понеделник, 27 януари 2020 г.

Цветове по добруджански


Тази публикация е посветена на това, как добруджанците са наричали цветовете. Подобно наименуване се ползва и сред други етнографски групи но в случая ще обърнем по-специфично внимание на Добруджа.

Добруджанците са намерили едно особено решение как да наричат цветовете - те ползват принципа на аналогията. Съответният цвят получава името си на сравнителна база "Този цвят е като...". Така цветовете получават имената си. Тази особеност показва по един интригуващ начин езиковото ни богатство. 

Редица хора се включиха в изготвянето на тази публикация. Те помагаха със знания, споделени спомени, сведения и илюстративен материал. Идеята беше инициирана от Александър Ястров, Радка Стефанова, Марина Стоянова. Включиха се мнозина. Благодаря на всеки, който откликна от сърце!

И така, нека започнем:

1. Гивезено, Гевезено (бордо, вишнево)



От тур. güvez ‘виолетов, лилав’ или вероятно с индоевропейски произход (БЕР 1: 307, 221; Фасмер 2: 380; Младенов 1941: 95)

2. Куршумлиено (оловно сиво)



Куршум (от тур. – олово)

3. Пепеляво (сиво)




4. Бозаво (сиво или сиво с кафеникав нюанс)

5. 
Гълибово (сиво със зелен отенък)

6. Джандармено, Джангариено (синьозелено - морско синьо)




7. Жабунчено, Прозалиено (светло зелено)




8. Смрадляково, Смралникаво (оранжево)




9. Портакалено (тиквено оранжево)




10. Казълчибучено (между червено и лилаво)




11. Винено (тъмно червено)




12. Бакърено (медно червено)




13. Кавяно (студено кафяво)




14. Мощарено, Нощарево (между жълто и бежово, като горчица от румънски "muștar" )




15. Ябълчено (светло розово)




16. Пембено, Пембяно (розаво)



17. Божуряно (божурено червено) Черненски диалект

18. Зехтилияно (маслено зелено - зелено с кафяв отенък) Черненски диалект


19. Креняно (кремаво синьо - лилаво) Черненски диалект


20. Орешаво (бежово) Черненски диалект



21. Синилчано (наситено синьо) Черненски диалект





22. Фрезаво (между жълто и розово) Черненски диалект




23. Аляно (червено) а Халяно е на Черненски диалект




24. Блято (избеляло) Черненски диалект





25. Медяно (...)
26. Шикеряно (...)


27. Лимонияно (лимонено жълто)





28. Люлюкаво (Светло лилаво)


29. Гьонгериено (Циклама)




30. Мораво (виолетова лила)




31. Тютюнано ( между жълто и кафяво със зелен отенък)




32. Прозалиено ( жълто със зелен отенък)



Изображенията са използвани единствено с илюстративен характер без комерсиална цел. Част от фотографиите са на Александър Ястров, Славян Стоянов, Виктор Попов, Цанка Велева, Калина Михайлова и Валентина Михайлова. Малка част от използваните фотографии са със неизвестен автор за мен. Ако авторите забележат своя фотография, нека ми пишат през формата за контакти или като коментар под публикацията за да бъдат упоменати. Благодаря на всички, които се включиха с информация за тази статия! Надявам се да е полезна. Където липсват снимки към наименования на цветове включително и други имена, ще бъдат добавяни в процес.

За тази публикация наименованията на цветовете са най-вече от селата Нова Черна, Шуменци (община Тутракан) Главан, Проф. Иширково, Калипетрово (община Силистра), Стожер (община Добрич) Белгун, Челопечене, Могилище (община Каварна), Чернооково (община Генерал-Тошево),  и Лозенец (община Крушари).

Пепеляво, лимониево, пуртакалено, гълибово, ябълчево, винену, бакърено са думи от село Главан.
Нощарево, казълчибучено са от село Проф. Иширково.
Гьонгериено, кавяно и прозалиено са от село Калипетрово.

В останалата част от селата и градовете на Добруджа названията се повтарят но се срещат и за един и същи цвят различни имена. По-голямата част са български но има и заемки от турски и румънски, което се обяснява, както с историята на българите в Добруджа, така и с историята на цялото българско землище.

7 коментара:

  1. Благодаря много за интересната публикация г-н Стоянов!
    Думите красиви като цветовете, колоритни със своя произход от различните населени места, ме
    пренесоха в нашата къща, където баба и майка си говореха,а аз слушах и ги учех, цветовете. Но нека тази игра продължи и да научим и наименованията на думите за съдовете, които са ползвали в кухнята, за уредите за жътва, тъкане и други такива от бита на българина.
    За мен ще е значимо, това, което правим , ние обичащите българския фолклор!����

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за оценката! Продължението е задължително! ;)

      Изтриване
  2. В голямата си част имената са от български думи за цветя, метали и предмети. Разнообразието идва от имената с небългарски произход.

    ОтговорИзтриване
  3. Някои от снимките са на жени от село Чернооково , Генерал Тошево . Познах ги ��

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за информацията! Ще я добавя, предполагам става въпрос за примерите с портакаленото и моравото?

      Изтриване
  4. Точно така , много интересна статия ,успех ви желая .

    ОтговорИзтриване
  5. А какво са ползвали за този ярък пембен цвят, моля?

    ОтговорИзтриване