вторник, 19 септември 2017 г.

Старина от "Hand Arbeit " - 1985 г.


Българската народна бродерия е една от най-богатите в света. Тя е необикновено разнообразна! Шевиците от различните райони удивително се различават стилово една от друга.  Правилата им са изключително много. Невъзможно е да не се влюбите. За съжаление, за българските шевици, както за руските, украинските…и т.н. да ги разберете в дълбочина от интернет е практически невъзможно. Прекалено е нищожно отразяването на едно такова велико явление.

И какви са източниците на знанието? 

Случайни прашинки в добра библиотека. Ако нямате възможност да идете лично до България, където, както ме информира моя нов приятел с шевицата практически сега не се занимават - знак за глобалния варваризъм, враждебен към традиционната култура. Всичко е същото като у нас, в Русия. Така че ще ви разкажа за онези трохи на знанието, до които се добрах.

Списание „Hand Arbeit“ (1985, № 1)

Тъй като в старите времена на съветската стагнация тематиката за ръкоделието беше за мен отдушник, аз събирах информация за везбата - всичко, до което можех да се "докопам". Веднъж в моите ръце попадна списание от ГДР (разбира се на немски език, казва се "Hand Arbeit" (1985, № 1). Това беше преди цели 23 години! Разглеждах списанието известно време и го поставих на съхранение в шкафа си. Нищо особено не привлече вниманието ми. И тъй като от време на време обичам да прелиствам стари списания за ръкоделие, един ден след много години (някъде след 20!), преоткрих тази скромна публикация - и бях буквално поразена! Как е възможно да не съм видяла ТОВА??? Гледам и не вярвам на очите си!!! Много са странни законите на човешкото възприятие. Можете да гледате нещо и да не го виждате !!!
Материалът беше поместен на две страници А4 една до друга. Текст имаше съвсем малко. Затова пък имаше отлични снимки.

Ето първата от тях:

Кликнете върху изображението, за да уголемите.

Тук виждаме интереснa вещ – може би покривка или нещо друго, но важното е, че това е сглобка от фрагменти, запазени от стари български ризи (дали има фрагменти от други елементи освен ризи - не мога да кажа).

На втората страница са някои от тези фрагменти дадени поотделно – в по-голям размер.
За съжаление е трудно да се разбере каква везбарска техника е била използвана за изработването на тази ярка и своеобразна феерия. 

Кликнете върху изображението, за да уголемите.

Слабо различимо, но все пак се вижда, че това е някакъв вид гладко „тъкана“ техника - видими са вертикално насочени, паралелни конци (или линии, образувани не просто от свободно лежаща нишка, а от някакъв вид бод?)

Същото важи и за следващия фрагмент. Изглежда, че това е един и същ похват на везба (един стил). Но слабо видимите вертикални линии вече не представляват нишки, а вертикални ромбчета, образувани от редовете на някакви, вероятно наклонени, бодове:

Кликнете върху изображението, за да уголемите.

Между другото, леко наклонените щрихи е възможно да показват, че не е наклонен бод, а дебел усукан конец.
Ех, да можех да го пипна с ръка -  да го въртя в ръцете си,  да го разгледам под лупа и от двете страни!!!


А ето и парче в друга стилистика: 

Кликнете върху изображението, за да уголемите.
Тук вече има категорична прилика с чувашката бродерия:

- първо: изобразителните мотиви, тяхното настроение, "геометричността"  на формите (подразбира се, че тези изобразени фигури се състоят от сегменти от прави линии, хоризонтални, вертикални и под 45 градуса) 
- второ: преобладаващите цветове са кафяв (авторката мисли състареното червено за кафяв цвят - бел. пр.) , черна контурна линия, редки импрегнации на жълто и зелено, нюанси на естествени багрила - същото като в чувашката бродерия
- На трето място: тези везбарски техники и тяхната комбинация, а именно контур, сегменти с права линия (в хоризонтално и вертикално направление) и движения (в наклонени посоки) се бродира с шев "Рисуван" и пълнеж, най-вероятно (практически съм уверена въпреки, че не виждам на живо фрагмента и не мога да кажа на 100%), че това е кос бод (диагонален), който също е по-характерен за бродерията на чувашите.
И още един кадър - върху него има малки парченца от ризи, на които се виждат различни техники:

Кликнете върху изображението, за да уголемите.
Оригиналната публикация е написана на руски език и публикувана на 01 September 2008 / 07:25 pm във форум за традиционен текстил (tradtextil.livejournal.com). Можете да прочетете публикацията на руски и да видите изображенията в мащаб ТУК .  

Авторката е видяла фрагментите, публикувани в източно-германско списание „Hand Arbeit“ , през 1985г. в брой № 1.

В един от показаните фрагменти може да бъде видян архаичен мотив на "раждащата червена Богиня майка" Подобна аналогия неотдавна ви показахме от находка на Маргарита Георгиева.
Публикацията можете да прочетете ТУК.

Червената Богиня / Схеми: Славян Стоянов. Визуално ляво: Мотив от Софийска шевица от пола на женска риза. Фрагментът е притежание на Маргарита Георгиева. / Визуално дясно: Фрагмент от мотива, вероятно също от Софийски регион, публикуван през 1985г. в източно-германското списание "Hand Arbeit"
На следващите две схеми можете да видите реконструкция на целия мотив:


Червената раждаща Богиня майка / Схеми: Славян Стоянов.
Схемата в голям размер можете да видите ТУК.

Основните бодове, използвани за шевицата, са полегат бод с водене на конец и контурен бод.

Подготовка на публикацията: Славян Стоянов и Дима Тодорова
Превод от руски: Славян Стоянов и Здрава Цветкова. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар