Баба Гаца – Дъгата, скрита в черно-бяла снимка.

Фотографията след и преди обработката.

Обработка на фотография и разказ - Славян Стоянов.

   Тази снимка е правена в град Червен бряг през далечната 1924г. Това са предците на д-р Росен Гацин.

Дима Тодорова и Росен Гацин - организатори на "Фестивал на шевицата" Белослав. / Фотография: Виктор Опи 

Седналите възрастни хора са неговите пра-пра дядо и баба от страна на пра-дядо му, който е изправеният мъж в костюм. Възрастните се казват Нино Гацин и Рада, на която са викали баба Гаца. На заден план на снимката се вижда сушилня за сливи от коловоплетена конструкция. Разбира се и сами можете да се досетите, че причината е така известният български еликсир РАКИЯ. Един от начините, посредством които семейството се е препитавало. 

Баба Гаца

Историята на пра-пра бабата Гаца е колкото интересна, толкова и болезнена. Всъщност тя е  родом от Софийското село Липница.

Село Липница, Софийско

Разказвам нейната история, защото това е родова памет, а в днешното време все по-често ставаме свидетели на това как някой иска да изтрие паметта ни, да заличи уроците на миналото като сме упреквани в подвластие на стереотипи. Историята на тази жена е такава, каквато е, и тя е малко парченце от пъзела на целия ни древен народ. Като девойка на Рада й се налага да бяга с цялото си семейство, след като при самозащита убива турчин, който се опитва да я изнасили. Девойката е нападната докато пасе биволите по балканските ливади на Липница. По време на схватката с похитителя тя успява да му нанесе силен удар с кривака в главата, което се оказва фатално за него. Семейството на Рада укрива следите и решава, че ако останат в Софийско, турските власти ще убият всички. Така се озовават първо при роднини в с. Камено поле, а после в Червен бряг.

1. Хоро от мегдана на село Камено Поле 2. Стара къща от село Камено поле / Фотографии от архива на Враца - Източник: Тук

Дали поради този случай или редица трудности в живота, Рада печели славата си на силна жена. Често я виждали на кон. Рада не се е гордеела със стореното, въпреки че насилието е било спрямо нея, тя  носела бремето на злочестата ситуация през целия си живот. В онези времена детската смъртност била висока. Тя също изгубва някои от децата си. „Отнех живот и ето - връща ми се“. Мислела, че причината се таи в това злочесто минало. По някакъв начин това я направило смирен, проникновен, но и много силен, корав характер.  Тази жена дотолкова будела възхищение, че всички в семейството решават да носят фамилията на „титула“, с който била наричана от всички близки и далечни, а именно: Гаца. В бита и културата ни често името „Гаца“ българите са давали като прозвище на надарени с лечителски или прорицателски / небесни способности хора . Например капанците от село Осенец наричат небесната дъга „Баба Гаца“.

 „Падането на първия млечен зъб на детето е събитие и в капанското семейство. Обикновено възрастните карат детето да го хвърли върху покрива на къщата, като при това извиква: „Бабо, чепльо, на ти кокален зъб, ти ми дай железен“. Това се схваща като забава за детето, с която се преодолява страхът от изваждането на зъб. Освен към чеплата (щъркела) осенските деца в този случай може да се обърнат към Баба Гаца (дъгата) и много рядко към дядо Боже.“  (Из: dictionary.sensagent.com етнография на село Осенец)

А Рада имала и друга, не по-малко любопитна страна: имала е дарба на провидец, познавала добре билките и често помагала на нуждаещи се като народен лечител (знахар). Брала е билки, с които е лекувала. Като зряла жена Рада започва да бабува и да изражда децата на близки и далечни. Такава жена има особен статус сред обществото. Като народен лечител и акушер тя печели уважението на съгражданите си. 
Много са спомените, предавани от поколение на поколение за баба Гаца. Внуците й разказват как за нея нямало ден и нощ, щом трябва да помогне на някого. Идвали хора от далеч да търсят лек. Една нощ на портата пак се тропало. Дядо Нино отворил и видял другоселци с волска кола. Примолили се да излезе баба Гаца. На каруцата била вързана млада жена, която буйствала.  Родила преди няколко дни и полудяла. Не искала да приеме детето си. Баба Гаца излязла на вън. Приближила се мълчешком към младата жена, погалила я по лицето и казала: "Ела, булка. Ела при мен". Болната се успокоила. Баба Гаца казала да я отвържат, хванала я за ръката и я повела към стаята си, като кротко й говорила нещо. Младата жена прекарала нощта там. На сутринта, преди изгрев още излязла от стаята на лечителката и поискала веднага да види детето си. Била оздравяла.  

На снимката детенцето, което седи в нея, носи нейното име и също се казва Рада. За нещастие малката почива на крехката 13 годишна възраст.

Мъжът в костюма е осиновеният син на Нино и Рада и се казва Иван Гацин, който е роден в село Камено поле, Врачанско, и е от рода на Терзиите. (Родното име на осиновения е Иван Кирков Луканов). Това е известен род в селото. Води началото си от легендарния поп Мартин. От същия род са произлезли 18 свещеника.  Той се жени за Стефана, която е младата изправена жена на снимката и по това време е бременна с дядото на Росен Гацин (който ми и предостави снимката за обработка). 
Иван Гацин е работил като писар в общината на Червен бряг. Винаги ходел облечен в костюм, за което често се шегували с него, че и на нивата е с вратовръзка. Сушилнята за сливи всъщност е била построена от него. Находчивият Иван Гацин насадил и орехова градина, от която заедно с производството на ракия спомагал за препитанието на семейството. Като особняк го помнят наследниците му. В с. Камено поле още си спомнят за Иван Гацин - Горничанина, даден "раненик", защото майка му умира, когато е бил на 40 дни. Обичал да поддържа имидж на човек с по-особен статус, говорил е на „вие“ с чуждите, дори  със снаха си. Това разказва бабата на Росен Гацин от София, на която Иван Гацин се явява свекър.         

Невероятно е каква история може да пази една стара фотография! Уловен миг от паметта на народа ни! Горчивата болка в сърцето на баба Гаца, която като също толкова горчива целебна билка се превръща в животворен дар за стотици, отпили от нея. Прозвище на жена-лечител, което мъжете предпочитат да носят като фамилия и да предадат сила и спомен, който то носи към бъдещите поколения. Небесна дъга, свързваща като път светове от минало, настояще и бъдеще.

Кратък документален филм за Червен Бряг

Шал с капански мотив

В тази кратка публикация Севдалина Перошанова ще ни разкаже стъпка по стъпка как се бродира върху плат с канаваца. Снимките са предоставени от нея.

Севдалина Перошанова

 Това, което съм изработила е шал с капански мотив.

Кликнете върху изображението, за да уголемите

1. Прикрепям канавацата върху плата. Тропосвам. Поставям гергеф и бродирам както върху обикновена панама.

Кликнете върху изображението, за да уголемите

2. Когато мотивът е готов, сваляме гергефа и махаме конеца, с който сме тропосали канавацата.

Кликнете върху изображението за да уголемите

3. С помощта на пинсета внимателно издърпваме нишките на канавацата.

Кликнете върху изображението, за да уголемите

Кликнете върху изображението, за да уголемите

4. Внимателно изглаждаме от опаковата страна.

Кликнете върху изображението, за да уголемите

5. Нашият шал е готов :)

Кликнете върху изображението, за да уголемите

Капанската магия във века на IT технологиите.

Уважаеми приятели и читатели на „История в шевици“, за нас е изключително вълнуващо да ви представим две чаровни млади хубавици, които ни заплениха с усърдието, което са положили в изследване на капанските шевици. Заедно с техният преподавател по информационни технологии - Венелин Николов, те участваха в националната олимпиада, която се проведе във Варна. Проектът за електронно помагало е класиран на престижното четвърто място от 1050 проекта. „Символиката на капанските шевици“ на разградските ученички Ася и Симона Андрееви е този, който привлече и нашето внимание. По време на представянето им те получават специалните поздрави на журито за избора на тема. В подготовката на проекта имат и сърдечно съдействие както от близките си, така и от капанската майсторка-везбарка Николинка Ангелова от Гецово.

Двете чаровници, Ася и Симона

Решихме да споделим с вас нашия спонтанен разговор веднага след самата олимпиада.

История в шевици: Как мина представянето?

Г-н Венелин Николов: Бурни аплодисменти, много ръкопляскания.

История в шевици: Много участници ли имаше?

Г-н Венелин Николов: Много, да. Много и разделени по категории, но олимпиадата е такава, че от общо участвали 1050 проекта до финала достигат 20. Тоест тези двадесет мериха сили. Но всеки от тях е в различна категория.

Г-н Венелин Николов, преподавател по информационни технологии на Ася и Симона.

История в шевици: Колко категории имаше?

Г-н Венелин Николов: Ами бяха раздробени на пет категории, тоест те си вървят и на уеб, и на мултимедийни приложения. Нашата категория е мултимедия.

История в шевици: Разкажете ни нещо за началото. Как възникна идеята при вас?

Г-н Венелин Николов: Те могат да я кажат (говори за близначките Ася и Симона).

Симона: Пътувахме за лагер и обсъждахме, каква да ни е темата и тъй като много обичаме да танцуваме решихме да направим проект за капанската народна носия.

История в шевици: Имате ли нещо общо с капанците?

Ася:  Лично ние не, но сме израснали сред капанците.

Симона: Ние сме в известен капански регион.

Г-н Венелин Николов: Оказа се, че аз съм чист капанец. В началото като започнаха аз нищо не им казах. Но след като тръгнаха да проучват нещата изкристализира темата. Всъщност бяха решили за носиите да пишат, но когато тръгнаха да задълбават, стигнахме до истината, която се оказа шевицата, тоест не носията, а шевицата и от там тръгнаха нещата.

Капански мотиви, вшити в съвременните рокли на момичетата

История в шевици: А вие от къде сте?

Г-н Венелин Николов: От село Гецово съм и съм буквално чист капанец. Нищо, че от малък не живея там.

История в шевици: Няма значение, в един момент, когато корена ви дръпне към себе си, всичко в живота взема друга посока.

Г-н Венелин Николов: Да, да.

История в шевици: Разкажете ни малко повече за самия проект? Как го систематизирахте като точки в цялостната концепция?

Г-н Венелин Николов: Ами ние седнахме с тях и започнахме да мислим как да се случат нещата. Защото шевица, шевица ама нали трябва да се направи. Решихме проектът да го изготвим за олимпиадата, тоест това означава, че не можем да ползваме нищо готово. Трябва ние сами да си го направим. Момичетата са много добри по предмета информационни технологии. При формирането на крайния резултат по равно тежест имат презентацията и тест върху учебния материал. На теста въпросите са от пети до осми клас и въпреки, че Ася и Симона са седми клас, отговарят на въпроси и от осми клас. За техен късмет половината от въпросите бяха за осмокласници, тоест падна им се трудна хапка, но те се представиха страхотно. На теста имат отличен. Още от нашите занимания те се научиха много добре да работят с фигури, как да се модифицира фигурата и от малки фигурки създадохме в мултимедията шевицата. И така започнахме да изграждаме концепцията. За видовете фигури те могат да разкажат. Всъщност тръгнахме да полагаме основата на изследването си от работата с компютъра. Те изцяло сами изработваха всичко, гледахме, писахме, те  проучваха доста от вече написаното по въпроса. 

Камилчена китка е красиво прикачена към плитките на момичетата

История в шевици: А с автентични оригинали на шевиците ли работехте?

Г-н Венелин Николов: Да, донякъде за това ни беше в помощ и етнографският музей в Разград.

История в шевици: Цялостен обзор върху капанската шевица ли правихте или се концентрирахте на отделни части и елементи, характерни за нея?

Г-н Венелин Николов: Цялостно го погледнахме. Ние тръгваме от символиката.

История в шевици: Знаем, че едно от най-характерните неща при капанската везба е кръстатата пазва.

Г-н Венелин Николов: Точно така, да. Гледахме всичко да разгърнем. Даже сложихме видеа с бодовете - везбар, който им показваше видовете бодове. Посъбрахме доста материали. Намерихме дядовци, баби, които имаха и литература, нещо написано по въпроса за капанците. Това, което мога да кажа е, че капанците не дават лесно нещата, които знаят. Като една затворена система са. Малко трудно споделят особеностите на традициите си. Благодарение на изследванията на момичетата дори и аз научих много неща, които не съм знаел. Може да съм капанец, но и аз не зная много неща. Това, което разбрахме за шевиците, е че преди да преминат като везба на дрехата, същите елементи са се използвали като татуировки в древността. Изумително е как се е запазила в нашата самобитност толкова древна практика.

История в шевици: Значи Симона даде идеята? Така ли беше?

Симона: Не, общо си зададохме темата. Докато пътувахме в автобуса за лагера започнахме да обсъждаме идеята.

История в шевици: А коя част от етапа на проучване на вас ви беше най-интересна?

Симона: На мен, понеже аз рисувах всичко на компютъра, най-забавно ми беше това как се изграждат фигурите. Как трябва да изглежда нарисувана на компютър шевицата. Ние нарисувахме момче и момиче, и везбата по дрехите им на характерните места, където се везат шевици. Самите шевици отделно сме ги правили в много големи детайли.

История в шевици: Виждаме, че имате по дрехите някои елементи от капанските шевици. Прекрасни сте!

Г-н Венелин Николов: То и аз съм така, заразен от тях имам дори и на вратовръзката елементи от капанска шевица.

Майката на Ася и Симона: Помолихме известна везбарка да ги извеза по дрехите им. А тя беше много въодушевена, че такива млади момичета искат да научат повече за капанската везба. Тази дама е от малкото капанци, която разбира, че ако не споделя това свое знание, паметта ще се изгуби. Момичетата първо си направиха дизайна на компютъра - как да ги разположат на модерните си рокли и помолиха везбарката (Николинка Ангелова) да им ги направи. 

Николинка Ангелова и нейния съпруг от материал на „ОТБЛИЗО“ с Мира Добрева. Материалът можете да видите тук

Те опитаха сами да ги извезат, но друго си е да ги извеза опитна капанска везбарка. Имат огромно желание да учат везбената техника.

Майката на Ася и Симона, които са потомци на хърцои и балканци, но живеят в региона на капанци

Ася: Тепърва ще се учим как да шием.

История в шевици: Да разбираме, че вашата презентация е била нещо като хит на олимпиадата?

Г-н Венелин Николов: Може да се каже. Беше много атрактивна и като цяло вниманието на хората беше грабнато от труда им. Ние решихме да подарим направеното от нас.

Ася: На Етнографския музей, на библиотеката, на читалищата и на всички, които биха имали полза от подобно изследване. Едно помагало, изготвено с любов и старание.

Г-н Венелин Николов: На всички страшно много им хареса - и на големи, и на деца. Момичетата решиха края на представянето си да изтанцуват и един капански танц, така че и финалът беше на ниво.

История в шевици:  В момента има ли го на някакъв диск в интерактивно приложение?

Г-н Венелин Николов: За момента е изготвено за ниво жури, тоест то е на ниво презентация. За помагалото версията ще бъде олекотена, но за журито всичко трябваше да е в оригинален вид в Power Point, за да могат да видят, че те са го правили. Олимпиадата е междуучилищно състезание и такива са изискванията.

Сребърна гривна (ентишия), с която капанките украсяват ръцете си

История в шевици: За нас е изключително вълнуващо деца на тяхната възраст да се занимават с подобно изследване. Бихте ли гостували отново във Варна на годишната ни историческа национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”?

Г-н Венелин Николов: Разбира се, за нас ще бъде изключително удоволствие. Аз съм изключително щастлив, че те сами изработиха проекта. Те намериха литература, за която аз дори не съм предполагал, че съществува. Намериха скици, рисувани от художници - изключително богат материал. Ще направим така, че да можете да го видите. Пленително е наистина! Като една приказка за миналото ни.

Симона: Събрахме, някои легенди от къде произлиза името капанци. Една от легендите разказва, че името идва от капан. Друга, че името идва от капки. В ризата има една област, където шевицата наподобява капки. Няколко легенди имаше за тази версия. Едната гласеше, че майките, чийто син загинел, плачейки за загубата на детето си докато везат, прикривали попадналите сълзи по ризата като ги покривали с шевица.  

Ася: Сложили сме и тази, която смятаме за най-достоверната история, защото има и конкретни исторически личности и години в нея.

История в шевици:  Колко време траеше представянето?

Г-н Венелин Николов: Някъде около петнадесет минути, но заради тежината на файла, който зарежда на по-старите компютри малко бавно - малко повече време.

История в шевици: А в презентацията си включили ли сте аналогията с чувашите?

Ася и Симона: О, да! (почти в един глас отговарят). Ние видяхме дори и че герба на знамето им има почти сто процентова аналогия с капански шевици. Дървото на живота има различни вариации, но при капанците и чувашите има много аналогии и в кръстатата пазва, и в някои специфики при извезването на „дървото на живота“.

История в шевици: Колко време ви отне цялото изготвяне на проекта?

Ася: Около три-четири месеца. Понякога работехме и нощем. И съботите и неделите.

История в шевици: Добре, сега отново да попитаме Ася и Симона. Ще се притеснявате ли да представите изследването си пред една по-възрастна аудитория по време на националната конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”?

Ася и Симона: Не, няма да се притесняваме. Ще се радваме да участваме!

Тук можете да погледнете кратък видео слайд от презентацията на момичетата: