четвъртък, 25 май 2017 г.

Капанската магия във века на IT технологиите.

Уважаеми приятели и читатели на „История в шевици“, за нас е изключително вълнуващо да ви представим две чаровни млади хубавици, които ни заплениха с усърдието, което са положили в изследване на капанските шевици. Заедно с техният преподавател по информационни технологии - Венелин Николов, те участваха в националната олимпиада, която се проведе във Варна. Проектът за електронно помагало е класиран на престижното четвърто място от 1050 проекта. „Символиката на капанските шевици“ на разградските ученички Ася и Симона Андрееви е този, който привлече и нашето внимание. По време на представянето им те получават специалните поздрави на журито за избора на тема. В подготовката на проекта имат и сърдечно съдействие както от близките си, така и от капанската майсторка-везбарка Николинка Ангелова от Гецово.

Двете чаровници, Ася и Симона
Решихме да споделим с вас нашия спонтанен разговор веднага след самата олимпиада.

История в шевици: Как мина представянето?

Г-н Венелин Николов: Бурни аплодисменти, много ръкопляскания.

История в шевици: Много участници ли имаше?

Г-н Венелин Николов: Много, да. Много и разделени по категории, но олимпиадата е такава, че от общо участвали 1050 проекта до финала достигат 20. Тоест тези двадесет мериха сили. Но всеки от тях е в различна категория.

Г-н Венелин Николов, преподавател по информационни технологии на Ася и Симона.
История в шевици: Колко категории имаше?

Г-н Венелин Николов: Ами бяха раздробени на пет категории, тоест те си вървят и на уеб, и на мултимедийни приложения. Нашата категория е мултимедия.

История в шевици: Разкажете ни нещо за началото. Как възникна идеята при вас?

Г-н Венелин Николов: Те могат да я кажат (говори за близначките Ася и Симона).

Симона: Пътувахме за лагер и обсъждахме, каква да ни е темата и тъй като много обичаме да танцуваме решихме да направим проект за капанската народна носия.

История в шевици: Имате ли нещо общо с капанците?

Ася:  Лично ние не, но сме израснали сред капанците.

Симона: Ние сме в известен капански регион.

Г-н Венелин Николов: Оказа се, че аз съм чист капанец. В началото като започнаха аз нищо не им казах. Но след като тръгнаха да проучват нещата изкристализира темата. Всъщност бяха решили за носиите да пишат, но когато тръгнаха да задълбават, стигнахме до истината, която се оказа шевицата, тоест не носията, а шевицата и от там тръгнаха нещата.

Капански мотиви, вшити в съвременните рокли на момичетата

История в шевици:
 А вие от къде сте?

Г-н Венелин Николов: От село Гецово съм и съм буквално чист капанец. Нищо, че от малък не живея там.

История в шевици: Няма значение, в един момент, когато корена ви дръпне към себе си, всичко в живота взема друга посока.

Г-н Венелин Николов: Да, да.

История в шевици: Разкажете ни малко повече за самия проект? Как го систематизирахте като точки в цялостната концепция?

Г-н Венелин Николов: Ами ние седнахме с тях и започнахме да мислим как да се случат нещата. Защото шевица, шевица ама нали трябва да се направи. Решихме проектът да го изготвим за олимпиадата, тоест това означава, че не можем да ползваме нищо готово. Трябва ние сами да си го направим. Момичетата са много добри по предмета информационни технологии. При формирането на крайния резултат по равно тежест имат презентацията и тест върху учебния материал. На теста въпросите са от пети до осми клас и въпреки, че Ася и Симона са седми клас, отговарят на въпроси и от осми клас. За техен късмет половината от въпросите бяха за осмокласници, тоест падна им се трудна хапка, но те се представиха страхотно. На теста имат отличен. Още от нашите занимания те се научиха много добре да работят с фигури, как да се модифицира фигурата и от малки фигурки създадохме в мултимедията шевицата. И така започнахме да изграждаме концепцията. За видовете фигури те могат да разкажат. Всъщност тръгнахме да полагаме основата на изследването си от работата с компютъра. Те изцяло сами изработваха всичко, гледахме, писахме, те  проучваха доста от вече написаното по въпроса. 

Камилчена китка е красиво прикачена към плитките на момичетата

История в шевици: А с автентични оригинали на шевиците ли работехте?

Г-н Венелин Николов: Да, донякъде за това ни беше в помощ и етнографският музей в Разград.

История в шевици: Цялостен обзор върху капанската шевица ли правихте или се концентрирахте на отделни части и елементи, характерни за нея?

Г-н Венелин Николов: Цялостно го погледнахме. Ние тръгваме от символиката.

История в шевици: Знаем, че едно от най-характерните неща при капанската везба е кръстатата пазва.

Г-н Венелин Николов: Точно така, да. Гледахме всичко да разгърнем. Даже сложихме видеа с бодовете - везбар, който им показваше видовете бодове. Посъбрахме доста материали. Намерихме дядовци, баби, които имаха и литература, нещо написано по въпроса за капанците. Това, което мога да кажа е, че капанците не дават лесно нещата, които знаят. Като една затворена система са. Малко трудно споделят особеностите на традициите си. Благодарение на изследванията на момичетата дори и аз научих много неща, които не съм знаел. Може да съм капанец, но и аз не зная много неща. Това, което разбрахме за шевиците, е че преди да преминат като везба на дрехата, същите елементи са се използвали като татуировки в древността. Изумително е как се е запазила в нашата самобитност толкова древна практика.

История в шевици: Значи Симона даде идеята? Така ли беше?

Симона: Не, общо си зададохме темата. Докато пътувахме в автобуса за лагера започнахме да обсъждаме идеята.

История в шевици: А коя част от етапа на проучване на вас ви беше най-интересна?

Симона: На мен, понеже аз рисувах всичко на компютъра, най-забавно ми беше това как се изграждат фигурите. Как трябва да изглежда нарисувана на компютър шевицата. Ние нарисувахме момче и момиче, и везбата по дрехите им на характерните места, където се везат шевици. Самите шевици отделно сме ги правили в много големи детайли.

История в шевици: Виждаме, че имате по дрехите някои елементи от капанските шевици. Прекрасни сте!

Г-н Венелин Николов: То и аз съм така, заразен от тях имам дори и на вратовръзката елементи от капанска шевица.

Майката на Ася и Симона: Помолихме известна везбарка да ги извеза по дрехите им. А тя беше много въодушевена, че такива млади момичета искат да научат повече за капанската везба. Тази дама е от малкото капанци, която разбира, че ако не споделя това свое знание, паметта ще се изгуби. Момичетата първо си направиха дизайна на компютъра - как да ги разположат на модерните си рокли и помолиха везбарката (Николинка Ангелова) да им ги направи. 

Николинка Ангелова и нейния съпруг от материал на „ОТБЛИЗО“ с Мира Добрева. Материалът можете да видите тук
Те опитаха сами да ги извезат, но друго си е да ги извеза опитна капанска везбарка. Имат огромно желание да учат везбената техника.

Майката на Ася и Симона, които са потомци на хърцои и балканци, но живеят в региона на капанци
Ася: Тепърва ще се учим как да шием.

История в шевици: Да разбираме, че вашата презентация е била нещо като хит на олимпиадата?

Г-н Венелин Николов: Може да се каже. Беше много атрактивна и като цяло вниманието на хората беше грабнато от труда им. Ние решихме да подарим направеното от нас.

Ася: На Етнографския музей, на библиотеката, на читалищата и на всички, които биха имали полза от подобно изследване. Едно помагало, изготвено с любов и старание.

Г-н Венелин Николов: На всички страшно много им хареса - и на големи, и на деца. Момичетата решиха края на представянето си да изтанцуват и един капански танц, така че и финалът беше на ниво.

История в шевици:  В момента има ли го на някакъв диск в интерактивно приложение?

Г-н Венелин Николов: За момента е изготвено за ниво жури, тоест то е на ниво презентация. За помагалото версията ще бъде олекотена, но за журито всичко трябваше да е в оригинален вид в Power Point, за да могат да видят, че те са го правили. Олимпиадата е междуучилищно състезание и такива са изискванията.

Сребърна гривна (ентишия), с която капанките украсяват ръцете си

История в шевици: За нас е изключително вълнуващо деца на тяхната възраст да се занимават с подобно изследване. Бихте ли гостували отново във Варна на годишната ни историческа национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”?

Г-н Венелин Николов: Разбира се, за нас ще бъде изключително удоволствие. Аз съм изключително щастлив, че те сами изработиха проекта. Те намериха литература, за която аз дори не съм предполагал, че съществува. Намериха скици, рисувани от художници - изключително богат материал. Ще направим така, че да можете да го видите. Пленително е наистина! Като една приказка за миналото ни.

Симона: Събрахме, някои легенди от къде произлиза името капанци. Една от легендите разказва, че името идва от капан. Друга, че името идва от капки. В ризата има една област, където шевицата наподобява капки. Няколко легенди имаше за тази версия. Едната гласеше, че майките, чийто син загинел, плачейки за загубата на детето си докато везат, прикривали попадналите сълзи по ризата като ги покривали с шевица.  

Ася: Сложили сме и тази, която смятаме за най-достоверната история, защото има и конкретни исторически личности и години в нея.

История в шевици:  Колко време траеше представянето?

Г-н Венелин Николов: Някъде около петнадесет минути, но заради тежината на файла, който зарежда на по-старите компютри малко бавно - малко повече време.

История в шевици: А в презентацията си включили ли сте аналогията с чувашите?

Ася и Симона: О, да! (почти в един глас отговарят). Ние видяхме дори и че герба на знамето им има почти сто процентова аналогия с капански шевици. Дървото на живота има различни вариации, но при капанците и чувашите има много аналогии и в кръстатата пазва, и в някои специфики при извезването на „дървото на живота“.

История в шевици: Колко време ви отне цялото изготвяне на проекта?

Ася: Около три-четири месеца. Понякога работехме и нощем. И съботите и неделите.

История в шевици: Добре, сега отново да попитаме Ася и Симона. Ще се притеснявате ли да представите изследването си пред една по-възрастна аудитория по време на националната конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”?

Ася и Симона: Не, няма да се притесняваме. Ще се радваме да участваме!



Тук можете да погледнете кратък видео слайд от презентацията на момичетата:





Няма коментари:

Публикуване на коментар