Бабинден във Варненско в миналото и сега

Снимка: НЧ "Съзнание 1926", архив

Бабинден е празник, който се отбелязва от древността, не може точно да се датира неговото начало.

По нашите земи се практикува от незапомнени времена. Свързва се с жените, които помагат при израждането на децата. Те са били винаги на висока почит, възприемали са се като “полубожества”, защото са помагали на детето да премине от единия в другия свят. Интересното е, че няма данни да се празнува от другите народи.

С тенденцията раждането да се извършва в болници, по естествен начин празникът се премества от къщата на селската бабата акушерка в болничното заведение. Вече функциите на бабата за иззети от акушери и гинеколози. Всички обичаи и ритуали, които са се изпълнявали, се насочват към медицинските работници. От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. В нашето съвремие обичаят е променен, но са запазени основни елементи.

Толкова е консервативна традицията към празник като този, че дори и да се чества официално на 8 януари, бабите продължават да го празнуват на старата му дата – 21 януари.

Бабинден в Белослав – преди и сега

В Белослав (старото Гебедже), както и навсякъде в миналото, ражданията са ставали по къщите. Възрастни жени са влизали в ролята на акушерки, наричали са ги „баби”. Във всяко селище е имало по две или три такива, които са били в режим 24/7. По всяко време е можело да им се хлопне на вратата, че еди коя си булка почнала да ражда.

Снимка: НЧ “Съзнание 1926”, архив/Баба Щириница с двете си внучки на Бабинден, 1917 г.

В своя съвременен вариант празнуването на Бабинден на 21 януари в Белослав преминава по определен ред. Всяка година жените от пенсионерските клубове посещават поликлиниката в града. Измиват се ръцете на главния лекар – д-р Станков. Посещават се също Общината, като в кабинета на кмета дори се играе хоро. След това тържествата продължават по квартали в пенсионерските клубове.

Снимка: НЧ “Съзнание 1926”, архив

На снимките се вижда как възрастни жени отбелязват празника. Винаги се обличат в народни носии, или поне носят елементи от народната ни носия (престилка, кърпа, елек, риза). Алкохолът в този ден е разрешен и дори задължителен за бабите, вият се хора. Чуват се провиквания до късно вечер.

Снимка: НЧ “Съзнание 1926”, архив

Мъжете не участват в празника, за жените е разрешено да използват цинизми и да се задяват с мъжете, ако случайно срещнат някого по пътя. Еротичният елемент присъства доста осезателно на Бабинден.

Снимка: НЧ “Съзнание 1926”, архив

В интервю за “Нова Варна” Станка Миронска – председател на Съюза на пенсионерите 2004 в Белослав, споделя впечатления от нейната баба Станка, която е била известна лечителка и е бабувала в Белослав и околностите.

Всяка година на Бабинден в техния дом са идвали жени, на които баба Станка е помагала при раждането. Носели са печена кокошка, хляб, вино, кърпа и сапун. Задължително са измивали ръцете на бабата и са наричали: “Както се плъзга сапуна в ръцете на баба Станка, така лесно да се раждат децата”. Почитта към нея е била толкова голяма от местното население, че като е починала през 50-те години на двадесети век, са я погребали с бели ръкавици.

Какви са били традициите за празника в цялата страна?

Още от сутринта всяка родилка, на която е помагала бабата отива да и „полее”, като носи варена кокошка, печена питка, ракия, кърпа, сапун и някакъв подарък, обикновено тънка престилка.

Бабата си е приготвила на двора бакър пълен с вода и в него съд за поливане. Младите булки винаги са облечени в нови премени. Когато влизат в двора на бабата първата работа на жените е да полеят на бабата да си измие ръцете. Младите жени гребат в бакъра с вода, и поливат за да може бабата да си измие ритуално ръцете.

Трябва да се отбележи, че всички носят дар на бабата акушерка – сапун. При измиването на ръцете са се изричали специални думи, които имат магическа функция с цел лесно да се раждат бебетата. След като бабата си измие ръцете и ѝ подадат кърпа, тя поканва всички гости да влязат в къщата. На трапезата се разкъсват донесените пити и кокошки. Интересно е да се спомене, че на този празник са позволени много шеги и черен хумор, дори цинизми. Алкохолът е на почит! Развеселените компании, след като си хапнат, отиват на мегдана на селото. Там по традиция се събират всички жени, задължително свири музика – гайда, кавал, тъпан.

По пътя към мегдана развеселените от алкохола жени спирали всеки един мъж и му вземали калпака или каскета и докато той не си го откупи с някоя пара не му го връщат. Песен, която се е пеела на този празник, е: „Люх, люх Бабинден, що не е всеки ден”. До този момент от празничния ден мъже не се допускат да се включват във веселбата. Те могат да се включат едва на хорото, което се прави на мегдана.

Автор: Росен Гацин

Източник: Оригиналната статия е в "Нова Варна"