Шевица от Трънско

Родих се и израснах в Златна Добруджа. От баба ми Гина наследих умението да бродирам шевици. По професия съм математичка, вече пенсионер.

           1975 година се омъжих в с.Шишковци, област Кюстендил. Семейството ни беше голямо - дядо, леля, свекър, свекърва, аз , мъжът ми и двете ни деца. Живеехме задружно и си помагахме. При нас беше и леля Дежа, от Надежда - сестра на свекър ми от с.Филиповци, общ.Трън. Скромна и добра женичка, останала сама, тя ни обичаше като свои деца. Минаха години. Наскоро подреждайки къщата, открих наследството оставено от нея - шевица за възглавница и кене готвени за чеиз.

          Особено ме впечатли ето тази шевица с княжески и соларни символи. Тя е от края на  XIX век. Най-типичният прабългарски знак е знакът IYI. Древен символ, който се среща и в шевицата, и по каменните и бронзови плочи намерени при археологически разкопки в Плиска и Преслав.

Шевица от Трънско за възглавница и кене от XIX век

          Този знак в древността е бил символ на властта.Някои го определят като княжески знак на българските царе  Борис 1 и Симеон Велики. Тълкуват  го още като душа, изпълнена с очакване, човек с вдигнати към Бога ръце.

Фрагмент от шевицата с знака IYI

Намерих и снимката на леля Дежа с нейните общо 9 братя и сестри.             

Без ток и без вода баба ми Ана е успяла да отгледа и изучи своята челяд. Свекър ми беше началник на гарата, чичо ми Владо - началник на пощата в гр.Трън, а другите чичовци - военни.

 Леля ми Дежа имаше близначка Надка -  омъжена в гр.София. За двете близначки разказваха, колко нагласени са били. На събор в Трънско всички се спирали да ги гледат, облечени в носия - литаци, целите в сърма.

Ст. Михайлова