Темата за кръстатия бод, колкото и странно да е това, буди горещи спорове и люти словесни битки. Разбира се, това не касае специалистите в областта, а по-скоро почитателите или практикуващите гобленарство и везба. Спори се основно за това дали кръстатия бод е един от най-старите. Любителите на по-сложни техники упрекват онези, които го използват често. Можете да чуете в споровете им фрази като "Това е бод за каренца", с което най-вече се неглижира изборът му и се порицават с принизителен патос ползвателите му. За да погледнем трезво на темата обаче ще е нужно да оставим пристрастия и емоции и да се отнесем сериозно към въпроса.
В мирозданието съществува една неизменна закономерност. Простите неща предхождат сложните. Те са по-старите. Нужно ли е да ви убеждава някой, че не е възможно да тичате преди да проходите? Или да напишете роман преди да владеете четмо и писмо? Нужно ли е да ви убеждава някой, че е била изобретена
колесницата преди да бъде изобретено
колелото? Помислете и дали звучи убедително твърдението, че многоетажният блок предшества едноетажната къща?
Точно в тази абсурдна ситуация се намират спорещите относно кръстатия бод.
Най-старите бодове са и най-простите. Прав бод, хоризонтален, наклонен бод, към който спада и зиг-зага и разбира се кръстатия бод. Всъщност, това са и най-простите първобитни символи.
I - / \ WW X +
Простите символи са и най-стари, а кръстът е именно такъв. Всякакви други твърдения са несериозни. Това с пълна сила важи и за първите типове бод. Те напълно отговарят и рисуват най-ранните символи. По-сложните съдържат в себе си простите, тъй като те са съставни. Това важи със същата сила и за бодовете. По-сложните съдържат в себе си по-простите, което само по себе си показва, кой кого предхожда. Когато виждате съставното число 12 не е особено трудно да стигнете до заключението, че графичните символи 1 и 2, от които се състои числото го предхождат в периодизацията. Това заключение се нарича логична дедукция. Странно е когато субективни пристрастия са способни да объркат хората дотолкова, че те да не виждат тази закономерност.
Фактологията относно кръстатия бод е добре известна не само сред световните имена - специалисти в областта, но и сред българските такива.
Наскоро по друга тема една дама, желаеща да разбере и учи повече по темата за шевицата, бе задала въпрос как може да отсява стойностната информация по въпроса от плявата, която е в изобилие.
Има един сравнително лесен начин за отсяване. Ако в това, което четете липсват източници, липсва обосновка, доказателствен текстов и илюстративен материал, липсва библиография е несериозно и не заслужава вашето внимание. Тоест, ако вътре ви се обяснява материята, но не се казва от къде и как се е стигнало до такива заключения е показател, че написаното не може да бъде проверено. Също така публикации, които говорят като последна инстанция, са сигнал че ще бъдете подведени.
Напълно наясно съм, че това което ще ви посоча няма да промени мисленето на вашите опоненти, ако те не са искрено търсещи и желаещи да разберат как стоят нещата. Този материал може да послужи като добра основа и модел, по който да проверявате сами всичко, което откривате по тази или друга тема.
Нека преминем към същественото.
Този труд на Клара Н. Леополд е част от историческите архиви на Университета в Небраска - Линкълн. Представлява учебен материал от 1957г. със заглавието "Кръстосан бод за днешния дом". Можете да го изтеглите от
ТУК
Клара Леополд пише следното: Кръстатият бод е потвърден (счита се за) като най-старата форма на декорация (бродерия) с игла...
И още: Кръстатият бод не само предшества всички останали типове бод, но остава и единственият декоративен шев, докато тъкането става толкова фино, че пролуките между нишките вече са незабележими.
 |
| Кликнете върху изображението за да увеличите |
В този учебник и исторически документ България също е упомената като пример за практикуването на този най-стар похват в историята на бродерията и конкретно на кръстатия бод. Дори се твърди, че в историческите сведения той често се среща споменаван според комбинациите от цветове като Руски, Румънски или
Български.
Един от най-уважаваните етнографи в исторически план по отношение на везбената традиция в българската наука несъмнено е Иван Коев. Ето какво казва той по въпроса:
 |
| Кликнете върху изображението за да увеличите |
Българският учен недвусмислено ползвайки способите на доказателствения материал посочва кръстатия бод като най-стария. Коев посочва друг свой труд "Облекло и жилища на старото българско население в Разградско", където също говори по темата. Той цитира и Антон Вацлавик, чешки изследовател.
Словашки везбени старинни орнаменти от 1700 г.
В своята книга "Българска везбена орнаментика" Иван Коев е записал и регистрирал едни от най-старите названия на кръстатия бод в различните региони на България.
При капанците в Разградско и кавадарите (ваяците) във Варненско и Поморийско (Еркеч и Голица) този бод се нарича "кумънски", а самото кръстче наричат "кумъниц".
В раздел VI. НАЧИН НА ВЕЗАНЕ ИЛИ ТЪКАНЕ:
485. "Галеното йорме" - (от името на "йормен", кръстат бод) той описва названието на бода от село Сапарево, Станкедимитровско.
486. "Юрменки" - (от името на "юрмен", кръстат бод ) той описва промяната на гласна на името от село Пирин, Санданско.
499. „Кумънчефтъ“ (везано кръстче в Североизточна България се нарича „куманче“, от там и кръстовидния бод се нарича „кумански“), везмо от „месал“ в съртските села, Провадийско (инв. № 15064).
501. „Йор мечките“ (от „йормен“, кръст бод) , везмо от пола на риза, с. Рельово, Самоковско.
502. „Йормички“ - везмо от пола на риза, с. Долни Пасарел, Самоковско.
503. „Юрмяно“ - везмо от пола на сукман, с. Миладиново, Ямболско.
509. „Подвеската йорме“ - везмо върху ръкав на ж. риза, с. Крайници, Станкедимитровско.
524. „Чистото йорме“ - везмо върху ръкав на ж. риза, с. Сапарево, Станкедимитровско.
Описание на таблиците: „йорме, юрменки“ (от името на „йор-мен“, кръст бод) 69; „йормечки“, „йормички“, „юрмяно“ 70 ; табл. XXXVIII б.
Ето още нещо от Коев:
"Освен това геометричните орнаменти тук са наложени от самото устройство на тъканта (преплетени надлъжни и напречни нишки), както и от
най-старинния бод с кръстчета, които по естество оформят геометрични форми. Мотивите в стилната орнаментика, от гдето са проникнали множество геометрични орнаменти и във везмата, са възникнали и по пътя на пряко стилизиране характерните черти у животните и растенията."
Друг уважаван български автор в етнографията ни засягал въпроса е
Ст. Л. Костов в труда си “Български народни шевици” от 1928г. Заедно с него ще ви покажа и цитати от някои от добре известните имена в световната литература по темата:
Gillow, John, and Bryan Sentance:
“World Textiles, Bulfinch Press/Little, Brown”.
 |
| Кликнете върху изображението за да увеличите |
В публикация на
Jo Verso "Threads of History", която можете да видите
ТУК , той дава полезна библиография по темата, която ще посоча и тук, както и цитат от неговия труд.
 |
| Кликнете върху изображението за да увеличите |
Авторът посочва, че за да се проследи историята на кръстатия бод е нужно да се върнем в самото начало на появяването на бродерията като похват. С две думи той посочва кръстатия бод
като начало на самата бродерия. Авторът ни дава и едно историческо свидетелство, което му е известно на него като най-стария запазен пример за кръстат бод 200-500 години от новата ера. Открит е в Египетските гробници. Някои автори посочват Китайска бродерия от 850г. като най-ранния запазен пример за кръстат бод. Всъщност има много по-стари примери от Египет. В гробниците на фараоните и тъканите, с които са били погребани - там е регистрирана най-ранната оцеляла до наши дни бродерия. Един такъв пример е от 18-та фараонска династия. "Rosalind Hall "Egyptian Textiles", Shire Egyptology, 2001; Christine Hobson "Exploring The World of the Pharaohs", Thames&Hudson, 2000"
Ето и библиографията, която дава Jo Verso:
Sebba, Anne Samplers: Five Centuries of a Gentle Craft
Weidenfeld and Nicholson (1979)
Colby, Averil Samplers
B.T. Batsford Ltd. (1964)
Don, Sarah Traditional Samplers
David & Charles (1986)
Beck, Thomasina The Embroiderer's Story: Needlework from the Renaissance to the Present Day
David & Charles (1995)
Нека погледнем по-обстойно твърдението, че кръстатия бод произлиза от земите на Китай.
В литературата по темата може да откриете разнообразие от твърдения, които буквално да ви размятат от един край на земното кълбо на съвършено противоположния. В "Needlework Through History: An Encyclopedia" е представена следната хронология, касаеща най-ранния пример при бродерията с кръстат бод от земите на Китай:
"Chinese embroidery reached Korea and Japan by the fifth century.
Embroidery, knotting, and other techniques come to Western Europe with the Moors (Moroccans) in 711
C.E.
Although practiced for centuries, the oldest extant piece of cross-stitch dates from about 85O C.E."
Може да проверите текста
ТУК.
Текстът в болд казва следното: "Въпреки, че се практикува от векове, най-старата съществуваща част от
кръстатия бод е от около 850г. от новата ера"
Това е което реално съществува като пример от Китай.
По-горе бе показан източник, който посочва пример с кръстат бод от Египет с 600 години по-стар от този в Китай.
Разбира се това, че не са открити по-стари примери ни най-малко не означава, че те не са съществували.
Климатичният пояс са една от причините в Европа рядко да се откриват примери на запазили се тъкани от преди Христа. Такива се откриват в страни със сух климат, където те имат по-голям шанс да оцелеят.
Относно Китай ви предлагам да изгледате следното интригуващо видео:
Ползваният филмов фрагмент е на NOVA (PBS) - Mysterious Mummies of China (1998), който може да гледате тук:
https://youtu.be/sDOr6-lvClI
Препоръчвам ви да го изгледате целия, защото в тези изключително древни некрополи на бели хора в китайската пустиня са открити и едни от най-старите примери на декорирани тъкани. Във филма ще видите един изключително стряскащ факт, който установяват археолозите. По време на теренните проучвания в некрополите на тохарите те откриват интервенции, извършвани при по-ранни разкопки от китайските власти и археолози. Премахнати са черепите на погребаните. Това действие може да се обясни само по един начин. Китайските власти не са желаели при бъдещи разкопки да се открие нещо важно - расовата принадлежност на погребаните. Антропологичните характеристики на черепната структура е най-ясното свидетелство за расата на погребания индивид.
Тохарите е научно название на тези хора. От къде идват те и какъв език са говорили може да видите в следната карта от изследването за "The Evolution of the Indo-European Languages" тук:
http://webspace.ship.edu/cgboer/indoeuropean.html
В следващите няколко фотографии ще ви покажа няколко примера от коптски (Египет) текстил с кръстат бод от фонда на Ashmolean Museum, University of Oxford. Сами може да разгледате огромната им колекция, която е с детайлно описание и позволява преглед в мащаб.
Египет -14 ти век (1301 - 1400) Мамелюкски период (1250 - 1517). Представена в доклад от професор Percy Newberry, 1941г. Източник:
ТУК
Египет -10-15 ти век . Представена в доклад от професор Percy Newberry, 1941г. Източник:
ТУК
За да разглеждате колекция и да видите огромното количество примери просто напишете в търсачката на сайта
http://jameelcentre.ashmolean.org/ "Cross stitch" и се насладете.
Следващия пример, който ще ви покажа е от 18 век от земите на Украйна:
Примерът представлява свастикообразни мотиви, а везбената техника е кръстат бод. Фрагментът на бродерията идва от Космач в украинските Карпати - село, известно със своята силна народна традиция. Той е част от група от над 100 предмета, събрани от Петър Кащенко в първите десетилетия на 20-ти век в Западна Украйна. Относно този фрагмент учените допускат вече споменатата от мен датировка, което го прави най-стария съхранен пример на кръстат бод от земите на Украйна. Въпреки, че някои от шевовете са загубени и естествените багрила са избледнели през 200 годишното му съществуване, моделът все още е ясен. Мотивът „звезди вътре в осмоъгълника“ е много разпространен в украинската бродерия и днес. Това, което го прави необичаен е добавянето на излъчващи диагонални линии, които недвусмислено идентифицират тези "звезди" като символи на слънцето (или "свастики"). Това символично представяне на положителната, животворна сила на слънцето е било обичайно в много форми в цяла Евразия в продължение на хилядолетия, преди Хитлер да го използва и опорочи.
Относно праисторическата древност на кръста като символ говори Юлия Боева в книгата си "Праисторически символи в свилениците от Софийско", 2018г. Тя засяга най-вече произхода на символите, които могат да бъдат изпълнени с разнообразие от бодове в Софийската бродерия, но както вече казахме най-простите бодове са илюстрация и на най-старите символи. Ще цитирам част от въведението на книга, която препоръчвам горещо на интересуващите се от темата.
"Разбира се, не навсякъде и далеч не всичко от неолитната система
е оцеляло в облеклото и шевиците. Повече следи има в страните, в
които капитализмът се е развил по-късно. И където религиозната
власт не е изкоренявала традициите прекалено активно.
В сферата на женските дейности традицията изглежда е била
поддържана особено устойчиво, защото именно в тях, в тъканите
и облеклото, в шевиците и килимените шарки, в наше време можем
да видим най-много праисторически изображения и знаци.
Идеята, че в шевиците има старинни знаци и изображения, се
появява в европейската литература към края на ХІХ век.
През 1872 г.
Владимир Стасов публикува книгата си „Руският народен орнамент“.
В нея той изказва наблюдението, че шевиците не се измислят, а се
шият винаги по стари образци (Стасов 1872, с. VIII);
че кръстовете
са по-стари от християнството, а двуглавите птици са по-стари от
руския царски символ. Така Стасов поставя началото на едно особе-
но течение в археологията и етнографията: да се търсят корените
на мотивите от традиционните тъкани."
 |
Фрагмент от Плевенска пазва на женска риза от поречиета на река Вит изработена с кръстат, полегат и контурен бод.
Кликнете върху изображението, за да уголемите. |
Темата далеч не е изчерпана, но е една добра основа и може да послужи за помощен материал. Надявам се да ви е полезна и да ви обогати.
Материалът подготви за вас: Славян Стоянов
