неделя, 6 май 2018 г.

Свети Георги и неговия древен прототип.

Празникът "Гергьовден ден" в българската народопсихология се нарежда между най-важните обредни чествания. Разбира се всичко това има обяснение, което се крие в древните вярвания на народа ни далеч преди християнизацията. Значимостта на този ден е изразена в народната песен "Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден..."


Като начало ще ви покажа една доста интуитивна аналогия, която има и етимологична взаимовръзка на Свети Георги с тракийския Херос.

Херос = Херо = Геро = Георги

Този аграрен теоним преобразуван и в антропоним носи смисъла на ПАЗИТЕЛ / ГЕРОЙ /СПАСИТЕЛ в представите на народите, сред които възниква земеделието в праисторически времена.

Герой - Hero (английски)
Същата основа има и понятието за ХЕРУВИМ (божествен пазител)

"В най-общия случай под днешното херувим в древността се е разбирало „защитници”, „покровители”, „божества защитници” на Дървото на Живота. Тук е разбираема и близка аналогията между cherub, kərūv, karabu,kuribu, пазещи Дървото на Живота, и змията, пазеща Дървото на Живота от релефите на Тракийския конник. Но змията ли е Херосът? Близостта на имената, преклонението като пред божество и отношението на змията към Дървото на Живота са красноречиви доказателства за това. В тракийската иконография змията има особена, значима роля; крилатите персонажи – грифони – крилати божества – са източна традиция – Египет, Асирия,Персия, средна Азия. Определението на Херос като „защитник”, „покровител” „херувим” съответства и на общоприетото тълкуване на произхода на думата – произход от и.е. корен „ser” – „да бди над, да защити”, кореспондиращо с латинското „servare” – „да спаси, да опази, да защити”, санскрит sarvah, авест. haurva, староперс. haruva – покровител, защитник . Л. А. Гиндин също определя Херос като защитник, покровител, позовавайки се на Фиск, Бествил и Покорни. От същия корен се извежда и името на планината Harā Bərəzaitī в средна Азия – защитник, пазител." (Из книгата на Петър Георгиев - траките които създадоха християнството)

Източник: ТУК

Георги е българско мъжко име. Счита се, че то идва от гръцкото гео (земя) и „ерго“ (работя) и буквално означава "земеделец". Това ни показва аграрния характер както на произхода на името, така и на неговия древен прототип.

Георги - George (Geo - rge / английски )

Ни най-малко не е случайно, че Св. Георги е патрон на българската армия.

В книгата си "Българска Везбена орнаментика - 1951" бележитият етнограф Иван Коев споделя следното:

"Новото осмисляне на пренесените символи е най-характерно за дълбоката старина на източните народи. Например в древността слънцето е било сравнявано с новородено дете. У египтяните това сравнение е довело по представянето му на Хорус в чертите на дете, което сучи пръста си. За гърците не била позната тази символика и предположили, че то си слага пръста в устата, за да поръча мълчание на вярващите поради което го претворили в образа на Хипократ, бог на мълчанието . Наред с култа на слънцето, у източните славяни прониква и ориенталското му название „хорус“, което се пославянчва в „Хорс“, с различни отсенки на вокализация (Харс, Хоурс, Хърс, Хръс, Хрос). Академик Н. С. Д е р ж а в и н , като се позовава върху съчинението на А. С. Фаминцин (Божества древннх славян, I, Спб., 1884), изтъква още, че дума Хорс, разпространена между югозападните и западните славянски народи, също между германци, скандинавци, англосаксонци и др., значи „кон“ (срв. съвр. англ. horse - „кон“). Египтяните са представяли Хорус и в образа на конник, който пробожда крокодил с копието си. Този символичен образ на слънцето, което разсейва облаците, е послужил като прототип за първите християнски изображения на св. Георги, който убива змей."


Хор / Хорус убива крокодил - Лувъра / Египет 4 век.

Иван Коев правилно анализира древните представи в Египет и Близкия Изток, но по мое мнение неправилно определя посоката на проникването на думата сред така наречените "славяноезични народи". Има достатъчно категорични доказателства, че както египетския Хор, така и етимологичните аналогии в Близкия Изток са всъщност езикови заемки, появили се в тези региони поради древни разселения от причерноморския ареал.

Тук е време да ви покажа и нещо, което се е запазило като название на определена етнографска група сред българите, а именно "хърцоите".

Хърцойска носия от Русенското поломие / Модел: Тонка Зехирева. Фотография: Славян Стоянов. Носията е от личната колекция на Радослав Радков
"Всъщност езиковият усет на неизвестния автор отпреди Освобождението подсказва вярната насока за извеждане названието от "хърсови", т.е. принадлежащи на Хърс села, земи, хора. В миналото ареалът на етнографската група хърцои е бил несравнимо по-голям. При изследване на съседната етнографска група капанци като хърцойско е означено населението на четири села в Разградско - Костанденец, Тетово, Юпер и Хърсово. Село Хърсово е разположено на 25 км източно от Разград и това показва, че някога хърцоите плътно са обхващали откъм север в полукръг капанците. В "Български именник" Йордан Заимов посочва, че личното име Хърсо е известно от 15 век, а Хръс - от 13-14 век. В османски документ от втората половина на 16 век се споменава Хърсю Терзията от каза Варна (от Каварна или Кранево), а в списъци на католическите свещеници се срещат Стоянка Хърсова, Маргарита Хърсова и Вучо Хърсов от Пет кладенци, Свищовско (1626 г.) и Недо Хърстов, Харс Братанов, Харс Чобанов Станчо Харзов в село Беляне, Свищовско (1637 г.). Наличието на толкова ранни антропоними от типа Хърс са най-категоричния довод за отхвърляне на предлаганата от Стефан Младенов етимология на името на етнографската група хърцои, а самото лично име несъмнено трябва да се свърже с името на бог Хърс в пантеона на старобългарското езичество., каквато е традицията на личните имена от типа Перун (Перун, Перуна, Перунград, Перунево).... Според най-последните и авторитетни в славистиката тези на В. Н. Топоров в "Мифологический словарь" (1990) и "Славянская мифология" (1995) бог Хорс е известен само на русите и вън от източнославянската традиция за него няма данни (топонимия, антропонимия и др.). Посочва се едно изключение - лично старосръбско име "Хрьсь" (притежателят му всъщност е от Полог, най-западната част на на българското етнично землище). Вина за тази присвоителна стратегия на руските изследвачи има и немарата в собствената ни научна традиция по проблемите на старобългарското митологично наследство. В своя монография Цветана Романска изписва името на божеството като Хорс, т.е. в руското пренагласяване към законите на собствения език, но същото прави и Иван Панчовски, който отбелязва, че "култът кам бог Хорс, който бил най-много разпространен сред източните славяни, вероятно ще да е имал поклонници и сред южните славяни". За доказателство той привежда имената на две села в Разградско и средновековното име на Разград като Хръсград. Фактите сочат точно обратното - Хърс, което следва от написанието на името му в най-ранните паметници, е божество, утвърдено първоначално в пантеона на старобългарското езичество. По тази причина то е било известно на Йоаким Корсунски, българин по потекло, който го е вписал в пантеона на Киевския княз Владимир. Предположението за приноса на Йоаким Корсунски е признато за вероятно и от В. Н. Топоров, а тезата за старобългарската принадлежност на това божество се подкрепя и от твърдението му, че името има иранско потекло с тюркско посредничество и неговата етимология може да се изведе от "слънце", "сияние". То се споменава и в четирите основни паметника, които имат българска подложка - "Ходене на Богородица по мъките", "Беседа на тримата светители", "Слово на Христолюбеца" и "Слово на тълкователя" (в преписите от Новгород на последните два името се изписва също във формата Хърс). Без да разискват по този въпрос, по разбираеми причини руските изследвачи предпочитат името във формата Хорс. За пълнота ще отбележим, че в изследванията си Борис Рыбаков посочва и един топоним от Балканите: "Недалеко от Переяславца-на-Дунае находилась местность Хорсово, где, по всей вероятности, было святилище Хорса.""

(Из "Названието на етнографската група хърцои и култа към бог Хърс" от Анчо Калоянов)

Студията на Анчо Калоянов определено буди интерес, особено с погледа му към хърцоите, но трябва да отбележа, че той разглежда основно старите българи като пропуска категоричната аналогия на Хърс с тракийския Херос, който се явява и най-характерната за Балканите представа за божеството, пазител, покровител и спасител.

Неговият колега проф Петър Боев обаче не пропуска това: "Хърцоите имат също доста славянски белези, което личи от северните расови типове в най-различните им варианти. Срещат се и тракийски белези, представени в медитеранската и динарската раса и различните им варианти, но в по-малка степен. След капанците, хърцоите са българска етнографска група с най-много древни български примеси. Трябва да не се забравя, че всички руси белези (очи, коса и кожа) в България, щом не са свързани с монголски белези (монголска гънка на окото, плоско и широко лице, изпъкнали скули, сплеснат нос), са донесени преди всичко от скитите, траките и славяните, Това са мнозинството от русите белези, което показва, че скитите, траките и славяните също участвуват масово в произхода на населението от Лудогорието и Добруджа. В заключение трябва да се подчертае, че антропологичното проучване на етнографските групи капанци и хърцои потвърждава етнографските данни, което увеличава сигурността на етногенетичните изводи." (Из: сп. ..Българска етнография", кн. 3,1984 г.)

Друг автор - Борис Илиев, е категоричен, че на мястото на казълбашкото теке “Демир баба” при с. Свещари, Разградско, е имало тракийско светилище на бога-конник Херос. Той изхожда от факта, че в района на Исперих се локализират едни от най-значителните паметници на тракийската култура, а в близост до самото теке - в местността “Камен рид” са разкопани останки от тракийска крепост. Изобщо археологическата наука предполага, че в този район се е намирала столицата на гетските тракийски царе.

Именно тук са споменатите от Анчо Калоянов капанци и хърцои и село Хърсово, разположено на 25 км източно от Разград.

Не трябва да се подминава и че алевитите (алиани) в района наричат именно Гергьовден "Хъдрелез" което е своеобразна вариация на Хърз, Хърс, Херос.

В ритуала на "Хъдрелез" две жени са маскирани като конници (бешикли), група жени са преоблечени като войни, а друга - са с почернени лица. Разиграват се воински мимове. Всички жени в селото играят специален обреден танц. Интересен е фактът, че обредното облекло на жените в близкото минало не се е различавало от българската народна носия.

И най-накрая: Честит Гергьовден, българи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар