Цветове по добруджански

Тази публикация е посветена на това, как добруджанците са наричали цветовете. Подобно наименуване се ползва и сред други етнографски групи но в случая ще обърнем по-специфично внимание на Добруджа.

Добруджанците са намерили едно особено решение как да наричат цветовете - те ползват принципа на аналогията. Съответният цвят получава името си на сравнителна база "Този цвят е като...". Така цветовете получават имената си. Тази особеност показва по един интригуващ начин езиковото ни богатство. 

Редица хора се включиха в изготвянето на тази публикация. Те помагаха със знания, споделени спомени, сведения и илюстративен материал. Идеята беше инициирана от Александър Ястров, Радка Стефанова, Марина Стоянова. Включиха се мнозина. Благодаря на всеки, който откликна от сърце!

И така, нека започнем:

1. Гивезено, Гевезено (бордо, вишнево)

От тур. güvez ‘виолетов, лилав’ или вероятно с индоевропейски произход (БЕР 1: 307, 221; Фасмер 2: 380; Младенов 1941: 95)

2. Куршумлиено (оловно сиво)

Куршум (от тур. – олово)

3. Пепеляво (сиво)

4. Бозаво (сиво или сиво с кафеникав нюанс)

5. Гълибово (сиво със зелен отенък)

6. Джандармено, Джангариено (синьозелено - морско синьо)

7. Жабунчено, Прозалиено (светло зелено)

8. Смрадляково, Смралникаво (оранжево)

9. Портакалено (тиквено оранжево)

10. Казълчибучено (между червено и лилаво)

11. Винено (тъмно червено)

12. Бакърено (медно червено)

13. Кавяно (студено кафяво)

14. Мощарено, Нощарево (между жълто и бежово, като горчица от румънски "muștar" )

15. Ябълчено (светло розово)

16. Пембено, Пембяно (розаво)

17. Божуряно (божурено червено) Черненски диалект

18. Зехтилияно (маслено зелено - зелено с кафяв отенък) Черненски диалект

19. Креняно (кремаво синьо - лилаво) Черненски диалект

20. Орешаво (бежово) Черненски диалект


21. Синилчано (наситено синьо) Черненски диалект

22. Фрезаво (между жълто и розово) Черненски диалект

23. Аляно (червено) а Халяно е на Черненски диалект

24. Блято (избеляло) Черненски диалект

25. Медяно (...)
26. Шикеряно (...)

27. Лимонияно (лимонено жълто)

28. Люлюкаво (Светло лилаво)

29. Гьонгериено (Циклама)

30. Мораво (виолетова лила)

31. Тютюнано ( между жълто и кафяво със зелен отенък)

32. Прозалиено ( жълто със зелен отенък)

Изображенията са използвани единствено с илюстративен характер без комерсиална цел. Част от фотографиите са на Александър Ястров, Славян Стоянов, Виктор Попов, Цанка Велева, Калина Михайлова и Валентина Михайлова. Малка част от използваните фотографии са със неизвестен автор за мен. Ако авторите забележат своя фотография, нека ми пишат през формата за контакти или като коментар под публикацията за да бъдат упоменати. Благодаря на всички, които се включиха с информация за тази статия! Надявам се да е полезна. Където липсват снимки към наименования на цветове включително и други имена, ще бъдат добавяни в процес.

За тази публикация наименованията на цветовете са най-вече от селата Нова Черна, Шуменци (община Тутракан) Главан, Проф. Иширково, Калипетрово (община Силистра), Стожер (община Добрич) Белгун, Челопечене, Могилище (община Каварна), Чернооково (община Генерал-Тошево),  и Лозенец (община Крушари).

Пепеляво, лимониево, пуртакалено, гълибово, ябълчево, винену, бакърено са думи от село Главан.
Нощарево, казълчибучено са от село Проф. Иширково.
Гьонгериено, кавяно и прозалиено са от село Калипетрово.

В останалата част от селата и градовете на Добруджа названията се повтарят но се срещат и за един и същи цвят различни имена. По-голямата част са български но има и заемки от турски и румънски, което се обяснява, както с историята на българите в Добруджа, така и с историята на цялото българско землище.

Бабинден във Варненско в миналото и сега

Снимка: НЧ "Съзнание 1926", архив

Бабинден е празник, който се отбелязва от древността, не може точно да се датира неговото начало.

По нашите земи се практикува от незапомнени времена. Свързва се с жените, които помагат при израждането на децата. Те са били винаги на висока почит, възприемали са се като “полубожества”, защото са помагали на детето да премине от единия в другия свят. Интересното е, че няма данни да се празнува от другите народи.

С тенденцията раждането да се извършва в болници, по естествен начин празникът се премества от къщата на селската бабата акушерка в болничното заведение. Вече функциите на бабата за иззети от акушери и гинеколози. Всички обичаи и ритуали, които са се изпълнявали, се насочват към медицинските работници. От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. В нашето съвремие обичаят е променен, но са запазени основни елементи.

Толкова е консервативна традицията към празник като този, че дори и да се чества официално на 8 януари, бабите продължават да го празнуват на старата му дата – 21 януари.

Бабинден в Белослав – преди и сега

В Белослав (старото Гебедже), както и навсякъде в миналото, ражданията са ставали по къщите. Възрастни жени са влизали в ролята на акушерки, наричали са ги „баби”. Във всяко селище е имало по две или три такива, които са били в режим 24/7. По всяко време е можело да им се хлопне на вратата, че еди коя си булка почнала да ражда.

Снимка: НЧ “Съзнание 1926”, архив/Баба Щириница с двете си внучки на Бабинден, 1917 г.

В своя съвременен вариант празнуването на Бабинден на 21 януари в Белослав преминава по определен ред. Всяка година жените от пенсионерските клубове посещават поликлиниката в града. Измиват се ръцете на главния лекар – д-р Станков. Посещават се също Общината, като в кабинета на кмета дори се играе хоро. След това тържествата продължават по квартали в пенсионерските клубове.

Снимка: НЧ “Съзнание 1926”, архив

На снимките се вижда как възрастни жени отбелязват празника. Винаги се обличат в народни носии, или поне носят елементи от народната ни носия (престилка, кърпа, елек, риза). Алкохолът в този ден е разрешен и дори задължителен за бабите, вият се хора. Чуват се провиквания до късно вечер.

Снимка: НЧ “Съзнание 1926”, архив

Мъжете не участват в празника, за жените е разрешено да използват цинизми и да се задяват с мъжете, ако случайно срещнат някого по пътя. Еротичният елемент присъства доста осезателно на Бабинден.

Снимка: НЧ “Съзнание 1926”, архив

В интервю за “Нова Варна” Станка Миронска – председател на Съюза на пенсионерите 2004 в Белослав, споделя впечатления от нейната баба Станка, която е била известна лечителка и е бабувала в Белослав и околностите.

Всяка година на Бабинден в техния дом са идвали жени, на които баба Станка е помагала при раждането. Носели са печена кокошка, хляб, вино, кърпа и сапун. Задължително са измивали ръцете на бабата и са наричали: “Както се плъзга сапуна в ръцете на баба Станка, така лесно да се раждат децата”. Почитта към нея е била толкова голяма от местното население, че като е починала през 50-те години на двадесети век, са я погребали с бели ръкавици.

Какви са били традициите за празника в цялата страна?

Още от сутринта всяка родилка, на която е помагала бабата отива да и „полее”, като носи варена кокошка, печена питка, ракия, кърпа, сапун и някакъв подарък, обикновено тънка престилка.

Бабата си е приготвила на двора бакър пълен с вода и в него съд за поливане. Младите булки винаги са облечени в нови премени. Когато влизат в двора на бабата първата работа на жените е да полеят на бабата да си измие ръцете. Младите жени гребат в бакъра с вода, и поливат за да може бабата да си измие ритуално ръцете.

Трябва да се отбележи, че всички носят дар на бабата акушерка – сапун. При измиването на ръцете са се изричали специални думи, които имат магическа функция с цел лесно да се раждат бебетата. След като бабата си измие ръцете и ѝ подадат кърпа, тя поканва всички гости да влязат в къщата. На трапезата се разкъсват донесените пити и кокошки. Интересно е да се спомене, че на този празник са позволени много шеги и черен хумор, дори цинизми. Алкохолът е на почит! Развеселените компании, след като си хапнат, отиват на мегдана на селото. Там по традиция се събират всички жени, задължително свири музика – гайда, кавал, тъпан.

По пътя към мегдана развеселените от алкохола жени спирали всеки един мъж и му вземали калпака или каскета и докато той не си го откупи с някоя пара не му го връщат. Песен, която се е пеела на този празник, е: „Люх, люх Бабинден, що не е всеки ден”. До този момент от празничния ден мъже не се допускат да се включват във веселбата. Те могат да се включат едва на хорото, което се прави на мегдана.

Автор: Росен Гацин

Източник: Оригиналната статия е в "Нова Варна"