Изложба от миналото на Белослав

  В навечерието на Еньовден 2018 г. по време на Всенародно веселие с носия в местност "Авренска поляна" край град Белослав на 23-24 юни ще бъде показана и фотографска изложба със стари фотографии от Белослав – Гебедже.

Решихме да предоставим възможност на всички, които разполагат със стари семейни снимки от миналото на Гебедже (Белослав) да участват със свои снимки от личните архиви. Изключително ценни са снимки от гебеджанци с носии, като например следните:

Фамилни снимки на Радослав Радков

Снимки, на които са заснети старите къщи или моменти от бита на гебеджанци:

Фамилната къща на Радослав Радков

Белославското езеро

Изпращайте вашите снимки за да ги разгледаме или директно на страницата ни в социалната мрежа www.facebook.com/Istoriyavshevici или на следната електронна поща: festnashevicata@gmail.com

Снимките които бъдат избрани е добре да са с добра резолюция. Читалище „Съзнание 1926“ предлага да ги сканира, за да ги подготвим за изложбата. Ще очакваме с нетърпение вашите предложения. 

Повече за събитието можете да прочетете ТУК 

За да се добавите към онлайн събитието последвайте следният линк: ТУК

Нефритена Мистерия

НЕФРИТЕНА МИСТЕРИЯ ОТ ПРАИСТОРИЯТА

Илюстрация: Славян Стоянов

  През ранната пролет на 1994 г. по време на ловен из­лет близо до с.Оходен, Врачанско, скулпторът Цено Ценов попада на интересни керамични фрагменти. Неговото хоби е историята и затова веднага разпознава, че керамиката е праисторическа. Като известен врачански общественик и родолюбец, той събира артефактите и ги показва на архео­лога Георги Ганецовски, който работи като главен уредник в Регионален исторически музей - Враца.

Археологът заедно с откривателя правят обстоен оглед на терена, откъдето са находките, и установяват, че скулпторът е попаднал на селище от ранния неолит. През 2002 г. стар­тират проучванията, благодарение на финансовата подкрепа на Българското археологическо сдружение. В началото раз­копките имат спасителен характер заради застрашените от разрушаване участъци на раннонеолитното селище поради земеделските дейности.

През 2004 г. земите вече не се обработват и започват редовни разкопки, за които е сформиран екип с ръководител Георги Ганецовски, а научен консултант е проф. Хенриета Тодорова. В екипа вземат участие още мнозина специали­сти. В университетската лаборатория в град Кьолн, Герма­ния, проф. Бернард Венингер извършва първите за района радиовъглеродни анализи за определяне на абсолютни дати на изследвания обект. Така световната научната общност получава нови факти относно възникването на земеделска­та култура в Северозападна България в началото на VI хил. пр.Хр.

Ще започнем нашия разказ за невероятните открития от с.Оходен с една находка от нефрит - изображение на раж­дащата богиня.

Нефритена фигура на Богинята Майка в родилна поза (жабка) на 8000 години от Оходен / Илюстрация: Славян Стоянов

Нефритът има две форми: мека - нефрит, и твърда - жа­деит. Името на този силикатен кристал идва от гръцки „не-фрос“, което означава бъбрек. В античността вярвали, че вода, в която е бил потопен нефрит, подобрява функцията на бъбреците.

Този полускъпоценен камък е бил на особена почит в Китай. Най-ранните находки от нефрит там са от неолита или отпреди 7000 години.

Стара китайска поговорка гласи: „Златото е ценно, не­фритът е безценен.“ Вярвало се, че амулет, направен от нефрит, има голяма сила на въздействие, независимо дали е за здраве, любов или благоденствие. Нефритът е бил свещен камък и при много древни култури в Мезоамерика. Украшения от този мистериозен минерал са носени от владетели, жреци и благородници.

Оказва се, че още от дълбока древност и в земите на България нефритът също е използван за направата на предмети със сакрална функция, символизиращи властта на владетели и жреци. В началото когато при разкопки на български археологически обекти започнали да се появяват подобни находки, учените мислели, че те са вносни. Резултатите от лабора­торните анализи (включително и такива, правени в Минно-геоложкия институт - МГИ) доказали ясно, че обработката на нефрит в земите на България е започнала през VII хил. пр.Хр. Доцент Руслан Костов от МГИ смята, че в южната част на България има поне три находища на нефрит, разра­ботвани още през каменната епоха. Свастиката от праисто­рическото селище, открито в центъра на Кърджали преди 40 години, е датирана от ранния неолит — VI хил. пр.Хр.

Оказва се, че възрастта на най-ранните артефакти от не­фрит в земите ни се датират на повече от 8000 години или от времето на най-ранния неолит. Това е с цяло хилядо­летие по-рано от първите нефритени изделия в Китай. До този момент от периода на неолита именно в България са открити най-много предмети от нефрит.

Подобни амулети са открити в раннонеолитните селища при с. Овчарово, Търговищко, при с. Ковачево, Благоев­градско, селищна могила Казанлък, Азмашка селищна мо­гила - Стара Загора, неолитно селище при с. Ябълково, Хасковско, Слатина и др.

В гроб № 3 от Варненския некропол II сред даровете в погребението е открита и игла за коса от нефрит.

В радомирското село Гълъбник е открит дори фрагмент на жезъл от нефрит с дължина 36,4 см. заедно с нефритени мъниста и такива от мида денталиум. След като възстановяват наниза от мъниста, огърлицата се оказва изключително дълга - невероятните 18,8 м. Нефритените амулети са един от върховете на праисторическото изкуство. Резултатите от проучванията им дадоха важни отговори, но и създадоха много нови въпроси. Под микроскоп се вижда начинът, по който например е полирана свастиката от Кърджали. През тази отдалечена епоха това би трябвало да е извършено на ръка, откъдето следва, че микро-драскотините от полирането ще са най-малко в две посоки. Странното е, че в случая те са в една посока. Това довежда до нова смела хипотеза, че за полирането е използвано механично съоръжение - най-вероятно такова с абразивно колело.

Свастика (слънчев символ от нефрит от неолитно неолитно селище в центъра на Кърджали на 8000 год. / Илюстрация: Славян Стоянов

   Проблемът е, че според археологическата наука този тип техника е открита 3000 г. по-късно. Голяма загадка е как с технологиите и инструментите, за които знаем, че са използвали хората през каменната епоха, са могли да постигнат подобно съвършенство в обработката на един от най-твърдите минерали? Или трябва да допуснем невероятното, че тези хора са владееш съвършени техники за обработка на камъка, които ние днес сме изгубили.

Нефритен амулет, Казанлък, среден неолит

РАЖДАЩАТА БОГИНЯ 

  Един забележителен амулет на Богинята майка в родилна поза е открит в местността Валога до с.Оходен. Поради позата и зеления цвят на нефрита, подобен тип амулети са известни като „жаби“. Вероятно амулетът от Оходен е бил носен от жена, за да я защитава по време на бременност и при раждането. Със сигурност жената е имала висок статус сред населението от селището. Както стана вече ясно, изделията от този минерал са изключително скъпи за онова време и са носени от хора с благороден произход, владетели и жреци. 

  Мнозина изследователи считат, че причината Богинята да бъде изобразявана в тази стилизирана, „жабешка“ форма, е, за да се подчертае нейният надчовешки, божествен характер. Но тази поза всъщност най-добре показва в стилизиран вид човешко раждане. 

Схематично представяне на стилизирането на раждащата Богиня от Оходен.
Илюстрация: Славян Стоянов

В древността се е знаело, че най-благоприятната поза за раждане е клек. И отново изображения от Анатолия са най-близо по стилистика към това, което се открива и по българските земи. 

Праисторически антропоморфни изображения от Месопотамия, Анатолия и Тесалия

Изображения на Богинята-жаба от неолита и халколита. 1. с. Юнаците, халколит, 2 и З Германия, начало на V хил. пр.Хр. / 6. Бохемия, начало На Vхил. пр.Хр., (3-6 Gitnbuias 2006, р. 255)

  Чрез развитие на абстрактното мислене неолитните хора са превърнали раждащата богиня в знак-символ, който е пазел носителя му от злини.

1. Елбетица с раждащата Богиня и свастики от село Брезе  2. От с. Сливница и с. Мировяне
Из книгата на Юлия Боева "Богинята и рогатите глави"

Тази дълбоко сакрална символика е преминала през хилядолетията и се е запечатала и до днес в шевиците на народните ни носии.

В своето изследване относно тип шевица от Софийска област „Богинята и рогатите глави“ Юлия Боева добре представя връзката на българската носия със свещените фигури-знаци на неолитно-халколитното земеделско общество и заключава следното: „А това означава, че българите са едни от преките потомци и наследници на неолитната култура по нашите земи.“

1. с. Юнаците, халколит 2. Фрагмент от свиленица, Софийско

Публикацията е фрагмент от 8-ма глава в "Голяма книга - Древните цивилизации по българските земи" на Славян Стоянов, на издателство "ПАН". Книгата съществува и във версия за деца с цветни илюстрации.

Книгите могат да бъдат закупени във всички по-големи книжарници на страната и от онлайн платформите, например ТУК

Арт изпълнение: Акварел и шевичен мотив на раждащата Богиня Майка
Автор: Славян Стоянов 

И накрая но не и на последно място, ви представям приза на "Фестивал на шевицата" Белослав, изработен от скулптора Галин Господинов. В него е пресъздаден мотив от шевица на ръкав на женска риза от Тетово (раждащата богиня) ХIX век. "

"ФЕСТИВАЛ НА ШЕВИЦАТА" БЕЛОСЛАВ тази година ще се проведе на 8 и 9 септември.

Информация за всички наши кампании можете да следите на следните страници в социалната мрежа:

www.facebook.com/Istoriyavshevici 

www.facebook.com/VMBulgaria 

www.facebook.com/festivalnashevicata 

Шевици от Добруджанското Челопечене

Представям ви шевици за женска риза от моето родно село Челопечене, Каварненска община - Добруджа. 

Използваните бодове са кръстат и контурен. Цветовете от DMC са следните.

DMC 349 Coral - DK е използван и за обшив при пазвата.

Фотография: Славян Стоянов. Пазва от село Челопечене, Каварненска община - Добруджа

Разработил съм схемата за кръстат бод, какъвто е бил прототипа. На фотографията пълнежа на мотивите е изпълнен на машина. Всичко останало е ръчно.

Схема: Славян Стоянов. Пазва от село Челопечене, Каварненска община - Добруджа / Кликнете върху изображението за да увеличите. Схемата на пазвата в още по голям мащаб можете да свалите от ТУК

Мотивите за ръкавите и полите се съдържат и в схемата в мащаб, която съм предоставил по горе за свободно сваляне.

Ползвайте със здраве и любов!

Баба Гаца – Дъгата, скрита в черно-бяла снимка.

Фотографията след и преди обработката.

Обработка на фотография и разказ - Славян Стоянов.

   Тази снимка е правена в град Червен бряг през далечната 1924г. Това са предците на д-р Росен Гацин.

Дима Тодорова и Росен Гацин - организатори на "Фестивал на шевицата" Белослав. / Фотография: Виктор Опи 

Седналите възрастни хора са неговите пра-пра дядо и баба от страна на пра-дядо му, който е изправеният мъж в костюм. Възрастните се казват Нино Гацин и Рада, на която са викали баба Гаца. На заден план на снимката се вижда сушилня за сливи от коловоплетена конструкция. Разбира се и сами можете да се досетите, че причината е така известният български еликсир РАКИЯ. Един от начините, посредством които семейството се е препитавало. 

Баба Гаца

Историята на пра-пра бабата Гаца е колкото интересна, толкова и болезнена. Всъщност тя е  родом от Софийското село Липница.

Село Липница, Софийско

Разказвам нейната история, защото това е родова памет, а в днешното време все по-често ставаме свидетели на това как някой иска да изтрие паметта ни, да заличи уроците на миналото като сме упреквани в подвластие на стереотипи. Историята на тази жена е такава, каквато е, и тя е малко парченце от пъзела на целия ни древен народ. Като девойка на Рада й се налага да бяга с цялото си семейство, след като при самозащита убива турчин, който се опитва да я изнасили. Девойката е нападната докато пасе биволите по балканските ливади на Липница. По време на схватката с похитителя тя успява да му нанесе силен удар с кривака в главата, което се оказва фатално за него. Семейството на Рада укрива следите и решава, че ако останат в Софийско, турските власти ще убият всички. Така се озовават първо при роднини в с. Камено поле, а после в Червен бряг.

1. Хоро от мегдана на село Камено Поле 2. Стара къща от село Камено поле / Фотографии от архива на Враца - Източник: Тук

Дали поради този случай или редица трудности в живота, Рада печели славата си на силна жена. Често я виждали на кон. Рада не се е гордеела със стореното, въпреки че насилието е било спрямо нея, тя  носела бремето на злочестата ситуация през целия си живот. В онези времена детската смъртност била висока. Тя също изгубва някои от децата си. „Отнех живот и ето - връща ми се“. Мислела, че причината се таи в това злочесто минало. По някакъв начин това я направило смирен, проникновен, но и много силен, корав характер.  Тази жена дотолкова будела възхищение, че всички в семейството решават да носят фамилията на „титула“, с който била наричана от всички близки и далечни, а именно: Гаца. В бита и културата ни често името „Гаца“ българите са давали като прозвище на надарени с лечителски или прорицателски / небесни способности хора . Например капанците от село Осенец наричат небесната дъга „Баба Гаца“.

 „Падането на първия млечен зъб на детето е събитие и в капанското семейство. Обикновено възрастните карат детето да го хвърли върху покрива на къщата, като при това извиква: „Бабо, чепльо, на ти кокален зъб, ти ми дай железен“. Това се схваща като забава за детето, с която се преодолява страхът от изваждането на зъб. Освен към чеплата (щъркела) осенските деца в този случай може да се обърнат към Баба Гаца (дъгата) и много рядко към дядо Боже.“  (Из: dictionary.sensagent.com етнография на село Осенец)

А Рада имала и друга, не по-малко любопитна страна: имала е дарба на провидец, познавала добре билките и често помагала на нуждаещи се като народен лечител (знахар). Брала е билки, с които е лекувала. Като зряла жена Рада започва да бабува и да изражда децата на близки и далечни. Такава жена има особен статус сред обществото. Като народен лечител и акушер тя печели уважението на съгражданите си. 
Много са спомените, предавани от поколение на поколение за баба Гаца. Внуците й разказват как за нея нямало ден и нощ, щом трябва да помогне на някого. Идвали хора от далеч да търсят лек. Една нощ на портата пак се тропало. Дядо Нино отворил и видял другоселци с волска кола. Примолили се да излезе баба Гаца. На каруцата била вързана млада жена, която буйствала.  Родила преди няколко дни и полудяла. Не искала да приеме детето си. Баба Гаца излязла на вън. Приближила се мълчешком към младата жена, погалила я по лицето и казала: "Ела, булка. Ела при мен". Болната се успокоила. Баба Гаца казала да я отвържат, хванала я за ръката и я повела към стаята си, като кротко й говорила нещо. Младата жена прекарала нощта там. На сутринта, преди изгрев още излязла от стаята на лечителката и поискала веднага да види детето си. Била оздравяла.  

На снимката детенцето, което седи в нея, носи нейното име и също се казва Рада. За нещастие малката почива на крехката 13 годишна възраст.

Мъжът в костюма е осиновеният син на Нино и Рада и се казва Иван Гацин, който е роден в село Камено поле, Врачанско, и е от рода на Терзиите. (Родното име на осиновения е Иван Кирков Луканов). Това е известен род в селото. Води началото си от легендарния поп Мартин. От същия род са произлезли 18 свещеника.  Той се жени за Стефана, която е младата изправена жена на снимката и по това време е бременна с дядото на Росен Гацин (който ми и предостави снимката за обработка). 
Иван Гацин е работил като писар в общината на Червен бряг. Винаги ходел облечен в костюм, за което често се шегували с него, че и на нивата е с вратовръзка. Сушилнята за сливи всъщност е била построена от него. Находчивият Иван Гацин насадил и орехова градина, от която заедно с производството на ракия спомагал за препитанието на семейството. Като особняк го помнят наследниците му. В с. Камено поле още си спомнят за Иван Гацин - Горничанина, даден "раненик", защото майка му умира, когато е бил на 40 дни. Обичал да поддържа имидж на човек с по-особен статус, говорил е на „вие“ с чуждите, дори  със снаха си. Това разказва бабата на Росен Гацин от София, на която Иван Гацин се явява свекър.         

Невероятно е каква история може да пази една стара фотография! Уловен миг от паметта на народа ни! Горчивата болка в сърцето на баба Гаца, която като също толкова горчива целебна билка се превръща в животворен дар за стотици, отпили от нея. Прозвище на жена-лечител, което мъжете предпочитат да носят като фамилия и да предадат сила и спомен, който то носи към бъдещите поколения. Небесна дъга, свързваща като път светове от минало, настояще и бъдеще.

Кратък документален филм за Червен Бряг

Всенародно веселие с носия в местност "Авренска поляна"

За да отворите картата в по голям размер, кликнете върху самото изображение

В навечерието на Еньовден 2018 г.

Всенародно веселие с носия в местност "Авренска поляна"

край град Белослав, обл. Варна

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ ОНЛАЙН СЪБИТИЕТО ТУК

НАЧАЛО: Авренска поляна, 10:30 ч.
23 юни 2018 г. (събота)

Организатори:
Народно читалище "Съзнание 1926", гр. Белослав, „Виртуален музей на България“, проект "История в шевици", „Фестивал на Шевицата“, Радослав Радков и приятели.

Денят:
23-24 юни, т.г. в местността Авренска поляна край гр. Белослав (намиращ се на 18 км. от гр. Варна) ще се проведе първото т.н. "Всенародно веселие с носия". Датата не е случайна. Събитието е свързано с големия празник - Еньовден. Тогава, когато денят е най-продължителен. Когато водата придобива чудни свойства, а билките са най-лековити.

Мястото:
Авренската поляна е една от най-живописните дестинации в областта. Широка и слънчева поляна, която свършва в отвесни побити камъни, свидетели на хилядолетната история на местността. Край поляната тече студена и бистра вода в чешма с много корита. В тази местност растат много лековити билки, а също и интересен вид кактуси, които привличат туристи.

Формата:
Избрали сме един по-свободен формат за провеждане на мероприятието. Единственото задължително условие за присъстващите ще бъде облеклото. Изискванията към него са следните:
- автентична носия;
- ансамблова / сценична носия;
- част или елемент от носия.

ВАЖНО:
За тези, които искат да наемат носия или част от носия също сме помислили - трябва предварително да направят заявка.

Носии под наем за вас ще предлага "МАГАЗИН ХОРЦЕ"

Магазин "Хорце" отваря врати за първи път преди 5г. на 22. 04. 2013г. Идеята, с която е създаден от Ивелина Иванова, е да създаде малко магазинче в битов стил, в което да може да се намери всичко необходимо за българските народните танци. Започва с репетиционно облекло, обувки /скарпини/ и други аксесоари. Полека- лека, запленена от танците Ивелина започва да се интересува от изработката на народни носии. Първоначално ги изработва сама, но поради засилващия се интерес и търсене се налага да разчита на хора, които да и помагат. Към настоящия момент там се изработват носии от всички етнографски области на България, с всички прилежащи към тях аксесоари - цървули, обувки, накити, калпаци, колани, забраждане и т.н. Изработват се и носии по автентичен модел и с автентичен плат на клиента. Магазин "ХОРЦЕ" е участник и в събора "Като жива вода",Суворово.

Можете да ги намерите на адрес ул. Радко Димитриев 64 във Варна.
Страницата им във социалната мрежа е:
www.facebook.com/MagazinAtelieZaTancovoOblekloHorce

За самото събитие магазинът ще предложи под наем към 30 женски и 20 мъжки носии. Носиите могат да се наемат и за двата дни от събитието, Цената за една носия и за двата дни е 10 лева.

Добре е да го направите предварително. Заявки на следната електронна поща: festnashevicata@gmail.com Можете да го направите и през страницата на магазина.

Кликнете върху снимката и тя ще ви отведе директно на страницата на магазина.

Пикник:

Самото събитие ще е под формата на пикник. Може да дойдете с цялото си семейство или с приятели. Домашно приготвената храна е разрешена. Ще бъде позволено и ползването на обезопасени скари. Не забравяйте и одеяла или постелки, на които да се разположите.

На поляната ще има и фирма за кетъринг , която ще ви засити с храна, приготвена по стари хайдушки рецепти.

Палатков лагер:

За онези, които искат да дойдат на палатка - на поляната ще бъде обособено сценично пространство, място за голям огън и хора. Цялото останало пространство може да се ползва за палатков лагер. До поляната може да се стигне и пеш, и с превозно средство, като на мястото има паркинг.

Обичаят:

- Присъстващите ще имат възможност да наблюдават обичая "Еньова буля".

Кадър от възтановката "Еньова буля" в село Факия, Бургаско през 2014г.

Бране на цветя, билки и плетене на венци:

- Присъстващите жени ще имат възможност на 23-ти да бъдат поведени от Авренската поляна към местността с побитите камъни, където ще берат полски цветя и ще плетат венци.
( В шествието за бране на цветя и билки ще има и фотографи )
А най-смелите и издръжливи моми, които ще дочакат изгрева на 24-ти юни, ще имат възможността да се включат в ритуалите „ритуално измиване“ и „бране на билки“.

снимка: ЕМО „Етър“, Архив / Източник: ТУК

Изложба:
Стари снимки от миналото на с. Гебедже (гр. Белослав) ще бъдат изложени на Авренската поляна.

Фотографиите са от личния архив на Радослав Радков

Музикална програма все още не е напълно изяснена:

Със специалното участие на оркестър "Белослав".
Самодейци от община Белослав и гости.
Ще участват няколко народни певици, за които ще ви информираме с наближаване на събитието. Ще участват и няколко танцови състава.

Очаквайте актуализация.

Конкурс:
По време на събитието ще се проведе конкурс за автентична носия.

Ще имате възможност след залез да уловите слънцето чрез огъня на нестинарския танц.

Прожекции:
Вечерта на поляната ще се прожектира ретроспективен филм за "Фестивал на шевицата" Белослав - 2017, който тази година ще се проведе в два дни: на 8-9 септември.

"Фестивал на шевицата" Белослав 2017г. / Фотография: Добромир Димитров

Медиен партньор:

bulgarian.bg / www.facebook.com/PreserveBulgaria

Следете за актуална информация следните страници в социалната мрежа:
Събитието се случва със съдействието на ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ.

www.facebook.com/PreserveBulgaria
www.facebook.com/Istoriyavshevici
www.facebook.com/VMBulgaria
www.facebook.com/festivalnashevicata
www.facebook.com/syznanie

Свети Георги и неговия древен прототип.

Празникът "Гергьовден ден" в българската народопсихология се нарежда между най-важните обредни чествания. Разбира се всичко това има обяснение, което се крие в древните вярвания на народа ни далеч преди християнизацията. Значимостта на този ден е изразена в народната песен "Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден..."

Като начало ще ви покажа една доста интуитивна аналогия, която има и етимологична взаимовръзка на Свети Георги с тракийския Херос.

Херос - Херо - Геро - Георги (синкретизъм)

Този аграрен теоним преобразуван и в антропоним носи смисъла на ПАЗИТЕЛ / ГЕРОЙ /СПАСИТЕЛ в представите на народите, сред които възниква земеделието в праисторически времена.

Герой - Hero (английски)
Същата основа има и понятието за ХЕРУВИМ (божествен пазител)

"В най-общия случай под днешното херувим в древността се е разбирало „защитници”, „покровители”, „божества защитници” на Дървото на Живота. Тук е разбираема и близка аналогията между cherub, kərūv, karabu,kuribu, пазещи Дървото на Живота, и змията, пазеща Дървото на Живота от релефите на Тракийския конник. Но змията ли е Херосът? Близостта на имената, преклонението като пред божество и отношението на змията към Дървото на Живота са красноречиви доказателства за това. В тракийската иконография змията има особена, значима роля; крилатите персонажи – грифони – крилати божества – са източна традиция – Египет, Асирия,Персия, средна Азия. Определението на Херос като „защитник”, „покровител” „херувим” съответства и на общоприетото тълкуване на произхода на думата – произход от и.е. корен „ser” – „да бди над, да защити”, кореспондиращо с латинското „servare” – „да спаси, да опази, да защити”, санскрит sarvah, авест. haurva, староперс. haruva – покровител, защитник . Л. А. Гиндин също определя Херос като защитник, покровител, позовавайки се на Фиск, Бествил и Покорни. От същия корен се извежда и името на планината Harā Bərəzaitī в средна Азия – защитник, пазител." (Из книгата на Петър Георгиев - траките които създадоха християнството)

Източник: ТУК

Георги е българско мъжко име. Счита се, че то идва от гръцкото гео (земя) и „ерго“ (работя) и буквално означава "земеделец". Това ни показва аграрния характер както на произхода на името, така и на неговия древен прототип.

Георги - George (Geo - rge / английски )

Ни най-малко не е случайно, че Св. Георги е патрон на българската армия.

В книгата си "Българска Везбена орнаментика - 1951" бележитият етнограф Иван Коев споделя следното:

"Новото осмисляне на пренесените символи е най-характерно за дълбоката старина на източните народи. Например в древността слънцето е било сравнявано с новородено дете. У египтяните това сравнение е довело по представянето му на Хорус в чертите на дете, което сучи пръста си. За гърците не била позната тази символика и предположили, че то си слага пръста в устата, за да поръча мълчание на вярващите поради което го претворили в образа на Хипократ, бог на мълчанието . Наред с култа на слънцето, у източните славяни прониква и ориенталското му название „хорус“, което се пославянчва в „Хорс“, с различни отсенки на вокализация (Харс, Хоурс, Хърс, Хръс, Хрос). Академик Н. С. Д е р ж а в и н , като се позовава върху съчинението на А. С. Фаминцин (Божества древннх славян, I, Спб., 1884), изтъква още, че дума Хорс, разпространена между югозападните и западните славянски народи, също между германци, скандинавци, англосаксонци и др., значи „кон“ (срв. съвр. англ. horse - „кон“). Египтяните са представяли Хорус и в образа на конник, който пробожда крокодил с копието си. Този символичен образ на слънцето, което разсейва облаците, е послужил като прототип за първите християнски изображения на св. Георги, който убива змей."

Хор / Хорус убива крокодил - Лувъра / Египет 4 век.

Иван Коев правилно анализира древните представи в Египет и Близкия Изток, но по мое мнение неправилно определя посоката на проникването на думата сред така наречените "славяноезични народи". Има достатъчно категорични доказателства, че както египетския Хор, така и етимологичните аналогии в Близкия Изток са всъщност езикови заемки, появили се в тези региони поради древни разселения от причерноморския ареал.

Тук е време да ви покажа и нещо, което се е запазило като название на определена етнографска група сред българите, а именно "хърцоите".

Хърцойска носия от Русенското поломие / Модел: Тонка Зехирева. Фотография: Славян Стоянов. Носията е от личната колекция на Радослав Радков

"Всъщност езиковият усет на неизвестния автор отпреди Освобождението подсказва вярната насока за извеждане названието от "хърсови", т.е. принадлежащи на Хърс села, земи, хора. В миналото ареалът на етнографската група хърцои е бил несравнимо по-голям. При изследване на съседната етнографска група капанци като хърцойско е означено населението на четири села в Разградско - Костанденец, Тетово, Юпер и Хърсово. Село Хърсово е разположено на 25 км източно от Разград и това показва, че някога хърцоите плътно са обхващали откъм север в полукръг капанците. В "Български именник" Йордан Заимов посочва, че личното име Хърсо е известно от 15 век, а Хръс - от 13-14 век. В османски документ от втората половина на 16 век се споменава Хърсю Терзията от каза Варна (от Каварна или Кранево), а в списъци на католическите свещеници се срещат Стоянка Хърсова, Маргарита Хърсова и Вучо Хърсов от Пет кладенци, Свищовско (1626 г.) и Недо Хърстов, Харс Братанов, Харс Чобанов Станчо Харзов в село Беляне, Свищовско (1637 г.). Наличието на толкова ранни антропоними от типа Хърс са най-категоричния довод за отхвърляне на предлаганата от Стефан Младенов етимология на името на етнографската група хърцои, а самото лично име несъмнено трябва да се свърже с името на бог Хърс в пантеона на старобългарското езичество., каквато е традицията на личните имена от типа Перун (Перун, Перуна, Перунград, Перунево).... Според най-последните и авторитетни в славистиката тези на В. Н. Топоров в "Мифологический словарь" (1990) и "Славянская мифология" (1995) бог Хорс е известен само на русите и вън от източнославянската традиция за него няма данни (топонимия, антропонимия и др.). Посочва се едно изключение - лично старосръбско име "Хрьсь" (притежателят му всъщност е от Полог, най-западната част на на българското етнично землище). Вина за тази присвоителна стратегия на руските изследвачи има и немарата в собствената ни научна традиция по проблемите на старобългарското митологично наследство. В своя монография Цветана Романска изписва името на божеството като Хорс, т.е. в руското пренагласяване към законите на собствения език, но същото прави и Иван Панчовски, който отбелязва, че "култът кам бог Хорс, който бил най-много разпространен сред източните славяни, вероятно ще да е имал поклонници и сред южните славяни". За доказателство той привежда имената на две села в Разградско и средновековното име на Разград като Хръсград. Фактите сочат точно обратното - Хърс, което следва от написанието на името му в най-ранните паметници, е божество, утвърдено първоначално в пантеона на старобългарското езичество. По тази причина то е било известно на Йоаким Корсунски, българин по потекло, който го е вписал в пантеона на Киевския княз Владимир. Предположението за приноса на Йоаким Корсунски е признато за вероятно и от В. Н. Топоров, а тезата за старобългарската принадлежност на това божество се подкрепя и от твърдението му, че името има иранско потекло с тюркско посредничество и неговата етимология може да се изведе от "слънце", "сияние". То се споменава и в четирите основни паметника, които имат българска подложка - "Ходене на Богородица по мъките", "Беседа на тримата светители", "Слово на Христолюбеца" и "Слово на тълкователя" (в преписите от Новгород на последните два името се изписва също във формата Хърс). Без да разискват по този въпрос, по разбираеми причини руските изследвачи предпочитат името във формата Хорс. За пълнота ще отбележим, че в изследванията си Борис Рыбаков посочва и един топоним от Балканите: "Недалеко от Переяславца-на-Дунае находилась местность Хорсово, где, по всей вероятности, было святилище Хорса.""

(Из "Названието на етнографската група хърцои и култа към бог Хърс" от Анчо Калоянов)

Студията на Анчо Калоянов определено буди интерес, особено с погледа му към хърцоите, но трябва да отбележа, че той разглежда основно старите българи като пропуска категоричната аналогия на Хърс с тракийския Херос, който се явява и най-характерната за Балканите представа за божеството, пазител, покровител и спасител.

Неговият колега проф Петър Боев обаче не пропуска това: "Хърцоите имат също доста славянски белези, което личи от северните расови типове в най-различните им варианти. Срещат се и тракийски белези, представени в медитеранската и динарската раса и различните им варианти, но в по-малка степен. След капанците, хърцоите са българска етнографска група с най-много древни български примеси. Трябва да не се забравя, че всички руси белези (очи, коса и кожа) в България, щом не са свързани с монголски белези (монголска гънка на окото, плоско и широко лице, изпъкнали скули, сплеснат нос), са донесени преди всичко от скитите, траките и славяните, Това са мнозинството от русите белези, което показва, че скитите, траките и славяните също участвуват масово в произхода на населението от Лудогорието и Добруджа. В заключение трябва да се подчертае, че антропологичното проучване на етнографските групи капанци и хърцои потвърждава етнографските данни, което увеличава сигурността на етногенетичните изводи." (Из: сп. ..Българска етнография", кн. 3,1984 г.)

Друг автор - Борис Илиев, е категоричен, че на мястото на казълбашкото теке “Демир баба” при с. Свещари, Разградско, е имало тракийско светилище на бога-конник Херос. Той изхожда от факта, че в района на Исперих се локализират едни от най-значителните паметници на тракийската култура, а в близост до самото теке - в местността “Камен рид” са разкопани останки от тракийска крепост. Изобщо археологическата наука предполага, че в този район се е намирала столицата на гетските тракийски царе.

Именно тук са споменатите от Анчо Калоянов капанци и хърцои и село Хърсово, разположено на 25 км източно от Разград.

Не трябва да се подминава и че алевитите (алиани) в района наричат именно Гергьовден "Хъдрелез" което е своеобразна вариация на Хърз, Хърс, Херос.

В ритуала на "Хъдрелез" две жени са маскирани като конници (бешикли), група жени са преоблечени като войни, а друга - са с почернени лица. Разиграват се воински мимове. Всички жени в селото играят специален обреден танц. Интересен е фактът, че обредното облекло на жените в близкото минало не се е различавало от българската народна носия.

И най-накрая: Честит Гергьовден, българи!