Розата като символ на народността ни

 

В настоящата публикация ще засегна темата за розите и присъствието им във везбената ни традиция. Поради тази причина съм задължен да я погледна в исторически план, защото тя като цвете е един от най-древните символи на нашите земи. 

Официалната историческа теза е, че тя е внесена от Дамаск, Сирия, едва в края на 17 век. Става въпрос за Роза Дамасцена. Розата не е прецедент като тема, в която съвременната ни наука се произнася с нихилистичен привкус. Защо се прави това е дълга и сложна тема. Нека разгледаме откога всъщност имаме сведения розата да се явява символ на земите ни. Отглеждала ли се е в култивиран вид, както и дали се е извличало масло, което автоматично би означавало, че маслодайна роза е имало далеч преди времето, за което се твърди, че е пристигнала от Сирия?

Може би най-ранното писмено сведение за розата, свързано с народа, обитавал Балканите, е от плочките с линеар Б, открити в Пилос и датирани 1450 г. пр. Хр. Тоест преди близо 3500 години.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

В една от плочките се описва масло с аромат на роза.

Текстът на плочката b. FR1204 с ароматно масло, гласи:

„Към Trischeros масло с аромат на роза.“

От плочката се разбира, че маслото е било ползвано за култови цели, но не става ясно за кой бог. От Микенския пантеон са известни Зевс, Хермес, Дионис, Хера, Артемида, Атина.

Това е периода на Микенската цивилизация.  Данайците са онези, които Омир ползва като название за това, което днес ние познаваме като гърци. Те пристигат през бронзовата епоха в Аргос от северна Африка и сключват съюз с владетеля на пеласгите - местното балканско население. Данайците говорят различен език от този на пеласгите. Установеният съюз е двуезичен. Херодот и Платон свидетелстват, че гръцкия език е новороден и е бил говорен паралелно със стария пеласгийски.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

За етнонима на пеласгите и на фригите ви предлагам да прочетете тази допълнителна публикация, която ще разшири разбирането ви за темата, разглеждана в тази публикация. ПРОЧЕТИ ТУК

Първите писмени произведения на гръцки език са от VII век пр. Хр. - 800 години след плочките с Линеар Б от Пилос. Тоест, първото споменаване на масло с аромат на роза от писмен източник открит на Балканите не е на гръцки език, а на езика на местното балканско население.

Маслото с аромат на роза от Пилос е било ползвано по същия начин, така както това е описано в друго древно сведение от Омир (VIII век пр. Хр.).

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

В Илиада Омир описва нещо много интересно. Богинята на любовта Афродита пазела мъртвото тяло на троянския принц Хектор.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

„…но кучетата не доближиха тялото на Хектор заради дъщерята на Зевс - Афродита, която ги държа далеч от себе си денем и нощем, като го помазваше с амброзиално масло от рози, за да не се разкъса плътта му.“ 

"Илиада" и "Одисея" на Омир са датирани в периода от IX – VI век пр. Хр. Но те описват вече отдавнашни събития, превърнали се в легендарни. Науката няма категорично мнение за датировката на Троянската война и затова я простират в периода XIV – XII век пр. Хр. - тоест преди 3400 години. Ако приемем тази датировка, то масло с рози за култови цели и балсамиране вече се е ползвало отдавна на Балканите.

В това сведение е спомената Богинята на Любовта като негова ползвателка, но розата освен с Афродита е свързана и с други божества. Едно от тях е Дионис и преди да ви разкажа защо точно с тях, ще покажа доказателства и сведения, които говорят, че отглеждането на маслодайна роза по българските земи е било много древна традиция и то толкова значима, че се превръща в символ на Одриските царе. В Македония тя също е растяла в дълбока древност и е отглеждана в място, наречено на бригийския цар Мидас,. 

Ето какво пише Херодот:

„Така братята дойдоха в друга част на Македония и се заселиха на място, наречено на градините на Мидас, сина на Гордий, където розите растат сами по себе си. Всяка с шесдесет цвята и превъзхожда по аромат всички видове. В тази градина според македонската история, Силен е бил отведен в плен. Над него се издига планината наречена Бермиус, която никой не може да изкачи в зимния студ.“ (Херодот, VIII, 138)

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

Тук има един интересен момент, защото историята разказва за периода, в който тракийското племе фриги все още са на Балканите и обитават района около Македония. В този период те са известни с името бриги. Плененият Силен е спътникът на Бог Дионис. Планината Бермиус в антични времена се е считала като предела, границата, отвъд която са земите на Рая - колкото и странно да ви звучи, това са нашите земи. Късното българско име на тази планина е Каракамен и е на 100 километра от съвременната ни граница. Тоест, още по времето на тракийския владетел Мидас, обитаващ земите на днешна гръцка Македония (Преди Троянската война), розата е била символ на траките, а градините с рози на Мидас са били вече легендарни. Така и тук идва обратната тяга. За Мидас се знае, че има наслагване на две различни исторически личности. Този в Македония и доста по късно фригиеца Мидас в Мала Азия, където неговото царство достига неимоверен икономически разцвет, той завладява господстващите там хети. Разбира се, розата от легендарните градини на Балканите се оказва и там. Те са негов символ. И ето ви я връзката със Сирия: 

Мидас е известен сред съседните асирийски племена като Мита, царят-войн. Херодот още пише, че според египтяните фригите са най-древният народ на Земята. Както искате го разбирайте.

Тази традиция в отглеждането на рози продължава при тракийските владетели. Едно от категоричните свидетелства каква е била нейната значимост се вижда от монетите на одриския владетел Аматок, който поставя розата като символ (заедно с лабриса и гроздето) върху своите монети 359-356 г. пр Хр. Трудно е да се каже колко години след Мидас е това, защото бригите мигрират в Мала Азия през първото хилядолетие пр. Хр. Но взимайки предвид всичко изложено до момента, става въпрос за хилядолетна традиция в отглеждането на рози по нашите земи като част от царските градини на траките.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

След всичко вече изложено ще ви покажа защо розите присъстват във фолклорните ни носии. Те не са просто само един красив декоративен сюжет. Те са нещо повече - и да, те се съотнасят с Дионис, макар той да не е единственото божество, с което са обвързани.

Има редица митове за розата. Един от тях е че тя е родена заедно с Богинята на Любовта - Афродита. Друг мит също е свързан с нея - тя е кръстила цветето в името на своя син Ерос. Всичко това подсказва предназначението ѝ като мотив във везбената култура.

Кликни върху изображението, за да уголемиш.

Друг мит разказва за Хлорис (Флора), богиня на цветята и пролетта, която срещнала в гората бездиханна и безжизнена нимфа. Натъжена от това решила да вдъхне нов живот на нимфата, като трансформира материята на неживото тяло на нимфата в цвете. В това творческо дело се включили множество богове. Съпругът ѝ Зефир, пазител на западния вятър, помогнал да бъдат раздухани облаците така, че Аполон да позволи на слънцето да хвърли топлите си лъчи. Афродита добавила творческия елемент на красотата към новороденото цвете. Дионис - нектар и опияняващ аромат. Трите грации дарили допълнително на цвета даровете чар, радост и блясък. Всички се съгласили, че това е най-зрелищното цвете, наистина „Кралицата на цветята“. Афродита нарекла цветето Роза, като го посветила на сина си Ерос, а той е причината за бодлите на розите (защитна функция).

Да приемаш, че маслодайната роза пристига на Балканите едва през 17 век от новата ера, си е не просто нихилизъм, а липса на каквото и да е себедостойнство и себеуважение като народ и култура.

Мотивът на розата във везбата се счита като късно проявление. Доколко това е вярно няма да коментирам, но едно е сигурно - фигурите, които се вшиват чрез нея, следват стария пласт на простите геометрични мотиви. 

Поли на женска риза - Ловешко

Може да я срещнете като S-образни скролове, среща се и като "сърман" - свастикообразен флоролизиран мотив. Среща се и като елемент от "елбетица". Наличието на бодли в това цвете (като защитен аспект) подсказва нейното апотропейно предназначение във везбата. Като царица на цветята и наличието на многото цветни листенца в един цвят пък олицетворяват плодородието, съответно сексуалния аспект и любовта в плодовитото семейство. Разцъфналият розов цвят говори за фертилността на жената. Това е едно от обичайните цветя, с която се закичват и моми, и ергени.

Книгите "Сърман" и "Елбетица" може да поръчате от страницата им в социалната мрежа - ето ТУК: https://www.facebook.com/KnigaSarman