители в музея са Владимир Рилски, Петър Куцаров, Ненко Ненков, Жечо Дунев, Славчо Войнов
„Аз просто с нея живея”
Ана Радева
Елена Николова Тодорова е родена на 27 август 1927 г. в средногорското село Борец. Основното си образование завършва в родното си село. Когато е ученичка в ІV клас (10–11 годишна), възниква необходимостта да си избродира блузка с национална шевица, за да участва в лазарска група. По това време и в с. Борец, както в повечето села на Пловдивския край, шевицата не е характерна украса за традиционния костюм. Нейна братовчедка използва модел на шевица от домакинско женско списание. Елена не посмява да `и поиска модела, а само я наблюдава как везе, опитвайки се да запамети орнамента и отивайки си в къщи го възпроизвежда. Така се ражда първото `и творение – блузка с национална шевица. По-късно след като завършва гимназия и се омъжва тя самата се абонира за женски списания, от които използва модели, за да избродирва каренца.
Едва през 1968 г. научава, че в Пловдив се създава колектив за национална шевица „Росица Чуканова” с художествен ръководител Янка Арсова, преподавателка по бродерия в техникума по облекло „Ана Май”. Елена Тодорова е втората записала се в списъка след Дора Станилова. В този колектив под мъдрото ръководство на художествената ръководителка г-жа Арсова тя създава изящни изделия, с които участва в организираните от колектива изложби. Помощ `и оказва художествената ръководителка отначало, а по-късно започва и сама да „композира” моделите си. Чувството към конструиране на моделите и цветосъчетанията тя наследява от своята майка, която макар и неука, е талантлива художничка. Като участник в колектива
Тодорова научава, че може да стане член на ЗМНХЗ или на Творческия фонд към СБХ. По настояване на малкия си син, който тогава е ученик в Художествената гимназия в Казанлък, тя решава да кандидаства в Творческия фонд. През месец декември 1974 тя е приета в СБХ. Тук ценна помощ и оказват Ани Сузова, която отговаря за шевиците и е дъщеря на художничка, тя има колекция българска бродерия и е влюбена в нея. Насърчава я и Любен Зидаров – художник, председател на творческия фонд и Янош Здуековски, поляк по произход, отговарящ за гоблените. По съвет на последния тя изготвя няколко проекта за моделната база, които не успяват да се реализират по субективни причини, независещи от нея самата. Л. Зидаров три пъти участва в комисия за приемане на нови изделия и трите пъти хвали произведенията на Тодорова.
През 1978 г. ръководството на читалище „Антим І”, намиращо се в квартала, в който живее Ел. Тодорова, решава да организира самодейна група по везба. Първоначално тя се нарича клуб по интереси.
Отначало е група само за шевица, а после и плетиво. За художествен ръководител на бродерията е поканена Тодорова, а за плетиво Шинка Чернева. Чернева организира плетивото и работа с гайтани. На много неща научава жените, но заминава за София и не може да продължи да ги ръководи. Самата Тодорова иска да се представи достойно пред СБХ, за което търси по-оригинални, непознати шевици.
Веднъж вече получава авторитет и се стреми да го поддържа. Стреми се и на жените в колектива да предоставя за модели по-оригинални шевици. Така решава и тръгва със съпруга си из България. Разделят страната на 5 части и във всеки град най-напред намират музея и магазините за конци. По предварителна уговорка с директора и съответния служител запалената бродирачка отива да рисува в музея. След приключването на работния ден в 17 часа тръгват със съпруга да разглеждат и другите обекти – кули, разни исторически паметници. Така за 5 години обиколят България и от музеите събират много шевици, оригинални неща, които не са публикувани дотогава. Първо тя се представя пред Творческия фонд на СБХ много добре, второ на жените от колектива също предоставя непознати везби. Както самата казва „Исках цялата изложба да е с неизвестни образци. Всяка година правехме изложба, някоя година по две. Където ни поканиха, не отказвахме и всички жени работиха оригинални шевици. Тези модели на шевици, които аз бях донесла от музеите много голям интерес предизвикваха, тъй като това бяха невиждани неща. Освен това имам някакво вродено чувство за композиция и цветове. Оригинални композиции, добре подбрани цветове, всичко това така впечатляваше посетителите на изложбите. Хиляди посещаваха нашите изложби, които подреждахме ги в Дома на здравния работник.Там имаше голям салон и си спомням 10-годишната юбилейна изложба – 16 хиляди души минаха през нея. Това беше, както на панаира – опашка от хора и непрекъснато вървят човек след човек. Същото беше и на нашата изложба. Голям интерес беше предизвикан.”
В продължение на 22 г. Елена Тодорова неуморно ръководи секция “везба” към колектива за национална шевица и плетиво „Българка”. По-степенно свиква с жените и те с нея. Не по-малко от 200 жени са минали през него по това време като числеността на участничките едновременно се е движела между 30 и 40. Нищо не може да я спре пред решаване проблемите на колектива. Няколко пъти с други жени ходи до Казанлък за конци и в Самоков за панама. Обича много колектива. Жените и отговарят с взаимност и голямо уважение за това и тя отдава всичките си сили на колектива. Майка и, за която трябва да се грижи, се разболява. Тодорова получава заболяване на очите – катаракта. Разбира от един случай, когато на една от участничките в колектива приготвя гамата от цветове вечерта и след това вижда на дневна светлина, че цветовете не са в хармония. И тогава разбира, че трябва да се оттегли.
По времето, когато е художествен ръководител, Тодорова води група по везба от 14 деца в училище „Кочо Честименски”. Ръководи и група от момичета в дома за средношколки, които също учи да бродират. Всичко това го прави безвъзмездно за пансиона, защото иска да научи момичетата на занаят, за да се справят по-лесно в живота. В добри отношения е с директорката на пансиона Маргарита Сивкова. Много деца минават в продължение на години. Групата наброява около 15 момичета.
На фестивал на художествената самодейност, който се провежда на 5 години през 1984 г., 6 години след създаването на колектива „Българка”, участничките в него получават 6 златни медала. Момичетата, които ръководи също Тодорова, получават един златен медал и 3 бронзови. Колективът получава още 2 бронзови и 3 сребърни медала. Така „Българка”, макар и по-млад колектив от „Росица Чукано-ва”, който е на 16 г. и „Райна Княгиня” от Варна, който е на 20 г. получават повече медали, отколкото тези два стари колектива. Плевенският колектив получава още по-малко медали. Така през 1984 г. под ръководството на Тодорова „Българка”се превръща във водещ сред колективите в страната.
По идея на Елена Тодорова през периода от 1978 до 2000 г. жените от „Българка” създават 2500 творби, които показват на 25 самостоятелни изложби в града, страната и чужбина. Колективът става лауреат на V републикански фестифал на художествената самодейност и получава бронзов медал. Основна е заслугата на Е. Тодорова за златния медал от VІ Републикански фестифал на художествената самодейност и званието „Представителен колектив”.
Е. Тодорова работи в продължение на 25 години на свободна практика към Творческия фонд на СБХ от 1974 до 1999 г. и през това време пресъздава над 700 оригинални модели на облекла и предмети, декорирани с българска народна шевица. Участва в над 37 изложби, част от които зад граница – Франция (два пъти), Германия (два пъти), Унгария, Полша, Русия и Молдова. Има 5 самостоятелни изложби, от които последната е през 2002 г. Носителка е на 3 златни и 1 бронзов медал в България, 1 медал първа степен в Молдова, 3 значки, грамоти и др.
Е. Тодорова с радост споделя, че живота и е свързан с бродерията. Половината от съзнателния `и живот, т.е. 40 г. е свързан с шевицата. Тя постъпва в колектива „Р. Чуканова” с огромно желание и ентусиазъм и оттогава не спира и досега да се занимава с нея, да я издирва и проучва. И, както самата споделя: „Аз просто с нея живея. Ден не минава да не мисля за шевици – някакви идеи да ми се родят в главата било за облекло, за декоративни предмети. Особено като започна да разглеждам албумите и всеки мотив го виждам изработен в нещо.
За съжаление не мога да ги изработя толкова много неща, защото шевиците на България са много. Много богати сме в тази област, но малко внимание се обръща на това нещо. Даже и по музеите. Три пъти съм ходила в Ловеч.” И ако първият път е приета радушно и успява да нарисува много шевици, то при второто и посещение се оказва, че фондохранилището е преместено на друго влажно място и голяма част от експонатите са похабени.
Талантливата везбарка споделя: „Аз съм по кафявата гама и затова повече обичам плевенските шевици. От всички се възхищавам.
Хиляди пъти съм разгръщала албумите и тетрадките си и като погледна някоя шевица все едно, че за първи път я виждам. Но аз за себе си и за внучките си съм работила повече плевенски в кафява гама. Интресно, че когато ги питах в каква гама искат да им изработя предмет за спомен, те винаги казваха в кафяво. Средната ми внучка само пожела в зелено.” При създаване на декоративни предмети тя спазва някои от цветовете на оригиналните шевици, но в повечето случаи създава нови гами. Когато първообраза е от Плевенския край, обикновено я спазва, но понеже и се виждат монотонни заради едноцветието си, тя разделя така мотива, за да успее да вмъкне и други близки преливащи се цветове, освежава ги и стават много интересни. Оригиналният модел на един тишлайфер застлан на маса в дома и е червена македонска шевица, публикуван в първия и албум, а за себе си тя го изработва в кафявата гама, който се оказва много сполучливо решение.
Като цяло майсторката бродира повече върху облекло за Творческия фонд на СБХ – блузи, туники, рокли. Карета, тишлайфери, покривки работи повече за себе си и близките си. Дразни я монотонноста и в живота, много я изморява. Тя много умело преценява каква шевица, колко и къде да се сложи. Всичко това е наследила от майка си, която изпипва всяко нещо, до което се докосва. Е. Тодорова се радва, че две от внучките и проявяват афинитет към везбата, въпреки че голямата, която носи името и заявява: „Бабо нервите ме хващат…” Втората, която е завършила архитектура, умее да бродира, но е много заета и няма време. Надеждата на бабата за наследяване на таланта остава в най-малката – музикантка. Тя много обича да бродира. Тя е била в VІІ клас, когато баба и дядо са поканени да гостуват на свои приятели в Унгария и решават да вземат и нея. Малкото момиче – Димана избродирва две пана за подарък, без да разреши на баба си да направи и един бод. Миналата година бабата-везбарка и избродирва една черна блуза и тя навсякъде излиза с нея да свири на пиано. Тази година и избродирва друга блузка в леко екрю чаен цвят с такива подходящи цветове – много нежни галени цветове. Тя не смеела да я облече, толкова хубава била. За себе си Тодорова бродира рокли и блузки, които много обича да облича. Модерните днес гоблени не работи, защото те са копиране на картина и няма никакво творчество, което я изморява. Към Творческия фонд на СБХ е дала над 2000 избродирани предмета. Всичко това е заминавало повече за чужбина. Чужденците просто „ги грабят”. Особено от варненския магазин, където тя е експонирала три изложби. По 60 нейни блузи са продавали на година. Тодорова не е работила много едроформатни предмети. Има проект за завеси, който още не е осъществила. Само моделите на блузи, които е изработила през последните 3-4 години, откакто започва да си ги записва са 328, предоставени за пазара в Стария Пловдив. Везбарката не може да повтаря много едни и същи модели. Еднообразието я уморява.
Най-много по 3 броя блузи изработва от един модел. Започва да си записва моделите и ги снима.
Още преди повече от 20 години, когато талантливата ръководителка започва да обикаля музеите на страната, за да рисува шевици, започва да мечтае да ги издаде в албум. След преминаването през много перипетии и огорчения най-сетне през 2003 г. излиза първият албум, който има допълнителен тираж през 2007 г. Той съдържа 228 шевици от различни етнографски региони. Авторката започва въведението с:
„При всяко съприкосновение с българските народни шевици изпитвам чувство на възторг и гордост! Гордост от това, че съм българка, че съм потомка на жените, създали тази неповторима красота.” Албумът освен многобройните образци на шевици, включва и приложение за тези, които обичат да бродират. Той се състои от материали и технология на везането, видове бодове и приложение на българските народни шевици в съвременния бит и облекло. Готов е и втори албум, съдържащ 164 шевици допълнение на първия, който още не е намерил своя издател.
В сърцата на жените членове на колектив „Българка” Е. Тодорова оставя трайно присъствие. Една от тях е Недялка Пантушева член на колектива от 1982 г. и в момента ръководител на секция “Плетиво”: ”Познавам я като много честен и изпълнителен човек, като голям естет, много добре познаваше областта, която ръководеше. Тя обикаляше етнографските музеи из цялата страна, за да събира шевици. Всичко това се претворяваше в модели за облекла и декоративни предмети за съвременния интериор. Много често се провеждаха сбирки. Никога не е отказала консултация на някого извън регулярните. Все още, макар че вече не е ръководител, тя оказва съдействие на настоящата ръководителка Аксиния Бутева. Тодорова я
подготви и обучи как да създава цветовете гами, как да конструира
моделите и как да спазва етнографските региони на шевиците.
И сега когато и да я потърсим, винаги се отзовава. Аз трудно създавам гамите. Тя ме е ръководитела във всичко, което съм сътворила.
Ходели сме заедно да рисуваме в Елховския музей. Непрекъснато про-
дължава да се интерусува и да ни напътства. Търсим я за съвети и
лични, и в областта на бродерията.”
Мата Сърмаджиева, член на колектива от 1979 г. споделя: „Всич-
ко, което съм научила в областта на българската шевица, се дължи
на нея. Отначало тя провеждаше семинари всяка седмица като ни за-
познаваше с различните шевици и тяхното изпълнение. Показваше
ни бодовете, запознаваше ни с цветовете, как да съчетаваме студе-
ни и топли цветове. Ние дълги години ползвахме знанията на Е. Тодо-
рова. Тя обикаляше страната от музей на музей, откъдето изважда-
ше различни мотиви. И ние ги пресъздавахме в предмети. Тя беше ос-
новният учител, който ни показваше как се съчетават различните
цветове за даден предмет. Посочваше ни грешките. Всяка година си
провеждахме изложба, на която показвахме онова, което сме постиг-
нали като клуб по интереси „Българка”. И името на клуба е предло-
жено от Тодорова. Участвала съм във всички изложби в Пловдив и на
Републикански фестивали на художествената самодейност и в една
в изложба в Москва. Ел. Тодорова винаги съм я чувствала като майка.
С нея сме споделяли нашите грижи, получавали сме съвети. Във всич-
ки предмети е останала частица от Елена Тодорова.”
Пленена от непреходната хубост на българската шевица днес
заради заболяване Е. Тодорова и посвещава само по 2-3 часа. Тя е
щастлива, че успява да приобщи към везбата стотици жени, който
да продължат традицията като и вдъхват нов живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар