Кликни върху изображението за да увеличиш. Реплика поставена в преддверието на Националния исторически музей на Албания в Тирана
Артефактът, който ви представям, е открит в село Градище (близо до царските гробници при Селца е Поштме), в югоизточна Албания. Датира се от ранния III век пр. Хр. (около 280 г. пр. Хр.).
Върху него са изобразени илирийски воини в битка — пешак и конници, въоръжени с типичния южноилирийски щит и шлем.
За мен особено интересна е сцената и вплетените в нея митологични елементи, защото те съдържат забележителни следи от коренни балкански вярвания. Най-силно тези представи се откриват в сръбските и българските народни предания и песни.
В тази публикация ще ви запозная с някои от тях.
Докато старата историческа школа категорично е приемала, че езикът на илирите принадлежи към същата езикова група като този на траките - група, която днес наричаме „славянска“, - съвременната наука отхвърля подобна пряка приемственост. Истинските илири - съседи и родствени на траките племена - се разглеждат като предци на словенците, босненците, хърватите и част от сърбите, българите и македонците, а техни потомци безспорно има и сред албанците. Въпреки това днес често се застъпва тезата, че именно албанците са преките наследници на древните илири - позиция, която продължава да бъде предмет на научни спорове.
По тази тема препоръчвам добър материал на Павел Серафимов, който можете да прочетете ТУК: https://sparotok.blogspot.com/2025/
Никъде другаде паметта за изобразените митични персонажи не е толкова наситена и концентрирана, както в българските традиционни народни умотворения - песни, приказки и вярвания. Подобна плътност на мотива срещаме и у нашите съседи сърбите.
Като основно изображение ще използвам репликата, увеличена 17 пъти спрямо оригинала и поставена в преддверието на Националния исторически музей в Тирана.
В сцената виждаме илирийски конник, стъпкващ враг с копитата на коня. В едната си ръка държи щит, а с другата замахва с копие. Централна фигура е друг илирийски воин — пешак. Едната му ръка е вдигната, но не става ясно дали е държал копие, което е изпуснал и което се вижда по-надолу зад щита. Възможни са различни интерпретации, тъй като не е напълно ясно защо копието му е в подобна позиция. Под типичния илирийски щит се вижда част от ножницата на меча, украсена със S-образен мотив.
В оригинала — посребрена бронзова апликация за колан — композицията продължава. Пешакът се оказва централна фигура, а зад гърба му има още един илирийски конник, също замахващ с копие. Апликацията завършва с флорален мотив — палмета.
Оригиналната апликация от Градище
Ще насоча вниманието ви към змея, изобразен над първия конник, както и към рибата зад него. В репликата под пешака е представено и крилато същество — птица, която сякаш носи змиевидни характеристики. Декорацията по шията ѝ е идентична с тази на змея. За съжаление не мога категорично да потвърдя дали възстановката е напълно коректна, защото в оригинала тази част е увредена.
Присъствието на змей в илирийската изобразителна традиция е характерно и често служи като белег за илирийски произход. Защо той е толкова важен и защо е поставен над конника? Отговорът се съдържа в мита за произхода на илирийците.
Змеят се явява покровител и тотемен закрилник на воина - но и нещо повече: той е образът на техния прародител Кадъм.
Присъствието на змей в илирийската изобразителна традиция е много характерен. Каква е причината той да е толкова важен и защо бива изобразен над конника? Отговора се съдържа в мита за произхода на илирийците.
В Метаморфози на Публий Овидий Назон, Книга III се разказва, как Кадъм тръгва да търси сестра си Европа. В плодородната земя на Беотия, той основава Тива. Преди това да се случи, той изпраща своите съратници да донесат вода от близкия извор. Там те откриват обиталището на свещения змей на богът на войната Арес. Съратниците му са убити от змея, а след като Кадъм разбира това, отмъщава за тях убивайки змея.
Богинята Минерва (Атина) го посъветва да вземе зъбите на змея и да ги засее. От зъбите поникват войни, които се сбиват и от тях оцеляват само пет сключвайки договор с Кадъм. Те стават и новите му съратници. Именно тези „родени от земята“ мъже – спарти – помагат за изграждането на стените на Тива и стават първите ѝ благородници.
Но престъплението срещу свещения змей не остава без последици. Арес изисква възмездие и Кадъм трябва да му служи осем години. Едва след това му е позволено да управлява спокойно. По-късно той се жени за Хармония – дъщеря на Арес и Афродита – и боговете лично присъстват на сватбата им.
Разказах тази история за да можете да разберете по-добре следващата.
Тя отново е описана от Овидий в книга четвърта на "Метаморфози"
Ето и цитат:
"Без да знае, че дъщеря му и синът му са станали морски божества, синът на Агенор - сломен от скръб и безброй нещастия, беди и чудни знамения - основателят напусна града, който сам бе издигнал, сякаш съдбовните удари, струпали се над него, го измъчваха повече от съдбата на собственото му семейство. Така той стигна до пределите на Илирия, в изгнание заедно със съпругата си.
Притиснати от мъка и приведени от годините, те си спомняха времето, когато първо нещастие сполетя дома им. Докато разказваше бедите си, Кадъм рече:
„Нима беше свещен онзи змей, когото прониза копието ми, когато, идвайки от портите на Сидон, посях в земята зъбите му — неведомо семе? Ако наистина това е волята на боговете, чийто неизменен гняв ме преследва, моля се само да продължа живота си като змия.“
Още докато говореше, усети как тялото му се удължава. То се сви в змийска форма; твърдата му кожа се покри с блестящи люспи, а синкави петна, преливащи се, украсиха сияйните му гънки. Когато падна по корем, нозете му се сляха и постепенно се изтъниха в змийска опашка.
Ръцете му останаха за миг — и той ги протегна, докато сълзи се стичаха по все още човешкото му лице. „Ела тук, нещастна моя! — извика той. — Ела, докато още има нещо човешко в мен; докосни ме, вземи ръката ми — още непроменена… Ах, скоро и тя ще бъде покрита от змийски образ!“
Така говореше, но не можа да довърши. Внезапно езикът му се раздвоѝ. Всеки път, щом се опитваше да каже нещо, от устата му излизаше само съскане — единственият глас, който природата му остави.
Съпругата му плачеше и удряше гърдите си:
„Ах, Кадъме! Ах, безпомощни! Отхвърли този чудовищен образ! Нозете ти, раменете ти, ръцете ти — всичко изчезва; мъжкият ти лик, самият ти цвят — всичко е променено! О, небесни богове, защо и мен не превърнете също в змия!“
Така завърши жалбата ѝ. Кадъм я погали нежно с езика си и се плъзна към скъпата ѝ гръд, сякаш още я познаваше. Прегърна я и докосна шията ѝ.
Всички спътници, които видяха преобразяването, бяха обзети от страх. Но когато двамата се явиха като короновани змии, блестящи в сияйна люспеста броня, скръбта им се смекчи. Двойката, увита в преплетени спирали, се отдалечи и потърси убежище в близката гора.
Там тези кротки змии не бягаха от хората, нито ги нараняваха, нито ги хапеха с отровните си зъби — защото винаги помнят кои са били."
В това сведение ни се разкрива какво се е случило с предтечата на илирите. Той се е превърнал в змей.
В басните на Хигин, също се споменава за тях:
„Кадъм и Хармония бяха превърнати в змии и пренесени в Илирия.“
Псевдо Аполодор също отбелязва:
„Кадъм и Хармония напуснали Тива и отишли сред илирийците… и там се превърнали в змии.“
Apollodorus – Bibliotheca (III.5.4)
Причината Кадъм и Хармония да заминат за северната част на Балканския полуостров, е за да помогнат на племето енхелейци, които се оплакват от чести нападения от страна на населението на страната, станала (според легендата едва по-късно) известна като Илирия. Енхелейците придумват тиванските владетели да им сътрудничат, като им обявяват, че оракул е предсказал победи на енхелейското оръжие, ако именно те им станат предводители. Предсказанието се сбъдва и синът им Илирий ги наследява там.
Псевдо Аполодор в "THE LIBRARY BOOK 3" казва, че
„Кадъм и Телефаса се установиха в Тракия, а по същия начин Тасос основа град Тасос на остров край Тракия и се засели там.“
Телефаса (Телефона) е майка на Кадъм, а Тасос е друг нейн син.
Отново Аполодор уточнява, че Кадъм и Хармония първо са превзели земята която ще се нарече Илирия, станали нейни владетели и тогава им се е родил Илийрий, който ги наследява. После биват трансформирани в змейове.
Ренесансов керамичен съд, известен като италианска майолика (тип crespina – лята купа на краче), датиращ от около 1560–1565 г. Изработен е в гр. Фаенца, Италия, в ателието на Вирджилиото Каламели
Сюжет: Изобразява сцената от „Метаморфози“ на Овидий, в която Кадъм и съпругата му Хармония се превръщат в змейове (змии)
"А Кадъм и Хармония напуснали Тива и отишли при енхелеите. Когато енхелеите били нападнати от илирийците, богът възвестил чрез оракул, че ще надвият илирийците, ако Кадъм и Хармония им бъдат водачи. Те му повярвали, поставили ги начело срещу илирийците и ги победили. И Кадъм станал цар на илирийците, и му се родил син — Илирий. Но по-късно той, заедно с Хармония, бил превърнат в змия и изпратен от Зевс в Елисейските полета." HE LIBRARY BOOK [3.5.4]
Изображението показва гравюра от 1602 г. на нидерландския художник Криспин де Пасе Стария, озаглавена „Кадъм и Хармония“. Тя илюстрира сцена от „Метаморфози“ на Овидий.
Да се върнем на апликацията, високо зад змея виждаме изображение на риба, а също така самият змей е с рибешка опашка.
Това е много интересен детайл.
Българският фолклор е пълен с разкази за змейове (змей, мъжки, и ламя или змеица, женски), които живеели в гори и планини, в пещери, дупки или цепнатини в скалите. Змии или шаран се превръщали в дракони, ако не били видени от хора в продължение на четиридесет години. Поради това драконите често имали характеристики на различни други същества: змии, риби, птици и дори хора. Светкавиците, падащите звезди, големите облаци и дъгите били начини, по които драконите се проявявали.
Етнолога Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
Ето цитат:
"Твърди се, че ако змия или риба (обикновено шаран) е живяла четиридесет години, без да бъде видяна от човешките очи, тя се е превърнала в змей. В българския фолклор образът на змея може да съчетае части от змия, риба, птица или човек. В някои случаи тя е представена като огромна змия, покрита с рибни люспи. Те могат да имат 4 крака като гущер и птичи крила. Тя може да има едно око на челото или няколко глави. Въпреки това те могат да изглеждат и като човек – млад, красив, силен мъж с крила под мишниците. Змеят има огнена природа и понякога може да се разглежда като светкавица или огнена топка. На друго място хората дори го наричат "облак" и вярват, че той се появява в небето като голям облак."
Източник: https://old-news.bnr.bg/en/post/100200249/dragons-and-lamias-in-bulgarian-folklore?utm_source=chatgpt.com
Димитър Маринов в „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ записва вярвания вярванията, че смок преминал 40 годишна възраст, става змей.
„Народна вяра и религиозни народни обичаи“
Тоест в илирийската апликация виждаме и рибата, която ще стане змей и птицата.
Змейовете в българската памет могат да приемат човешки облик. Могат да се женят или омъжват с хора. Момче, което е син на змей става юнак с нечовешка сила и единствено той е способен да убие змей.
Opet zmiјa mladoženja е сръбска фолклорна приказка, събрана през 19 век от сръбския филолог Вук Караджич , представяща брака между човешка девойка и съпруг в образ на змия.
"Бездетна кралица се моли на Бог за дете, дори и да е змия. Бог отговаря на молитвите ѝ и се ражда дете-змия. Те отглеждат детето години наред и накрая змията говори с родителите си: иска булка. Родителите му уреждат брак за него със селско момиче и те се женят. След известно време момичето изглежда бременно и кралицата се пита как е възможно това, ако синът ѝ е змия. Момичето разкрива, че съпругът ѝ сваля змийската кожа през нощта и се превръща в красив мъж."
Вариации на тази приказка са регистрирани в България, Румъния - конкретно в Банат, Сърбия, Хърватия и Чехия.
В България приказката, е записана от фолклориста Михаил Арнаудов от Еленско, със заглавие „Мома омъжена за крилат змей“.
Николай Райнов също публикува подобна народна приказка под името „Змейова невеста“.
Българските вариации също са няколко. Повече информация за този тип приказки можете да видите в линка: https://en.wikipedia.org/wiki/Again%2C_The_Snake_Bridegroom
И до ден днешен в страната ни има родове, които вярват, че са потомци на змейове. Когато те имат деца и достигнат полово съзряване ги викат на семеен събор за да им кажат, че са потомци на змей. Питат ги дали проявяват определени симптоми. Ако не, това означава, че не са наследили тази генетична особенност. Онези, които са я наследили имат нечовешка сила. Сетивата им са в пъти по-силни. Надарени са с красота и проявяват пророчески дарове. Провиденчество.
"Според Йордан Вълчев синоними на древнобългарското слово “кала”, произнасяно до днес и във фонитечния вариант “хала”, са Вер (Верени), Драгун, Селев, Селен, Слав и означават змей. Владетелските имена от писмените извори и народните говори явно пазят многозначителни лексеми-синоними."
Из: Venets: The Belogradchik Journal for Local History, Cultural Heritage and Folk Studies
Volume 4, Number 1, 2013 / "ОТ МИТОЛОГИЯ КЪМ ИСТОРИЯ: ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ОБРАЗИ (ЗМЕЙ, ИСПОЛИН, ОВЛАСТЕН ЧОВЕК) ИЛИ ЗАКОНОМЕРНА СМЯНА НА ПРОБЛАДАВАЩАТА АНТРОПОМОРФНА ФОРМА"
Единствено на Балканите има такова концентрирано насищане на този митичен сюжет и то с една особена специфика. Дракони има по целия свят но тук змеят не е просто змей въплъщение на злото, не, той е и пазител и покровител.
Ако змей бъде убит в дадено селище, което покровителства, в селото идва суша, нищета, глад и болести, защото идва чужд змей. Във врачанско има особена обредна практика. Ритуал за изгонване на чужд змей.
Змеят е онзи, който воюва с халите предвождащи градушките и народната мъдрост казва, там където живее змей, градушка не пада.
В народните песни той дори е наречен "Змей побратим".
"Посела е Яна две поли босилек,
две поли босилек, трета пола стратул.
Не се чудат едни как го й посела,
най се чудат едни как го й поливала.
Имала е Яна змейно мал побратим,
змейно облак води, той го е поливал."
Змейова сватба също е възпята в народните песнопения.
"...Змей на Стоянка говори:
- Стоянко, млада змеице!
Ти ми се не бой, Стоянко,
я лесно че те научим,
що да чиниш, къде д' идеш.
Ти си се справи, Стоянко,
я че си ойдем, Стоянко,
на мойте равни дворове.
Та че си каним, Стоянко,
петдесет и пет змейове,
шеесе и шест змеици.
Та че дойдем довечера,
та че те водим, Стоянко!
Па слушай мене, Стоянко,
слушай що че те научим:
кога дойдем довечера,
кога дойдем да те водим,
сос огън че те облеем,
ти немой да се уплашиш!
Па си ойде змей горянин,
та е наканил, наканил
петдесет и пет змейове,
шеесе и шест змеици,
та йоде у Стоянкини,
Стоянкини равни двори.
И Стоянка се справила:
сос огън са я облели,
Стоянка не се уплаши.
Па отведоха Стоянка,
ойде си и змей горянин
на негови равни двори."
Самоковско (Шапкарев, І, № 5).
Източник: https://liternet.bg/folklor/sbornici/minkov_1/content.htm
Тази особеност в нашата народна памет отново ни отвежда в античните сведения за Кадъм и Хармония.
"Там тези кротки змии не бягаха от хората, нито ги нараняваха, нито ги хапеха с отровните си зъби — защото винаги помнят кои са били."
Хоничността и змейската зооморфикация на предците ни говори не само за коренната балканска принадлежност на народа ни, но и за особеното място на това същество в народопсихологията.
Потомците на Кадъм и Хармония споделят този генетичен код. Земела е една от дъщерите на Кадъм, когато тя зачева Дионис от Зевс, богът също ползва зооморфикацията на огромна змия - змей.
Това е по същия начин илюстрирано и когато опложда Персефона, дъщерята на Деметра. Тя зачева и ражда Дионис - Загрей (старият Дионис). Този Дионис, бива убит от титаните, които Зевс изпепелява заради убийството. От кръвта попила в земята и пепелта на титаните, бива създадена глината с която са сътворени хората (В този откъс се казва, че заради това в хората обитава добро и зло. Добро заради кръвта на Дионис и зло-грешна природа заради пепелта на титаните). С помощта на Атина, която запазва сърцето на Дионис, той отново ще се възроди чрез принцеса Земела, дъщерята на Кадъм. В битката с титаните, Дионис сменя различни зооморфни образи и един от тях е също змей (огромна рогата змия).
Важно е да се отбележи, че тази история се развива преди потопа, тук на Балканите, което идва да покаже колко древен е мита за тракийският Дионис. Възродения Дионис след потопа се явява внук по майчина линия на Кадъм, който по-късно ще стане владетел и патриарх в лицето на сина си на илирите.
Като огромна змия - змей Зевс посещава и Семела ето цитат.
"Ти отиваш в леглото на Хера с божествена форма, докато стаята свети с много светлини, но при Семела ти идваш като дракон или бик с тежки олимпийски блясък"
Тази история е развита от Нонус в творбата "Дионисияка" от глава 6-та до 8-ма.
По темата препоръчвам един мой видео материал под името "Повелителите на доброто и злото": https://www.youtube.com/watch?v=OodUGhBUluI
Без съмнение, това е прототипа на историите за змейова сватба. Семела чието по-правилно име е Земела или буквално Земя е човешка дъщеря на Кадъм, а Зевс е божествено създание. Подобно на народната песен Семела е обляна от огъня на Зевс. Тя не издържа божествената форма на божеството и отива в подземния свят от където ще я изведе Дионис и тя ще се възроди под името Тиона. После е взета да обитава сред боговете. Тоест тя става божество.
При думите земя и змия в българските диалектни форми се среща фонетично изравняване "зъмя".
Образът на зъмята ( диалектна дума за змия ) змея (змията, дракона) е хтонична зооморфикация и затова съгласно тракийския орфизъм Великата богиня–майка ЗЪМЯ ражда своя хтоничен син, който е наречен Загрей “рогата змия” от Нон (Nonn, Dion, VI, 155 – 223).
Същото се описва и в народните песни и вярвания за онази мома залюбена от змей, за която идват змейови сватове в златни колесници за да я отведат в змейови равни двори.
Археологическият артефакт от Градище не е просто военна сцена, изкована в бронз. Той е визуален мит - застинал разказ за произход, власт и сакрална памет. Змеят над конника е знак за родословие и покровителство; рибата и крилатото същество също не са просто декоративни детайли, а пластове от един древен балкански космос.
Когато съпоставим античните свидетелства за Кадъм и Хармония с живия фолклор на Балканите, виждаме удивителна устойчивост на образа. От бронзовата апликация през стиховете на Овидий до народната песен за „змей побратим“ - митът не изчезва, а се преобразява.
Именно в това преобразяване се крие най-дълбоката истина: че паметта на един народ не се съхранява само в хроники и летописи, а в символи - в змея, който винаги помни кой е бил.
