Добруджанска носия от село Белгун

В тази публикация ще ви представя женска Добруджанска носия от село Белгун (Дуранлар). Преселници от село Еникьой - северна Добруджа (днешна Румъния)

РИЗА

Кликнете върху изображението за да уголемите / Схемата изработи Славян Стоянов

Използван е кръстат бод в два основни цвята - черен и бежов. Техниката на обшиване по краищата на пазвата не ми е позната, там са използвани три цвята: черен, червен и бял.

По пазвата на северно-добруджанските ризи не винаги има везба, а когато има тя е изключително олекотена и ефирна. Като символи-мотиви, които се използват, и тяхната семантика тя не се различава от другите региони. Често като украса жените слагат наниз от пендари и по няколко гердана.

Ръкавите и полите запазват цялостната концепция за ефирност и лекота откъм везбени мотиви.

РОКЛЯ (сукман)

Добруджанци могат буквално да преосмислят общата съвременна представа за названията на цветовете. Цветът на сукмана (наричат сукмана и рокля) е "жабунчено", сиреч зелено.

Той се облича над ризата и се пристяга с плетен колан, който се нарича "ивица".

 Над "ивицата" се слага двуплата престилка. Там, където се свързват двете парчета, се слага дантела. Много често в тези дантели също присъстват мотивите и символите, които се използват и във везбата. Този тип престилки са много богато нашити и са една от гордостите в носията на добруджанки.

ЗАБРАЖДАНЕ

Често при различните села се среща някой акцент и особеност, която ги различава. В онези отминали времена, жените можели да се познаят от кое село са по забраждането.

В това видео жените от село Белгун ни показват самото забраждане. Първата кърпа, която слагат като основа, наричат "чалма" (от тензух) заради едно специфично навиване, с което фиксират покривалото. Навивката повдига по особено красив начин следващите покривала, оформяйки профила като своеобразна диадема. "Чалмата" също се фиксира с по-тънка кърпа, която наричат "дюлбень". Така подготвена основата дава възможност на самото забраждане да стане изключително устойчиво от изместване и разваляне. В Белгун наричат "чумбер" това, което на места е известно като "ръченик", а на други - "прибода". Това е връхният слой от забраждането. Част от спецификата на самото забраждане с "чумберя" е и оформянето на триъгълна форма на кърпата над челото, която се нарича "чок" 

Самият "чумбер" е изключително красива, доста голяма кърпа с ресни, които наричат "пласки". В някои села считат, че ресните символизират слънчевите лъчи. Цветовете им са най-вече бели, жълти, черни, но има и такива, които са украсени с цветя. Интересно е че при самите ресни, които се прикачват към краищата на кърпата, съществува разнообразие от плетки, които се правят на ръце. Могат да бъдат от една до четири мрежи. Имат си имена като "паяк", "аския" (плетка подобна на украшението за глава), "муска" и редица други. 

 

В по-стари времена под "чумбера" се е виждала красиво изплетена плитка с панделка, която се прикача към косата и се е пазела като реликва. Тя се е предавала от поколение на поколение.

 В самото видео видяхте два начина на захващане- с безопасна игла и по-стария начин "на пъпка", който съм показал и във фотографията. Аз останах в захлас от финалния етап.

Китката се слага отдясно, когато жената е омъжена, съответно отляво е при момите. Друга, по-малка китка или цвете може да се сложи и до бузата.

Публикацията подготви за вас: Славян Стоянов