сряда, 5 април 2017 г.

Шевица от Трънско

Родих се и израснах в Златна Добруджа. От баба ми Гина наследих умението да бродирам шевици. По професия съм математичка, вече пенсионер.

           1975 година се омъжих в с.Шишковци, област Кюстендил. Семейството ни беше голямо - дядо, леля, свекър, свекърва, аз , мъжът ми и двете ни деца. Живеехме задружно и си помагахме. При нас беше и леля Дежа, от Надежда - сестра на свекър ми от с.Филиповци, общ.Трън. Скромна и добра женичка, останала сама, тя ни обичаше като свои деца. Минаха години. Наскоро подреждайки къщата, открих наследството оставено от нея - шевица за възглавница и кене готвени за чеиз.

          Особено ме впечатли ето тази шевица с княжески и соларни символи. Тя е от края на  XIX век. Най-типичният прабългарски знак е знакът IYI. Древен символ, който се среща и в шевицата, и по каменните и бронзови плочи намерени при археологически разкопки в Плиска и Преслав.

Шевица от Трънско за възглавница и кене от XIX век


          Този знак в древността е бил символ на властта.Някои го определят като княжески знак на българските царе  Борис 1 и Симеон Велики. Тълкуват  го още като душа, изпълнена с очакване, човек с вдигнати към Бога ръце.

Фрагмент от шевицата с знака IYI
Намерих и снимката на леля Дежа с нейните общо 9 братя и сестри.             


Без ток и без вода баба ми Ана е успяла да отгледа и изучи своята челяд. Свекър ми беше началник на гарата, чичо ми Владо - началник на пощата в гр.Трън, а другите чичовци - военни.

 Леля ми Дежа имаше близначка Надка -  омъжена в гр.София. За двете близначки разказваха, колко нагласени са били. На събор в Трънско всички се спирали да ги гледат, облечени в носия - литаци, целите в сърма.

Ст. Михайлова



1 коментар:

  1. Здравейте,
    Аз живея от години в чужбина и около мен няма българи.
    Успях да откъсна почти всичко свързано с България от сърцето си-това като защитен механизъм за да оцелея тук. Свикнах да ям без хляб, баница ям може би веднъж годишно.
    Единственото което си оставих в сърцето е българския език и възхищението което ме обзема когато чуя народна музика или видя българска народна носия.
    За съжаление произлизам от семейство без традиции. Никой от нашите не може да веза.
    За това много се зарадвах като открих вашата статия със снимките и разясненията. Ако имате още-непремено ги снимайте и пишете.
    Поздрави от Швейцария

    ОтговорИзтриване