неделя, 27 май 2018 г.

Баба Гаца – Дъгата, скрита в черно-бяла снимка.

Фотографията след и преди обработката.
Обработка на фотография и разказ - Славян Стоянов.

   Тази снимка е правена в град Червен бряг през далечната 1924г. Това са предците на д-р Росен Гацин.

Дима Тодорова и Росен Гацин - организатори на "Фестивал на шевицата" Белослав. / Фотография: Виктор Опи 
Седналите възрастни хора са неговите пра-пра дядо и баба от страна на пра-дядо му, който е изправеният мъж в костюм. Възрастните се казват Нино Гацин и Рада, на която са викали баба Гаца. На заден план на снимката се вижда сушилня за сливи от коловоплетена конструкция. Разбира се и сами можете да се досетите, че причината е така известният български еликсир РАКИЯ. Един от начините, посредством които семейството се е препитавало. 

Баба Гаца

Историята на пра-пра бабата Гаца е колкото интересна, толкова и болезнена. Всъщност тя е  родом от Софийското село Липница.

Село Липница, Софийско
Разказвам нейната история, защото това е родова памет, а в днешното време все по-често ставаме свидетели на това как някой иска да изтрие паметта ни, да заличи уроците на миналото като сме упреквани в подвластие на стереотипи. Историята на тази жена е такава, каквато е, и тя е малко парченце от пъзела на целия ни древен народ. Като девойка на Рада й се налага да бяга с цялото си семейство, след като при самозащита убива турчин, който се опитва да я изнасили. Девойката е нападната докато пасе биволите по балканските ливади на Липница. По време на схватката с похитителя тя успява да му нанесе силен удар с кривака в главата, което се оказва фатално за него. Семейството на Рада укрива следите и решава, че ако останат в Софийско, турските власти ще убият всички. Така се озовават първо при роднини в с. Камено поле, а после в Червен бряг.

1. Хоро от мегдана на село Камено Поле 2. Стара къща от село Камено поле / Фотографии от архива на Враца - Източник: Тук
Дали поради този случай или редица трудности в живота, Рада печели славата си на силна жена. Често я виждали на кон. Рада не се е гордеела със стореното, въпреки че насилието е било спрямо нея, тя  носела бремето на злочестата ситуация през целия си живот. В онези времена детската смъртност била висока. Тя също изгубва някои от децата си. „Отнех живот и ето - връща ми се“. Мислела, че причината се таи в това злочесто минало. По някакъв начин това я направило смирен, проникновен, но и много силен, корав характер.  Тази жена дотолкова будела възхищение, че всички в семейството решават да носят фамилията на „титула“, с който била наричана от всички близки и далечни, а именно: Гаца. В бита и културата ни често името „Гаца“ българите са давали като прозвище на надарени с лечителски или прорицателски / небесни способности хора . Например капанците от село Осенец наричат небесната дъга „Баба Гаца“.

 „Падането на първия млечен зъб на детето е събитие и в капанското семейство. Обикновено възрастните карат детето да го хвърли върху покрива на къщата, като при това извиква: „Бабо, чепльо, на ти кокален зъб, ти ми дай железен“. Това се схваща като забава за детето, с която се преодолява страхът от изваждането на зъб. Освен към чеплата (щъркела) осенските деца в този случай може да се обърнат към Баба Гаца (дъгата) и много рядко към дядо Боже.“  (Из: dictionary.sensagent.com етнография на село Осенец)

А Рада имала и друга, не по-малко любопитна страна: имала е дарба на провидец, познавала добре билките и често помагала на нуждаещи се като народен лечител (знахар). Брала е билки, с които е лекувала. Като зряла жена Рада започва да бабува и да изражда децата на близки и далечни. Такава жена има особен статус сред обществото. Като народен лечител и акушер тя печели уважението на съгражданите си. 
Много са спомените, предавани от поколение на поколение за баба Гаца. Внуците й разказват как за нея нямало ден и нощ, щом трябва да помогне на някого. Идвали хора от далеч да търсят лек. Една нощ на портата пак се тропало. Дядо Нино отворил и видял другоселци с волска кола. Примолили се да излезе баба Гаца. На каруцата била вързана млада жена, която буйствала.  Родила преди няколко дни и полудяла. Не искала да приеме детето си. Баба Гаца излязла на вън. Приближила се мълчешком към младата жена, погалила я по лицето и казала: "Ела, булка. Ела при мен". Болната се успокоила. Баба Гаца казала да я отвържат, хванала я за ръката и я повела към стаята си, като кротко й говорила нещо. Младата жена прекарала нощта там. На сутринта, преди изгрев още излязла от стаята на лечителката и поискала веднага да види детето си. Била оздравяла.  

На снимката детенцето, което седи в нея, носи нейното име и също се казва Рада. За нещастие малката почива на крехката 13 годишна възраст.

Мъжът в костюма е осиновеният син на Нино и Рада и се казва Иван Гацин, който е роден в село Камено поле, Врачанско, и е от рода на Терзиите. (Родното име на осиновения е Иван Кирков Луканов). Това е известен род в селото. Води началото си от легендарния поп Мартин. От същия род са произлезли 18 свещеника.  Той се жени за Стефана, която е младата изправена жена на снимката и по това време е бременна с дядото на Росен Гацин (който ми и предостави снимката за обработка). 
Иван Гацин е работил като писар в общината на Червен бряг. Винаги ходел облечен в костюм, за което често се шегували с него, че и на нивата е с вратовръзка. Сушилнята за сливи всъщност е била построена от него. Находчивият Иван Гацин насадил и орехова градина, от която заедно с производството на ракия спомагал за препитанието на семейството. Като особняк го помнят наследниците му. В с. Камено поле още си спомнят за Иван Гацин - Горничанина, даден "раненик", защото майка му умира, когато е бил на 40 дни. Обичал да поддържа имидж на човек с по-особен статус, говорил е на „вие“ с чуждите, дори  със снаха си. Това разказва бабата на Росен Гацин от София, на която Иван Гацин се явява свекър.         

Невероятно е каква история може да пази една стара фотография! Уловен миг от паметта на народа ни! Горчивата болка в сърцето на баба Гаца, която като също толкова горчива целебна билка се превръща в животворен дар за стотици, отпили от нея. Прозвище на жена-лечител, което мъжете предпочитат да носят като фамилия и да предадат сила и спомен, който то носи към бъдещите поколения. Небесна дъга, свързваща като път светове от минало, настояще и бъдеще.

Кратък документален филм за Червен Бряг

Няма коментари:

Публикуване на коментар