ЧИПРОВСКАТА МАГИЯ В ЖИВОТА НА ЕДНО ЦВЕТЕ

За да ви разкажа за запознанството ми с Цветелина, трябва да ви върна поне 10 години назад. Ако не ме лъже паметта, беше някъде между 2006-2007г. По това време бях модератор на форума photoshop-bg, който сега е с името http://itschool.dev.bg/. През онези времена поддържах раздел във форума за пиксел арт. Там се запознахме с Цвети. Тя беше един от членовете на секцията ми и послушно редеше пикселчета под моите напътствия и уроци. Цвети имаше интерес и към графичния дизайн, а по това време аз работих като графичен дизайнер. Понякога пусках по време на работа видео лайф и Цвети гледаше на живо как работя със съответния софтуер за графична обработка. Тя имаше особен интерес към Adobe Illustrator. Изучаваше го, за да може да разработва концепции за чипровските килими. Някъде по това време разбрах, че Цвети има блог „Аз, съм си аз! Чипровски килими...“ в който споделя своите чудеса, вдъхновени от чипровските килими.

Фотография: andari / www.andaribg.com

Днес, повече от десет години след нашето приятелство, през платформата на „История в шевици“ ще ви разкажа за любовта на една наполовина капанка, наполовина турлак от Бѐлимел. 

Бѐлимел е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, област Монтана. Това селище е обитавано от дълбока древност. През тракийската епоха е обитание на трибалите. За една личност, с която е известно селото се смята, че е прототип на Вазовия герой Славчо Белимелеца от разказа „Белимелецът“. Тази личност е Върбан Пенов, предводителя на Върбанпеневото въстание от 1837г. Та ето от това интересно местенце е и нашата съвременна героиня.

Бѐлимел

В началото на демократичния период Цвети се мести в София, където се събира със своята половинка в живота и както тя казва: „Пет години съм учила в Чипровци, отидох в София пак да се намеря с чипровчанин. Това е Съдба.“

И сега за вас, почитателите на „История в шевици“, ето какво ми разказа Чипровското Цвете от Бѐлимел:

Кога те дръпна коренчето и те обхвана тази Чипровска магия?

Цвети: Още от 1990 година мечтата ми беше да уча рисуване и в Чипровци имаше художествено училище със специално разширено изучаване на чипровските килими, нови съвременни разработки на килимите и пет години всъщност съм учила този занаят в Чипровци. За съжаление това училище вече не съществува под тази си форма. Някога беше много хубаво художествено училище. За съжаление зората на демокрацията го фалира като такова. Сега в момента е основно училище.

Помня, когато се захвана да учиш как да използваш за тези цели софтуера Adobe Illustrator. Това точно как се случи?

Цвети: Ти знаеш как се запалих. От форума photoshop-bg - това ми е било мечта. Там се запознах и с теб всъщност. Ти реши, че съм тинейджър в началото, защото обучаваше в твоя раздел доста тинейджъри. Никнейма ми беше Цветелинка и хората се заблуждаваха, че съм по малка. Ти и Ники Михайлов ме запалихте по графичния дизайн. Заради вас започнах да изучавам графичния дизайн.

А кога се реши да издадеш книжка за чипровските килими?

Цвети: Реших, че това ще ми е от полза за създаване на модели на чипровски килими. И така всъщност започнах в началото. После, когато натрупах опит в графичния дизайн, започнах да творя в тази посока.

Изцяло ти ли изготви книжката?

Цвети: Да, изцяло, всичко от- до-: текст, дизайн, предпечат е мое дело. Дадох я вече готова за печат.

Някакво издателство ли я отпечата или ти сама?

Цвети: Сама платих отпечатването. Издателствата нямаха никакъв интерес към тази материя.

Ще почнат да имат, така че се подготви да направиш нещо отново.

Цвети: Ами в момента тече разработката на втората част на книжката, където ще бъде с други мотиви: растителни и животински. Всъщност файловете за книжката са готови, но все още отлежават, очаквайки времето си. Те са вече страшно много тези мотиви (по-сложните), та това налага и книжката да е по-голяма. Ще има един вид предговор с мотиви от първата книжка и тогава ще мине към втората част.

Родило ли се е вече името й или още не?

Цвети: Няма още име. Първата книжка се казва „Пъстри Килими“, а  за втората все още не се е родило заглавието.

Ще се роди!

Цвети: Трябва да дойде от „само себе си“, от невидимото. Много хора ме питат какво става с втората част. Казвам, че още работя върху нея, защото искам да изчистя до посления детайл нещата. Може би ще потърся за помощ теб и Ники.

Я ми кажи, ти стана кога си го закара в София?

Цвети: Още преди много години. Аз винаги съм имала стан, още откакто съм женена. Преди 20 години. А свекърва ми не е спирала да тъче. Тя е една от най-старите тъкачки в Чипровци.

И реално погледнато голяма част от майсторското знание, което в последствие усвоих е именно благодарение на нея.

Тя ти даде същината?

Цвети: Да. Защото в училището те учат само на разработки на нови модели. 

Същинският, истинският чипровски килим в цялата му тънкост го научих от нея. Тя ми предаде това знание преди 20 години и никога не съм спирала да се занимавам с килимарство. По-късно реших да правя и по-разработени модели, да предизвикам интереса в хората.

Правя и колани, гривни, медальони, но на по-малък стан. Съчетавам дървени елементи с великолепието на тъканта. Магията на естествените материали е запленяваща за мен. 

Ръчно изработени колани с чипровски мотиви и с дървени плочки,

измайсторени от Мирослав Панов - Сребърният Еднорог

Правих на ансамбъл „Бистрица“ колани с чипровски мотиви за целия им състав, но те са разработени в цветовата гама на шопската носия.

Зная, че имаш участия в изложби. Сподели нещо за това.

Цвети: За мен най-големият ми успех е участие в изложба на Етнографския музей в София. Бях графичен дизайнер на цялата изложба. От дипляната до винила. Това беше преди три години.

А в Чипровци?

Цвети: Там участвах в организацията на фестивала. Винаги е било като доброволец, когато са имали нужда от моите умения съм помагала. Това ставаше благодарение на една група в социалната мрежа, която създадох „Чипровският балкан – цветето на България“. Там правя и рекламата на фестивала. Рекламите за разпространението на чипровския килим са мое дело. Осем години работих върху този фестивал. Запомняща остана една инсталация на килими, която качихме в балкана. Момент, който никога няма да забравя. Как пъстротата на килимите се носеше от повея на вятъра като есенни листа, като пролетни цветя. Изумително беше. В това участват много хора със сърца за българското, не само аз.   

Кажи ми нещо за твоя човек. Подкрепя ли те в тази лудост?

Цвети: О много! Винаги ме е подкрепял. Всъщност и двамата (говори за сина си). Те са златни. Когато седна да тъка у дома, съм като жрица, която извършва свещенодействие и никой от момчетата не ме закача, за да не сепнат ритуала. Независимо дали има или няма някаква друга работа. Мъжът ми винаги е искал да се занимавам с това, което ме прави щастлива. Той държи на традициите. 

Мечтая да си направя детска школа, тук в София. Да предавам знанието си на деца. Бъдещите пазители и пазителки. Но за сега не ми стига времето да пристъпя към действие. Частният ни бизнес и тази мечта за момента трудно се съчетават.

А вашия юнак си го възпитавате в духа на българщината, до колкото съм видял.

Цвети: Той участва във всичките ни начинания в този аспект. Той също знае да тъче, научил е процеса на работа в изработване на килимите. Познава детайлите на стана.

Той на колко години стана?

Цвети: Предстои ни бал. Ще учи роботика.

Да ви е жив и здрав! Да ми изпратиш снимки от фестивала в Чипровци тази година.

Цвети: Разбира се. Пращам.

Как си с поръчките?

Цвети: Дал Господ. И от към време ако го докарвах, щеше да е чудесно. Това е тежка работа.

Но пък виждам време за фестивала намираш.

Цвети: За фестивала винаги ще съм там. Независимо дали имам възможност да участвам, това е в сърцето ми. Изготвих лого на фестивала по идея на една от най-добрите тъкачки. За сега нямаме възможност да го използваме, но живот и здраве колелото на живота се върти.

Разкажи ми за някои интересни поръчки, които си получавала.

Цвети: Сещам се за една поръчка за троянския манастир с църковни кръстове.

Друг път получих една поръчка за килим шест квадратни метра, който в момента се намира в Москва, по мой проект. Той е на стената в едно заведение в централната част на Москва. Изработката му беше много трудна. Тъкаха го свекърва ми и още една тъкачка от Чипровци. В тъкането на тази поръчка имам съвсем малко участие. Няколко фигурки, но както се казва „Втъках и аз частица от себе си“.

Блог на Цвети: http://crazy2002-tcvetelinka.blogspot.bg/

Групата на Цвети във facebook: „Чипровският балкан - цветето на България“ https://www.facebook.com/groups/BalkanChiprovtsi/

Профил на Цвети: https://www.facebook.com/tsvetelina.petkova.71

Повече от творчество на Цвети можете да разгледате в тези албуми.

Първи албум, Втори албум, Трети албум, Четвърти албум, Пети албум.

„Българските шевици – произход и значение”

 VI Пролетни дискусии на тема „Културно-историческо наследство. Памет за рода и произхода”

 Българските шевици – произход и предназначение

Славян Стоянов, Дима Тодорова 

I Част

ПРЕДПАЗЕН ХАРАКТЕР

Русалии и калушари. Фотография от материал на БНР. Публикацията можете да чуете в аудио формат ТУК

Произходът на шевиците е тясно свързан с най-древните вярвания на народа ни. Те не са характерни единствено за българите, но може би в българската везбена традиция са се съхранили, макар до голяма степен и криптирани, изначални представи и практики, които ще засегнем в това изследване.


За много хора шевиците представляват основно декорация на дрехите и изпълняват единствено такава роля. За съжаление ще трябва да разочаровам тази част от хората, които са убедени единствено в декоративното им предназначение. Да, те имат такъв смисъл, но едва като последен и завършващ криптографски (кодиращ) аспект. Не е нужно да го приемате или да го разбирате, ако не искате да научите повече за същината на тази практика. Така или иначе, тя носи послание за невидимия свят и нейната цел е да окаже насочено въздействие към него.

Преди древните хора да започнат да вшиват конци по дрехите си (втората "кожа"), те са татуирали същата информация върху телата си. Този аспект от възникването на шевиците засягат редица видни български етнографи. Повече за тази практика можете да научите в  I част, II част  и III част от „Взаимовръзката между татуировки и шевици на Балканите от дълбока древност“.

Можете да увеличавате изображенията като кликнете върху тях.

ПРЕДПАЗЕН ХАРАКТЕР

1.Татуировки по тялото на жена-воин от келтите.

2.Чернофигурна керамика 470 г. пр Хр. тракийски жрици. Амстердамски музей.

3.Чорапи на лазарка от гр. Поморие. Акварел. 40-те години на XX в. Арх. ИФЕМ-БАН.

4.Шевица (сокайна). Село Коевци, Севлиевско. Втората половина на XIX в. НЕМ-БАН

Ако направим анализ на думата О - ГРАДА ще открием, че тя дава представа за изграждане (градеж) на защита О-коло нещо. В идеята стои кръгова защита и за това свидетелства буквата O, която е графичния символ за кръг. Дори когато оградата следва друга геометрична форма, в нея безусловно остава най-древната ѝ концепция, а именно КРЪГОВА ЗАЩИТА. О-ГРАДА не е единствената дума, която следва тази идея за кръг. Думата О-коло пък съдържа в себе си кръгова защита от колова конструкция.  Думи като О-коло-връст (Кръгова защита от заключена / вързана колова конструкция), О-биколка е друга производна, носеща аналогично значение. Защо е базисен този факт в настоящото изследване, касаещо везбената традиция? Причината се крие в това, че защитните бордюри се везат О-коло О-творените части на дрехата, а както е добре известно, те споделят кръгла форма. Пазвата, ръкавите и долната част на дрехата. Това са местата, където посредством конкретна везба трябва да бъде изградена защита от зло, което може да навлезе във вътрешното пространство. Тази защита има комплексно предназначение. Като цяло тя трябва да О-пази живота и благосъстоянието на вътрешната ни подредба. Трябва да се отбележи, че защитата има не само дефанзивен характер, но също така може да притежава и офанзивен характер, следвайки старата максима „Най-добрата защита е нападението“.

Етимология на думата КОЛЕЛО "Колело в класическата си форма се състои от обръчи и колчета-спици . Корена е кол (коло, колос, колона). Идеята е за въртящи се колове или колове в кръг. Старобълг. коло, род.п. колесе τροχός, ἅμαξα „колело, талига“ (Супр.). Слав. *kolo, род.п. -ese - стара es-основа (срв. колесник), сродна със старопрус. -kеlаn в maluna-kelan „мелнично колело“, старогр. πόλος „ос“ (*kwolos), старосканд. hvel, староангл. hvéohl „колело“, старогр. πολέω „движа се в кръг“, староинд. cárati „блуждае, движи се“. С удвояване на основата са лит. kaklas „шия“ (букв. „въртяща се“), староинд. cakrás, авест. čахrа-, старогр. κύκλος „колело“, тохар. kukäl/kokale „талига“ (*kwe-kwl-o-)."

Най-опростената форма, която се използва с тази цел, е вертикална линия (погледната отгоре може да бъде представена като точка). Сама по себе си правата линия не символизира съюз или единение, откъдето следва и силата. Именно затова идва зиг-загът. За да анализираме зиг-зага, трябва първо да се има предвид, че всеки усложнен символ е съставна фигура от по-прости пиктограми. 
В древността при развитието на писмеността едно от важните неща, които трябва да знаете, за да започнете да разбирате, е че всъщност всеки графичен символ е стилизиран образ, картина. Всяка днешна буква, руна, тамга, йероглиф е започнала съществуването и развитието си от картинен образ.


И както вече споменах, най-семплата графична форма, с която можем да илюстрираме ограда, това е вертикалната линия. Когато съберем две вертикални линии, за да изобразим покров, покрив, закрила, защита – получаваме първия символ от зигзага. Той се определя като мъжки,  сочещ нагоре и съдържа фалистична концепция. Когато е насочен надолу, той вече носи женска информация.

Също така символът, който сочи нагоре, може да се интерпретира като схематична представа за земния символ – планина. В пиктографския смисъл можем да видим и човешки ръце, които са вдигнати леко. Когато свържете два или повече такива символа, получавате основната схема, чрез която се изгражда бордюра или стената.

1. Шевица (бордюр) от мъжка риза от Видин. 2. Бордюрни елементи от добруджанска престилка. 3. Бордюрни елементи от възглавница, Ловешко. 4. Бордюрни елементи от сукман, Старозагорско. 5 и 6 са бордюрни фрагменти на престилки от Елховско.

Анализът на кръговата защита посредством графичния символ на зиг-зага ще ни отведе далеч във времето до историята за сътворението на човека и неговото предназначение и както сами ще разберете до символ, тясно свързан с българския народ, символ познат и като „Знакът на рода Дуло“ .

1. Средновековна подова мозайка (11-ти, 12-ти век), пресистерията на Катедралата в Новара, Пиемонт, Италия.  2. Средновековна илюстрация на Адам и Ева . 3. Карта на земния рай от Мойсе, 1724г. Източник: Bibliothèque nationale de France. 4. Печат от Външния град на Плиска (по И. Йорданов)

За момент ще отворя скоба да поясня, че така емблематичният за българите символ IYI присъства във везбената традиция в изключително разнообразие, от най-изчистената му графична (руническа) форма – до разнообразие от усложнени композиции, изградени върху гръбнака на IYI. Те следват винаги добре познатата структура, която се превръща в канон. Една централна фигура, илюстрираща Богинята Майка или Дървото на Живота и две обграждащи я фигури, чиято функция и предназначение е да пазят живота. Ние виждаме това отново съхранено в писмеността посредством така наречените скоби, които иначе казано означават ограда. Ето как изглежда символът в различните вариации на скоби: 

( Y )  / Y /  . Y .  I Y I  < Y >

По вида, с който се срещат във везбата, те могат да бъдат разделени на няколко групи и подгрупи, Групите се определят от централната фигура, а подгрупите – от елементите на пазителите, защитата.

I – Богинята Майка.

Има три категории:

Категория антропоморфни изображения, зооморфни и флорални изображения на Богинята.

II – Дървото на живота

Подгрупите се определят от елементите на пазителите в няколко разновидности:

А) Антопоморфни (Човекоподобни)

Б) Зооморфни (Животински)

В) Соларни (Слънчеви), Флорални (Растителни)

Г) Предметни

Като основа на всички са руническите вариации, които е особено трудно да се анализират кога  илюстрират „Дървото на живота“ и кога – „Богинята Майка“ . Позата, в която се среща Богинята, е така наречената „адорация“ – възхвала с издигнати ръце нагоре, която напълно се припокрива със символа за Дървото на живота. Този символ съществува в две форми и означава едно и също. 

и

В скандинавската руническа система това е руната Алгиз (Algiz), с която се изписва и обозначава Световното дърво Yggdrasil.

1. Фрагмент от бордюр на възглавница от Ловешко, XIX век. Изложба на Д-р Евдокия Петева-Филова  2.Фрагмент от шевица от Трънско за възглавница и кене от XIX век от личния архив на Стефка Михайлова. 3. Фрагмент от шевица (Росица Чуканова) 4.Фрагмент от завършващи елементи на шевица от рамене на женска риза Врачанско (La broderie nationale bulgare Album)

Богинята Майка – антропоморфни изображения

1. Фрагмент от бордюр на кърпа от Плевенско, VII-IX век. (Петева, от книгата на Иван Коев „Българска везбена орнаментика“, БАН, 1951.) 2. Фрагмент от шевица на раждащата Богиня Майка (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957).
3. Фрагмент от бордюр на кърпа от Никополско, VII-IX век (Петева, от книгата на Иван Коев „Българска везбена орнаментика“, БАН, 1951.) 4. Фрагмент от шевица от Плевенско на раждащата Богиня Майка и пазители (Изложба на Д-р Евдокия Петева-Филова)

Богинята Майка – зооморфни изображения

1. Фрагмент от престилка от село Манастир, Провадийска община, Варненско. 2. Фрагмент от шевица на пазва от женска риза, Видинско (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 3-5. Всички останали три шевици са от руската везбена традиция, средата на XIX век., Вологодский район.

Богинята Майка – флорални изображения

1. Фрагмент от пола, Самоковско (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“,  1957). 2. Фрагмент от ръкав на женска риза, Софийско (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 3. Пола на женска риза, Дупнишко (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 4. Ръкав от женска риза, Граховско (Петева) 

II – Дървото на живота

Пазителите

А) Антропоморфни изображения

1. Фрагмент от престилка, Елховско (Иван Коев, „Българска везбена орнаментика“, 1951) 2. Фрагмент от ръченик, село Грамада, Кулско (Иван Коев, „Българска везбена орнаментика“, 1951) 3.Северно руско везмо (По Л. А. Динцес, Сов. Етногр. 1947). 4.Северно руско везмо (Сов. Етногр., 1935) 

Б) Зооморфни изображения

1. Фрагмент от шевица на женска риза –  с. Бозвелийско, Варненско (Източник: Светлана Енева) 2. Фрагмент от женска риза, Софийско (Изложба на Д-р Евдокия Петева-Филова). 3, 4. Фрагменти от престилка село Манастир, Провадийско.

В) Соларно – флорални изображения

1. Фрагмент от шевица на женска риза  – с. Бозвелийско, Варненско (Източник: Светлана Енева). 2. Фрагмент от капанска женска риза (Източник: Здравка Димитрова). 3. Фрагмент от шевица със свастики от капанска шевица,  с. Садина (област Търговище) (източник). За тази шевица има два източника на информация, вторият е че шевицата е от с. Суходол, Средецко, избродирана за момински ръкави (източник). 4, 5. Фрагменти от шевици, Трънско (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 5. Фрагмент от шевица от ръкав – Ловешко (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 6. Фрагмент от шевица, Плевенско (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929.)

И така, нека отново се върнем при символа зиг-заг. В тази символна орнаментика е съхранена както древната представа за структурата на вселената и Световното дърво, така и за зараждането на живота. За целта ще погледнем фрагмент от Библията, който пояснява каква е била целта и предназначението на Адам и Ева.

След като бил създаден човекът, Бог го отвежда и поставя да живее на определено място, което Библията нарича Едем или Едемската градина. Това не е просто едно озеленено пространство, а място, където Адам е бил добре защитен. Ето и пасажът, който разкрива неговото предназначение:

„И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я ОБРАБОТВА и да я ПАЗИ.“ Битие 2:15

Предназначението на първия човек е било да обслужва / обгрижва това пространство и да го пази. Повече от ясно става, че неговият статут е на ПАЗИТЕЛ. 

Защо символът IYI е толкова важен за владетелския род на българите? И защо той е символ с особено значение за българите? Може би отговорът е в това, което той символизира. Не е толкова невероятно този владетелски род (Дуло) да са потомствената линия на пазителите на божествения живот и знание, а народът им – народът на Пазителите. БОГ-АРИТЕ, БОЛГ-АРИТЕ. Иначе казано Божиите хора, Божият народ.

Нека видим как е била изобразявана защитата на тази градина:

1. Изображение на Адам и Ева от VI век, Северна Африка. 2. Изображение на Адам и Ева от Codex Beatus на Свети Север, 1050-1060 г. 3. Изображение на Адам и Ева в Едем. Релеф върху каменен стълб от IX век, Ирландия. 4. Средновековна илюстрация на Адам и Ева.  5. Петроглиф на Дървото на живота и Пазителите (5000-10000 г.), Армения. 6. Печат от Външния град на Плиска (по И. Йорданов).

Добре се вижда зиг-загообразното ограждане на пазеното пространство. Трябва да се има предвид, че описаната история в Битие има значително по-стар прототип, който идва от Шумер. В шумерската версия това е историята за Адапа (Адама).

Изображение на Адапа и Ева в Едем (Шумерски печат)

Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Според някои учени те са представители на бялата раса и идват от север, организирайки познатата ни държава Шумер. Местното арабско население е било в етап на първобитно-общинен строй, докато дошлият народ бил носител на значително по-високо развита цивилизация. Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил.години пр.Хр. В епоса на шумерите (Епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество. Предположенията на учените са, че този народ, който дошъл в плодородния полумесец, идвал от планинска страна близо до море. Шумерите владеели мореплаването и със себе си носели вярвания и представи за света, чиито по-древни аналози намираме в идолните пластики и декорацията по керамиката от халколитната култура на Причерноморието. Същите архаични аналози дословно откриваме и във везбената традиция.

Във волжко-българската летопис директно се казва, че шумерите са самарски (Шумер, Сумер, Самар) българи. Отново там се дават значително количество сведения кога, как и защо този клон на българите слиза към земите на Месопотамия. Също така се описва, че поради потопа част от българите отиват в Египет и дават началото на Египетската цивилизация.

Съществува антично сведение (Диалозите „Тимей“ и „Критий“ на древногръцкия философ Платон), което говори за потъването на Атлантида (Във Волжко-българските летописи също се говори за този град като столица на древните българи. Там той е наречен Ат-алан). В това антично сведение се разказва за народ, дошъл от Балканите и основал първата столица на древен Египет – град Саис. Първата династия на египетските фараони започва именно от боговете на този древен балкански предпотопен народ. (Повече за това сведение можете да прочетете тук.)

Преминахме през Шумер и Египет, защото тези култури са ни оставили маркери в пиктографската символика. Пример, който ще използваме в настоящото изследване, е египетският йероглиф за вода. Водният предел винаги се е явявал естествена защита от опасности, затова често границите на държавите се очертават от водни предели. Символът за вода винаги присъства на свещените места. 

Египетският йероглиф за вода МЕМ е зиг-заг. Гръцката буква МЮ произлиза от същия символ. Виждаме, че в графичната система за вода той е останал и в други индоевропейски езици, като Water. В българския език можем да го видим в архаизмите. Лечебна или жива вода АЯЗ-МО е същото това египетско МЕМ. Това е дума, която се използва за извор на свещено място, храм, светилище.

Водата носи в себе си живот, но представлява и естествена защита – именно поради това древните строители са изграждали водни бариери и ровове около селищата си. Нека видим дали това съществува като фактор и в Едем.

"И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки." Битие 2:10

1. Средновековно изображение на Едемската градина с четирите си реки. От картата на Херефорд. 2. Едемската градина. Графика от 18-ти век, показваща предполагаемото оформление на Едемската градина. 3. Дървото на Живота от средновековен манускрипт  от Бертолд Фъртмайер 1481 г.

Изображенията на Едем показват, че освен кръговата конструкционната защита, има и водна защита. Нека видим как това познание се е предавало и използвало.

I ред: 1.Колова защитна конструкция. 2. Шевица със зигзагообразен бордюр Кюстендилско (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957). 3. Разнообразни вариации на водна защита.
II ред: 1.Ранен средновековен замък. Реконструкция, изградена въз основа на гоблен.
2. Бордюр от женска риза, Софийско (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957).  3. Бордюр от ръкав на женска риза, Кюстендилско (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957). 4.  Съвременна илюстрация по описанието на Атлантида

Всички познавате термина „Човешка стена“. Хорото като свещен танц следва тази схема на кръгова защита, формирана от човешка стена.

1.Човешка стена от служители на реда. 2.Хоро от събора в Копривщица: Източник ТУК  3.Първите две шевици  са от книгата на Росица Чуканова, "Българска народна шевица" - 1957г. 4. Последната шевица е от изложбата на д-р Евдокия Петева-Филова.

 

Ритуалното мъжко хоро в Калофер в ледените води на Тунджа на Йордановден. Фотография Мариана Стефанова

Както вече стана ясно, защитната функция на шевиците е кръгова и се слага на отворените, сиреч кръгови места на дрехата. Самата защита може да е многопластова, по няколко реда шевици, които изграждат самия защитен бордюр. 

Защитата освен дефанзивно действие, има и офанзивно действие.

1. Илюстрация на древни Британски воини. 2. Племенен воин, Африка.
3. Антропоморфна идолна пластика от VI хилядолетие (на 8 000 години) от неолитното селище край Мурсалево (Снимка: Георги Колев). 4,6. Първите две шевици са от книгата на Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957). 5. Техника на лицева военна маскировка. 7. Последната шевица е от изложба на д-р Евдокия Петева-Филова. 

Тя служи да възпира външни сили, но може и да атакува тези сили, за да не им позволи отново да нападнат. Унищожавайки ги, тя всъщност изпълнява и почистваща или целебна функция спрямо онова, което защитава.

ОЧАКВАЙТЕ

II Част

ЛЕЧЕБЕН ХАРАКТЕР

Използвана литература:

1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
2. "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕН" Юлия Боева
3. "Българска народна митология" Иваничка Георгиева C 1993
4. "Българска народна шевица" Росица Чуканова - 1957г.
5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
6. "Голяма книга на древните цивилизации по българските земи" Славян Стоянов 2016
7. "Средновековния болярски костюм - прототип на габровската женска носия" Мая Джамбазова
8. Ст. Л. Костов, "Български народни шевици", Първа част - 1929г.
9. Л. А. Динцес, Сов. Етногр. 1947г
10. Сов. Етногр. 1935г
11. Иван Коев "Българска везбена орнаментика" 1951г.

Използвани изображения:

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателя на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.