Самоковска шевица от ръкав на женска риза / личен архив на Мария Иванова от колекцията на Милка Пенчева |
Главни особености на народното творчество са използуването на ревниво пазени, унаследени стари естетически традиции, силната връзка с живота чрез определена душевна нагласа, изразяването на общи идеи, чувства, вкусове, светоусещане и всеобща демократичност.
За разлика от изкуствата, където мнозина от авторите са всеизвестни, ценени и търсени из цялата страна специалисти (Захарий Зограф, Димитър Христов и др.), създатели на великолепни, уникални паметници, в народното творчество авторът остава анонимен. Но в народния орнамент от дърворезбата, бродерията и керамиката, в народната архитектура, в песните, приказките, преданията, танците на народа и т.н са запазени истински народни богатства, с непреходна стойност. Произведенията на народното творчество, в които е въплътен от столетия събираният естетически опит на народа, са пълни с хармония и финес, те се отличават с яснота и благородство на пропорциите, със завършеност на художествената форма. Те са формирани според законите на красотата, понеже трудовият народ притежава способността да усеща и да създава тази красота. Народът, неговият жизнен опит и неговата естетическа практика са неизчерпаем извор на истина и красота.
Фрагмент на самоковска шевица от ръкав на женска риза / личен архив на Мария Иванова от колекцията на Милка Пенчева |
Развитието и усъвършенствуването на самоковския везбен орнамент като самостоятелно художествено явление е в зависимост от набелязаните по-горе фактори: географски, етнически, стопански, икономически, социални и културни. Обаче най-непосредствена е връзката му с народната носия. Възможността той да се реализира се обуславя от нейния състав и кройка, които до голяма степен се определят от климатичните условия в този планински район. Главните части на женския костюм са: сукман, риза, престилка, пояс, колан, марама.
Сукманът е от дебел вълнен плат, по кройка късоклинест, с дължина до средата на прасеца, тесни ръкави, стигащи до лактите, и крушовидно изрязана пазва. На цвят черен, тъмнокафяв, тъмносин или тъмнозелен. Той представлява интересен, но труден фон за разгръщане на шевична украса. Тя е съсредоточена върху пазвата, долния край на полата и ръкавите, върху които се апликира допълнителна червена тъкан. Дебелината на плата ограничава техническото изпълнение на по-разнообразни орнаменти.
Фрагмент от завършващ елемент на самоковска шевица от ръкав на женска риза / личен архив на Мария Иванова от колекцията на Милка Пенчева |
В замяна на това ризата, изработена от бяло памучно платно, предлага по-големи възможности. Тя се носи под сукмана, като на показ остават долната половина на ръкавите (под лакета), част от пазвата, яката и края на полите. Върху тези места се съсредоточава и шевицата. Вероятно на ръкавите е придавано по-особено значение, защото върху тях се развива изключително богатство от орнаменти и цветове. Ризата, дори и да се отдели от костюма, благодарение на везбата представлява великолепно художествено постижение.
Из "Самоковска везба" от Павлина Митрева / 1982
Разработка на схемата: Славян Стоянов
Бодовете, които са използвани са кръстат, контурен и ъгловат бод.
Здравейте, според моите знания бода,който сте нарекли"ъгловат" се нарича "самоковски контурен бод".
ОтговорИзтриванеЗдравейте! Когато съм описвал видовете бодове, съм се позовавал на споменатата книга - "Самоковска везба" на Павлина Митрева (1982 г.). Там този бод е описан като: "Йормечко, ъгловат бод". Самоковския контурен бод само съм го срещал да се споменава в статии, без да е детайлно описан, съответно и непознат за мен. Благодаря ви за корекцията и ще съм много щастлив, ако имате възможност да внесете повече яснота и детайл за този вид бод - мисля, че всички ще имат какво да научат.
ИзтриванеКнигата "България в шевици" - Ирен Ямами е авторката , стр.18.
ИзтриванеБлагодаря ви, познавам я. Мой пропуск е че нямам все още книгата и.
ИзтриванеНа мен пък много ми хареса старинното и може би диалектно име - " йормечко". Трябва да ги помним и тези имена. И аз благодаря.
Изтриване