понеделник, 8 май 2017 г.

ЧИПРОВСКАТА МАГИЯ В ЖИВОТА НА ЕДНО ЦВЕТЕ

За да ви разкажа за запознанството ми с Цветелина, трябва да ви върна поне 10 години назад. Ако не ме лъже паметта, беше някъде между 2006-2007г. По това време бях модератор на форума photoshop-bg, който сега е с името http://itschool.dev.bg/. През онези времена поддържах раздел във форума за пиксел арт. Там се запознахме с Цвети. Тя беше един от членовете на секцията ми и послушно редеше пикселчета под моите напътствия и уроци. Цвети имаше интерес и към графичния дизайн, а по това време аз работих като графичен дизайнер. Понякога пусках по време на работа видео лайф и Цвети гледаше на живо как работя със съответния софтуер за графична обработка. Тя имаше особен интерес към Adobe Illustrator. Изучаваше го, за да може да разработва концепции за чипровските килими. Някъде по това време разбрах, че Цвети има блог „Аз, съм си аз! Чипровски килими...“ в който споделя своите чудеса, вдъхновени от чипровските килими.


Фотография: andari / www.andaribg.com
Днес, повече от десет години след нашето приятелство, през платформата на „История в шевици“ ще ви разкажа за любовта на една наполовина капанка, наполовина турлак от Бѐлимел. 

Бѐлимел е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, област Монтана. Това селище е обитавано от дълбока древност. През тракийската епоха е обитание на трибалите. За една личност, с която е известно селото се смята, че е прототип на Вазовия герой Славчо Белимелеца от разказа „Белимелецът“. Тази личност е Върбан Пенов, предводителя на Върбанпеневото въстание от 1837г. Та ето от това интересно местенце е и нашата съвременна героиня.

Бѐлимел

В началото на демократичния период Цвети се мести в София, където се събира със своята половинка в живота и както тя казва: „Пет години съм учила в Чипровци, отидох в София пак да се намеря с чипровчанин. Това е Съдба.“
И сега за вас, почитателите на „История в шевици“, ето какво ми разказа Чипровското Цвете от Бѐлимел:

Кога те дръпна коренчето и те обхвана тази Чипровска магия?

Цвети: Още от 1990 година мечтата ми беше да уча рисуване и в Чипровци имаше художествено училище със специално разширено изучаване на чипровските килими, нови съвременни разработки на килимите и пет години всъщност съм учила този занаят в Чипровци. За съжаление това училище вече не съществува под тази си форма. Някога беше много хубаво художествено училище. За съжаление зората на демокрацията го фалира като такова. Сега в момента е основно училище.

Помня, когато се захвана да учиш как да използваш за тези цели софтуера Adobe Illustrator. Това точно как се случи?

Цвети: Ти знаеш как се запалих. От форума photoshop-bg - това ми е било мечта. Там се запознах и с теб всъщност. Ти реши, че съм тинейджър в началото, защото обучаваше в твоя раздел доста тинейджъри. Никнейма ми беше Цветелинка и хората се заблуждаваха, че съм по малка. Ти и Ники Михайлов ме запалихте по графичния дизайн. Заради вас започнах да изучавам графичния дизайн.

А кога се реши да издадеш книжка за чипровските килими?

Цвети: Реших, че това ще ми е от полза за създаване на модели на чипровски килими. И така всъщност започнах в началото. После, когато натрупах опит в графичния дизайн, започнах да творя в тази посока.



Изцяло ти ли изготви книжката?

Цвети: Да, изцяло, всичко от- до-: текст, дизайн, предпечат е мое дело. Дадох я вече готова за печат.

Някакво издателство ли я отпечата или ти сама?

Цвети: Сама платих отпечатването. Издателствата нямаха никакъв интерес към тази материя.

Ще почнат да имат, така че се подготви да направиш нещо отново.

Цвети: Ами в момента тече разработката на втората част на книжката, където ще бъде с други мотиви: растителни и животински. Всъщност файловете за книжката са готови, но все още отлежават, очаквайки времето си. Те са вече страшно много тези мотиви (по-сложните), та това налага и книжката да е по-голяма. Ще има един вид предговор с мотиви от първата книжка и тогава ще мине към втората част.

Родило ли се е вече името й или още не?

Цвети: Няма още име. Първата книжка се казва „Пъстри Килими“, а  за втората все още не се е родило заглавието.

Ще се роди!

Цвети: Трябва да дойде от „само себе си“, от невидимото. Много хора ме питат какво става с втората част. Казвам, че още работя върху нея, защото искам да изчистя до посления детайл нещата. Може би ще потърся за помощ теб и Ники.

Я ми кажи, ти стана кога си го закара в София?


Цвети: Още преди много години. Аз винаги съм имала стан, още откакто съм женена. Преди 20 години. А свекърва ми не е спирала да тъче. Тя е една от най-старите тъкачки в Чипровци.

И реално погледнато голяма част от майсторското знание, което в последствие усвоих е именно благодарение на нея.

Тя ти даде същината?

Цвети: Да. Защото в училището те учат само на разработки на нови модели. 


Същинският, истинският чипровски килим в цялата му тънкост го научих от нея. Тя ми предаде това знание преди 20 години и никога не съм спирала да се занимавам с килимарство. По-късно реших да правя и по-разработени модели, да предизвикам интереса в хората.
Правя и колани, гривни, медальони, но на по-малък стан. Съчетавам дървени елементи с великолепието на тъканта. Магията на естествените материали е запленяваща за мен. 


Ръчно изработени колани с чипровски мотиви и с дървени плочки,
измайсторени от Мирослав Панов - Сребърният Еднорог

Правих на ансамбъл „Бистрица“ колани с чипровски мотиви за целия им състав, но те са разработени в цветовата гама на шопската носия.

Зная, че имаш участия в изложби. Сподели нещо за това.

Цвети: За мен най-големият ми успех е участие в изложба на Етнографския музей в София. Бях графичен дизайнер на цялата изложба. От дипляната до винила. Това беше преди три години.

А в Чипровци?

Цвети: Там участвах в организацията на фестивала. Винаги е било като доброволец, когато са имали нужда от моите умения съм помагала. Това ставаше благодарение на една група в социалната мрежа, която създадох „Чипровският балкан – цветето на България“. Там правя и рекламата на фестивала. Рекламите за разпространението на чипровския килим са мое дело. Осем години работих върху този фестивал. Запомняща остана една инсталация на килими, която качихме в балкана. Момент, който никога няма да забравя. Как пъстротата на килимите се носеше от повея на вятъра като есенни листа, като пролетни цветя. Изумително беше. В това участват много хора със сърца за българското, не само аз.   



Кажи ми нещо за твоя човек. Подкрепя ли те в тази лудост?

Цвети: О много! Винаги ме е подкрепял. Всъщност и двамата (говори за сина си). Те са златни. Когато седна да тъка у дома, съм като жрица, която извършва свещенодействие и никой от момчетата не ме закача, за да не сепнат ритуала. Независимо дали има или няма някаква друга работа. Мъжът ми винаги е искал да се занимавам с това, което ме прави щастлива. Той държи на традициите. 


Мечтая да си направя детска школа, тук в София. Да предавам знанието си на деца. Бъдещите пазители и пазителки. Но за сега не ми стига времето да пристъпя към действие. Частният ни бизнес и тази мечта за момента трудно се съчетават.

А вашия юнак си го възпитавате в духа на българщината, до колкото съм видял.

Цвети: Той участва във всичките ни начинания в този аспект. Той също знае да тъче, научил е процеса на работа в изработване на килимите. Познава детайлите на стана.

Той на колко години стана?

Цвети: Предстои ни бал. Ще учи роботика.

Да ви е жив и здрав! Да ми изпратиш снимки от фестивала в Чипровци тази година.

Цвети: Разбира се. Пращам.




Как си с поръчките?

Цвети: Дал Господ. И от към време ако го докарвах, щеше да е чудесно. Това е тежка работа.

Но пък виждам време за фестивала намираш.

Цвети: За фестивала винаги ще съм там. Независимо дали имам възможност да участвам, това е в сърцето ми. Изготвих лого на фестивала по идея на една от най-добрите тъкачки. За сега нямаме възможност да го използваме, но живот и здраве колелото на живота се върти.

Разкажи ми за някои интересни поръчки, които си получавала.

Цвети: Сещам се за една поръчка за троянския манастир с църковни кръстове.
Друг път получих една поръчка за килим шест квадратни метра, който в момента се намира в Москва, по мой проект. Той е на стената в едно заведение в централната част на Москва. Изработката му беше много трудна. Тъкаха го свекърва ми и още една тъкачка от Чипровци. В тъкането на тази поръчка имам съвсем малко участие. Няколко фигурки, но както се казва „Втъках и аз частица от себе си“.



Групата на Цвети във facebook: „Чипровският балкан - цветето на Българияhttps://www.facebook.com/groups/BalkanChiprovtsi/
Профил на Цвети: https://www.facebook.com/tsvetelina.petkova.71

Повече от творчество на Цвети можете да разгледате в тези албуми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар