Свещеното семе и зараждането на живота. I част

1,2 Кръстообразни фрагменти от ръкави на ризи от самоковско. 3. Рамо на женска риза от Видинско / Примерите са от „La broderie nationale bulgare Album - Български народни шевици албум“ 1926г.

И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. 

Битие: 1 – глава 27,28 стихове.

Тази божествена висша заповед е изявена още в първа глава на книгата Битие. Трябва да се знае, че духовната концепция, разкрита в Библията, не може и не трябва да бъде определяна като идея на аврамистичните религии, както и на която и да е друга религиозна система. Това е основен Божествен принцип на разширяването посредством плодене и размножаване, по който начин се овладяват нови земни пространства и е известен от самото зараждане на живота и разбира се - цивилизацията. Това особено се откроява в аграрната мисъл на неолита, където се появяват и най-ранните наченки на цивилизация. Съществуват някои древни символи - пиктограми, които много добре илюстрират тази представа.

Един прекрасен пример е илюстриран на праисторически петроглифи от Гегамските планини в Армения, където е изобразена земята във вид на кръг.

Там тя е представена като божество в родилни болки по време на раждане. Затова свидетелства стилизирания кръст с „крила“, излизащ от повърхността на кръга. Според арменския учен професор В.Ваганян е възможно сцената да изобразява „раждането на слънчево чадо“.  

Интерес представлява и друга пиктографска стилизация, която се вижда на петроглифа. Земята е представена като кръст в кръг, в чиито четири раздела са изобразени човешки фигури. Сякаш виждаме самата идея, която е изразена в Битие 1:27,28   „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я“

След акта на раждането и страданието на "Майка Земя" (Богинята майка), потомците на първия човек се разселват по четирите краища на света. Геометричната свещена структура, от която е изграден самия петроглиф,  е една основна символна схема, която се среша най-наситено в практиките на индоевропейските народи. Тя се появява и при други народи, но сякаш маркира времето, когато тези хора са влезли в контакт с европеидната раса  и е била осъществена своеобразна културна трансмисия на древни практики и познание.

Ето каква е и самата структура: Гръбнакът на петроглифа е правилен равностранен кръст, който е опасан от обръча на земния кръг. В този именно кръст е изразена неговата активна функция на разширяване, като е показано как той излиза извън очертанията на кръга. Илюстрирано е раждане. Човешките фигури от своя страна образуват завъртян кръст X в полупосоките.

Именно тази концепция ще ни даде ясна представа как в праисторически времена са изразявали разширяването и умножаването, сиреч плоденето и размножаването.

Всичко започва от най-простия символ, изобразяващ семето. Искрата на живота се съдържа в неговата сърцевина, а символът е точка. За да се изобрази божественото му съвършенство, то - СЕМЕТО (зародишът), е символът на запълнената точка. Когато обаче трябва да се изрази потенциалът, който е вложен в него да завладее посредством умножаване цялата земя, най-подходящата форма със своите четири страни е квадрат. Може би затова често в шевиците „семето - зародиш“ в утробата на Богинята е изобразявано като квадрат.     

Раждащата Богиня, мотив от Елховско. Схема: Славян Стоянов

Раждащата Богиня, мотив от Плевенско. Схема: Славян Стоянов

В тези случаи като енергиен ореол разширяването е изобразено с цветови диференции.

Концепцията за божествения произход на семето се изразява в идеята, че то идва от невидимия (духовния) свят във видимия (материалния) за да произведе живот. Първо това се случва посредством думите или словото на благословията (наричането), които са израз на нетленното семе, извеждащо нещата от невидимия във видимия свят. 

Подобна идея на духовно възраждане е изразена в новозаветното писание „тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].“ 2 Коринтени 9 глава, 10 стих.

Процесът на тази духовна практика може да бъде извършен по няколко начина. Първо, разбира се е изговореното слово (семе), изразено чрез молитви, благословии (наричания) или песни. Следва писаното слово, което е тясно свързано с илюстриране или рисуване, към което спада и везбата. Преди появата на писмеността като осмислена система за предаване на послание или идеи, човеците илюстрирали, това което са изрекли и искат да остане във времето да бъде предадено като послание. Ето защо пиктографското писмо (картинно писмо) предшества усъвършенстваните форми на писменост.     

В други случаи на това разширяване „изригващият живот“ на семето е изобразен посредством нарастващ кръст. Тази неолитна символна система се е съхранила във везбената традиция, както при други народи, така и при българския по изумителен начин.

Фрагмент от покривката с мотиви на червената и бялата Богиня Майка. Софийска шевица от пола на женска риза. Фотография: Маргарита Георгиева. Схема: Славян Стоянов

В следващата анимирана илюстрация ще демонстрирам как се раждат редица неолитни мотиви, всички те без изключение присъстващи във везбата.

Така се ражда символът на кръста, който след като достигне своя апогей, разделя визуалното или иначе казано „овладяното пространство“ на четири части, тоест новото пространство е отбелязано и разграфено. Следва да бъде принесено (засято) семе в новото разграфено пространство. Така се появява символът на кръста и четирите точки. 

Засятото пространство, може да бъде представено като непразна утроба или засято поле, което пък затваря засятото пространство за периода на растеж, когато земята или жената е непразна. Символът се усложнява и вече може да го видим, като кръст в квадрат или ромб с четири точки. Точките могат да бъдат показани и като кръстове, свастики или други форми, защото те също от своя страна носят тази активна роля на разширяване и разрастване, която им е заложена от първосемето.

Неслучайно в българския език коренът в думата семейство е семе. Семейството е резултат от разширяващото се семе. Децата, ще образуват свои семейства, които носят гена на първосемето, те ще прераснат в род, племе, народ, раса. Понятието народ също е производно на умножаване на род, родствени родове, народ (народени потомци).

Преди да разгледаме по-обстойно ромба (квадрата) в представите на неолитното земеделско население, ще обърнем по-задълбочено внимание на кръста с четирите точки. Подобно на квадрата (ромба) и равнораменния кръст съществува в две форми: изправен и наклонен (завъртян), т.е. ( + и X ). В доста по-късна епоха на изправеният кръст се придава смисъл, като носител и на мъжка информация, откъдето идва семето. В най-древните символи на слънцето, което носи тази мъжка божествена изначалност, са: точка, кръг, кръг с точка, кръг с кръст. Това е градацията от семе (точка), кръгът е разраснала се точка, кръг с кръст или семе в развитие.

Съществува идея относно вертикалния кръст, че е комбинация на мъжкото и женското. Вертикала, като фалистичен-мъжки образ и хоризонтала, като "хоризонт-земя" или женски образ. 

Смята се, че идеята за мъжкото начало бива разделена от древната представа на единение с появяването на патриархата.

Първоначално тази идея е била изразявана в самата Богиня. В нея се е съдържала тази двойственост на женското и мъжкото начало. Това много добре може да бъде видяно в идолните пластики на богинята, където във самата форма на женското тяло е вплитано и мъжкото начало в образа на фалос.      

Мъжкото начало, включено в Богинята – фигури от Караново (Müller-Karpe 1968, Tafel 174 - 2) и Сирия

Наклоненият кръст се определя като носител на женска информация. Случайно или не, но науката е избрала женската хромозома да се отбелязва именно с този символ X.  Може да се каже, че завъртяният кръст е емблема на великата Богиня Майка.

1.      Желязна епоха 750 – 600г. пр. Хр. Кипър / 2. Жена от племе в Индия / 3. Везба от ръкав на риза, Битолско – Македония

В дълбока древност при хетите наклоненият кръст се е нанасял, като декорация по къщите, за да носи на дома и на обитаващите го дълговечност, благополучие и родилна способност.

1- Западна Европа, палеолит; 2- Мала Азия, 7 хил пр. хр.; 3- Хетски дом 4- Крит, неолит; 5,6- Мала Азия, 6 хил. пр. Хр.; 7- Иран, неолит; 8- Иран, бронзова епоха; 9- елементи от орнамента в разни народи.

Символът се среща в различни народи от неолита до наши дни. През християнската епоха този кръст приема идентификация като кръста на свети Андрей.

През палеолита този символ се среща като магичен знак, посредством който се е изграждала ловна ограда, затова се счита, че е бил използван и като ловна магия. Самата Богиня е била и покровителка на лова.

Знакът на наклонения кръст се появява като резултат от комбинация от триъгълници.

Символът под формата на четири кръстови триъгълника изразява концепцията за "четирите страни на света" или "четирите части на земята".

Той е символ на четирите посоки на света, но не е свързан със земната част на вселената, а с небесната - тоест невидимия, духовен свят. Богинята бива представена понякога, като червена - веществена (материалния свят) и бяла - невеществена (духовния свят).

Невеществената и страна илюстрира раждане за духовния свят и умиране за веществения. В християнството това кореспондира с идеята за новораждането.  

„тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].“ 2 Коринтени 9 глава, 10 стих.

В някои праисторически фигури на Богинята този символ е представен като модел на дреха, но всъщност самата дреха илюстрира гореописаната символика на наклонения кръст.

Втори ред: 1- Малая Азия, неолит; 2- Иран, неолит; 3- Сицилия, 2 хил. пр. Хр..;

Отново на петроглиф от Армения ще видим изобразена двойствеността на Богинята, която съдържа в себе си прав и наклонен кръст, илюстриращи небесния съюз (единение).

Петроглиф от Армения

Друг интересен момент, където може да срещнем символът на Богинята е в самите жилища и храмове. Колоните, които поддържат покривната конструкция символизиращ небесния купол, са били възприемани като въплъщение на самата Богиня. Това е причината и във везбата мотивът на „Дървото на живота“ или така нареченото „Вселенско дърво“, често да се преплита с мотива на самата Богиня. Мотивът „Дървото на живота" представя структурата или гръбнака на вселената на видимия и невидимия свят. В дълбока древност Богинята напълно е кореспондирала с този смисъл. В хилядолетията човечеството е започнало да губи смисъла на тези символи, но те имат невероятната способност да устояват и преминават през епохи и религии, като продължават да съществуват в новите схващания и порядки. 

Завъртян кръст на опорни стълбове: 1- Грузия; 2- Дагестан, 17 век; 3- Жилищен дом, Дагестан; 4- Таджикистан; 5- Мала Азия; 6- Молдова.

Неслучайно колоните държат конструкцията и се явяват свързващ елемент на горния и долния свят. Самата Богиня е покровителка на дома и когато през хилядолетията се раждат множество божества, тя се разслоява чрез способността си да се разширява в мнозина от тях, за което неслучайно е наричана и „Майка на боговете“. Разбира се, едно от нейните превъплъщения са домашните божества, тъй като тя се явява и покровителка на домашния уют, на домашното огнище, на брачното ложе, на детската люлка и т.н.

Устойчивостта на символите: 1. Статуетка на Богинята от Троя 2. Християнски съчетания на прав и наклонен кръст / Дагестан, 7 век; Франция, средните векове. 3. Икона на Божията майка "умиление".

  Известна е практиката при погребение да се кръстосват ръцете на покойния и да се поставят на гърдите му. Практиката е древна и чрез символа на бялата Богиня означава преминаване от веществения свят в невидимия, защото умирането е раждане отвън навътре, тъй като вътрешността се приема за невидимия свят. 

Осморни композиции от България (Чохаджиев 2007, обр. 103 - 3.3 и 3.5; Durankulak 2002, с. 99)

  Ето какво казва Юлия Боева в своето изследване относно равнораменния кръст през неолита.

„ Равнораменният кръст е двоен знак с четворна огледална симетрия. Кръстът е двойност, която поражда четворност. Може би затова той в голяма степен става изразител на идеята за намножаването и плодородието – а това е основна идея за земеделско-скотовъдната неолит- на култура. А също и в съвременната традиционна селска земеделска култура. “

Халколитна кръстообразна фигура – Кипър 3900 – 2500 пр. Хр

Този магичен амулет от Пикролит е от цикладския остров Пафос и е определян като „Майка и дете“, изразяващ намножаването и плодородието.

Значението на този символ е играел изключително важна роля в живота на праисторическите хора. Кръстът е знак за активност за способност за развитие.

В триполската култура например, в храмовете в ранните стадии на развитието са известни кръгли, квадратни и правоъгълни олтари, но с разрастването и развитието на тази културата, олтарът в храмовото пространство също се видоизменя и разраства и неговата форма става на равнораменен кръст с овално вдлъбване в центъра. Понякога, когато няма вдлъбване в средата, има глинена купа. Тези вдлъбвания или купи са служили за мястото, където е горял огънят (душата).

Кръстообразни олтари от керамични модели на триполски жилища. 1,2,4,5 – колекция «Платар»; 3 – Сушковка (НМИУ); 6 - Черкасов сад (ОАМ) Източник: Тук

Глинен модел на триполска къща, (колекция Платар) Вижда се олтара с вдлъбване. Източник: Тук

Детайл (колекция Платар) олтар с глинена купа. Източник: Тук

Схематичена скица на кръстоиден олтар, изкопан през 2012 г. от международна археологическа експедиция близо до село Небелова, област Кировоград, Украйна.

Снимка от самото му откриване

Интересен факт, е че всички кръстообразни олтари са били ориентирани на 45 градуса спрямо посоките на света, тоест кръст в завъртяна хиксообразна позиция.

Ориентация на кръстообразни олтари на керамични модели от триполски жилища. 1 - Черкасов сад (ОАМ); 2,3 – коллекция «Платар».

Откритият през 2012г. олтар е от храм с невероятните размери - 21x60 метра, състоящ се от два етажа с галерии и двор. Като цяло в останките на този храм са открити седем олтара. Най-големият с кръгла форма и е с размери около 5 метра. Олтарите са били украсени и боядисани с орнаменти в бяло и червено. Съдейки по изгорялата повърхност археолозите стигат до извода, че огън често е горял в центъра на олтара. Сграда на такова ниво като "Небелиевския храм" красноречиво говори не само за развита монументална конструкция, но и за висока духовна култура на триполците.

Реконструкция на мегаструктурата под условното име "Небелиевски храм". Храмът се намира на територията на селището на Триполие близо до село Небеловка (територията на селището според данните за въздушната фотография е около 300 хектара, датирането - края на V - началото на ІV хилядолетие преди Христа).

Нека видим как символите преминават през епохи и религии.

Свещени пространства в християнството и места за ново раждане, посвещаване (водно кръщение).

Византийски кръщелен баптистериум в Тунис

Куполът на параклиса "Света Елена" в Ерусалим и иконописния похват наречен "Светия кръст"

Край на I част

Очаквайте II част 

с подзаглавие: Символното представяне на непразна утроба, засято поле и олтар.

Във втора част ще разкажем за някои практики, посредством които е била освещавана земя и защитавана от зли външни влияния, практики съхранили се и във везбената традиция и съотнесени към женската утроба. 

Използвана литература:

1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
2. "Кръстове в шевиците от софийско и тяхната праисторическа основа" Юлия Боева
3. "Българска народна митология" Иваничка Георгиева C 1993
4. "Българска народна шевица" Росица Чуканова - 1957г.
5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
6. "Триполската цивилизация, антропоморфната пластика и нейното свещено значение." Светослав Сергеев
7. "Емблемата на великата Богиня - хиксообразен кръст" Simvolznak.ru
8. "Тълкуване на петроглифите от долен Амур", В.В. Попов
9. "Археология на Крит", Пендлбери Джон 
10. Сов. Етногр. 1935г
11. Иван Коев "Българска везбена орнаментика" 1951г.