"Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето."
Еклесиаст 1:9
 |
| Рисунки от албума на Ари Калъчев, 1946г. Национален етнографски музей - София |
В най-великия и светъл празник за християнския свят - Възкресение Христово, ще ви представим древността на една ритуална практика и древна традиция, устояла на превратностите на времето и успешно адаптирала се в обредните практики и вярвания на християнството.
Преди това ще започнем с нещо изключително любопитно като предисловие, чиято връзка ще ви стане напълно понятна в самото изложение.
Белият ангел (сръб. Бели анђео) е фреска, изрисувана от неизвестен автор през 13 век (в периода около 1230 – до 1240 г.) на южната стена на манастирската църква „Възнесение Христово“ в Милешево. Фреската е разкрита през 20 век, когато при реставрационни мероприятия е премахнат горния слой стенопис от 16 век и пред реставраторите и света се разкрива уникален шедьовър на изобразителното изкуство от времето на Палеологовия ренесанс. Ангелът, облечен в бял хитон, седи на камък и със своята ръка показва на
жените-мироносци пустата гробница на
възкръсналия Христос. Белият ангел е централен образ на художествената композиция Възкресение Христово (белият ангел седи на Христовия гроб, показвайки мястото на неговото възкресение), избран за т.нар. (на сръбски) Задужбина на зетя на Иван Асен II – рашкия крал Стефан Владислав /женен за дъщерята на българския цар, Белослава Асенина.
 |
| „Възнесение Христово“ в Милешево. |
Същият този образ на
Белия ангел е изпратен през 1963 г. като символ на мира и като цивилизационно послание в първото сателитно излъчване на телевизионен сигнал от Европа за Америка, осъществено след края на Карибската криза. Чрез него Стария свят желае да припомни на Новия старата римска мъдрост:
"Всичко ново е добре забравено старо"
Предполагам виждате връзката между библейския пасаж от книгата Еклесиаст и цитираната фраза. Те се базират на една и съща основна истина.
И най-накрая (но не и по важност) е факта, че образът на Белия ангел е изпратен и в космоса като послание към неизвестни извънземни цивилизации с космическите кораби „Вояджър“, заедно с песента на Валя Балканска „Излел е Дельо хайдутин“.
Двете жени, изобразени на фреската, са наречени "мироноски". Това са двете Марии. Едната от тях е Мария Магдалина.
Призори на третия ден Мария Магдалина и „другата Мария“ отиват при гробницата, в която е било положено безжизненото Му тяло (Матея 28:1; вж. също Марка 16:1; Лука 24:10).
Образът на Мария Магдалина е ключов за настоящата публикация. Тя е първата, на която Исус се явява възкръснал. Тя е една от жените, които е участвала в погребалното ритуално подготвяне и помазването с благовонно миро на мъртвото тяло на Христос. Именно тя е първата, която вижда и празния гроб на възкръсналия Исус и съобщава на учениците.
По времето на земния живот на Исус в Рим управлява император Тиберий Юлий Цезар Август в продължение на 23 години. Църковното предание на ранните християни гласи, че именно Мария Магдалина разказва чудото на възкресението пред император Тиберий.
Когато била приета от него тя поздравила императора с думите „Христос възкръсна”. Той се засмял и отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите толкова, колкото яйцето в ръката ти е червено”. Още преди да завърши думите си яйцето, която тя носела като дар, се обагрило в ръцете й с червен цвят. По тази причина Мария Магдалена често е изобразявана на иконите да държи в дясната си ръка червено яйце.
В друга версия на същото предание се допълва следното:
"Мария Магдалина му разказала (на Тиберий) ,че яйцето е символ на възкресението на Иисус Христос и надеждата за бъдещо възкресение на мъртвите. А червеният цвят на яйцето напомня за кръвта на Иисус Христос, която е жертвата за спасението на цялото човечество."
В следващите две изображения ще имате възможност да направите визуален анализ на иконографията им.
 |
| 1. Изображение на Дионис от Беотия. 2. Икона на Света Мария Магдалина |
Може би ще си кажете, че това е просто съвпадение на очевидната изобразителна идентичност. Но ако си спомните пасажа от книгата на Еклесиаст и римската мъдрост, ще започнете да разбирате за какво става въпрос.
В българската етнография подробно е описана и зарегистрирана ритуалната практика, свързана с пасхалната седмица и пролетното равноденствие.
А ето какво е съхранено в християнството относно пасхалните яйца и Мария Магдалина:
"Така този обичай постепенно се разпространил навсякъде и станал всеобщ за християните по целия свят. За потвърждение, че този обичай води началото си от поднасянето на червено яйце от света равноапостолна Мария Магдалина на Тиберий, служи освен еднаквостта на преданието по всички християнски църкви и това, че в древен ръкописен устав на пергамент, който се пази в библиотеката на манастира на света Анастасия близо до Солун, след молитвите за деня на светата Пасха е записано следното: “Чете се и молитва за благословение на яйцата и сиренето, и игуменът, целувайки братята, им раздава яйца и казва: “Христос воскресе!”… Така ние приехме от светите отци, които са съхранили този обичай още от апостолско време, защото света равноапостолна Мария Магдалина първа дала на вярващите пример за това радостно дароприношение”…. При него яйцето служи за символ на Христовото Възкресение и възкресението на мъртвите, и на нашето възраждане в бъдещия живот, за което имаме залог в Христовото Възкресение. Както от яйцето се ражда птиче и започва да живее самостоятелен живот след освобождаването от черупката, и му се открива просторният кръг на живота – така и ние, при второто пришествие на Христа на земята, отхвърлили от себе си заедно със земното тяло всичко тленно на земята, със силата на Христовото Възкресение ще възкръснем и ще се възродим за друг, висш, вечен, безсмъртен живот. А червеният цвят на пасхалното яйце ни напомня за това, че изкуплението на човечеството и бъдещият ни нов живот са придобити чрез проливането на кръста на пречистата кръв на Спасителя Христа. Така червеното яйце служи да ни напомня един от най-важните догмати на нашата Божествена вяра."
Нека да видим обаче и какво ни казва това изображение на Дионис от древна Беотия. Като за начало е нужно да се знае, че това изображение не е прецедент. То се открива винаги при погребални ритуали.
В описанието към "The Triple Dionysia (Ta Triploa Dionysia) A Dionysian Spring Equinox Ritual
for small group" (Това са описания на Дионисиевите ритуални практики при пролетното равноденствие изпълнявани от малки групи) като бележка се казва следното:
"Изглежда вероятно принципният вакхичен фестивал първоначално да се е провеждал по времето на реколта - condita post frumenta. Но от най-ранния известен период в Атика, цялата тройна Дионисия се празнува през зимата и пролетта."
Пролетната му част се нарича "Фестивал на червените яйца" и там се дават описания как да се изпълнява. "Ритуалът може да се проведе по всяко време в месеца, следващ пролетното равноденствие („Фестивал на червените яйца“). Фазата на луната не е особено значима. Най-добре е да изпълните ритуала на разсъмване, но при всички случаи през деня."
Всички изображения на Дионис от беотийските гробници държат по едно яйце в ръцете си като знак за възвръщане към живота. Тоест, Дионис е възприеман като инициатор на възкресенската сила и завръщането от смърт към нов възкресенски живот.
В ритуалите по време на идващата пролет (сиреч възкръсващата се, възраждаща се природа от хватката на смъртта-зимата) се разяснява смисълът и символиката на яйцето, което само по себе си изглежда като нежив, мъртъв предмет, но който все пак е роден от живо същество и от него ще се роди нов живот на точното време. Ясно се подчертава, че е древен символ на обновяващия се живот, който се обобщава в думите възраждане, възкресение, ново раждане.
"Observe this Egg, unblemished, white and round, a thing that doesn't seem to be alive, and yet engendered by a living thing, and bringing forth new life in its own time, an ancient sign of Self-renewing Life."
В смисъла на ритуала се съдържа концепция за появяването на небето и земята, видимия и невидим свят и изгряването, възсияването на майстора, твореца, създателя на всичко видимо и невидимо, което е и което ще бъде. Това е новороденият Бог, който се нарича любов. Тази изначална тайна е била изявена от тракиеца Орфей.
"And from the Egg shone forth a Newborn God called Love, the Craftsman who created all that is or was or evermore shall be. This mystic truth was known by Orpheus, "For I have seen the Egg before the Hen, and know the Acorn comes before the Oak.""
В описанията на ритуала се дават не само подробни пояснения за неговата символика, но и как точно да се прави. Яйцето е древен мистичен символ на новия живот и за това присъства като задължителен елемент в ритуалите, чрез които се почитат починалите предци. Тези яйца са и дар за Дионис, защото означават ново раждане, възкресение, прераждане и завръщане от смъртта. Към края на ритуала яйцата се споделят в групата, чукат се едно в друго и се белят в чиния. Разчупването на черупката символизира разбиването на оковите (хватката на смъртта), разбиване на портите на царството на мрака.
"Behold the Egg, an ancient mystic symbol of New Life, an offering for the Dead. We offer Eggs by ancient custom to Lord Dionysos, for they mean rebirth."
След обредната трапеза с яйца и обредни хлябове идва времето на химн, в който се пее за преобраза на царството небесно и новото раждане, за преобраза на виното и как то се заравя за да ферментира, превръщайки се в нещо благородно, в елексир, съдържащ огнения дух на Бог.
Ето няколко фрагмента от химна:
"Подобно на гроздето, откъснато от лозата и смачкано в еднородна маса, и слагате под земята в глинени съдове, като тези в които държат пепелта на мъртвите (глинени урни), като кървавочервено грозде, което ферментира във виното, превръщайки се в нещо благородно, в еликсир с огнения вроден Божи Дух..."
"И когато наближи времето за Неговото прераждане, хората Го извикаха и ние така наричаме Него всяка година, сега когато прероденото вино изплува преобразено от земния си гроб."
Химнът преминава в хоро, което се играе в кръг, като по време на танцуването периодично има възгласи, с които се призовава Дионис да възкръсне, да се възроди. Ако първата част на ритуала се води на закрито, то за финалната се излиза на открито, където се изпълнява свещеното хороиграние. Възклицанията са "Сине на Семела даряващ благополучие", "Вакх" за да "Възкръсне от мъртвите".
Ритуалът отново преминава в закритото пространство и започва обреда за самото Богоявление на възкръсналия Бог. Ако ритуалът от самото начало се е извършвал навън, така продължава и до финала.
В тази част всички участващи казват
"Ето, Бог е дошъл". Поднася се бокал с вино и всички повтарят. "Ето хляб и вино, защото това са подаръци и благословиите на Майката на Бог и Бога, две вещества, трансформирани до благородно състояние, превърнати от свещената Сила на Живота. Ето яйцето, което е Червено, оттенъкът на кръвта, жизнената сила на живота и силата на природата. Нека благословенията на Дионис благословят това яйце, и чрез тази сила произлизаща от благословията, те да дойдат при нас!"
Поднася се обредния хляб към олтара, олицетворяваш слънцето. Върху хляба има слънчеви символи. Всички пристъпват напред. На олтара се поставя хлябът на Деметра и виното на Дионис. Всички други неща - семена за сеене или каквото и да е друго, което има нужда от благословение, се оставя също на олтара. Отново започват да се пеят химни и да се играе хоро около олтара.
В химна се пее следното:
"Дионис, слава на Теб, властелинът на изобилието и на умножаването! Дай ни възможност отново да се радваме в този сезон, и берекет да бъде от тук нататък, за много години напред."
1. На всеки се подава от виното да вкуси и се казва: "Нека никога да не жадувате!".
2. Разчупва се обредния хляб на всеки по парче и се казва: "Нека винаги имате достатъчно и нещо за споделяне!"
 |
1. Обреден хляб с бели и червени яйца разположени кръстообразно в слънчева украса. Изработка и фотография: Светлана Костова.
2. Този пример за обреден хляб отново е с кръстообразна композиция и изобразява свастика, чиито рамена се завихрят около червени яйца. |
Какви яйца се ползват за ритуалната украса е подробно описано в напътствията за "Фестивала на червените яйца" в тройната Дионисия. А ето какво споделя Светлана Костова относно хляба, който е изработила за Великден.
"Измежду многото видове Великденски обредни хлябове, месени някога от българите, най-разпространеният е с кръстовидна композиция от 5 яйца - 1 в средата и 4 около него. Яйцата могат да бъдат само червени или червени и бели. Често тази композиция включва и концентрични кръгове от тесто, нашарени или назъбени като лъчи, които карат хляба да грее като слънце. Това допълнително подсказва и подчертава значението на древния символ на кръста, вписан в кръг. Хлябът на снимката е от с. Чупрене, Белоградчишко. Нарича се "Великденски кравай". Описан е още в края на 19 век (1884 г.) от Димитър Маринов. Този хляб се разчупва на трапезата и от бялото яйце се комкат всички домашни, а червените яйца се скътват за лек през годината. Този хляб е интересен и с това, че ако в къщата има млада булка, се месят още два такива. Единият се носи в кръстника с кокошка и още десетина червени яйца и бъклица вино. Другият се носи в дома на родителите на булката. Омесила и заснела: Светлана Костова"
(Обредните хлябове се украсявали със слънчеви символи. Кръглия обреден хляб подобно на символите също символизирал слънчевия диск. Понякога в украсата му се слагали и бели и червени яйца)
3. Червеното яйце се докосва три пъти до челото на човека като благословия и се казва:
а. Здраве и Живот!
б. Червено и бяло
в. Бъди благословен!
 |
| Кадри от обичая "Боядисване на яйца"- ДФГ "Цветница"с. Медовина и ПК "Антола"с.Паламарца / Източник: Тук |
Ако има достатъчно червени яйца за всички, тогава те трябва да се дават на благословените от тях лица, които могат да се чукат помежду си с яйца заедно и да кажат:
„Нашият Господ възкръсна!“ и да се отговори
"Наистина е възкръснал!" След това може да се ядат яйцата или да се хвърлят черупките в градината за плодородие.
След като всички се благословят по този начин, произнасят благодарствени слова и признателност към божествената грижа. Обяснява се, че както Дионис е възкръснал от мъртвите, така той е освободил от връзките на смъртта и своята майка, която е отвел във височините на Рая. По същия начин Той ще освободи и нас от връзките на смъртта и ще ни отведе във височините на Рая.
Обредния кръг се отваря. Даровете са посветени на Боговете. Всички: Свещените храни (месо, яйца, хляб) трябва да се консумират в свещените райони или да се изхвърлят там или да се посвещават на боговете по някакъв друг начин.
На финала всички казват:
"Обредът приключи"
Бих могъл да продължа с публикацията, за да ви приведа доволно свидетелства, че тези практики продължават в християнството.
Може би мнозина ще се шокират, а в други изложеното ще донесе объркване. Може би малцина ще знаят какво са прочели и ще разберат същината. Аз съм християнин и за мен този празник е свещен! Но като българин трябва да кажа, че всички вие трябва да се гордеете, защото тези практики, които нашите предци са извършвали от най-дълбока древност, не просто са устояли на времето, но и са останали като вечно свидетелство кои сте! На кой народ принадлежите! Че вярата на предците ви се е разпростряла по лицето на цялата земя. Тя се е трансформирала в различни културни среди.
Исус разговаряше с юдеите и каза следното:
"Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм." Йоан 8: 56-58
Без значение дали сте православни, католици, протестанти или не споделяте тази вяра, знайте, че:
Еклесиаст 1:9 "Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето."
1 Коринтяни 11:26 "Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той."
Римляни 6:9 "знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него."
2 Коринтяни 5:15 "и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал."
1 Солунци 4:14 "Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него."
Честит празник българи! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!!!
Библиография:
1. Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
2. Жития на светиите, м. юли. Светител Димитрий Ростовски.
3.
Света равноапостолна мироносица Мария Магдалина
4.
The Triple Dionysia (Ta Triploa Dionysia) A Dionysian Spring Equinox Ritual for small group
5.
ATHENS; ITS RISE AND FALL. With views of the literature, philosophy, and social life of the athenians people. By Edward Lytton Bukwer
6. Библия, Превод от 1940 г.
